РЕШЕНИЕ
№ 2035
град Пловдив, 29.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Х състав в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 1579 по описа на съда за
2021 година взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Девета и Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Делото
е образувано по жалбата на К.П.Т. срещу решение
№ 2153-15-194/09.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е
потвърдено разпореждане № **********/21.04.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП
на НОИ Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на
административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда. Жалбоподателката счита, че неправилно е било отказано
възстановяване на пенсията на А.Т./починал син на жалбоподателката/,
с мотив, че Атанас е починал на 26.07.2020 г., а решението на ТЕЛК е от 19.10.2020 г..
В
съдебно заседание К.П.Т. лично поддържа жалбата.
Ответника по спора
– Директор на ТП на НОИ град Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В. в съдебно заседание оспорва жалбата, счита
оспореното решение и разпореждането за законосъобразни административни актове,
претендира разноски, представя писмени бележки.
С процесното
разпореждане № **********/21.04.2021 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив,
по отношение на А.Т.е отказано да му се
възстанови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като към
19.10.2020 г. - датата, от която пенсията е следвало да се възстанови, лицето е починало.
С разпореждане № **********/12.10.2017 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 96 от КСО, личната
пенсия за инвалидност на А.Т.Т., отпусната с
разпореждане № **********/29.10.2003 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив,
е прекратена, считано от 02.08.2017 г., тъй като на лицето са определени под 50
на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
С ЕР № 3369/19.09.2017 година,
ТЕЛК Пловдив е определила 20 на сто трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане, дата на инвалидизиране -
29.04.2003 г. и срок на инвалидността - 01.09.2019 г.
Със заявление с вх. №
2107-15-13/11.01.2021 г. К.П.Т., майка на А.Т.Т., е
направила искане за възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на основание чл. 97 от КСО, като е приложила ЕР на ТЕЛК № 4679/19.10.2020 г., с което при
преосвидетелстване е определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане, без потребност от чужда помощ, дата на инвалидизиране - 29.04.2003 г. и срок на инвалидността до
26.07.2020 година, когато Т.е починал.
В процесния
случай ТЕЛК се произнесла посмъртно по документи съгласно ПУОРОМЕРКМЕ, а Медицинската
комисия при ТП на НОИ Пловдив с решение № 11806/27.10.2020 г. е потвърдила експертно решение.
Административният орган е приел,
че съобразно чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО
пенсията се прекратява, когато пенсионерът почине, а след като на 26.07.2020 г.
А.Т.Т.е починал е отпаднало основанието за
получаването на пенсията.
Така постановеното решение е неправилно.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените
му правомощия съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Оспореното решение отговаря на изискванията на чл.
117, ал. 5 от КСО, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК, като същото е издадено при спазване на законоустановената форма, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, но е нарушен материалния закон.
Спорът по делото се свежда до правния въпрос
правилно ли органите на НОИ са определили началният момент на отпускане на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване.
Спирането на пенсията се урежда в чл. 95
от КСО, а прекратяването в чл. 96
от КСО. Съгласно чл.
97, ал. 1 от КСО е предвидено, че
спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено
заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или
прекратяването й, а в ал. 2 е посочено, че пенсията се възобновява или се
възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването
й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването
му - когато срокът е пропуснат.
В случая получаваната от Т.лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване е била прекратена считано от считано от
02.08.2017 г.
С експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК №
4679/19.10.2020 г. е извършено преосвидетелстване и е определена 100 на сто
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, без потребност от
чужда помощ, с дата на инвалидизиране - 29.04.2003 г.
и срок на инвалидността до 26.07.2020 година.
Това означава, че компетентният орган на
медицинската експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е приел, че
пенсионерът Т.не е преставал да бъде
инвалид, считано от 02.08.2017 г. и то с трайно намалена работоспособност над 50%,
каквото е изискването на чл. 72 КСО.
Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно
или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
От съдържанието на цитираните текстове се
налага изводът, че правното основание за получаване на пенсия за инвалидност е
загубата на работоспособността в размер на 50 и над 50 на сто, а не самото
експертно решение на органите на експертизата на работоспособността, което е
удостоверителен документ, и в процесния случай е
издаден по документи след смъртта на Атанас Т..
В този смисъл са и следните решения на
Върховния административен съд, VI отделение - решение № 4802 от 2.04.2012 г. по
адм. д. № 15819/2011 г., решение № 5936 от 30.04.2014
г. по адм. д. № 1489/2014 г., решение № 3171 от
6.03.2013 г. по адм. д. № 15297/2012 г.
Компетентният орган за медицинската
експертиза на работоспособността - в случая ТЕЛК, е определил срок на
инвалидността до конкретна дата – 26.07.2020 г., като е посочил, че датата на инвалидизиране е 29.04.2003 г. Това означава, че датата, от
която освидетелстваното лице има трайно намалена работоспособност над 50 %,
което представлява основание за определяне на лична пенсия за инвалидност и възниква
не от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК, а от датата, от което
лицето има трайно намалена работоспособност над 50 % /29.04.2003 г./ или в процесния случая от 02.08.2017 г. когато на лицето са били определени под 50 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане
Именно това е датата, от която е отпаднало
основанието за прекратяване на пенсията и това следва да бъде началната дата на
възстановяване на пенсията, съгласно правилото по чл.
97, ал. 2, предложение първо КСО.
При това положение А.Т.непрекъснато е имал
право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и прекратената
такава трябва да бъде възстановена от датата на нейното прекратяване – от
02.08.2017 година.
Предвид изложеното, административния орган
неправилно е определил/относно началната дата на възстановяване на тази пенсия.
Ето
защо следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалваният
акт и потвърденото с него разпореждане само в частта относно датата на
възстановяването на пенсията, а преписката следва да бъде върната за издаване
на разпореждане, с което да бъде определена начална дата на възстановяването на
пенсията за инвалидност, считано от датата на нейното прекратяване. Поради
гореизложените съображения и с оглед правилото на чл. 173, ал.2 от АПК,
административния акт ще следва да бъде отменен, а преписката върната на органа
по социално осигуряване за разглеждане на заявлението на К.П.Т., при съобразяване с указанията по приложение
на закона, дадени в настоящото решение.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-194/09.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/21.04.2021
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив.
ВРЪЩА преписката на Териториалното поделение на НОИ Пловдив, за ново произнасяне
по подаденото от К.П.Т. Заявление вх. №
2107-15-13/11.01.2021 г., при съобразяване с дадените в настоящото решение
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок
от съобщението и изпращането на страните на препис от решението, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/