Протокол по дело №217/2022 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 2
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20225430100217
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 2
гр. гр.Мадан, 04.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20225430100217 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ С. Я. Х. – редовно призован, явява се лично и чрез
пълномощника си АДВ.И. А. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ В. К. Б. – редовно призован чрез особен представител,
за него се явява АДВ.М. О. – назначен особен представител на ответника по
делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. С. Г. – редовно призован, явява се лично.
АДВ.А. – Да се даде ход на делото.
АДВ.О. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ се към снемане на самоличността на вещото лице:
Р. С. Г. – на 56 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ се разясни наказателната отговорност по чл.291
от НК.
1
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Г. – Известна ми е наказателната отговорност.
Поддържам представеното заключение изцяло. Задачите бяха две, обект на
експертизата беше химикалната паста, с която е изписан ръкописния текст в
записа на заповед. По първа точка заключението е, че целият ръкописен текст
в оригинала на записа на заповед е изписан от еднакъв по състав химикална
паста, а по втора точка, която касаеше дали има еднакво изсъхване на пастата,
дали са изписани в един и същи ден, тук отговора не е възможен, поради
липса на приложима методика към този момент по отношение на давността на
химикалната паста.
На въпроси от адв.А. вещото лице Г. отговори : Не съм се занимавал
с почерково изследване, тъй като задачите на експертизата касаеха
единствено и само химикалната паста, а не лицето, което го е изписало.
На въпроси от адв.О. вещото лице Г. отговори : Изобщо в България
не съществува методика, по която да е категорична и обоснована по
отношение на давността на химикалната паста, кога е изписан документа, в
един и същи ден ли е изписан, и т.н.
АДВ.А. – Да се приеме заключението.
АДВ.О. – Да се приеме заключението.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде прието заключението на съдебно-
техническа експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Р. С. Г. по извършената
експертиза за техническо изследване.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Г. да се заплати сумата от 250 лева от
бюджета на съда на осн. чл.83, ал.1, т.5 от ГПК, която да бъде заплатена по
сметка на ОД на МВР-Смолян.
ИЩЕЦЪТ – Имам изявление във връзка с моите отговори в
предходното с.з. Вие ме попитахме в предишното с.з. дали сумата в записа на
заповед аз съм я изписал, като аз отговорих, че съм я написал аз, става въпрос
за сумата 1500 евро с цифри и с думи, която е написана от заемополучателя.
Видно е, че аз пиша буквата „д“ печатно, а той я изписва „ръкописно“.
Заявявам, че тази сума е написана от заемополучателя. Заявих, че аз съм я
изписал, тъй като бях без очила, бегло погледнах, и съм допуснал грешка, за
2
което моля да ми дадете възможност да поправя тази грешка в днешно с.з.
Окончателното мое изявление е, че тази сума е била изписана от
заемополучателя В. Б.. Видно е, че неговият почерк е с наклонени букви, аз
пиша с прави букви. С моя почерк аз съм написал моите данни – трите имена,
ЕГН-то и адреса ми.
АДВ.А. – Нямам други доказателствени искания. Представям списък
на разноските.
АДВ.О. – Аз също нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.А. – Уважаеми г-н Съдия, моля да постановите решение, с което
на осн.чл.422, ал.1 ГПК да бъде признато по отношение на ответника, че в
полза на ищеца С. Я. Х. съществува вземането - предмет на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Сумата е 1500 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 06.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, разноските по делото 60 лв., ДТ и 600 лв.
