Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря А. Д. като разгледа докладваното от
съдията Димитрова в.гр.д. № 888 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1489 от 30.07.2019 г. по гр.д.
№1205/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***00, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И.,
с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** сумата от 7 932.51 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 11.04.2016 г. до
13.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 8 523 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.245 ал.2 от КТ „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***00,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** сумата от 1 939.99 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 30.05.2016 г. до 22.02.2019 г., като за разликата до
претендираните 2 125 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.224 ал.1 от КТ „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***00,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** сумата от 1 061.32 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск през за периода 11.04.2016 г. до 13.01.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 1 200 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.224
от КТ „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***00, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И.,
с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** сумата от 226.93 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 14.01.2017 г. до 22.02.2019 г., като за разликата
до претендираните 260 лв. и за един ден /за 13.01.2017 г./ е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.220 ал.1 от КТ „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***00,
ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.И., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие от страна на
работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл.70 от ГПК „АГРО СМ” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***00,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
Районен съд държавна такса върху уважената част на предявените искове в общ
размер 544.90 лв., както и разноски за вещо лице в размер 100 лв.
Недоволен
от решението в осъдителните му части е останал ответникът „АГРО СМ” ЕООД и е
подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове.
В
жалбата се твърди, че като Управител на дружеството В.Г.И. е имал задължението
да заплаща ежемесечно трудовите възнаграждения на служителите, в т.ч. и своето
собствено.
Твърди
се, че напускайки работата си като Управител на дружеството, В.Г.И. е взел със
себе си „голяма част от счетоводните
документи“ на дружеството, което именно го е възпрепятствало в първоинстанционното
производство да докаже, че претендираните суми са платени.
Твърди се, че счетоводителката Г.И.А. е била
„изправена пред трудности относно
дейността и в дружеството“ и не е работила там за дълъг период от време. От
началото на м. август 2019 г. започнала
отново работа и тогава уведомила настоящия Управител на дружеството В. С., че
от счетоводния програмен продукт „ПЛЮС МИНУС“ могат да се изтеглят сканирани
разчетно-платежни ведомости за процесния период, подписани както от нея, така и
от ищеца. Иска се допускането до разпит на счетоводителя Г.И.А..
Въззивникът
представя с жалбата въпросните извлечения от програмния продукт и моли да бъде
допусната СИЕ с конкретно формулирани задачи.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 01.10.2019 г. на В.Г.И. и на 14.10.2019 г. е
депозиран отговор, в който се моли да бъде потвърдено решението в обжалваните
му части.
Въззиваемият оспорва подписа си върху
представените с жалбата извлечения и твърди, че те не са положени за „получил“
някакви суми. Сочи, че със същите данни – за начислени /а не за платени/ суми е
работило и ВЛ при изтовяне на приетото в първоинстанционното производство
заключение.
В.Г.И. твърди, че като Управител на
дружеството не е имал достъп до пари и документи и че разплащания са били
извършвани от счетоводителката. Заявява, че не е взимал със себе си документи
при напускане на дружеството и че то не е подавало жалба в т.вр. срещу него.
С определение №1551 от 07.11.2019 г.
Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е
насрочил о.с.з. за разглеждането и. На въззивника са дадени указания да докаже,
че не е могъл в срок да ангажира още в първоинстанционното производство извлеченията
от счетоводния програмен продукт „ПЛЮС МИНУС“, респ. да постави на ВЛ съответните
въпроси, както и да поиска разпита на счетоводителката Г.И.А.. Препис от
определението е връчен на 11.11.2019 г. чрез процесуалния представител на
дружеството адв. Б. П.. Поради неговия отказ по чл.36 от ГПК, препис от определението
е повторно изпратен на адреса на офис на дружеството в гр. Плевен и е връчен
там чрез негов служител – счетоводител на 18.12.2019 г. В указания 1-седмичен
срок, а и по-късно не са направени съответните уточнения във връзка с наличието
или липсата на хипотезата по чл.266, ал.1 от ГПК. Въпреки това, в о.с.з. на
23.01.2020 г. съдът е допуснал до разпит като свидетел счетоводителката Г.И.А.
с цел да бъде установено пред какви трудности е била изправена във връзка с
дейността и в дружеството и в кой период не е работила там; кога отново е
започнала работа; имал ли е управителят на дружеството достъп до счетоводния
програмен продукт „ПЛЮС МИНУС“. Въпреки, че е бил редовно призован за о.с.з. на
23.01.2020 г., на въззивника е изпратено нарочно съобщение на адреса му на
управление в гр. София, че следва да осигури присъствието на допусната до
разпит свидетелка. Съответното съобщение е редовно връчено на 03.03.2020 г., но
в о.с.з. на 12.03.2020 г. не се е явил нито представител на „АГРО СМ” ЕООД, нито свидетелката Г.И.А..
Доколкото допускането на останалите, поискани
с въззивната жалба доказателствени искания, е било поставено взависимост от
разпита на свидетелката Г.И.А., в о.с.з. на 12.03.2020 г. те са оставени без
уважение и е приключено съдебното дирене.
Въззиваемият В.Г.И. е пледирал за
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно и
е видно от трудов договор №00000011/11.04.2016 г., че считано от 11.04.2016 г. В.Г.И. е заел длъжността „Управител
продажби и маркетинг“ в „АГРО СМ” ЕООД с работно място: офиса на дружеството в
гр. Плевен, находящ се на ****, срещу основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 250 лв. Това трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ със заповед
№0000010/13.01.2017 г., считано от 14.01.2017 г.
При справка в
ТР се установява, че през периода на действие на трудовия договор, а именно – от 30.06.2016
г. до 23.12.2016 г. В.Г.И. е бил и Управител на „АГРО СМ” ЕООД.
Видно от
Справка за осигуряването в НАП, ТД – Велико Търново, за периода от 11.04.2016 г.
до 30.09.2016 г. осигурителният доход, респ. начисленият месечен облагаем доход
е бил съответен на основното месечно трудово възнаграждение по договора от
11.04.2016 г. След това – за времето от 01.10.2016 г. до 14.01.2017 г. са
посочени различни суми – всички в по-малък от основното трудово възнаграждение
размер.
В исковата молба В.Г.И. твърди, че не е
получил нито едно от следващите му се за периода от 11.04.2016 г. до 14.01.2017
г. месечни трудови възнаграждения, възлизащи на общо 8 523 лв. – чисто /след удръжки на осигуровки и
данъци/.
В.Г.И. твърди, че при прекратяване на
трудовото му правоотношение не е получил обезщетение за неизползвани 20 дни ГПО
в размер на 1 200 лв., както и обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220 от КТ в размер на 1 250 лв.
В отговора на исковата молба ответникът „АГРО
СМ” ЕООД твърди, че при освобождаването на ищеца като Управител на дружеството
той е взел със себе си счетоводни документи, в т.ч. и ведомостите за заплати.
За установяване на тези твърдения не са направени никакви доказателствени
искания.
В първото по делото о.с.з. ищецът е заявил,
че ответното дружество си е имало счетоводител, който се е занимавал с
работните заплати и че той нито ги е начислявалл, нито ги е изплащал. Във
връзка с тези твърдения на ищеца, ответникът отново не е направил никакви
доказателствени искания. Потвърдил е тезата си, че част от счетоводните
документи са при ищеца. Уточнил е, че не са подавани сигнали и жалби във връзка
с това.
С доклада първоинстанционният съд е указал на
„АГРО СМ” ЕООД, че носи доказателствената тежест да докаже, че е платил на
ищеца претендираните суми. Въпреки това – по искане на ищеца и за сметка на
бюджета на съда, по делото е назначена СИЕ, заключението по която е прието от
страните без възражения в о.с.з. на 08.07.2019 г. Видно от него, ВЛ е работило
на база доказателствата по делото и данните, подадени от дружеството като
работодател в НАП, ТД – Велико Търново. „АГРО СМ” ЕООД не е представило
документи на ВЛ с обяснението, че такива не са му на разположение.
ВЛ Т. И. е установила, че за процесния период
начислената чиста сума за получаване
от ищеца е 7 932.51 лв., а сборът от лихвите за забава, начислени върху
всяко месечно трудово възнаграждение, считано от 30-то число на месеца, следващ
начисляването до 22.02.2019 г., възлиза на 1 939.99 лв.
Видно от заключението е още, че за процесния
период на ищеца се полагат 18 дни ПГО, обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за
които възлиза на 1 061.32 лв. Лихвата за забава върху тази сума, начислена
от 14.01.2017 г. до 22.02.2019 г. е изчислена на 226.93 лв.
Според ВЛ, обезщетението по 220 от КТ е в
размер на 1 250 лв.
ВЛ е заключило, че няма данни за изплащане на
горепосочените възнаграждения, обезщетения и лихви.
В първоинстанционното производство „АГРО СМ”
ЕООД не е представило никакви доказателства от В.Г.И. да е била потърсена
наказателна, договорна или някаква друга отговорност за твърдяното отнемане на
счетоводна документация. Няма жалба до полицията или прокуратурата. Няма данни
да е бил сезиран съда с иск за реализиране на договорна отговорност. Напротив –
по делото е представена жалба от В.Г.И., че след завеждане на настоящото дело е
бил заплашван от Управителя на „АГРО СМ” ЕООД М. Н., задето търси правата си.
При тази фактическа обстановка правилно
Плевенски Районен съд е приел, че заявеният от В.Г.И. отрицателен факт не е
оборен от „АГРО СМ” ЕООД и е присъдил претендираните възнаграждения,
обезщетения и лихви в размерите, изчислени от ВЛ. Дружеството не е доказало да
е платило претендираните суми. Не е сторило това и във въззивното производство,
въпреки дадените указания и възможности. Не е довело за разпит допуснатата
свидетелка, респ. не е доказало, че временното отсъствие на
счетоводителката Г.И.А. е причината в
първоинстанционното производство да няма достъп до програмния счетоводен
продукт, респ. до извлеченията от него. Последните не са приети като
доказателства в хипотезата на чл.266, ал.1 от ГПК, но дори и да бяха, следва да
се отбележи, че се отнасят до суми, „платени по дебитни карти“. Подобно плащане
не се удостоверява с подписи върху ведомости, а със съответни банкови
документи, каквито няма твърдения да съществуват, а още по-малко са ангажирани
като доказателства.
И пред въззивния съд не бяха доказани
твърденията, че липсата на релевантните доказателства за плащане на процесните
суми се дължи на неправомерно задържане, отнемане или др. конкретно действие от
страна на В.Г.И. в качеството му на Управител на дружеството.
С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната
жалба за изцяло неоснователна и недоказана, което налага потвърждаването на
първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение №1489 от 30.07.2019 г. по гр.д. №1205/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в обжалваните му части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: