Решение по дело №270/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от Д. Т. С. – С. на “М. П.” Е./в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление град С., Б. област, У. “С.” №, ЕИК .... иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, насочен срещу “Д. П. К.“ Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град С. , район “О. К.”, ЖК “О. К.”, Б. 4., В. Е, ап. представлявано от Управителят Г. Й. П., с който се иска от съда да прогласи нищожността на сключените сделки между дружеството в несъстоятелност и ответното дружество, по посочените в исковата молба фактури, по отношение на кредиторите по несъстоятелността, като осъди “Д. П. К.“ Е. да заплати/ да върне/ на “М. П.” Е./в несъстоятелност/, сумите по плащанията извършени по представените фактури.

Предявен е преферентен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, срещу “Д. П. К.“ Е., с който се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на плащанията извършени от "М. П.-Е." към "Д. П. К." Е., на сумите по фактура № 98/15.02.2002г.; фактура № 101/27.02.2002г.; фактура № 134/01.07.2002г.; фактура № 157/21.10.2002г.; фактура № 158/21.10.2002г. и фактура № 159/21.10.2002г., на обща стойност - 12 106.08лв., по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "М. П.-Е." /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У. "С." № ЕИК ....., както и при условията на евентуалност- иск с който да осъди "Д. П. К." Е. да заплати/да върне/ на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У. "С." № , ЕИК ....., сумите по извършените плащания по посочените по-горе фактури, ако се уважи предявения иск за тяхната нищожност, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяването на исковете пред съда до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присадени в полза на дружеството ищец разноските по делото.

Предявените искове се основават на твърденията за открито и висящо производство по несъстоятелност по отношение на "М. П.-Е."/в ликвидация преди това/, с обявена начална дата на неплатежоспособност- 31.03.2011г. въз основа на Решение № 89/22.06.2011г. по ТД № 458/2010г. по описа на ОС Благоевград, обявено в TP на 02.07.2011г., както и за извършени от "М. П.-Е." към ответника-"Д. П. К.' Е., парични плащания на задължения по сделки, след началната дата на неплатежоспособността определена с решението по откриване на производството по несъстоятелност, въз основа на посочените в исковата молба 6 броя фактури.

Изложените от ищеца- Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У. "С." № 23, ЕИК ...., правни съображения във връзка с предявените искове се основават на хипотезата на чл.646 ал.2 т. 1 от ТЗ, тъй като с изброените фактури са извършени плащания от длъжника - "М. П.-Е." към кредитора - "Д. П. К.' Е., след определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност, като са налице основания за относителната нищожност на паричните плащания по сделките по които са извършени, по отношение на кредиторите по несъстоятелността на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У. "С." № , ЕИК ..... Отделно с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, Синдика на “М. П.” Е./в несъстоятелност/навежда правни доводи, че ако съдът уважи преферентния иск и прогласи нищожността на извършените плащания на длъжника към ответника кредитор, то ще следва да осъди ответника да върне платените суми на длъжника по несъстоятелността.

С Определение № 386/15.02.2012г. от закрито заседание по делото, съдът е конституирал като ответник по делото и "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У."С." №,ЕИК ..... като с друго Определение № 957/25.04.2012г. по ТД № 492/2011г. е назначил на ответника- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ особен представител- адв. А. Б., основан на становището, че Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, не би могъл в рамките на настоящото производство да съвместява качеството си както на ищец, така и на ответник по делото.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК и по реда на чл. 373 от ГПК, отговор от първия ответник по делото - "Д. П. К." Е., не е постъпил.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от адв. А. Б., в качеството и на особен представител на ответника- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: град С., У. "С." №, ЕИК ..... На първо място се възразява срещу редовността на исковата молба, поради липса на твърдения от ищеца за правно релевантни факти, свързани с предявения иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ. Така адв. Б. акцентира, че с исковата молба не се навеждат твърдения- дали първия ответник по предявените искове е станал кредитор по несъстоятелност с прието вземане, ако е станал въз основа на какво и от кой момент, както и не се сочи плащанията чиято нищожност се иска да бъде прогласена по отношение на кредиторите по несъстоятелността по какъв начин са извършени и към кой момент - към момента на доставката на стоката или в последващ такъв. Излагат се съображения с писмения отговор на особения представител на втория ответник, че за идентифициране на имуществото на дружеството в несъстоятелност, което следва да служи за обезпечение на неговите кредитори, се налага установяването на кредиторите към определена начална дата - датата на неплатежоспособността, като едва след това закона гарантира "еднаквото им право на удовлетворение", предвидено съобразно чл. 133 от ГПК, а с исковата молба не са наведени твърдения и не са представени доказателства - кои са кредитори на дружеството длъжник към момента на определената начална дата на неплатежоспособност. Навадени са с писмения отговор възражения и за това, че не се сочи с исковата молба и кои са кредиторите по несъстоятелността по отношение на които се иска прогласяването на нищожност на плащанията по сделките, за които са издадени фактурите описани в исковата молба. Възразява се, че във връзка с втория предявен осъдителен иск с исковата молба, не са наведени никакви доводи от Синдика, като ищец в производството, поради което ответната страна е затруднена да вземе аргументирано становище по този иск. Не се оспорва допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ГПК, но се възразява срещу допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, като се възразява че Синдика на дружеството в несъстоятелност няма надлежната активна легитимация за предявяването на такъв иск пред съда, а освен това при уважаване на предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, следва да бъде предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по извършените плащания на първия ответник по делото, а такъв иск не е предявен пред съда. Оспорва се с писмения отговор на адв. Богоева и основателността на предявения иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ. Основното възражение е за липса на доказателства, че плащанията по посочените в исковата молба фактури са били извършени от "М. П.-Е." към "Д. П. К." Е.. Навадени са доводи, че процесиите плащания макар и извършени след датата на неплатежоспособността, са извършени извън подозрителния период, което е основание за отхвърлянето на иска като неоснователен. В тази връзка се препраща към нормата на чл. 647 от ТЗ относно дефинирането на подозрителните периоди по отношение на преферентните искове, като се твърди че същите са относими и към иска по чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ. Според представителят на втория ответник по делото, не е налице и втората предпоставка от обективна страна за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 646 ал2 т. 1 от ТЗ -липсват доказателства за предходен дълг на длъжника към момента на плащанията по процесиите сделки, тъй като именно тогава се приеме че длъжника е избрал към кои от кредиторите си да плати, като е накърнил правата на останалите кредитори от несъстоятелността, които също са имали вземания от длъжника към този момент. Не на последно място се възразява, че масата на несъстоятелността не е намаляла с извършените плащания от длъжника, предмет на делото, тъй като срещу всяко от тях е получена стока или услуга, които са в включени към имуществото на длъжника.

С допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ШК, ищецът по делото без съществено да изменя фактическите си твърдения, моли съда да се произнесе по предявените искове. Твърди се, че възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение искането за оставяне движение. Пояснява се, че втория осъдителен иск с който се иска да бъде осъден “Д. П. К.“ Е., да върне престираните от "М. П.-Е." суми, е предявен при условията на евентуалност. Възразява се срещу становището на адв. Б. като особен представител на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, че подозрителния период, очертан с нормата на чл. 647 от ТЗ е относим към исковете с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ, където законодателят е извел чрез нормата на закона, само изискването плащането да е извършено след датата на неплатежоспособността, каквито са и плащанията по процесиите фактури, без да е обвързал това плащане с подозрителния период, визиран в нормата на чл. 647 от ТЗ.

В писмен отговор на допълнителната искова молба по делото, по реда на чл. 373 от ГПК, даден от особения представител на втория ответник - "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, се възразява че на практика с допълнителната молба по делото се въвеждат нови доводи относно вида на предявените искове, като се твърди че втория е предявен при условията на евентуалност.

Синдикът на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/- Д. Т. С., в пледоариите си по делото поддържа исковете си като моли съда да ги уважи като основателни и доказани, на основанията изложени в исковата молба по делото- претендираните с исковата молба парични плащания са извършени след началната дата на неплатежоспособността, като са нищожни по отношение на кредиторите на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/. Основателен е и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати разноските сторени по делото.

Процесуалния пълномощни на “М. П.” Е./в несъстоятелност/, назначен от съда и преупълномощен от адв. Б. за съдебното заседание– адвокат Я., навежда и ново възражение срещу предявените искове – за това че същите са погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД. Възразява се отново и срещу активната процесуална легитимация на Синдика на “М. П.” Е./в несъстоятелност/, да предявява и поддържа пред съда осъдителен иск за връщане на платеното на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД при условията на евентуалност. Отново се излагат съображения, че липсват доказателства за увреждане на масата по несъстоятелността с извършените плащания от "М. П.-Е." на “Д. П. К.“ Е., въз основа на представените с исковата молба фактури, тъй като срещу това плащане е налице еквивалентно придобиване на доставена и закупена от купувача стока, която съобразно чл. 34 от ЗЗД, също подлежи на връщане след обявяването на нищожността.

След като съобрази становището на страните по делото и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти по делото:

От събраните по делото писмени доказателства и извършена справка за вписванията в ТР по партидата на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ се установява, че с Решение № 89/22.06.2011г. по търговско дело № 458/2010г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е открито производство по несъстоятелност за "М. П.-Е."/в несъстоятелност/,като е определена начална дата на неплатежоспособността- 31.03.2001г. Дружеството длъжник, което до този момент е било в ликвидация, е обявено от съда в несъстоятелност на основание чл. 630 ал.2 от ТЗ, във връзка с чл. 272а ал. 1 от ТЗ. Със същото решение е прекратено производството по ликвидация на "М. П." Е., считано от датата на влизане на решението по чл.630 от ТЗ в законна сила, като е прекратена и дейността на "М. П." Е.. Прекратени са правомощията на органите на ликвидатора на длъжника, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на "М. П." Е., спряно е образуваното изпълнително дело № 219/2007 год. по описа на ЧСИ Г. Д., назначен е временен С. и е свикано първо събрание на кредиторите на 26.07.2011г. Решението е обявено в Търговския регистър на 02.07.2011год., като е влязло в законна сила и започнало неговото изпълнение.

В законоустановения срок и процесуален ред, длъжникът е представил списък на плащанията над 1200лв., извършени 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността. След като Синдикът на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ се е запознал с тези списъци, както и с наличната счетоводна документация в несъстоятелното дружество, е установил че след началната дата на неплатежоспособността от "М. П.-Е." са извършени плащания на ответното дружество “Д. П. К.“ Е., както следва:

1. По фактура №98/15.02.2002г.. са платени 1 152,50 лева на 26.03.2002г.

2. По фактура №101/27.02.2002г. са платени 3 888,00 лева на 20.05.2002год.

3. По фактура №134/01.07.2002г. са платени 2 303,98 лева на 13.09.2002год.

4. По фактура №157/21.10.2002г. са платени 1 500,00 лева на 12.11.2002год.

и 2 229,60 лева на 26.02.2003год.

5. По фактура №158/21.10.2002г. са платени 648,00 лева на 30.10.2002год.

6. По фактура №159/21.10.2002г. са платени 384,00 лева на 30.10.2002год.

Установи се по делото, че процесните фактури са издадени за извършени от “Д. П. К.“ Е. услуги, свързани с дейността на дружеството получател- "М. П.-Е.", като част от плащанията на паричните задължения са били извършени авансово, а друга част след извършването на самата услуга.

Извършените парични плащания по приетите като писмени доказателства фактури, не са оспорени от ответника по делото “Д. П. К.“ Е.. Анализа на представените 6 броя фактури, авизата за платежни нареждания и хронологичната ведомост за заплащане на задълженията на "М. П.-Е." към нейните кредитори, за периода от 01.01.2002г. до 31.12.2006г., дават основания на съда по настоящото дело да счете, че паричните плащания, претендирани с исковата молба по делото, са реално извършени, чрез превеждане на дължимите суми от длъжника на кредитора по банков път, като плащането на пазарната цена е извършвано след доставката на стоките, описани в издадените от продавача фактури.

Безспорно е установено и доказано по делото от събраните писмени доказателства, че паричните плащания извършени от "М. П.-Е." в полза на “Д. П. К.“ Е., въз основа на издадените и представени по делото 6 броя фактури, е извършено след началната дата на неплатежоспособността, определена от съда по несъстоятелността с Решение № 89/22.06.2011г. по търговско дело № 458/2010г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, както и преди датата на постановяването на съдебното решение, с което по реда на чл. 630 от ТЗ "М. П.-Е." е обявена в несъстоятелност.

Фактическите констатации, изведени въз основа на неоспорените от страните събрани по реда на ГПК писмени доказателства, мотивират настоящия състав на ОС Благоевград, за следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ:

Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения преферентен установителен иск и към момента на постановяването на настоящото решение счита, че иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е процесуално допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 649 ал.1 от ТЗ, легитимиран да предяви исковете с правно основание чл. 645, 646 и 647 от ТЗ, е синдикът, в качеството му на орган на производството по несъстоятелност, в чиито правомощия принципно е предоставено управлението на масата на несъстоятелността, включително и попълването и. Това следва категорично и от нормата на чл. 658 ал.1 т. 7 от ТЗ, посочваща синдика като единствено легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Видно от разпоредбата на чл. 646 ал. 2 от ТЗ е че нищожността която законът визира в законовия текст е „по отношение на кредиторите от несъстоятелността”. Това изрично ограничение на закона изключва абсолютната нищожност, доколкото тя е такава по отношение на всички, а цитирания текст въвежда белезите на относителна недействителност, редът за обявяването на която може да бъде упражнена чрез установителен иск./Решение № 105/25.11.2009г. по т.д. № 90/2009г. на І т.о. на ВКС на РБ, постановено по чл. 290 от ГПК/.В съдебната практика не съществува и спор по въпроса, че ако активно легитимиран да предяви и поддържа пред съда иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е синдика в качеството му на орган по несъстоятелността/чл. 649 ал., пр. 1 от ТЗ/, то пасивно легитимирани ответници са длъжникът и третото лице, в чиято полза е извършено плащането, в качеството им на задължителни и необходими другари в процеса. /Решение № 248 от 17.01.2011г. по т.д. № 224/2010г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ/. Поради съвместната процесуалноправна легитимация на ответниците по иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици не могат да настъпят, ако длъжника не бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по предявения установителен иск, поради което по искане на ищеца, съдът е конституирал като ответник по настоящото дело и "М. П.-Е."/в несъстоятелност/.

По основателността на предявения преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ:

Анализа на събраните по делото доказателства обосновава извода за наличието на предвидените от закона предпоставки от обективна страна за приложението на специалната норма на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. По отношение на приложното поле на преферентния установителен иск предявен и по настоящото дело, съдебната практика се е обединила около становището, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, е да бъде установено изпълнението на парично задължение, което да е извършено от длъжника в подозрителния период- след началната дата на неплатежоспособността, установено с решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от начина на изпълнение – дали чрез парично плащане или чрез други еквивалентни престации. /Р- 733-2003г. по Г.д. № 253/2003г. на V г.о. на ВКС на РБ; Р- 1209/2003г. по Г.д. № 376/2003г. на V г.о. на ВКС на РБ; Р- 486-2005г. по т.д. № 695/2004г. на ­І т.о. на ТК на ВКС; Р- 402-2008г. по т.д. № 115/2008г. на ­І т.о. на ТК на ВКС; Р- 1339-2003г. по Г.д. № 392/2003г. на ВКС на РБ; Р- 240-2004г. по Г.д. № 1261/2003г. на І г.о. на ТК на ВКС на РБ и Р- 486-2005г. по т.д. № 695/2004г. на ­І т.о. на ТК на ВКС, Определение № 481 от 03.08.2009г. по т.д. № 442/2009г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 280 от ГПК/. Основанието за относителна недействителност по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ се характеризира основно с два белега на засегнатите от ретроактивността сделки и действия- да са извършени между датата на неплатежоспособността и датата на откриване на производство по несъстоятелност с решението на съда, както и да са извършени от самия длъжник. В настоящия казус и двете предвидени от закона предпоставки от обективна страна са налице, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, че въз основа на съществуващи трайни търговски отношения между дружествата търговци, в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2006г. са извършени от “Д. П. К.“ Е. услуги в полза на дружеството възложител- "М. П.-Е.", като е налице „изпълнение на парично задължение” по смисъла на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ от страна на дружеството получило услугата в същия период, за което са издадени приетите като писмени доказателства фактури. Изпълнението на паричното задължение по извършените сделки е осъществено от дружеството длъжник-"М. П.-Е.", по откритото с решение на съда производство по несъстоятелност-"М. П.-Е."/в несъстоятелност/, като всичките парични плащания предмет на разглеждане по делото, са извършени след началната дата на неплатежоспособността, определена от съда по несъстоятелността- 31.03.2001г. до постановяването на Решение № 89/22.06.2011г. по търговско дело № 458/2010г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е открито производството по несъстоятелност, т.е. в така наречения подозрителен период.

Въз основа на цитираните по-горе решения на ВКС на РБ, очертава се константна съдебна практика и относно разбирането, че без правно значение за приложението на нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е дали паричното плащане е направено след получаване на услугата или преди това и дали срещу платената цена на услугата длъжникът е придобил активи съответни на платената сума. Така неоснователно е възражението по настоящото дело от процесуалния представител на “М. П.” Е./в несъстоятелност/, назначен от съда- адв. Богоева, че паричните плащания по сделките за които са издадени процесните фактури са извън предмета на преферентния състав на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, тъй като част от плащанията са извършени авансово, а друга част след извършването на услугата, поради което не се доказва по делото наличието на предходен дълг за длъжника осъществил плащането. Основание за тези извод на съда се намират и в разпоредбата на чл. 648 от ТЗ, която урежда последиците от уважаването на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, включително и по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността/платената сума/ и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността/предадената на несъстоятелния длъжник стока/ или признаването му на качеството на кредитор в производството по несъстоятелност.

Принципно преферентните законови състави имат за цел и функции създадените неправомерни преференции в полза на определен кредитор да бъдат отменени, като определени сделки и правни действия бъдат обявени с обратна сила/ретроактивно/ за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, в защита на техните интереси и попълването на масата по несъстоятелността. Изхождайки от идеята за ненарушаване на установените в чл. 722 от ТЗ принципи за справедливо удовлетворяване на всички кредитори от несъстоятелността, при разпределение на осребреното имущество на длъжника, както и от общия смисъл на префентното право- да не бъде допуснато неправомерно и привилегировано удовлетворяване на един или повече кредитори, във вреда на останалите кредитори от несъстоятелността, със специалната норма на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, нашият законодател е приел, че всяко изпълнение на парично задължение в периода от началната дата на неплатежоспособността, до датата на откриване на производството по несъстоятелност, уврежда кредиторите по несъстоятелността, и същото следва да бъде обявено за нищожно по отношение на тези кредитори. Това становище е възприето и от съдебната практика, като следва логичния извод че с установяването на паричното плащане от длъжника в подозрителния период, се презумира обективното увреждане на кредиторите по несъстоятелността, като без правно значение е дали сделката по която е извършено това плащане е довела до намаляване на масата на несъстоятелността. /Р- 114 от 03.08.2009г. по т.д.№ 644/2008г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС; Р- 68 от 30.06.2010г. по т.д.№ 536/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС; Р- 68 от 30.06.2010г. по т.д.№ 933/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС и Р- 103 от 19.07.2010г. по т.д.№ 996/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС/. Правно несъстоятелен се явява в този смисъл правния довод, че за настъпване на ретроактивното действие на преферентния състав на нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, следва да се установи и докаже в рамките на исковото производство, че в резултат на извършените сделки чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена от съда, е било намалено съществуващото към момента на извършването им имущество на "М. П.-Е." при откриването на производството по несъстоятелността, както и че сделките по които е било извършено плащането на паричното задължение са били сключени с цел предпочитателно удовлетворяване на едни кредитори за сметка на други. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като законът не само презумира увреждането на кредиторите по несъстоятелността при извършено парично плащане от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, но и не отдава правно значение за наличието на субективното знание на длъжника за това увреждане към момента на извършването на сделките.

Поради изложените съображения от правна страна, налага се извода че без правно значение за приложението на нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е и наличието на еквивалентност на престациите по сключените в подозрителния период сделки във връзка с извършеното парично плащане от длъжника. Плащането на парично задължение от длъжника, в очертания от нормата на чл. 646 ал. 2 от ТЗ подозрителен период, докато същият е бил в тежко имуществено положение и не е можел да заплаща задълженията си към всички свои кредитори поради своята неплатежоспособност, превръща извършените от несъстоятелния длъжник плащания по сделките в същия период, на практика в погасяването на задължение към един привилегирован длъжник, което вече е в противоречие с общото предназначение на производството по несъстоятелност- за справедливо удовлетворяване на всички кредитори от несъстоятелността и налага правното приложение на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ чрез предявяване на иск пред съда. Ретроактивното действие на префернтния състав в този случай е обусловено не от липсата на еквивалентност на престациите по извършената сделка в подозрителния период, а от презумпцията че всички парични плащания от длъжника по сделки извършения в периода по чл. 646 ал.2 от ТЗ, увреждат интересите на кредиторите по несъстоятелността. Допълнителни аргументи за изводите на съда в тази насока е и съществуването на специален състав/чл. 646 ал.2 т. 4 от ТЗ/, в който законодателят държи сметка за еквивалентността на престациите на сделка извършена в същия период и изрично е предвидил това в самата норма на закона, за разлика от нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ в която Т. предвиждане липсва.

Възразява се с писмения отговор от особения представител на “М. П.” Е./в несъстоятелност/и на друго правно основание- че плащанията по представените по делото фактури, са извършени преди подозрителния период, приложим в хипотезата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Излагат се съображения, че систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 647 ТЗ и чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ налага извода, че когато началната дата на неплатежоспособността предхожда подозрителния период по чл. 647 ТЗ, темпоралната граница на ретроактивността, в която настъпва „ex lege” относителната недействителност на плащанията в хипотезата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, е границата на подозрителния период, установени за съответните отменителни/конститутивни/ искове по чл. 647 т. 5 и т. 6 от ТЗ. Така е обосновано възражението че част от извършените парични плащания от длъжника "М. П.-Е." към “Д. П. К.“ Е., са извън времевия обхват на префернтния състав на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Настоящият състав на съда не споделя правните съображения изложени във връзка с така направеното възражение. Изложените доводи за систематичното тълкуване на нормата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ във връзка с чл. 647 от ТЗ биха имали своите правни основания, ако обаче не се държи сметка на темпоралните граници на ретроактивността, които са очертани във времеви периметър от самите норми на закона. Така в нормата на чл. 646 ал.2 от ТЗ, изрично и недвусмислено е очертан подозрителния период, в който следва да се прилага ретроактивността на преферентната норма на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ – от началната дата на неплатежоспособността до датата на постановяването на решението с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на длъжника. Цитираната законова норма е ясна и точна и не дава основание за двузначно тълкуване, поради което константна е в тази насока и съдебната практика, касателно времевия обхват на приложението на преферентния състав на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Р- 733-2003г. по Г.д. № 253/2003г. на V г.о. на ВКС на РБ; Р- 1209/2003г. по Г.д. № 376/2003г. на V г.о. на ВКС на РБ; Р- 486-2005г. по т.д. № 695/2004г. на ­І т.о. на ТК на ВКС; Р- 402-2008г. по т.д. № 115/2008г. на ­І т.о. на ТК на ВКС; Р- 1339-2003г. по Г.д. № 392/2003г. на ВКС на РБ; Р- 240-2004г. по Г.д. № 1261/2003г. на І г.о. на ТК на ВКС на РБ и Р- 486-2005г. по т.д. № 695/2004г. на ­І т.о. на ТК на ВКС, Определение № 481 от 03.08.2009г. по т.д. № 442/2009г. на ІІ т.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 280 от ГПК/.

Предявеният преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ не е погасен по давност. По своята правна природа същият е иск за прогласяване на относителната недействителност на изпълнение на парични задължения, извършени в период определен от разпоредбата на чл. 646 ал.2 от ТЗ, по отношение на кредиторите по несъстоятелността. Нищожността може да се констатира по всяко време по исков ред, като тя не се погасява по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. При преценката за началния момент от който следва да тече погасителната давност в настоящия казус следва задължително да бъде съобразена материята относима към търговската несъстоятелност. След като сме в хипотезата на предявен преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от ТЗ, то началото на давностния срок задължително е обусловен от постановеното решение на съда по чл. 630 ал.1 от ТЗ, с което е открито производството по несъстоятелност. Нищожността на паричното плащане, извършено от несъстоятелното дружество към кредитор в подозрителния период, не е изначална и не настъпва към момента на плащането. Тази нищожност настъпва с "обратно действие"- поражда се с откриване на производството по несъстоятелност и образуване на масата на несъстоятелността. Следователно, от датата на това решение възниква възможността за предявяване на иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ и иск за вземането за връщане на изплатената парична сума, която е обявена от съда за относително недействителна, в масата на несъстоятелността съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. Срока на давността не тече от датата на плащане на паричното изпълнение. Решението на съда по чл. 630 ал. 1 от ТЗ подлежи на вписване в АВ- ТР, като от този момент, то се счита за известно на всички лица, включително за определената дата на неплатежоспособност. Кредитори, получили плащане на пари, могат да констатират кой времеви отрязък обхваща подозрителния период, получили ли са в него парично плащане и оттук дължат ли връщане на суми. След като решението по чл. 630 ал. 1 от ТЗ очертава „подозрителния период” по смисъла на чл. 646 ал.2 от ТЗ и е абсолютна процесуална предпоставка от обективна страна за предявяването на преферентен установителен иск, с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, то същото е и началния момент за течене на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Тъй като от момента на постановяването на Решение № 89/22.06.2011г. по търговско дело № 458/2010г. по описа на ОС Благоевград, с което е открито производство по несъстоятелност за "М. П.-Е."/в несъстоятелност/и неговото обявяване в ТР на 02.07.2011год., когато е влязло в законна сила и е започнало неговото изпълнение, до завеждане на иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ пред съда на 29.11.2011г., не е изтекъл срок от 5 години, то давностния срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл и предявения преферентен установителен иск не е погасен по давност. Не е погасен по давност и евентуалния осъдителен иск, поради същите правни съображения, след като същият е обусловен от успешното провеждане на специалния преферентен иск по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ е основателен, като същият е и доказан по размер, въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобрази, че по делото наред с фактурите са представени от ищеца и 5 броя платежни нареждания, от които се установява, че посочените във фактурите суми са внесени от "М. П.-Е." по банкова сметка на “Д. П. К.“ Е.. По въпроса за доказаност на завършеността на плащането, с Определение № 588 от 09.07.2010г. на І т.о. на ТК на ВКС по т.д. № 242/2010г. в съответствие и с други решения на ВКС на РБ/ Решение № 50/02.04.2009г. по т.д. № 485/2008г. и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д. № 535/2008г./, се посочва че изпълнение по реда на чл. 305 от ТЗ при наличие на безкасово плащане е завършено в момента, в който е заверена банковата сметка на бенефициента. За съда по настоящото дело въз основа на представените писмени доказателства – фактури и вносни бележки, е доказано реалното превеждане на посочените във фактурите суми, по банковите сметки на “Д. П. К.“ Е., на датите посочени в самите платежни нареждания, като не съществува съмнение за изпълнение на паричните задължения на "М. П.-Е." в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2006г. Ето защо следва да бъдат признати за недействителни по отношение на кредиторите на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ и по отношение на “Д. П. К.“ Е., извършените от "М. П.-Е." в полза на “Д. П. К.“ Е., парични плащания, въз основа на представените по делото фактури: фактура № 98/15.02.2002г.; фактура № 101/27.02.2002г.; фактура № 134/01.07.2002г.; фактура № 157/21.10.2002г.; фактура № 158/21.10.2002г. и фактура № 159/21.10.2002г., на обща стойност - 12 106.08лв.

По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД:

Законодателят е приел с разпоредбата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, че всяко изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността до откриване на производството по несъстоятелност уврежда кредиторите по несъстоятелността, след като е извършено доброволно от длъжника и го е обявил за нищожно по отношение на кредиторите по несъстоятелността. По правните си последици преферентните установителни искове по чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ се приравняват на последиците при уважен иск с правно основание чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД. Участникът по нищожна или унищожаема сделка, който е получил нещо по нея, има правното задължение да го върне или възстанови на правоимащия. Действието на настъпилата относителна недействителност в резултат на обявяването на нищожността на изпълнението на паричните задължения от несъстоятелния длъжник след началната дата на неплатежоспособността е възстановяването на даденото по недействителната сделка, но не на длъжника по сделката, а в масата по несъстоятелността. Правният резултат от обявената от съда нищожност е, че удовлетворяването на кредиторите в подозрителния период се счита за нестанало и даденото от несъстоятелния длъжник, подлежи на връщане в масата на несъстоятелността/чл. 614 от ТЗ/, т.е. като правна последица законодателят е предвидил реституция на даденото. Налице е освен ретроактивно и транслативно действия/по аргумент на чл. 648 от ТЗ/, като даденото от третото лице се връща, ако се намира в масата на несъстоятелността или се признава качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. След конституиране на третото лице като кредитор на несъстоятелния длъжник, същият се поставя наравно с останалите кредитори от несъстоятелността, което е условие за справедливо удовлетворяване на всички кредитори по реда предвиден в чл. 722 от ТЗ. Налице е следователно реституция сходна на тази по чл. 34 от ЗЗД.

Правопораждащ юридически факт за връщане на даденото при успешно проведен по съдебен ред преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, е влязлото в сила съдебно решение. Тъй като съдът не се произнася служебно, правото да се възстанови даденото между страните, трябва да бъде упражнено чрез предявяване на иск. С оглед на спецификата на относителната недействителност, предвидена с разпоредбата на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, следва да се приеме че за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, се обявява извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, а не сделката по която същото е извършено. Изхождайки от необходимостта съдът да бъде сезиран със субсидиарен осъдителен иск за връщане на изпълненото по сделката извършена в подозрителния период по чл. 646 ал.2 от ТЗ, ВКС на РБ в своите решения е развил съображения какъв следва да е характера на така предявения иск и кой е процесуално легитимиран да го предяви пред съда. Така в Решение № 105 от 25.11.2009г. по т.д. № 90/2009г. на І т.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, са изложени съображения, че доколкото след уважаването на преферентен установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, даденото от длъжника следва да се върне, но не на несъстоятелния длъжник/чиито права да го получи са отпаднали от датата не решението за откриване на производството по несъстоятелност/, а в масата на несъстоятелността/чл. 614 от ТЗ/, това би могло да бъде постигнато чрез предявяване на иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД. В същото решение обаче не е отречена възможността, осъдителен иск за връщане на даденото от длъжника, да бъде предявен и на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, доколкото разменената престация се дължи на отпаднало основание, докато позоваването на нормата на чл. 134 от ЗЗД в този случай е недопуситмо. Допълнително са изложени съображения, че като последица от успешното провеждане на иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, хипотетично може да се приеме за допустимо и предявяването на иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, но същият би бил приложим само в хипотезите на чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ и вероятно при чл. 646 ал.1 т. 1 от ТЗ и то в тясната хипотеза на изпълнение на парично задължение. В този смисъл е и Определение № 588 от 09.07.2010г. по т.д. № 240/2010г. на ТК на ВКС.

Независимо от това дали е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД или иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, съдебната практика се е обединила категорично около становището, че процесуално правната легитимация за предявяването на осъдителен иск за заплащане/връщане/ на даденото от длъжника като изпълнение на парично задължение в подозрителния период, очертан от чл. 646 ал.2 от ТЗ, принадлежи на несъстоятелния длъжник, тъй като той е страна по сделката, по която извършеното парично пращане е обявено за нищожно, като осъдителния иск е обусловен от успешното провеждане по съдебен ред на производството по предявен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. В тази насока е постоянната практика на ВКС на РБ, в това число и на решение постановени по реда на чл. 290 от ГПК, имащи характер на задължителна за съдилищата практика по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК- Решение № 100/15.06.2009г. по т.д. № 808/2008г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 114/03.08.2009г. по т.д. № 644/2008г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 136/02.12.2010г. по т.д. № 242/2010г. на І т.о. на ТК на ВКС. С цитираните решения е прието че процесуално недопустимо е осъдителния иск за връщане на изпълненото парично изпълнение да бъде предявяван от Синдика на дружеството в несъстоятелност, тъй като законът предоставя тази процесуална възможност само на страната по сделката- в случая несъстоятелния длъжник. Едва след уважаването на иска с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ, настъпват предвидените в чл. 648 от ТЗ правни последици и осъдителен иск за връщане на даденото като парично изпълнение от длъжника, следва да бъде предявен от несъстоятелния длъжник, срещу третото лице, страна по сделката по която е извършено обявеното за нищожно плащане на парични суми, тъй като същото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. /Р- 248-17.01.2011г. по т.д. № 224/2010г., на ІІ т.о. на ВКС на РБ/. Отделно следва да бъдат изложени съображения, че искането е за връщане на паричната престация, която е обявена от въз основа на предявен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ за нищожна, в масата по несъстоятелността, а не както е поискано от ищеца по настоящото дело на несъстоятелния длъжник или на страната по сделката към момента на нейното осъществяване. Допълнителни аргумент за недопустимост на предявения при евентуалност осъдителен иск за връщане на дължимото, от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, са конституираните страни по настоящото дело. Несъстоятелния длъжник- "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ е бил конституиран от съда като ответник по делото по искане на ищеца, като задължителен и необходим другар на “Д. П. К.“ Е., за да бъде обвързан от задължителната сила на съдебното решение по предявения установителен иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Несъстоятелният длъжник не би могъл в същото производство да участва по предявения осъдителен иск, в друго процесуално качество на ищец, по предявения осъдителен иск от Синдика на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/. От своя страна Синдика ищец, като процесуален субституент на несъстоятелния длъжник, не би могъл да предявява самостоятелно и без "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, осъдителен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД или по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Предявения осъдителен иск при условията на евентуалност е процесуално недопустим, поради липса процесуално правна активна легитимация на синдика да завежда и поддържа същия пред съда, без участието на несъстоятелния длъжник като ищец по него и производството в тази му част следва да бъде прекратено от съда с отделно определение.

С оглед изхода на настоящото производство съдът съобрази, че съобразно нормата на чл. 620 ал. 5 от ТЗ, държавна такса по делата, водени от синдика за попълване на масата на несъстоятелността не се събира предварително, а при отхвърляне на иска по чл. 646 от ТЗ, предявен от синдика, разноските по делото, направени от третото лице, се събират от масата по несъстоятелността/чл. 620 ал. 7 от ТЗ/. Съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ като основателен, за общия претендиран с исковата молба размер. Следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят по сметката на ОС Благоевград, сумата – 484.24лв., съставляваща дължимата държавна такса във връзка с предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ. Следва да бъде осъден несъстоятелния длъжник, да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата– 484.24лв., съставляваща дължимата държавна такса във връзка с предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, в която част производството е прекратено като недопустимо, като заплащането на сумата следва да бъде извършено от масата на несъстоятелността и след извършване на разпределението на осребреното имущество по чл. 720 и следващите от ТЗ.

Разноски по делото от страна на ищеца не са направени.

Следва да бъде осъден ищеца да заплати на адв. Богоева, сумата 150лв. за осъществено процесуално представителство за несъстоятелния длъжник.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ и по отношение на “Д. П. К.“ Е. и "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, извършените от "М. П.-Е." в полза на “Д. П. К.“ Е., парични плащания, въз основа на представените по делото фактури:

1. По фактура №98/15.02.2002г.. са платени 1 152,50 лева на 26.03.2002г.

2. По фактура №101/27.02.2002г. са платени 3 888,00 лева на 20.05.2002год.

3. По фактура №134/01.07.2002г. са платени 2 303,98 лева на 13.09.2002год.

4. По фактура №157/21.10.2002г. са платени 1 500,00 лева на 12.11.2002год.

и 2 229,60 лева на 26.02.2003год.

5. По фактура №158/21.10.2002г. са платени 648,00 лева на 30.10.2002год.

6. По фактура №159/21.10.2002г. са платени 384,00 лева на 30.10.2002год., в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2006г., общо в размер на 12 106.08лв.

ОСЪЖДА “Д. П. К.“ Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С. 1632, район “О. К.”, ЖК “О. К.”, Б. 4., В. Е, ап. , представлявано от Управителят Г.Й. П. и "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град С., Благоевградска област, У. „С. № 23, да заплатят по сметката на ОС Благоевград, сумата – 484.24лв., съставляваща дължимата държавна такса във връзка с предявения иск с правно основание чл. 646 ал.2 т. 1 от ТЗ.

ОСЪЖДА "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: град С., Благоевградска област, У. „С. № , да заплати по сметката на ОС Благоевград, сумата– 484.24лв., съставляваща дължимата държавна такса във връзка с предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, в която част производството е прекратено като недопустимо, като заплащането на сумата следва да бъде извършено от масата на несъстоятелността и след извършване на разпределението на осребреното имущество по чл. 720 и следващите от ТЗ.

ОСЪЖДА "М. П.-Е."/в несъстоятелност/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: град С., Благоевградска област, У. „С. № , да заплати на адвокат А. Л. Б. АК Благоевград, сумата 150.00лв., за осъществено процесуално представителство на "М. П.-Е."/в несъстоятелност/ по т.д. № 492/2011г., пред първата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: