Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

гр.  Хасково, 22.05.2017 год.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд………………………………………………………………...… в открито

заседание  на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ТОШКА  И.

при секретаря Мая Славилова……………....……..……………………и в присъствието на прокурора………………………………………………..………………………………..…. като разгледа докладваното от съдия   И В А Н О В А ……………....……т.д.№…….16.....… по описа за 2017  год., взе предвид следното:

 

                                                           Предявени са два  иска в обективно – кумулативно съединение  с правно основание чл.227, т.1, вр.чл.226, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ  за сума в размер на  47 520.67 лева  и  по  чл.86 от ЗЗД в размер на 30 954.26 лева.

                                                           ИЩЕЦЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София твърди, че на 20.06.2010 год. в гр.Съединение, ответникът Д. като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег.№ РВ 0446 ВР, собственост на Т.М.М., при движение с несъобразена скорост, движейки се по ул.“Н.Команов“ № 6,  причинил умишлено на движещата се на пътното платно пешеходка Ц.И.А. следните травматични увреждания, а именно - черепно – мозъчна травма, изразила се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка и имресионно счупване на задна черепна ямка в дясно, както и гръдна травма, протекла с развитие на контузия на десен бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. За станалото пътно – транспортно произшествие /ПТП/ било образувано наказателно производство, приключило със споразумение от 23.02.2011 год., постигнато по НОХД № 126 / 2011 год. на Окръжен съд – Пловдив. Към момента на настъпване на транспортното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила, управляван от ответника. С решение, постановено по гр.д. № 1003 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - Пловдив, застрахователят бил осъден да заплати на пострадалата застрахователно обезщетение в размер на 43 260 лева, ведно със законната лихва от настъпване на ПТП, и съдебни разноски от 4 260.67 лева. Счита, че с изплащане на обезщетението в полза на третото увредено лице за причинените от ответника вреди при условията на умисъл, се е суброгирал в правата на увредения срещу деликвента, поради което  моли за решение, с което съдът осъди ответника да заплати общо сумата в размер на 78 474.93 лева, от която 47 520.67 лева – изплатено застрахователно обезщетение и съдебни разноски, и 30 954.26 лева – лихва за забава за периода от 20.06.2010 год. до 27.01.2017 год. Претендира  заплащане и на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, и на разноски.

                                                           ОТВЕТНИКЪТ – Р.Н.Д. – не взема становище по предявените искове.

                                                           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                           Със споразумение от 23.02.2011 год., постигнато по НОХД № 126 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ответникът Д. е признат за виновен в това, че на 20.06.2010 год. в гр.Съединение, Пловдивска област при управление на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № РВ 0446 ВР, е нарушил правилата за движение съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и  чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е допуснал умишлено причиняване на следните средни телесни повреди на две лица, в това число и на Ц.И.А., а именно - черепно – мозъчна травма, изразила се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка и импресионно счупване на задна черепна ямка в дясно, както и гръдна травма, протекла с развитието на контузия на десен бял дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 342, ал.3, б.“б“, вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години.

                                                           С решение № 1657 от 29.11.2011 год., постановено по гр.д. № 1003 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София е осъден да заплати на Ц.И.А. обезщетение за претърпените от нея вследствие на ПТП - то, състояло се на 20.06.2010 год. в гр.Съединение, Пловдивска област, по вина на застрахования Р.Д. и при съпричиняване на вредоносния резултат в обем на 30 %, неимуществени вреди в размери и по вид, както следва – 30 800 лева – за претърпени болки и страдания, включително изпадане в кома с временна опасност за живота поради тежка черепно – мозъчна травма, обхващаща контузия на главата, контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, мозъчен оток и счупване на костите на черепа в задната черепна ямка, както и за развилата се вследствие тази травма церебрастения; 8 400 лева – за претърпени болки и страдания, както и период на остра дихателна недостатъчност, наложила изкуствена  белодробна вентилация и интубация, поради контузия на гръден кош и контузия на десен бял, съчетани с тежката черепно – мозъчна травма; 3 500 лева – за болки и страдания, претърпяно неудобство в седнало положение и затруднение при движение, претърпени две хирургически интервенции и останал траен следоперативен белег, загрозяващ дясната част на седалището, поради  травматично отлепване на кожата в тази област на тялото; 350 лева -  за болките и страданията от разкъсно – контузната рана в лявата слепоочна област; 210 лева – за болките и страданията от охлузванията на глава, гърди и горни крайници, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 20.06.2010 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 2 350.27 лева – разноски по съразмерност. С цитираното решение, влязло в законна сила на 03.01.2012 год., ищцовото дружество е осъдено да заплати  на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1 910.40 лева, от която 1 730.40 лева – ДТ и 180 лева – възнаграждение за вещо лице. Предявените при условията на евентуалност от пострадалата А. против ответника Д. искове са отхвърлени.

                                                           Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, постановено по цитираното по-горе гражданско дело, в полза на пострадалата А. е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изп.д. № 8 / 2012 год. по описа на ЧСИ Никола Видев – данна, която съдът възприема от приложеното съобщение, изпратено до ищеца за приключване на изпълнението, поради извършено плащане, сторено с преводно нареждане от 07.02.2012 год.  за сума от 55 310.12  лева, преводно нареждане от 07.02.2012 год. за сума от 4 122.62 лева – такси по изпълнението и преводно нареждане от 14.02.2012 год. за сума от 159.31 лева – лихва върху главница.

                                                           Като писмено доказателство е приета и представената от ищеца застрахователна полица № **********  22 3 10 0176229 по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в сила от 04.06.2010 год.  до  03.06.2011 год., сключен между ищеца – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и Т.М.М., по отношение на лек автомобил  марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № РВ 04 46 ВР, с което е причинено ПТП по вина на ответника.

                                                           При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявения на основание чл.227, т.1, вр. чл.226, ал.3 от КЗ – отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ иск за допустим и частично основателен, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че на 20.06.2010  год. в гр.Съединение в резултат на нарушение на правилата за движение, допуснато  от ответника Д. и при условията на умисъл  са били причинени средни телесни повреди на Ц.А., за което  е била ангажирана наказателната отговорност на водача Д. по силата на споразумение, имащо последиците на  влязла в сила присъда, съгласно чл.383, ал.1 от НПК, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали  е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на превозното средство, управлявано от ответника Д. и ищцовото дружество по отношение на автомобила, с който е настъпило  произшествието.  С настъпване на застрахователното събитие за застрахователя се е породило задължението да заплати на увредения, спрямо който застрахования е отговорен застрахователно обезщетение, предвид и нормата на чл.226, ал.3 от КЗ – отм., съгласно която застрахователят отговаря спрямо увредения и в случаите на умишлено причиняване на вредата от страна на застрахования, което е сторено, видно от приетите като писмени доказателства платежни нареждания, установяващи плащане на сумите, присъдени с цитираното по-горе решение, въз основа на което  в полза на пострадалата е издаден изпълнителен лист срещу застрахователя. С изплащане на обезщетението в полза на третото увредено лице, за ищеца в качеството му на застраховател е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи, в това число и при умишлено причиняване на вредата – хипотеза, в която попада и разглеждания казус, предвид приетата от наказателния съд форма на вината, при която е осъществено престъплението от страна на ответника. Наличието на посочените по-горе две предпоставки – умишлено причиняване на вредата и изплащане на обезщетението в полза на пострадалото лице, обуславят основателността на предявения от застрахователя против деликвента регресен иск, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за всичко платено на увредения, съгласно чл.227, т.1, вр. чл.226, ал.3 от КЗ – отм., включващо изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 43 260 лева и 3 619.95 лева – законна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането /застрахователното събитие/ до предявяване на прекия иск от третото увредено лице против застрахователя – 11.04.2011 год., присъдени с влязло в законна сила решение № 1657 от 29.11.2011 год., постановено по гр.д. № 1003 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив и изплатени от застрахователя в полза на пострадалата в рамките на  изпълнително дело № 8 / 2012 год. по описа на ЧСИ Никола Видев, образувано по молба на А. и представен от нея изпълнителен лист, издаден въз основа на цитираното по-горе съдебно решение.

                                                           Изложените по-горе обстоятелства обуславят основателност на предявените искове за главница в размер  на 43 260 лева и за лихви – от 3 619.95 лева, изчислени в помощта на лихвен калкулатор, до които следва да бъдат уважени.

                                                          Исковете за разликата до предявените размери – 47 520.67 лева – главница и 30 954.26 лева – лихва, като неоснователни следва да се отхвърлят по следните съображения: Искането за присъждане на сумата от 1 910.40 лева, претендирана като част от заявената главница, представляваща заплатена от ищеца в полза на Окръжен съд – Пловдив държавна такса за образуване на дело по предявения от третото увредено лице против застрахователя пряк иск и възнаграждение за вещо лице, както и на сумата от 2 350 лева – възнаграждение за адвокат се явява неоснователна, предвид изричната разпоредба на чл.227, т.1 от КЗ – отм., очертаваща границите на отговорността на причинителя на вредата в рамките на платеното на увредения обезщетение. Направените от ищеца разноски в качеството му на ответник по предявения от увредения пряк иск, не следва да се вменяват в отговорност на причинителя на вредата, доколкото именно застрахователят с поведението е станал повод за образуване на цитираното по-горе гражданско дело, поради неплащане на дължимото по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение в полза на увредения в сроковете, определени в КЗ – отм. Що касае частичната неоснователност на иска за присъждане на лихва за забава, следва да се посочи, че съгласно чл.227, т.2 от КЗ – отм., застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава,  съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 20.06.2010 год. до датата на предявяване на прекия иск - 11.04.2011 год., равняващи се на 3 619.95 лева, определени с помощна на лихвен калкулатор, до който размер следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Искът в останалата част до предявения размер и за претендирания период от 12.04.2011 год. до 27.01.2017 год. – така, както е посочено в исковата молба, като неоснователен следва да се отхвърли, доколкото обезщетението за забава в размер на законната лихва по регресния иск се дължи по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД, т.е от поканата за плащане, доказателства за изпращане на която по делото не се представиха. Приемайки исковата молба като покана за плащане, считано от подаването й в полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва.

                                               В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 2 114.15 лева - съразмерно с уважената част от иска, определени на база направени разноски за ДТ в размер на 3 139 лева, 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, и 100 лева – възнаграждение за вещо лице.

                                               Мотивиран така, съдът

 

            Р                                 Е                                 Ш                               И

 

                                               ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори М.М. - Г. и П.В. Д. сумата в размер на 43 260 /четиридесет и три хиляди двеста и шестдесет/ лева, представляваща изплатено от застрахователя  обезщетение за неимуществени вреди в полза на трето увредено лице – Ц.А., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 06.02.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 47 520.67 лева – ОТХВЪРЛЯ.

                                             ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори М.М. - Г. и П.В. Д. сумата в размер на 3 619.95 /три хиляди шестотин и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща изплатена от застрахователя в полза на трето увредено лице – Ц.А., законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение от 43 260 лева, за времето от датата на увреждането – 20.06.2010 год. до предявяване на прекия иск – 11.04.2011 год., като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 30 954.26 лева и за времето от 12.04.2011 год.  до  27.01.2017 год. – ОТХВЪРЛЯ.                         

                                           ОСЪЖДА Р.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от изпълнителните директори М.М. - Г. и П.В. Д. сумата в размер на 2 114.15 /две хиляди сто и четиринадесет лева и петнадесет  стотинки/ лева – деловодни разноски – съразмерно с уважената част от иска.

                                               Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               СЪДИЯ: