№ 138
гр. Казанлък, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102562 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ВиК“ ЕООД, гр. С.З.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** от Р.И.М. –
управител, против Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес: ****. Ищецът твърди,
че била открита партида с № **** за **** на името на А. Ю. Р.. С ползването
на съответните услуги между експлоатационното дружество и потребителя
възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД „ВиК“ се
задължавало да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се
задължавал да заплаща стойността й, след извършен отчет от инкасатор на
използваните количества. При закъснения в плащанията се начислявали
лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. Твърди, че по горепосочената партида имало
неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 845,95 лева,
произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода
06.12.2020 г. до 27.05.2022 г., за което били издадени 16 бр. фактури, както и
лихви за забавено плащане в размер на 48,53 лева за периода от 15.02.2021 г.
до 29.06.2022 г. Сочи, че с договор за встъпване в дълг от 12.04.2021 г. Ю. М.
Х. признал, като свой дълга на А. Ю.ов Р. към ВиК оператора по партида с №
****. За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на
ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в ****.
Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано
чрез запис в електронен карнет за партидата на ответника и ставало през
текущия месец, като платежния документ - фактура за тях се издавала до края
1
на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него била 30
дни от датата на издаване на документа /задължение, регламентирано в
Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите чл. 33, ал.
2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2 - стара редакция на ОУ в сила до
27.09.2014 г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количество доставена и
отведена вода за имота на потребителя са издадени 16 бр. фактури, сумите, по
които не били заплатени. Сочи, че срещу Ю. М. Х. от гр. С.З. от страна на
ищцовото дружество ЕООД „ВиК“ - гр. С.З. било подадено заявление по реда
на чл. 410 от ГПК и във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № **** г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд-Казанлък, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ищцовото
дружество, както следва: 845,95 лева за главница; 48,53 лева - лихва върху
тази сума за периода от 15.02.2021 г. до 29.06.2022 г.; законната лихва от
датата на подаване на заявлението 04.07.2022 г. до окончателното заплащане
на сумата, 25 лева държавна такса, 2,80 лева за банков превод и 360 лева с
ДДС за адвокатски хонорар. Предвид обстоятелството, че издадената заповед
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, Районен съд-
Казанлък дал на заявителя, ЕООД „ВиК“ - гр. С.З., указания да предяви иск
отпоено вземането си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе счита, че за ЕООД „ВиК“ гр. С.З. бил налице
правен интерес от воденето на настоящото дело. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Ю. М. Х., ЕГН **********, с
адрес: ****, дължи на „ВиК“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **** от Р.И.М. – управител, сумите: 845,95 лева,
произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода
06.12.2020 г. до 27.05.2022 г., за което са издадени 16 бр. фактури, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.07.2022 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в
размер на 48,53 лева за периода от 15.02.2021 г. до 29.06.2022 г., за което
задължение са издадени платежни документи, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд-Казанлък, разноски в размер на 387,80 лева, включващи заплатените
държавна такса, банков превод и адвокатски хонорар.
Представя следната банкова сметка за заплащане на задължението:
IBAN: ****.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В съдебно заседание, ищцовото дружество чрез процесуалния си
представител поддържа предявените искове. Тъй като в хода на
производството, на 10.11.2022г., ответникът е извършил плащане на сумата
2
от 1340 лв., с които е разплатена част от дължимата сума, включваща част
от главница, изцяло лихва и разноски като остатъкът от задължението е в
размер на 354, 82 лв., представляваща главница.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не
взема становище по предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
РС-Казанлък е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **** от Р.В.Н., чрез пълномощника адв. А.
С. от АК-С.З., тел.: ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу Ю. М. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, за
сумите: 845,95 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и 95 ст.) – главница;
48,53 лв. – лихви за забавено плащане на главницата за периода от 15.02.2021
г. до 29.06.2022 г.; законната лихва върху главницата от 04.07.2022 г. до
изплащане на вземането; 387,80 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв.
държавна такса, 2,80 лв. банков превод и 360,00 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№ **** от **** г., но при опит за връчването й на длъжника, връчителят е
събрал данни, че не живее на регистрирания адрес и не е осъществено
връчване по месторабота. На заявителя е указано, че на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземанията си. В
изпълнение указанията на съда „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД,
ЕИК ********* е депозирало искова молба с вх. № **** г., п.к. 28.10.2022 г.,
по описа на РС-Казанлък.
Видно от справка за неплатени задължения за периода от 01.01.1990 г.
до 31.05.2022 г. и лихва до 29.06.2022 г., неплатеното задължение за абонат с
№ **** възлиза на 845,95 лева. Незаплатените лихви са в размер на 48,53
лева.
По делото са представени фактури № **********/15.01.2021 г., за 18
куб. м. вода, за период от 06.12.2020 г. до 06.01.2021 г. на стойност 43,14 лева
с ДДС; № **********/15.02.2021 г. за 19 куб. м. вода, за период 06.01.2021 г.
до 12.02.2021 г. на стойност 45,80 лева с ДДС; № **********/15.03.2021 г. за
19 куб. м. вода, за период от 12.02.2021 г. до 12.03.2021 г. на стойност 45,80
лева; № **********/28.05.2021 г. за 19 куб. м. вода, за период от 12.04.2021 г.
до 12.05.2021 г. на стойност 45,80 лева с ДДС; № **********/28.06.2021 г. за
19 куб. м. вода, за период от 12.05.2021 г. до 12.06.2021 г. на стойност 45,80
лева с ДДС; № **********/28.07.2021 г. за 19 куб. м. вода, за период от
12.06.20211 г. до 12.07.2021 г. на стойност 45,80 лева с ДДС; №
**********/28.08.2021 г. за 20 куб. м. вода, за период от 12.07.2021 г. до
12.08.2021 г. на стойност 48,22 лева с ДДС; № **********/28.09.2021 г. за 20
куб. м. вода, за период от 12.08.2021 г. до 12.09.2021 г. на стойност 48,22 дева
с ДДС; № **********/28.10.2021 г. за 20 куб. м. вода, за период от
3
12.09.2021 г. до 12.10.2021 г. на стойност 48,22 лева с ДДС; №
**********/15.11.2021 г. за 10 куб. м. вода, за период от 28.10.2021 г. до
11.11.2021 г. на стойност 24,11 лева с ДДС; № **********/06.12.2021 г. за 10
куб. м. вода, за период от 11.11.2021 г. до 03.12.2021 г. на стойност 24,11 лева
с ДДС; № **********/07.01.2022 г. за 10 куб. м. вода, за период от 03.12.2021
г. до 06.01.2022 г. на стойност 24,11 лева с ДДС; № **********/08.02.2022 г.
за 10 куб. м. вода, за период от 06.01.2021 г. до 04.02.2022 г. на стойност
24,11 лева с ДДС; № **********/08.03.2022 г. за 15 куб. м. вода, за период от
04.02.2022 г. до 07.03.2022 г. на стойност 36,17 лева с ДДС; №
**********/15.04.2022 г. за 109 куб. м. вода, за период от 07.03.2022 г. до
07.04.2022 г. на стойност 262,78 лева с ДДС; № **********/28.05.2022 г. за
14 куб. м. вода, за период от 07.04.2022 г. до 27.05.2022 г. на стойност 33,76
лева с ДДС.
Видно от представения Договор за встъпване в дълг № **** г.,
ответникът Ю. М. Х., ЕГН **********, е встъпил като длъжник в
задълженията на А. Ю. Р., ЕГН **********, по партида № ****, за адрес:
****. С подписването на договора встъпилият длъжник Ю. М. Х. се е
задължил наред със заплащането на старите задължения, посочени в
договора, да заплаща и стойността на потребената за съответния месец
питейна вода и отведена канална вода.
Видно от представената справка за плащане от програмния продукт на
ищцовото дружество, на 10.11.2022 г. на каса „Услуги“ - К., длъжникът Ю. М.
Х. е заплатил 1340,00 лева, като изрично не е посочил кои от задълженията
погасява.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице
Й. Ц.-К.. Видно от заключението на вещото лице, за абонат **** от
01.01.1990 г. до 31.05.2022 година, задължението е в размер на 894,48 лева,
формирано съответно: задължение 845,50 лева и лихва 48,53 лева. На дата
10.11.2022 година има извършено плащане в размер на 1340,00 лева. С
посочената сума се покриват задължения, както следва: от главница 845,95
лева е платена сума от 491,13 лева, а дължимия остатък е 354,82 лева; от
мораторната лихва 48,53 лева е платена сума 48,31 лева, а дължимия остатък
е 0,22 лева; платени са разноски от 770,00 лева и законна лихва в размер на
30,56 лева. Вещото лице е посочило, че представените фактури са за период
от 15.01.2021 година до 28.05.2022 година включително. Общата стойност на
задължението за главница и лихва е в размер на 894,48 лева. Отчетените и
начислени количества използвана вода през процесния период съответстват
на фактурираните количества за плащане в предоставените по делото
фактури. Ответникът има незаплатени фактури към ищцовото дружество
„ВиК“ ЕООД, гр. С.З.. Остатъчното задължение за абонат Ю. М. Х., ЕГН
**********, аб. № **** е 362,32 лева, формирано от 354,82 лева главница и
0,22 лева лихва. Лихвата, дължима по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи за забава на
4
плащането е 8,05 лева за периода от 10.11.2022 година до 26.01.2023 година.
В откритото съдебно заседание вещото лице уточни, че законната лихва
върху главницата от 845, 95 лв. за периода от 04.07.2022г. до 10.11.2022г.
възлиза на сума в размер на 30, 56 лв..
Представени са Общите условия на ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ по смисъла на този
закон „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от МРРБ /обн. ДВ- бр.88/ 8.10.2004 г., в
приложимата редакция - с изм. ДВ бр. 41 /13.05. 2005 г./ потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване.
От служебно направената справка за адресна регистрация на ответника
е видно, че той е с регистриран постоянен и настоящ адрес: ****. Ю. М. Х. не
оспори, че е собственик или ползвател на имота в с. Х., за които се
предоставят ВиК услуги. Освен това с подписването на Договор за встъпване
в дълг № **** г., ответникът Ю. М. Х. е встъпил като длъжник в
задълженията на А. Ю. Р., ЕГН **********, на чието име се води партида №
****, за адрес: ****. С подписването на договора встъпилият длъжник Ю. М.
Х. се е задължил наред със заплащането на старите задължения, посочени в
договора, да заплаща и стойността на потребената за съответния месец
питейна вода и отведена канална вода.
От доказателствата по делото се установи каузалното правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител
- ползвател на имота на посочения адрес, присъединен към
водоснабдителната и канализационна мрежа.
Договорът е сключен при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги
/ЗРВиКУ/. Общите условия влизат в сила в едноседмичен срок от
публикуването им, след като няма данни ответникът да е възразил срещу тях.
Влизането в сила на Общите условия не е обусловено от писменото им
приемане от потребителя. /по арг. на чл. 71 от Общите условия/.
Задължение на ищцовото дружество е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдило със заповед за изпълнение срещу
ответника.
5
В Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия е упоменато, че изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператор. Ответникът не оспори твърдението в исковата
молба, че за процесния период „ВиК“ ЕООД, С.З. е доставяло на адреса
питейна вода и пречиствало отпадна вода.
Съобразно чл. 5, т. 6 от Общите условия основно задължение на
потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране.
От събраните по делото доказателства се установи, че за
предоставените услуги били издадени 16 броя фактури от ищеца, за периода
06.12.2020 г. до 27.05.2022 г. на обща стойност 845,95 лв., които до момента
не били заплатени, поради което искът като основателен следва да се уважи
за тази сума, съставляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода по издадените квитанции, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й
плащане.
Относно изпадането на потребителя в забава следва да се имат предвид
правилата на чл. 33, ал. 2 от ОУ, според които потребителите са длъжни да
заплащат дължимата сума за използвани ВиК услуги в 30-дневен срок, след
датата на фактуриране. Процесното количество ВиК услуги е фактурирано по
първата фактура на 15.01.2021 г., респективно 30 дневния срок за плащане е
изтекъл на 15.02.2021 г., поради което от 15.02.2021 г. ответникът е изпаднал
в забава и мораторната лихва върху главницата от 845,95 лв. за периода от
15.02.2021 г. до 29.06.2022 г., възлиза на 48,53лв.
На 10.11.2022 г. на каса „Услуги“ - К., длъжникът Ю. М. Х. е заплатил
1340,00 лева, абонатът не е посочил кое от задълженията си погасява.
Ищцовото дружество твърди, че в случая приложима е разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, която гласи, че когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Позоваването на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е неправилно, тъй
като в случая приложение намира ал. 1 на чл. 76 от ЗЗД, по следните
съображения:
Касае се за претендирани от „ВиК“ ЕООД суми за ползвани и
неплатени ВиК услуги, от една страна и от друга, за лихва за забава.
Последната не е договорна такава, а е обезщетение за неизпълнение на
парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – така, както е предвидено в глава
6
Шеста, чл. 44 на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор. Следователно, първият правен въпрос е предпоставен от отговора
дали обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е подведимо в хипотезата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД или с оглед характера на задължението следва да бъде прието за
еднородно на задължението за заплащане на главницата за ползвани и
неплатени ВиК услуги. Този въпрос е разрешен с постановеното по реда на
чл. 290 ГПК решение № 111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на ВКС, I т.о.,
в което изрично е посочено, че установената в разпоредбата на чл. 76, ал. 2
ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение
за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на
забавата. При наличието на задължение, произтичащо от главница и
договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и
съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането
им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на
закона - първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение
намира правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Задължението за плащане на
определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва,
какъвто е настоящия случай, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на
кредитора. При забавено изпълнение на целия дълг, кредиторът може да
реализира по съдебен ред вземането си за законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл се приема, че законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява
базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на
парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на
лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения.
Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя
характер с главницата, то не се идентифицира със законната лихва, върху
която е изчислено и от там да се квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното, по отношение на така претендираните вземания
приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, по силата, на която този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Чл. 37 на глава Четвърта от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор по същество възпроизвежда диспозитивната
норма на алинея първа на чл. 76 ЗЗД.
След като длъжникът не е посочил кои от претендираните еднородни
задължения погасява с извършеното плащане, съдът следва да се съобрази с
чл. 76, ал.1 от ГПК. Размерът на извършеното плащане, общо платени 1340
лева, при общо дължима главница по посочените фактури в размер на 845, 95;
мораторна лихва в размер на 48,53 лева за периода от 15.02.2021 г. до
29.06.2022 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението
04.07.2022 г. до плащане на сумата - 10.11.2022 г. в размер на 30,56 лв. и
7
разноски по заповедното производство в размер на 387,80 лв., покрива изцяло
сумите за главница, лихви, разноски по заповедното производство и част от
разноските сторени в настоящото производство за сумата от 27,16 лв., т.е.
искът подлежи на отхвърляне, поради плащане в хода на процеса, но
ответникът е останал задължен за разноските по настоящото производство в
размер на 644,44 лв., тъй като с поведението си – неплащайки своевременно
дължимите суми, е дал повод за завеждането му - в този смисъл Решение №
124-1957 г., IV г. о. на ВС, Определение № 605-2002 г. – II г. о. на ВКС,
Определение № 475-2005 г. – II о., ТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от „ВиК“
ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** от
Р.И.М. – управител, против Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес: ****,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК,
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
845,95 лева, представляваща цена на предоставени и незаплатени ВиК услуги
за периода 06.12.2020 г. - 27.05.2022 г. в имот, находящ се в ****, по партида
№ ****, аб. № ****, за което са издадени шестнадесет броя фактури, както
следва: № ********** от 15.01.2021 г.; № ********** от 15.02.2021 г.; №
********** от 15.03.2021 г.; № ********** от 28.05.2021 г.; № ********** от
28.06.2021 г.; № ********** от 28.07.2021 г. ; № ********** от 28.08.2021 г.;
№ ********** от 28.09.2021 г.; № ********** от 28.10.2021 г.; № **********
от 15.11.2021 г.; № ********** от 06.12.2021 г.; № ********** от 07.01.2022
г.; № ********** от 08.02.2022 г.; № ********** от 08.03.2022 г.; №
********** от 15.04.2022 г.; № ********** от 28.05.2022 г.; лихва за забавено
плащане – 48,53 лева, за периода от 15.02.2021 г. до 29.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд
– Казанлък.
ОСЪЖДА Ю. М. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на
„ВиК“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**** от Р.И.М. – управител 644,44 лв. – разноски по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
**** в „****“ АД – С.З..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара
Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8
9