адв.възнаграждение, както и разноските по настоящото дело съгласно
списъка на разноските, представен в днешното с.з. Документът, а именно
Запис на заповед, е формално редовен. Той съдържа всички реквизит по
чл.435 от ТЗ. Той удостоверява изискуемо вземане с настъпил падеж в полза
на ищеца срещу ответника. В този смисъл записът на заповед се явява
документ, който е годен да удостовери съществуването на процесното
вземане, материализирано в ценната книга, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 265/2019 г. на РС-
Мадан. Както вече казах, редовен е документа, съдържа всички реквизити,
имам предвид имената на страните по това менително правоотношение,
сумата, вземането конкретно, падежът, датата на издаване на записа на
заповед, мястото, където е издаден записът на заповед, падежът, който е 1
месец след издаването на този документ. Възраженията, въведени от особения
3
представител на ответника с отговора на исковата молба, че липсва годно
основание и по-конкретно не са налице реквизитите, не намират опора
доказателства по делото. Няма нито едно доказателство, че този документ не
отговаря на изискванията на закона, вкл.и заключението по приетата
неоспорена експертиза е в същия смисъл, а именно, че няма доказателства да
е изписан в един и същи ден текста в записа на заповед като дата издаване
30.10.2018 г. и като дата на предявяване 30.11.2018 г., макар, че датата на
предявяване съгласно утвърдена практика на ВКС би имало отношение към
лихвите, които би могъл да претендира ищецът към онзи момент, т.е. от
30.11.2018 г. насам. Но всъщност както си е утвърдената практика съгласно
изискванията на закона, в настоящия случай ние си претендираме за лихвата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
т.е. от 06.08.2019 г. Очевидно е също така, и съгласно изявлението на ищеца,
че изписването на записа на заповед като документ с почерк, всичко е от
ответника В. Б., а единствено ищецът само е попълнил неговите данни,
попълнил, защото той така е написал този документ. Безспорно е наличието
на този документ, редовен от тази гледна точка. Относно наличие на каузално
правоотношение твърдението на ищеца, въведено с отговора на въпросите,
поставени в предходното с.з., касае се за договор за заем, по който нямаме
никакви доказателства затова дали е сключен като договор за заем. Но според
мен същественото в случая е наличието на документ по чл.535 от ТЗ, който е
достатъчно основание да приемем искът за основателен и доказан и да бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането предмет на настоящия иск. Затова Ви моля да постановите Вашия
съдебен акт в този смисъл.
АДВ.О. – Уважаеми г-н Председател, в качеството ми на особен
представител ще Ви моля да постановите решение, с което да отхвърлите
иска като неоснователен и недоказан, тъй като основанието за
претендираното вземане от ищеца е ценна книга – запис на заповед, за
съставянето на която е използвана бланка, в която съществените елементи не
са попълнени, т.е. не са напечатани, и са били попълнени впоследствие. Както
се установява и от обясненията на ищеца, документът е бил изписан не само
от издателя, но и от поемателя на задължението, като не съществува
сигурност дали когато в деня В. Б. е положил подписа си като издател, е било
попълнено и мястото, индивидуализиращо поемателя, те.е лицето, на което
4
следва да плати посочената в документа сума. Няма причина и няма
обяснение, поради която подписвайки запис на заповед издателя й ще остави
празни местата за поемател, и няма да ги попълни, освен ако такова е било
изискването и условието на поемателя. Ако се доверим на обясненията на
ищеца, попълването на записа на заповед е станало в присъствието на
двамата, като е нямало пречка В. Б. да попълни и имената на лицето, на което
се задължава да плати след един месец. Нашето твърдение е, че мястото е
било празно при подписването на документа, поради което у В. Б. не е
съществувала сигурност и съгласие относно лицето, на което следва да плати
сумата от 1500 евро. Поради това считаме, че записа на заповед е нищожен и
задължение по него не е възникнало, и съответно В. Б. няма задължение за
плащане по така съставения документ. С оглед изхода на делото ще Ви моля
при разпределение на разноските, ако договореното адвокатско
възнаграждение на ищеца надхвърля минималното такова по Наредба №
1/2004 г. както за заповедното, така и за установителното производство, да
редуцирате същото до минимума съгласно наредбата в редакцията й към
датата на договарянето на хонорара.
СЪДЪТ ОБЯВИ устните състезания за приключили, както и, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 10.32 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
5