РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело
№ 12993 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 24478 от 28.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, поправено с решение № 207026 от 02.09.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в ответникът Г.Ц.Т., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на ищцата Е.Б.Р., ЕГН ********** на основание чл.
50 ЗЗД сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване
от куче, собственост на ответницата, случило се на 10.06.2014 г. в гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2014 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, като
неоснователен.
С решение №
24478 от 28.01.2019 г., постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 26 с-в, поправено с решение № 207026
от 02.09.2019 г., постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26
с-в ответникът Г.Ц.Т., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на ищцата Е.Б.Р.,
ЕГН ********** на основание чл. 50 ЗЗД сумата от 107,40 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени медицински
разноски за лечение на причинени травми от ухапване от куче, собственост на
ответницата, случило се на 10.06.2014 г. в гр. София, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10.06.2014 г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 107,40
лева до пълния предявен размер от 300,00 лева, като неоснователен.
С решение № 24478 от 28.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, поправено с решение № 207026 от 02.09.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в ответникът Г.Ц.Т., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на адвокат А.И.А.с личен № РА ******, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата от 980 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ и
съдействие в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
С решение № 24478 от 28.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, поправено с решение № 207026 от 02.09.2019 г., постановено по
гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в ответникът Г.Ц.Т., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 800 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5034389/27.02.2019 г. от името на ответницата Г.Ц.Т., чрез адвокат С.Х.,
в която са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в
частта, с която районният съд е уважил исковите претенции за обезщетяване на
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
В жалбата се излагат съображения, че от показанията на
разпитаните свидетели категорично се установява, че до процесния инцидент се е
стигнало след като двете кучета /на ищцата и на ответницата/ са започнали да се
лаят едно друго. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
кучето на ответницата Т. се е разхождало без каишка. Посочва се, че от
решаващия първоинстанционен съдебен състав не е взето предвид обстоятелството,
че кучето на ищцата е разхождано свободно, а това на ответницата с повод и
каишка. В тази връзка се твърди, че доколкото от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че кучето на ищцата се е разхождало без
каишка непосредствено преди процесния инцидент, то се налага извод, че то също
е допринесло за сблъсъка между двете животни. Поддържа се, че съгласно
съществуващата към момента на реализиране на процесния инцидент нормативна
уредба, не се предвижда задължение за ответницата Т., да разхожда животното си
с намордник, както се твърди в обжалваното решение на първоинстанционният съд,
като в тази връзка се сочи, че собственикът на куче е длъжен да води кучето си
с намордник, само ако е агресивно, като в Наредба за придобиване, притежание и
отглеждане на домашни животни на територията на Столична община изрично се
определя кои животни са агресивни, като кучето на ответницата не попада в нито
една от изрично изброените категории. Оспорва се, че описаните в исковата молба
наранявания в областта на гърдата на ищцата са в причинно-следствена връзка с
процесния инцидент. Оспорва се и размерът на определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за претърпените от ищцата, в резултат от процесния инцидент,
неимуществени вреди.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, от името
на въззиваемата страна Е.Б.Р., ЕГН **********, чрез адвокат А.А.и адв. Г.К.е
депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, моли за
оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Поддържа се становище за неоснователност на
наведените с въззивната жалба съображения за неправилност на обжалваното
решение. Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства, а
именно Епикриза изх. № 20743/2014 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД се
установява, че в резултат на ухапването от кучето на ответницата, ищцата Р. е
получила травматично увреждане на дясната гърда. Поддържа се становище за
неоснователност на възраженията за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцовата страна. Излагат се подробни съображения, че
размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на процесния инцидент не
е завишен, а е справедлив и адекватен на претърпените от ищцата болки и
страдания. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото
в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
В настоящето производство са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45
от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че определянето на правната квалификация е задължение на съда, като
същият не е обвързан от дадената такава в исковата молба и следва сам да
определи квалификацията на исковете, с който е сезиран, въз основа на
твърденията, изложени от ищеца с исковата молба. С оглед горното и предвид
наведените твърдения с исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 50
от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, ищцата следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно
поведение, настъпили вреди и причинна връзка между тях. В случая с оглед
обстоятелствата по делото, а именно че вредата е причинена от животно, ищцата
следва да установи и обстоятелството, че ответницата е собственик или под неин
надзор се намира животното, причинило вредата (в този смисъл ППВС № 17/1963
г.). По арг. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
Фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД изисква, за да бъде
ангажирана отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто надзор се
намира животното, да бъдат установени причинени вреди (имуществени и/или
неимуществени) от животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
поведението на съответното животно. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират, като за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД,
отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите -
собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и
свойствата/поведението на самата вещ. В конкретния случай, доколкото се касае
за вреди, за които се твърди, че са причинени от животно-куче, то за да се
ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 от ЗД, е необходимо да
се установи, че ответникът е съответно собственик или лице, под чийто надзор се
намира животното; че са нанесени вреди на ищците; че животното с вредоносните
си качества е причинило тези вреди.
