Определение по дело №712/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1904
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101000712
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../….....05.2019 г.

гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

                                                                ТОНИ КРЪСТЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в. т. д. № 712/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по  въззивна жалба вх. № 20573/20.03.2019 г. на И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Решение № 881/01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с., с което е отхвърлен искът му срещу А.К. К., ЕГН **********,***, за прогласяване за нищожен като привиден на Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., с рег. № 10966/2009 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд е извършил неправилен анализ на събраните в хода на производството доказателства и по-конкретно на волята на ответницата, отразена в представеното „обратно писмо“. Сочи, че в него се съдържа ясно изявление, че въззивникът е реален носител на правата и задълженията, произтичащи от договор за продажба на дружествен дяло от 04.11.2009 г., което изявление изобщо не е било обсъдено от ВРС. Това изявление, въззивникът счита, че прави вероятно твърдението за симулативност на сключения договор. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявения иск като предявения насрещен иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна А. К., депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата. Оспорва оплакването изложено във въззивната жалба и от своя страна счита, че наименованието на даден документ няма отношение към неговата същност. В случая сочи, че документът именуван от ищеца „обратно писмо“, по съществото на изявленията закрепени в него, няма такъв характер, както правилно е установил и ВРС. Сочи, че документът не обективира волеизявления и на двете страни по сключения договор, той да не породи действие в отношенията между тях. Излага още, че в „обратното писмо“ се съдържат волеизявления, които са противоречиви, които по-скоро доказвали, че процесния договор е действителен. В подкрепа на този извод, въззиваемата счита, че е и формулировката на посочената от въззивника част от документа, където било посочено, че въззивникът е реален носител на всички права и задължения „произтичащи“ от сключения договор. Излага собствен анализ на изявленията обективирани в представеното „обратно писмо“. Сочи, че представения от въззивника документ бил подписан от ответницата при упражнени спрямо нея заплашване и принуда и поддържа направеното възражение по реда на чл. 30 ЗЗД. Поддържа и предявения насрещен иск. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 20573/20.03.2019 г. на И.К.С., ЕГН **********,*** срещу Решение № 881/01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7701/2018 г., на ВРС, XXXIII с., с което е отхвърлен искът му срещу А.К. К., ЕГН **********,***, за прогласяване за нищожен като привиден на Договор за продажба на дружествен дял от 04.11.2009 г., с рег. № 10966/2009 г., на Нотариус № 124, с район на действие ВРС, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.

НАСРОЧВА с.з. на 26.06.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват незабавно страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                         2.