РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 18.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №810 по
описа за 2017 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К.В.С. с ЕГН ********** ***,
представляван от процесуалния представител адвокат В.К. с адрес ***, срещу М.Г.С.
с ЕГН ********** *** по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/2 идеална
част от жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната карта на гр. Добрич, състояща се от
2 стаи, кухня, баня и входно антре, както и на 1/2 идеална част от гараж със
застроена площ от 37 кв.м. и идентификатор №**** по кадастралната
карта на гр. Добрич, и двете сгради построени в общинския поземлен имот с
идентификатор №**** по кадастралната
карта на гр. Добрич, като е направено искане на основание на чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот №**** в регистъра на Нотариалната камара в посочените
по-горе части. В исковата си молба К.В.С. е посочил, че като наследник на починалата на
21.09.2003 г. своя майка Данка Добрева Стефанова е съсобственик на процесните
имоти; той се е съгласил неговият племенник Валентин Г.С. да ползва
наследствената къща, а в началото на 2017 г. е разбрал, че другият му племенник
М.Г.С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение върху процесните имоти; имотите са наследствени и ответникът не е
единствен наследник, а ищецът със свой собствен труд ги е изграждал; в тях са
живели неговите родители; настоява за уважаването на предявените искове и
присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявените установителни
искове са недопустими, тъй като липсва абсолютната процесуална предпоставка за
завеждането им, понеже ищецът разполага с друг ред за защита на правата си; по
същество исковете са неоснователни, защото ответникът е изключителен собственик
на процесните имоти; в имотите живее повече от 30 години и ги е придобил по
давност, като е направил значителни подобрения; направил е пристройка към
основната жилищна сграда през 1985 г. – 1986 г., която е залепил за нея и те са
станали едно цяло; направил е баня в основното жилище и е пренаредил покрива;
сложил е външна мазилка на цялата жилищна сграда през 1991 г. и е изградил
тавана с рапица и хоросан; направил е вътрешни мазилки и нанесъл латекс по
стените и таваните; сложил е лакирани с яхтен лак греди на пода; сменил е
прозорците на детската стая с ПВЦ – дограма и е изградил маркиза, на която е
направил желязна врата; ищецът е запознат с извършените от него действия и
лично е участвал в направата и смяната на електрическата инсталация, като
никога не е оспорвал правата му върху имота; от момента на придобиването на
имота до настоящия момент ответникът е осъществявал собственическите си права,
заплащайки данъци, консумативи, ток и вода; придобил е имотите на основание на
изтекла в негова полза придобивна давност, живеейки вътре повече от 30 години,
на което изрично се позовава; настоява за отхвърлянето на предявените искове и
заплащането на направените разноски.
В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че безспорно
става въпрос за наследствени имоти, от които 1/2 идеална част е негова; К.В.С.
и неговата бивша съпруга са полагали личен труд и са влагали лични средства за
закупуването на строителни материали и изграждането на къщата; в нея са живели
родителите на ищеца и след тяхната смърт тя е останала наследствена, без да има
издаден нотариален акт; свидетелите са отбелязали, че К.В.С. е помагал с труд
при изграждането на електрическата инсталация; настоява за уважаването на
предявените искове, отмяна на констативния нотариален акт за собственост и
присъждането на направените разноски.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е заявил, че с исковата молба не са представени
никакви доказателства относно претенцията на К.В.С.; събрани са гласни
доказателства, според които ответникът живее в процесния имот от 1987 г.; с
влязло в сила решение Административен съд – Добрич е отменил по жалба на М.Г.С.
заповедта, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж – пристройка,
построена от него още през 1987 г. – 1988 г. в съсобствения недвижим имот и
представляваща едно цяло с него; тази пристройка е част от имота, за който
ответникът е установил своите права с констативния нотариален акт №53/2015 г.;
в изисканото нотариално дело са разпитани 3 свидетели, които са потвърдили, че М.Г.С.
живее в имота повече от 30 години и го е придобил по давност; липсват годни
доказателства, обосноваващи тезата на ищеца и не е установено откъде той черпи
своите права; никой от посочените в чл.77 от Закона за собствеността придобивни
способи не е бил установен по отношение на ищеца; предявените искове са
неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени с присъждане на направените
разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове по чл.124 ал.1 от ГПК са процесуално допустими.
Според т.2 от Тълкувателно решение №8/2012 г.
