№ 105
гр. Айтос, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100129 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***,
съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Г., против И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът
(като цесионер) предявява иск срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019
г., сключен между него и цедента "С.Г. Груп" ООД, EИK ***, което от своя страна, се явява
цесионер пo договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с цедента „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, който е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Поддържа, че
ответникът бил уведомен за извършените цесии. Ищецът встъпил в правата си на кредитор
още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че въз основа на договора с
мoбилния оператор ответникът е ползвал предоставяните мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната. Поддържа, че между
„БТК" ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне нa далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***/4.1.19г. за ползване на мобилна услуга, като срокът на договора бил
удължен със споразумение от 10.1.19г. Били издадени фактури от оператора, като
ответникът потребил, но не заплатил използваните услуги, вкл. и към момента. Твърди, че
поради неплащане ответникът изпаднал в забава, но ищецът се отказва от претенцията за
заплащане на мораторна лихва, като отказът е заявен с ИМ. Предвид изложеното иска да се
установи съществуване на вземанията му срещу ответника за сумата от 96.74 лева –
незаплатена далекосъобщителна услуга по сключения договор, за което били издадени
фактури №**********/16.02.2019г., **********/15.03.2019г., **********/15.04.2019
г.,**********/16.05.2019 г. за периода от 16.01.2019 г. до 15.05.2019 г. Претендира разноски
в исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника (редовно уведомен по чл. 46, ал.4 вр. ал. 2
ГПК) не е представен ОИМ. Не се явява в о.с.з., за което ответникът е също редовно
уведомен. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените
от съда указания по ч.гр.д. № 1067/21 г. на РС Айтос. Искът е допустим, тъй като е предявен
в 1-месечния срок от връчване на съобщението.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и
предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства. Съобразявайки посочените в ИМ
обстоятелства и приложените писмени доказателства, както и тези, приложени към
приложеното ч.гр.д. на РС Айтос, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна
– ответникът дължи на ищеца претендираните суми-за главница, респ. че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по см. на чл. 238, ал. 1 ГПК и
чл. 239 ГПК, поради което и следва да бъде постановено такова без да се излагат мотиви по
съществото на спора.
По отношение на претенцията по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 24.17лв.- мораторна
лихва за периода 01.06.19г.-16.11.21г., за която е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК предвид
заявения от ищеца отказ от иска, производството в тази му част подлежи на прекратяване на
осн. чл. 233 ГПК, обуславящо извод за частично обезсилване на издадената ЗИ в същата
част (т.13 от ТР №4/2014, ОСГТК на ВКС).
С оглед уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в
общ размер на 230 лв., от които 205 лв. – в заповедното производство и 25 лв. - разноски в
настоящото производство (относно сумата от 180 лв.-адв.възнаграждение липсват
доказателства за заплащането на тези разноски и такива не следва да се присъждат на
ищеца), следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
2
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Г., сумата от 96.74 лева –
незаплатена далекосъобщителна услуга по сключения договор с клиентски номер
***/4.1.19г., за което били издадени фактури №**********/16.02.2019г.,
**********/15.03.2019г., **********/15.04.2019 г.,**********/16.05.2019 г. за периода от
16.01.2019 г. до 15.05.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 1067/21 г. на РС Айтос.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 233 ГПК производството по гр. д. № 129/22г. на РС Айтос
В ЧАСТТА относно предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 24.17лв.- мораторна
лихва за периода 01.06.19г.-16.11.21г. и ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО Заповед по чл. 410
ГПК № 434/25.11.21 г. по ч. гр. д. № 1067/21 г. по описа на РС Айтос относно сумата от
24.17лв.- мораторна лихва за периода 01.06.19г.-16.11.21г.
ОСЪЖДА И.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:
***, съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Г., сумата от общо 230 лв. - разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 1-седм. срок от връчването му
единствено в прекратителната част (имащо характер на определение), а в останалата си част
решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, а защитата срещу него се
осъществява по реда на чл. 240 ГПК.Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3