В конкретния случай не е спорно по делото и е отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че към момента на
посочения в исковата молба инцидент /10.06.2014 г./, домашното куче, за което
се твърди, че е нападнало ищцата Р. е било собственост на ответницата Г.Т. и е
било под неин надзор. Същевременно, това обстоятелство се доказва по
категоричен начин и събраните по делото доказателства, а именно от показанията
на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка следва да бъдат посочени
показанията на свидетелите Р.Д., А.К.и И.Я., които са непротиворечиви по
отношение на това обстоятелство.
Относно обстоятелството, че ищцата е претърпяла
твърдените в исковата молба телесни увреждания именно в резултат на инцидент, реализиран
на 10.06.2014 г., при който е била нападната от собственото на ответницата
куче, порода Стафордширски териер, по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Р.Д., Г.П.А.– Г.и И.Г.Я.. От показанията на
свидетеля Я., който е пряк очевидец на процесния инцидент, се установява по
делото, че той е свалил кучето от ищцата. Установява се също, че именно кучето
на ответницата е нападнало ищцата, както и че свидетелят е възприел, че в
резултат на нападението по ръката и гърдата на ищцата имало рани. Показанията
на свидетелят Я. в тази им част са ясни, конкретни, непротиворечиви, разкриват
обстоятелства от значение за делото, които свидетелят пряко е възприел и се
подкрепят от показанията на свидетелите Д. и Г.А.-Г., поради което съдът
намира, че следва да ги кредитира. От показанията на свидетелите Я. и Д. се
установява още, че при процесния случай ищцата носила в ръцете си собственото
си куче – порода „болонка“, както и че от кучето, което е нападнало ищцата не е
висяла каишка, т.е. че същото не е било на повод.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и прието по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат
на процесния инцидент, реализиран на 10.06.2014 г., ищцата Е.Р. получила
следните травматични увреждания, а именно: разкъсно-контузни рани на дясната
мишница, разкъсване на триглавия мускул на дясната мишница, разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и охлузвания на дясната гърда, като нараняванията на
дясната мишница с увреждане и на подлежащата мускулатура е причинило на
пострадалата трайно затруднение движението на горния десен крайник за период
по-голям от 30 дни. Установява се също, че възстановителния период за
нараняванията на дясната мишница с увреждане и на подлежащата мускулатура е от
30-40 дни, с образуване на белези. Установява се още, че уврежданията в
областта на дясната гърда са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като възстановяването по отношение на тези
увреждания е отнело 2-3 седмици, с образуване на белези. От заключението на
вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява също, че
установените при ищцата травматични увреждания са в резултат на действието на
твърди тъпоръбести предмети, като отговорят да са получени по начина, сочен в
исковата молба, а именно – ухапване от куче. Установява се още, че в конкретния
случай при ищцата са налице трайни морфологични дефекти, които не водят до
съществено изменение чертите на пострадалата, т.е. касае се за обикновено
загрозяване, но към момента не са налице данни за затруднение в движенията на
дясната ръка в резултат на получените наранявания. Заключението на вещото лице
е ясно, обосновано и е отговорило в пълнота на поставените въпроси, като
същевременно същото се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства,
а именно: Епикриза изх. № 20743/2014 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
и Съдебномедицинско удостоверение № I-172/2014 г., поради което въззивният съдебен състав
напълно го кредитира.
По делото са представени писмени доказателства –
Експертно решение № 2337/28.11.2012 г. и епикризи, издадени за ищцата Е.Р., от
които се установява, че същата страдала от дисеминиран лупус еритематодес –
кожна, ставна и бъбречна форма, като същевременно от заключението на вещото
лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
конкретния случай не са налице обективни доказателства в подкрепа на влошено
състояние на ищцата по отношение на това заболяване, в резултат на процесния
инцидент.
Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните,
собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора или животни. Съдът намира, че ответницата като собственик на
куче и лице, под чийто надзор същото са е намирало към момента на реализиране
на процесния инцидент, е нарушил разпоредбата на чл. 35 от Закона за защита на
животните. Ответницата е нарушила и разпоредбата на чл. 4 от Наредба за
придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на
Столична община, съгласно която всеки собственик е длъжен да не допуска в
непосредствена близост животни, притежаващи естествена или придобита
нетърпимост едно към друго, както и да отглежда животното домашен любимец по
начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав
намира, че по делото е доказано по безспорен и категоричен начин, че именно
вследствие на противоправното нападение от страна на притежаваното от ответницата
куче, са причинени на ищцата описаните в исковата молба имуществени и неимуществени
вреди.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен
изцяло фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД и по делото са установени всички
негови елементи, поради което предявените искове са доказани по основание.
По отношение на предявения иск за претърпени имуществени
вреди, настоящият съдебен състав намира, че доколкото конкретни оплаквания в
жалбата по този иск не са наведени и не се установи да е нарушена императивна
материално правна норма от СРС, и с оглед ограничението предвидено в чл. 269 ГПК,
то решението по този иск следва да се потвърди.
По отношение на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира следното:
При определяне конкретния размер на причинените
неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД
критерий справедливост.
По въпроса за съдържанието на понятието справедливост,
изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. и по
реда на чл. 290 ГПК /с тълкувателен характер/, според която справедливостта -
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип
изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото
лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
Понятието "вреда", което не е нормативно
определено, следва да се тълкува в широк смисъл-като всяко смущение,
накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве,
душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка
/резултат на/ противоправното и виновно поведение на дееца.
В случая, от събраните по делото доказателства се
установи, че именно вследствие на противоправното нападение от страна на притежаваното
от ответницата куче, порода „Стафордширски териер“ над ищцата, са причинени на последната
описаните в исковата молба неимуществени вреди.
При определяне размерът на дължимото в полза на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съдебен състав съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г., на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период – около 30-40 дни; затруднените движения на ръката на
пострадалата за период по-дълъг от 30 дни, в резултат на нараняванията на
дясната мишница с увреждане и на подлежащата мускулатура; възрастта на
пострадалата Е.Б.Р. към датата на процесния инцидент – 42 г.; обстоятелството,
че в резултат на получените наранявания по дясната ръка и дясната гърда на
пострадалата са налице трайни морфологични дефекти, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на инцидента и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Е.Р., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 10 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна
за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т.
о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение №
206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г.
по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. №
286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г.,
решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
При преценката на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че към момента на реализиране на процесния инцидент, пострадалата
Е.Р. е носила в ръцете си собственото си куче – порода „болонка“ и същото не е
било пуснато да се разхожда свободно, както се твърди във въззивната жалба на
ответницата. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Я.
и Д., които пряко са възприели това обстоятелство, като показанията им в тази
част не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Възраженията във въззивната жалба, че причина за реализиране на процесния
инцидент е кучето на ищцата, което се е разхождало свободно и провокирало
кучето, собственост на ответницата, с което е предизвикало поведението на
последното, останаха недоказани в настоящото производство от ответницата, чиято
е доказателствената тежест по отношение на тези обстоятелства.
Предвид установените по-горе факти, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай липсва основание за приложението на чл.
51, ал. 2 ГПК, поради което възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния резултат е останало недоказано.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
константната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са дължими от
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2014 г.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на процесния пътен инцидент се явява
основателен и доказан до размера от 10 000 лева, до който именно следва да бъде
уважен.
С оглед изложеното обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 50 от ЗЗД вр. с чл.
45 от ЗЗД ответницата Г.Ц.Т. е осъдена да заплати в полза на Е.Б.Р. сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от ухапване от куче, собственост на ответницата,
случило се на 10.06.2014 г. в гр. София за разликата над 10 000 лева до
уважения размер от 15 000 лева /т.е. за сумата от 5000 лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното
ѝ изплащане.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено, като правилно.
Решението в необжалваните части е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изхода на спора първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта за разноските, както следва: 1/ в частта, с
която на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Г.Ц.Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплати в полза на адвокат А.И.А.с личен № РА ****** адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна
правна помощ в производството пред СРС за разликата над 653,19 лева до пълния
присъден размер от 980,00 лева, съразмерно на уважената част от исковете; 2/ в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ц.Т., ЕГН ********** е осъдена
да заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС разноски в производството пред
СРС за разликата над 650 лева до пълния присъден размер от 800 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и
с оглед частичното уважаване на въззивната жалба Е.Б.Р., ЕГН ********** следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ответницата Г.Ц.Т., ЕГН **********
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете от
въззивния съд, доколкото в останалата част липсва произнасяне на
първоинстанционния съд и съответно искане по чл. 248 ГПК. От името на ищцата,
чрез пълномощника ѝ адвокат Костова своевременно е направено възражение
за прекомерност на претендирания от ответницата адвокатски хонорар пред
първоинстанционния съд, по което предвид липсата на произнасяне от последния по
отношение дължимостта на разноски в полза на ответницата, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в производството пред СРС, настоящият съдебен
състав намира, че е компетентен да се произнесе. Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и активното процесуално
поведение на процесуалния представител на ответника намира, че възражението на
ответника, релевирано пред СРС, с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично
основателно, като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС следва да бъде намалено до сумата от 1400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Б.Р.,
ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответницата Г.Ц.Т.,
ЕГН ********** сумата от 479,90 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете от въззивния съд.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СГС:
При този изход на спора право на разноски във въззивното
производство имат и двете страни. Същите са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и са
представили доказателства за тяхното извършване.
От името на въззивника Г.Т. е направено искане за
присъждане на разноски в производството пред СГС за заплатени адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в размер на 1300 лева
и държавна такса в размер на 325 лева.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, от
името на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството,
че производството пред въззивния съд е приключило с разглеждането на делото
само в едно открито съдебно заседание, както и активното процесуално поведение
на процесуалния представител на въззивника, изразяващо се в подаване на
въззивна жалба и участие в проведеното открито съдебно заседание по делото
намира, че възражението на въззиваемата с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е
частично основателно, като претендираното от ответника - въззивник адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС следва да бъде намалено до сумата от 400
лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Е.Б.Р., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ответницата Г.Ц.Т., ЕГН ********** сумата от 239,95 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на въззиваемата страна Е.Р. е направено искане
за присъждане на разноски в производството пред СГС за възнаграждение за един
адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът намира, че предвид фактическа и правна сложност на
настоящото производство, обстоятелството, че производството пред въззивния съд
е приключило с разглеждането на делото само в едно открито съдебно заседание,
както и активното процесуално поведение на процесуалния представител на
въззиваемия, изразяващо се в подаване на отговор на въззивна жалба и участие в
проведеното открито съдебно заседание по делото в полза на адв. А.А.следва да
бъде определено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. в размер на 400 лева.
Предвид горното Г.Ц.Т., ЕГН ********** следва да бъде
осъдена да заплати в полза на адвокат А.А.със съдебен адрес:*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата
от 261,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищцата безплатна правна помощ в производството пред СГС.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24478 от 28.01.2019 г.,
постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, поправено с
решение № 207026 от 02.09.2019 г.,
постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, в частта, с
която на основание чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД ответницата Г.Ц.Т. е
осъдена да заплати в полза на Е.Б.Р. сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от
ухапване от куче, собственост на ответницата, случило се на 10.06.2014 г. в гр.
София за разликата над 10 000 лева до уважения размер от 15 000 лева /т.е. за
сумата от 5000 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.06.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за
разноските, както следва: 1/ в частта, с която на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Г.Ц.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на адвокат А.И.А.с личен №
РА ****** адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ в производството пред СРС за разликата над 653,19 лева до пълния присъден
размер от 980,00 лева, съразмерно на уважената част от исковете; 2/ в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ц.Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплати в полза на бюджета и по сметка на СРС разноски в производството пред
СРС за разликата над 650 лева до пълния присъден размер от 800 лева, съразмерно
на уважената част от исковете, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Б.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** против Г.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати в
полза на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от ухапване от куче, собственост на ответницата,
случило се на 10.06.2014 г. в гр. София за сумата от 5000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Е.Б.Р., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати в полза на Г.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 479,90 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за призоваване на свидетел в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете от въззивния съд.
ОСЪЖДА Е.Б.Р., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати в полза на Г.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 239,95 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред
СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати в полза на адвокат А.А.със съдебен адрес:*** на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 261,61 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ в
производството пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24478 от 28.01.2019
г., постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в,
поправено с решение № 207026 от
02.09.2019 г., постановено по гр.дело № 6426/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26
с-в в останалата му обжалвана част.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.