по тълкувателно дело №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване
на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ангажираните
в настоящото производство свидетели не установяват дали към настоящия момент
ищецът осъществява владение върху процесните имоти. Правният интерес произтича
от претендирането от страна на ответника М.Г.С. на отричаните от ищеца права, като се свързва с
извънсъдебното и съдебното оспорване на правата на ищеца, каквото е
снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост (в този
смисъл са Решение №1942/15.01.2002 г. по гр. дело №298/2001 г. на ІV г.о. на
ВКС и Решение №885/12.06.2002 г. гр. дело №95/2001 г. на ІV г.о. на ВКС). От
преценката на ищеца зависи обемът на търсената защита и искът е допустим, ако
защитата е ефикасна. Исковете са допустими и с оглед спецификата на спора (те
касаят спорове за собственост относно имоти, които са разположени в общинско
дворно място, в което има няколко сгради, включително съсобствената с
кадастрален идентификатор №72624.605.189.2 (в която живеят синът на ищеца и
майката на ответника), като собственическите права на ищеца са засегнати не
толкова от пребиваването на ответника М.Г.С. в лявата част на сграда с
идентификатор №72624.605.189.1, колкото от издадения констативен нотариален акт
за собственост върху цялата сграда с идентификатор №72624.605.189.1 и върху
гаража с идентификатор №72624.605.189.3 в полза на същия). В този смисъл на
допустимост на положителния установителен иск за собственост са Определение
№338/15.10.2008 г. по частно гр. дело №1568/2008 г. на V г.о. на ВКС, Решение
№10/22.02.1998 г. по гр. дело №3037/1997 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение
№96/01.02.2002 г. по гр. дело №318/2001 г. на ІV г.о. на ВКС.
Разгледани
по същество, предявените искове са неоснователни.
Налице са
всички предпоставки за отхвърлянето на исковете по чл.124 ал.1 от ГПК. Показанията
на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, с някои малки
разминавания, дължащи се на изминалия значителен период от време, като
съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Ищецът не е
представил никакви писмени доказателства, от които да е видно, че починалата на
21.09.2003 г. негова майка Данка Добрева Стефанова е била собственик на
процесните имоти. Нещо повече – от изисканото и приложено административно дело
№398/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич се установява, че за
изграждането на процесните постройки не е имало одобрени проекти, няма издавани
строителни разрешения, като същите представляват незаконни строежи. Всички
разпитани по делото свидетели (включително ангажираните от ищеца) посочват, че
гаражът с идентификатор №72624.605.189.3 е бил построен от бащата на ответника
и е ползван от него и децата му; той е бил предназначен за него; впоследствие М.Г.С.
го е обновил и ползвал; няма доказателства за каквото и да е участие на Данка
Добрева Стефанова в изграждането и своенето на този имот. Затова предявеният
иск за установяването на собствеността по силата на наследствено правоприемство
на ищеца върху 1/2 идеална част от гаража е неоснователен и трябва да бъде
отхвърлен. Аналогично е положението и с незаконната пристройка, изградена от
ответника и понастоящем представляваща западната част на сграда с идентификатор
№72624.605.189.1 – според влязлото в сила решение по административно дело
№398/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич тя е търпим строеж,
изграден през 1985 г. – 1986 г.; разпитаните свидетели споделят, че е изградена
от М.С.Г. и той живее в нея оттогава до настоящия момент. Противоречиви са показанията
относно момента на завършването на източната част на сграда с идентификатор
№72624.605.189.1 – Тонка Тимчева Великова твърди, че е изградена през 1972 г.,
а другата ангажирана от ищеца свидетелка Недялка Добрева Янкова посочва, че строежът
е завършен през 1976 г. Всички разпитани свидетели не посочват точен период от
време, през който в тази източна част са живели родителите на ищеца –
ангажираните от ищеца свидетели твърдят, че периодът е в рамките на няколко
години, а ангажираните от ответника – по-малък период от време. С оглед на
изложеното недоказано остава твърдението на ищеца, че Данка Добрева Стефанова е
придобила правото на собственост върху тази сграда и след нейната смърт той е
наследил 1/2 идеална част от нея; вторият предявен иск също е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Искането за
отмяна
на нотариален акт за собственост на недвижим имот №*** в регистъра на Нотариалната камара в процесните 1/2 идеални части е неоснователно
с оглед изхода от спора по исковете за собственост.
На ответника с оглед на отхвърлянето на предявените
искове трябва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в
размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.В.С.
с ЕГН ********** *** срещу М.Г.С. с ЕГН **********
*** искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на наследствено
правоприемство на 1/2 идеална част от жилищна сграда със застроена площ от 72
кв.м. и идентификатор №*** по кадастралната
карта на гр. Добрич, състояща се от 2 стаи, кухня, баня и входно антре, както и
на 1/2 идеална част от гараж със застроена площ от 37 кв.м. и идентификатор №****по кадастралната карта на гр. Добрич, и двете сгради
построени в общинския поземлен имот с идентификатор №**** по кадастралната карта на гр. Добрич.
ОСЪЖДА К.В.С. с ЕГН **********
*** да заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** *** направените от него разноски по гр. дело №810/2017 г.
по описа на ДРС в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: