Р Е
Ш Е Н
И Е
№........., град Шумен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно
заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Кремена Борисова
при участието на секретаря В.Русева
като разгледа докладваното от административния съдия
Кр.Борисова адм. д. №54 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО.
Образувано е въз основа на
жалба от И.З.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.Г.С.със съдебен адрес ***, против Решение№2153-27-23 от
27.01.2023год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е потвърдено
Разпореждане№2113-27-827#9 от 18.11.2022год. на ръководителя по пенсионното
осигуряване, с което е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт, поради противоречие на същия с материалния закон. Сочи се, че за
действителен стаж компетентният орган е приел, че са налице 12г., 1 м. и 9
дни, които са недостатъчни за отпускане
на пенсия по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, като при постановяване на обжалвания
акт, решаващият орган не е отчел времето
за отбиване на редовна военна служба и не е зачел същото като действителен
стаж.
В жалбата си оспорващият твърди, че съгласно
представената по преписката трудова книжка само периодът от 01.11.1975г. до
12.06.1989г. включва 13 г., 4м. и 11 дни, като в този период не е включено
времето за наборна военна служба, а след присъединяването му се достига до 15
г., 4 м. и 13 дни. Релевира и довод, че след обжалване на разпореждането административният
орган е признал времето за наборна военна служба за действителен стаж, но не е мотивирал
извода си за липса на изискуемия действителен стаж за придобиване право на
пенсия, като не е посочил въз основа на
какви доказателства е формирал същия и кой период не е зачетен като стаж. Сочи
се и постановяване на обжалвания акт в нарушение на чл. 9, ал.2 от АПК, при
несъобразяването му с всички необходими
доказателства за постановяване на най-благоприятния за правоимащото лице
акт. По изложените съображения се
отправя искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и
връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по направеното
искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответната страна- Директор на ТП на НОИ град
Шумен, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния
представител юрисконсулт Л. Илиева, която застъпва становище за неоснователност
на жалбата.Твърди, че осигурителният стаж на жалбоподателя е бил правилно и
законосъобразно изчислен от пенсионния орган, въз основа на представените по
административната преписка и изискани от органа Образци УП- 13, в резултат на
което стажът е изчислен в общ размер на 14 години, 01 месеца и 18дни, като в
него е включена наборната военна служба, призната от административния орган за
действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че оспореният административен
акт е законосъобразен и са налице фактическите и правни основания за неговото
постановяване, поради което се отправя искане към съда жалбата да бъде
отхвърлена.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална допустимост.
Производството пред административния орган е започнало по
повод заявление вх. №Ц2113-27-827/19.07.2022 г., с което жалбоподателят е
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68 ал.1-3 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след
извършена проверка на представените документи, извършване на справка за
осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателят към датата на подаване
на заявлението има навършени 67 години 01 месеца 13 дни и зачетен осигурителен
стаж от втора категория-04г. 04м. 10дни, осигурителен стаж от трета категория
труд-09г. 09м. 01дни, като е зачетен придобит общ осигурителен стаж без
превръщане-14г. 01м. 11дни, в т.ч. и наборната военна служба-02г. 00м. 02дни.За
действителен осигурителен стаж са
зачетени 12г. 01м. 09 дни.
При тези констатации длъжностното лице е приело,
че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на
чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към
датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, поради
което с Разпореждане № Ц 2113-27-827#9 от 18.11.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен е
отказал на жалбоподателя отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Недоволен от процесното Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред
горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба
вх.№1012-27-291/30.12.2022г.. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са насочени към неправилно
незачитане на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж,
както и приложените доказателства по пенсионната преписка и ново представените
такива с жалбата, Директорът на ТП на НОИ град Шумен се е произнесъл с
оспореното в настоящото производство Решение №2153-27-23 /27.01.2023год., с
което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ град Шумен като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на НОИ град Шумен е
приел, че в случая спорен се явява
въпросът дали времето за отбиване на редовна военна служба за периода
01.10.1973г.-02.10.1975г. следва да бъде зачетено за действителен осигурителен
стаж. В тази връзка и след анализ на приложимите материално правни норми и
актуалната съдебна практика приел, че тъй като периодът на отбиване на редовната
военна служба за времето от 01.10.1973г.- до 02.10.1975г. от 2 г. 00 м. 02 дни
се явява осигурителен стаж, същият в съответствие с разпоредбата на &9 ал.1 от ПЗР на КСО следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на &1 ал.1 т.12 от ПЗР на КСО, доколкото военната служба е
била положена от жалбоподателя след навършването на пълнолетие и до
31.12.1999г. при действието на чл.81 от ППЗП/отм./.
С депозираната пред горестоящия орган жалба
оспорващият представя като ново доказателство удостоверение обр. УП-13 изх. №
5507-15-1026/10.08.202 г., издадено от Осигурителен архив при ТП на НОИ гр.
Пловдив, с осигурителен стаж за времето от месец 07.1978 г. до месец 10.1979
г., в „Техническо обслужване“ АД гр. Пещера, за който период пенсионният орган
е зачел календарно време осигурителен стаж по представените към заявлението и
постъпилите в хода на пенсионното производство доказателства. Новото
доказателство в случая, се явяват данните за м. 10.1979 г. - 5 работни дни,
които се равняват на 7 календарни, с които общият стаж на Б. става 14. г. 01 м. 18 дни.Освен тези 7 дни по
представеното удостоверение обр. УП- 13, са взети предвид и данни за
длъжността, която попада в обхвата на т. 536 от отм. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), без това да променя общата
продължителност на действителния стаж и съответно не оказва влияние върху
правото на пенсия.
Административният орган приел, че
с признаването на наборната военна служба за действителен осигурителен
стаж и зачетения осигурителен стаж за месец 10.1979 г., както и
категоризирането във втора категория труд, жалбоподателят има от втора
категория - 04 г. 08 м. 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 09
г. 05 м. 01 дни, общ осигурителен стаж
без превръщане - 14 г. 01 м. 18 дни действителен осигурителен стаж и
предвид изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, отново не са
налице кумулативно регламентираните в чл. 68, ал. 3 от КСО материални
предпоставки за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Формиран е крайният извод, че жалбоподателят
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68
ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване
на заявлението, а именно 67 г. 01 м. и 13 дни, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв
14 г. 01 м. 18 дни.
Към доказателствата по делото е приложена
цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателя.Представен
е от ответната страна и Опис на зачетения действителен стаж, наборна служба и
общ осигурителен стаж.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се посочи, че спор по
фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в
частност, периодът на отбитата наборна военна служба, следва ли да бъде зачетен
и зачетен ли е като действителен
осигурителен стаж по смисъла на чл.68 ал.3 от КСО от пенсионния орган, както и
налице ли е в случая изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години за
отпускане на ПОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.
Съдът приема, че оспореният административен
акт – Решение на директора на ТП на НОИ град Шумен, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90
от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Не
са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът намира, че оспорения административен
акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради следните
съображения:
Съгласно чл.68 ал.3 от КСО в действащата сега, както и към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия редакция, в случай че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Няма спор, но се установява и от доказателствата по делото, че към
датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 19.07.2022 г.,
жалбоподателят И.З.Б.
е навършил 67 години 01 месеца 13 дни. Следователно
жалбоподателят към подаване на заявлението е
навършил изискуемата възраст.
В мотивите на разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия е
посочено, че лицето не притежава 15 години действителен осигурителен
стаж.Прието е, че към датата на подаване на заявлението има навършени 67 години
01 месеца 13 дни и зачетен осигурителен стаж от втора категория-04г. 04м.
10дни, осигурителен стаж от трета категория труд-09г. 09м. 01 дни, като е
зачетен придобит общ осигурителен стаж без превръщане-14г. 01м. 11дни, в т.ч. и
наборната военна служба-02г. 00м. 02дни.За
действителен осигурителен стаж обаче са
зачетени 12г. 01м. 09 дни, като времето на наборна
военна служба – 02 г. 00 м. 02 дни не
следва да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж. Със същите мотиви
от страна на Директора на ТП на НОИ град Шумен е отхвърлена и жалбата срещу
процесното разпореждане, но в решението си горестоящият административен орган
приел, че с признаването на наборната
военна служба за действителен осигурителен стаж и зачетения осигурителен стаж
за месец 10.1979 г. въз основа на новите доказателства, както и
категоризирането във втора категория труд, жалбоподателят има от втора
категория - 04 г. 08 м. 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 09
г. 05 м. 01 дни, общ осигурителен стаж без превръщане - 14 г. 01 м. 18 дни действителен осигурителен стаж и предвид
изискването за 15 години действителен осигурителен стаж, отново не са налице кумулативно
регламентираните в чл. 68, ал. 3 от КСО материални предпоставки за придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Настоящият съдебен състав намира решението на директора на ТП на НОИ
град Шумен, с което е потвърдено Разпореждането за отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при
условията на чл.68 ал.3 от КСО, за правилно
и законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с материалния
закон – чл.68 ал.3 от КСО във връзка с чл.81 от отменения ППЗП и §9 ал.1 от ДР
на КСО.
Видно от гореупоменатите мотиви, към момента на подаване на заявлението
и към момента на разглеждане и решаване на заявлението, жалбоподателят е
навършил изискуемата възраст.От прил. по пенсионната преписка доказателства
и представения в хода на производството от ответника Опис за зачетения
действителен стаж, наборна военна служба и общ осигурителен стаж се
установява,че на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от втора категория от
втора категория - 04 г. 08 м. 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд
- 09 г. 05 м. 01 дни, или общ осигурителен стаж без превръщане - 14 г. 01 м. 18 дни, признат за действителен осигурителен стаж.В признатия за
действителен общ осигурителен стаж от 14г. 01.м. 18 дни е включен и периода на
отбиване на редовна наборна военна служба от 01.10.1973г. до 02.10.1975г. от
общо 2г. 00м. 02дни, зачетен като действителен осигурителен стаж, както и
зачетения като действителен осигурителен стаж от 7 календарни дни за м.10.1979год.
съгласно ново представеното от Б. писмено доказателство-удостоверение УП-13 с
изх.№5507-15-1926/10.08.2022год. Независимо от горното обаче, с оглед признатия
общ действителен осигурителен стаж на жалбоподателя от 14г. 01м. 18дни вместо
признатия от пенсионния орган първоначално действителен осигурителен стаж от
12г. 01м. 09 дни е прието, че отново не са налице кумулативно регламентираните
в чл.68 ал.3 от КСО материално правни предпоставки за придобиване право на
пенсия за ОСВ, предвид липсата на 15 години действителен осигурителен стаж на
оспорващия.
В настоящото производство релевантният въпрос по делото се свежда до
това следва ли да се зачете и зачетен ли
е за действителен осигурителен стаж, стажът от 02 г. 00 м. 02 дни - наборна
военна служба в периода 101.10.1973 г. – 02.10.1975 г.. В разпоредбата на чл.9
ал.7 от КСО изрично е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се
внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл.44 ал.1 от НПОС, която
признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна
служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Относима към спора е и разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която,
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III категория.
След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да
бъде признат с оглед нормата на §9 ал.1 от КСО, тъй като се касае за трудов
стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Разпоредбата на чл.9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на
служещите редовната военна служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за
действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл.9 ал.7 от КСО изисква
внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на
държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за
посочените в §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове. Със
създаването на новата т.12 от ал.1 на §1 от ДР на КСО не отпада правото на
зачитане на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. В този смисъл
е константната съдебна практика на ВАС, шесто отделение, по постановените по
идентични казуси решения - Решение №806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д.
№11816/2012 г., Решение №28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. №9460/2012 г.,
Решение №4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №1961/2016 г., Решение №7647
от 16.06.2017 г. на ВАС по адм.д. №4023/2017 г., Решение №9471/17.07.2017 г на
ВАС по адм.д. №7470/2016 г., Решение №11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм.д.
№10591/2017 г. и др.
Аналогични на гореизложените мотиви се съдържат и в решението на
Директора на ТП на НОИ-Шумен-предмет на обжалване , който въз основа анализа на
приложимата нормативна регламентация е обосновал извода, че наборната военна
служба до 31.12.1999год., положена от навършили пълнолетие лица следва да се
зачете за действителен осигурителен стаж.
При това положение и при признаването на периода
на наборна военна служба от 02 г. 02 м. 02 дни и зачитане на осигурителния стаж
на И.Б. за м.10.1979год. /5работни дни, равняващи се на 7 календарни дни/ въз
основа на представеното от Б. ново доказателство-удостоверение УП-13
изх.№5507-15-1026/10.08.2022год., издадено от Осигурителен архив при ТП на
НОИ-гр.Пловдив с осигурителен стаж за времето от м.07.1978г. до м.10.1979г. в
„Техническо обслужване“-гр.Пещера, както и категоризирането му във втора
категория труд, правилен, обоснован с оглед доказателствата е извода на административния орган, че действителният осигурителен стаж на
жалбоподателя е 14г. 01м. 18 дни, а не както е посочено в оспореното разпореждане-12г.
01м. 09дни.Независимо от горното обаче и предвид изискването за 15 години
действителен осигурителен стаж, правилен и законосъобразен е извода на
административния орган, че отново не са налице кумулативно определените в чл.68
ал.3 от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ
при наличието на 14г. 01м. и 18дни действителен осигурителен стаж на
жалбоподателя.
Това се установява и от
приложения по делото Опис от 19.01.2023г. на осигурителен стаж на И.Б. от ответната страна и съвкупния доказателствен
материал по делото /удостоверение от ДВИА№02-2751/07.96.2022г. и УП-13/.Само за
прецизност на изложението следва да бъде отбелязано, че в хода на административното
производство е установено, че представената от заявителя за отпускане на пенсия
ОСВ трудова книжка не е оформена по надлежния ред, в съответствие с Наредбата
за трудовите книжки от 1953г. и инструкция за прилагането й, според която
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника и служителя при
работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение следва да
бъде записана с цифри и думи, подписана от гл.счетоводител и от работодателя
и подпечатана с печата му.Въз основа
на тази констатация са били изискани
служебно от страна на органа да бъдат издадени Образци УП-13 от осигурителен
архив, издавани въз основа на разплащателните документи и стажът е взет предвид
съгласно издадените и прил. УП-13 при
изчисляване на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя, въз основа на
които последният е изчислен в общ размер на 14г. 01м. 18дни, в който
действителен осигурителен стаж е включен и периода на наборна военна служба на Б.,
признат от органа за действителен осигурителен стаж.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че
Решение№2153-27-23 от 27.01.2023год. на Директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е
потвърдено Разпореждане№2113-27-827#9 от 18.11.2022год. на ръководителя по
пенсионното осигуряване, с което е постановен отказ на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е законосъобразно,
а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.З.Б. с ЕГН **********, чрез
пълномощника му и процесуален представител-адв.Г.С.със съдебен адрес ***, офис
срещу Решение№2153-27-23 от 27.01.2023год. на Директора на ТП на
НОИ-Шумен, с което е потвърдено Разпореждане№2113-27-827#9 от 18.11.2022год. на
ръководителя по пенсионното осигуряване, с което е постановен отказ на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от настоящото
решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: