РЕШЕНИЕ
№ 161
гр.Бургас, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Л., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното
от съдията докладчик Белев КАНД № 3048 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Странджа 12 ООД ЕИК:********* със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.Алеко Константинов 8, ет.1. Касаторът участва в производството чрез
пълномощник – адвокат М.М.от АК Бургас.
Ответник по касация е община Царево. Ответникът не взема
участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 151/13.11.2019г. по
АНД № 393/2019г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление № ОА-87/20.08.2019г. на кмета на община Царево, с
което на Странджа 12 ООД е наложена имуществена санкция 1 500лв. за извършено
административно нарушение по чл.206 ал.1 от Закона за туризма, като е намален
размера на санкцията на 1 000лв.
В обстоятелствената част на наказателното постановление административнонаказващият
орган е приел за установено, че в периода от 06.07.2019г. до 05.08.2019г., в
туристически обект бунгала с капацитет 30 места, с адрес гр.Царево, къмпинг
Нестинарка, ул.64-та, Странджа 12 ООД извършвало туристическа дейност
хотелиерство, без да притежава временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране или удостоверение за категоризация на обекта. Допълнително е
посочено, че през посочения период, съобразно регистъра за настанените туристи,
лицето е предоставило услуги на 91 туристи и е реализирало 455 нощувки.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по акта и постановлението. Приел е, че АНО е
дал правилна квалификация на нарушенията. Констатирал липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на
постановлението. Изложил мотиви за липсата на основания за завишаване размера
на имуществената санкция, като приел, че същия следва да е към установения в
закона минимум от 1 000лв. това наложило изменение на наказателното
постановление, чрез намаляване размера на имуществената санкция. наред с това
първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си направените от жалбоподателя
възражения, като ги приел за неоснователни.
В касационната жалба привлеченото към отговорност лице
излага обстоятелства, които са били поставени на вниманието на съда и в
първоинстанционното производство. Сочи се, че Странджа 12 ООД е наемател на
туристическия обект, а негов собственик е Синева 2001 ООД гр.Царево. Към
процесният период Синева 2001 ООД имало подадено заявление за категоризация на
туристическия обект, по което в последствие е бил постановен отказ. Заповедта
за отказ е била обжалвана и образувано а.д. № 2132/2019г. на Административен
съд Бургас. Пред районния съд жалбоподателя е поискал спиране на производството
по настоящото дело, до приключване на това по посоченото оспорване на отказа за
категоризация. Отказът за спиране на производството, постановен от районния
съд, в касационната жалба се сочи като основание за постановяване на неправилно
решение. Поддържа се становището, че производството по а.д. № 2132/2019г. на
Административен съд Бургас има преюдициален характер спрямо настоящото, тъй
като евентуалната отмяна на отказа за категоризация на обекта би довело до
незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, поради това, че
през процесния период е имало подадено заявление за категоризация. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с
което да се отмени обжалваното наказателно постановление. Иска се присъждане на
разноски. Сочат се нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в 14-дневния срок по
чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
като взе предвид направените от касатора оплаквания, съдът взе предвид
следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на
събраните доказателства, а освен това като цяло са безспорни между страните.
По-конкретно е установено, че в периода от 06.07.2019г. до 05.08.2019г., в
туристически обект бунгала с капацитет 30 места, с адрес гр.Царево, къмпинг
Нестинарка, ул.64-та, Странджа 12 ООД извършвало туристическа дейност
хотелиерство, без да притежава временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране или удостоверение за категоризация на обекта. Туристическата
дейност в обекта се е изразила в това, че през посочения период лицето е
предоставило услуги по настаняване на 91 туристи и е реализирало 455 нощувки.
Спорни между страните са произтичащите от горните факти
правни изводи относно наличието на предпоставки за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Приложима
в случая разпоредба е тази на чл.206 ал.1 от Закона за туризма, съгласно която,
който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл.3 ал.2 т.1 - 3
(в процесния случай т.2) от ЗТ, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000лв.,
а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 1000 до 10 000лв. Разпоредбата следва да се тълкува и прилага във
връзка с тази на чл.114 т.1 от ЗТ, според
която лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически
обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са
длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект
или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
Възприетата
от АНО и първоинстанционния съд квалификация е правилна. Жалбоподателят е
осъществявал дейността без категоризация на обекта и без временно
удостоверение. Това, че е имало започнала процедура по категоризация, би могло
да даде право на лицето да извършва дейността само ако за обекта е било издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, но по делото
няма твърдения и доказателство да е бил издаден такъв документ. Липсват
законови основания за възприемане на довода на касатора, че отмяната на отказа
за категоризация обосновава извод за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. От тази гледна точка е правилен извода за липса на
преюдициална обусловеност на настоящото производство с това по а.д. №
2132/2019г. на Административен съд Бургас. Изложените в тази накова мотиви на
първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция.
Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав
касационната жалба се явява неоснователна, поради което и на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/13.11.2019г.
по АНД № 393/2019г. на Районен съд Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.