№ 296
гр. София, 06.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С решение № 260
000/04.01.21 г., постановено по гр.д. 234/19 г. Врачанският окръжен съд е осъдил на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария да заплати на всеки от
ищците (братя) Д. П. Д. и И. П. Д. обезщетение за неимуществени вреди – страдания
поради повдигането и поддържането на обвинения за престъпление, квалифицирано
първоначално по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК, преквалифицирано по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр.
чл. 115, вр. чл. 20, ал.2 НК и с внесен обвинителен акт за деяние по чл. 325, ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 НК в размер на по 35 000 лв. и е отхвърлил претенциите до заявените по
50 000 лв. Присъдени са и законни лихви за възмездяване на забавата в плащането на
присъдените обезщетения.
Недоволни от решението са и двете страни.
В исковата молба на ищците се твърди, че е неправила уравниловката при
възмездяване на ищците. Спрямо Д.Д. е имало повдигнато и обвинение и за
повреждане на чужда вещ – чл. 216 НК. При него има отключено заболяване – диабет и
панически атаки, които са следствие от стреса по повод воденото разследване и
поддържането на обвинение.
Въззивникът ответник оспорва правилността на решението в частта, с която са
присъдени обезщетения с довод за нарушаване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че
обезщетенията са завишени. Процесът е бил краткотраен, а обвиненията за телесна
повреда и убийство са били поддържани в рамките на кратък времеви интервал.
Мярката за неотклонение е била парична гаранция, заменена с подписка. Оспорва се
причинната връзка между заявените вреди поради острата обществена реакция и
публикациите в средствата за масово информиране и работата на Прокуратурата.
В производството пред САС не е допуснато събиране на нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че въззивните жалби са допустими, а
1
постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед твърденията за неправилност, наведени с
всяка от жалбите и според доказателствата, събрани от Врачанския окръжен съд.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната- и поддържа собствената.
Въз основа твърденията на въззивниците, в рамките на очертания предмет на
проверка, и според доказателствата, приобщени към първоинстанционното
производство САС прави следните изводи:
Безспорно установено е, че на 12.01.16 г., в центъра на гр. Враца, заради
неотдаване на предимство на пешеходци на пешеходна пътека от управляващия л.а. м.
Ауди Т. Й., между него (въоръжен с бокс) и ищците започнала разправия, прераснала в
бой, в който се намесили и други хора. След приключване на разпрата, в очакване на
извикан полицейски екип, Й. се олюлял, паднал на земята и изпаднал в безсъзнание.
Въпреки реанимационните действия до идването на линейка, след това – по пътя до
болницата и при постъпване в Спешното отделение на Врачанската болница, Й.
починал.
Не се спори, че на следващия ден – 13.01.16 г. спрямо ищците е разпоредено
задържане за 72 ч., като им е повдигнато обвинение по чл. 124 НК. На 14.01.16 г.
спрямо братята е повдигнато обвинение по чл. 116 НК.
С постановление за частично прекратяване производството по чл. 124 и 116 НК
е прекратено, но на 26.07.16 г. е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 20, ал.
2 НК, за каквото в съда е внесен обвинителен акт.
С присъда от 24.03.17 г. по нохд 1258/16 г. РС Враца е оправдал ищците за
престъплението хулиганство.
Присъдата е протестирана и е образувано внохд 635/17 г. по описа на ОС Враца,
приключило с решение № 2/16.01.18 г., влязло в сила още същия ден. С него
първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена.
При така установеното е видно, че спрямо ищците е имало висящ процес в
продължение на две години. Вярно е твърдението на въззивника ответник, че това е
кратък период на разследване, но последното е протекло на фона на огромен
обществен натиск. По делото (наказателното) е приложена петиция с над хиляда
подписа с искане за осъждане на ищците на доживотно лишаване от свобода, без право
за заменяне.
Разпитани са свидетели, установили, че автокъщата, притежавана от ищците, е
била ограждана от журналисти и граждани, че е имало отлив на клиенти и спрямо
братята е била наложена социална изолация.
Установено по делото е, че ищецът Д.Д. е проявил в момент, следхождащ
приключване на разследването, паник-атаки и е регистрирано заболяването
инсулинозависим диабет. Приетите по делото медицински експертизи (психолого-
психиатрична- с.113, и ендокринологична- с.126) утвърждават, че паник-атаките не са
в причинна връзка с воденото разследване. Същото се отнася и за ендокринното
заболяване, което, за да се прояви, е нужна генетична предпоставка.
Няма основание да бъдат игнорирани събраните по делото свидетелски
показания, които безпротиворечиво установяват промяна в поведението на ищците,
оттеглянето им от социална активност, разрушаването на утвърдени в предходните
години навици. Безспорни са усещането за уплаха, несигурност, застрашеност от
наказателна репресия при невъзможност да се планира бъдещето в личен и
професионален план (дори и лека, мярката за неотклонение изисква присъствие на
обвинените лица в мястото на водене на разследването). Следва да се отчете
обстоятелството, че ищците имат чисто съдебно минало и добри характеристични
2
данни.
При анализ на доказаните вреди от неимуществено естество САС приема, че в
по-висока степен от обичайната, разследването срещу ищците е протекло под
обществен натиск, но причина за това не е поведението на ответника, а
обстоятелството, че събитията са се развили в центъра на относително малък град,
настъпила е смърт на 18 годишен младеж, свързана с негативен оценъчен отклик. Това
на фона на съществуващата тенденция за фокусиране на общественото внимание върху
негативни събития, е довело до нарушаване ежедневния живот на ищците, до медийно
отразяване на случая, като те са станали обект на обществено недоволство и гняв.
Поради повишения медиен интерес ищците са търпели вреди, по-високи от тези, които
обикновено би търпяло лице, обвинено в извършването на престъплението
„хулиганство“. За това, обаче, Прокуратурата не е проявила активност и се намира
извън веригата от причинности, обусловили описания вредоносен резултат.
Прокуратурата следва да носи отговорност за повдигането и поддържането на
обвинение за причиняване на смърт поради непредпазливост, деяние,
преквалифицирано в умишлено умъртвяване по хулигански подбуди и поддържано за
престъплението хулиганство.
Въпреки безпротиворечивите медицински експертизи за причините за смъртта
на пострадалия Й., дължаща се на анатомична малформация, нямаща отношение към
инцидента от 12.01.16 г., представител на ответника е протестирал оправдателната
присъда и с това е удължил времето, през което ищците са имали процесуалното
качество подсъдими.
При отчитане на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК САС се
ползва от мотивите, разгърнати от първоинстанционния съд.
Изводът за неоснователност на жалбите обосновава понасяне на разноските от
страните по начина, по който са направени.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 000/04.01.21 г., постановено по гр.д.
234/19 г. Врачанският окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3