Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.05.2021год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на 20.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12667
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива по
предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД ****с адрес *** против
Д.Б.Д.,***, с правно основание на чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК, да бъде признато за установено че „А.з.к.н.п.з." ООД има
следните вземания срещу Д.Б.Д. – сумата от 1500.00
лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **** от 01.01.2019г., сключен между „****” ООД и Д.Б.Д., което вземане
по договора е прехвърлено на „****“ ЕООД, ****с Приложение № 1 от 02.09.2019 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г., сключен между „****” ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното ѝ изплащане; сумата от 262.92
лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2018 г. до
16.08.2019 г.; Сумата от 93.22 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2018 г. до 19.06.2020
г.
В исковата молба се излагат твърдения,
че заемодателят „****“ ООД е предоставил на длъжника заем по Договор за паричен
заем № **** от 19 ноември 2018 г., сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Размерът на предоставения заем бил 1500 лева,
като договорът за кредит има характер на разписка за получената сума. Твърди
се, че ответникът не е сторил плащания по договора за заем, като падежа на
задължението е настъпил на 16.8.2019г. - датата на последната погасителна
вноска. Претендира договорна лихва в размер на 262.92 лева за периода от 19
декември 2018 г. до 16 август 2019 г., както и мораторна
лихва за периода от датата на забавата в размер на 93.22 лева, от 20 декември
2018 г. г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния
заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г. Посочва, че
вземането е придобито от ищеца по Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 02 септември 2019 г. г. между „****" ООД, ЕИК **** и „А.з.к.н.п.з."
ЕООД, ЕИК *********, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника. Предявения иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорва наличието на облигационно правоотношение между заемодателят „****“
ООД и ответника, като се изтъква, че са налице няколко договора за заем, с
които са рефинансирани предходните и по някой от тях били налични погасявания. Счита
клаузите на договора за кредит за неравноправни и противоречащи на ЗЗП.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен е по делото Договор за
паричен заем № **** от 19 ноември 2018 г., въз основа на който кредиторът „****“
отпуска на кредитополучателя Д.Б.Д. сумата от 1500 лева, за срок от 9 месеца,
при уговорен падеж на задължението 16.08.2019г. Уговорения ГПР възлиза на 49,46%.
По делото е представен и препис от
рамков договор за цесия от 01.12.2016г. между „****“ и „****“ ООД, както и
Приложение №1/02.09.2019г., от което се установява, че ищецът е придобил
вземането по договор за паричен заем № ****
от 19 ноември 2018 г.
С пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 11712/28.12.2016г. ,„****“ упълномощава „****“ ООД да осъществи
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Прието по делото е заключение на вещо
лице по допусната ССЕ, в което се посочва, че размера на дължимата главница
възлиза на 1500 лева, договорната лихва възлиза на 262,92 лева за периода
19.12.2018г.-16.08.2019г., мораторната лихва за
забава в размер на 134,34 лева за периода 20.12.2018г. до 13.03.2020г.
При тази установеност на фактите, съдът
възприе следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно действие е
нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи,
докато същият се задължава да ги върне в същото количество и качество на
уговорения падеж. Разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД дава право на заемодателя
да получи възнаградителна лихва, ако такава е
уговорена.
От представените по делото доказателства
се установява, че е възникнала валидна облигационна връзка, основана на Договор
за паричен заем № **** от 19 ноември 2018 г., по силата, на който „****“ ООД, в
качеството на заемодател се е задължило да предостави на ответника, като заемател сумата от 1500 лева, за срок от 9 месеца, при
уговорен падеж на задължението 16.08.2019г. Уговорения ГПР възлиза на 49,46%.
В чл.2, ал.2 от договора изрично е
посочено, че служи за разписка за получаване на заемната сума. След като
ответникът е положил подпис на всички страници на договора, същият е признал,
че заемната сума му е била предоставена.
Следователно с реалното получаване на
сумите от ответника, съдът приема, че е сключен договора за заем.
Уговореният падеж на първата погасителна
вноска е настъпил на 19.12.2018г., а на последната на 16.08.2019г., който
момент предхожда депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда – 30.06.2020г. От заключението на
вещото лице по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза се установи,
че погасяване на задълженията по процесния договор за
заем не осъществявано от ответника. В тежест на последния бе да установи
плащане на задължението, който положителен факт не бе доказан в хода на
съдебното производство.
При тези съображения и доколкото съдът
прие, че между „****“ и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по Договор
за паричен заем № **** от 19 ноември 2018г., то следва да бъде прието, че в
последствие кредитора „****“ надлежно се е разпоредил с вземането си. От
представения по делото рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение №1
от 02.09.2019г., съдът приема, че носител на вземането е станал настоящия ищец.
Съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД не е
елемент от фактическия състав на цесията. С последното се цели да бъде доведено до знанието на
длъжника, кой е носител на вземането.
Разпоредбата на цитирания текст посочва, че стария кредитор следва да осъществи
уведомяване за осъществената цесия, но не следва да бъде отричан института на
упълномощаване, като вместо него друго лице, включително и нови кредитор да
осъществи тази дейност. В такава хипотеза е осъществено и настоящото
уведомяване, като към исковата молба, с която е представен договора за цесия се
представя и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 11712/28.12.2016г.,
с което ,„****“ упълномощава „****“ ООД да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Препис от исковата
молба ведно с договора за цесия и пълномощното е връчен на особения
представител на ответника, на който съдебната практика приема, че може да бъде
съобщена същата, поради което съдът намира, че процедурата по уведомяване
визирана в чл. 99, ал.3 ЗЗД е надлежно проведена. В случая макар и цесията да
не е била съобщена преди депозиране на заявлението в съда, то в последствие в
исковото производство уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД бе осъществено.
С оглед изложеното договорът за
прехвърляне на вземания валидно обвързва длъжника и същият дължи плащане на
новия кредитор, в лицето на ищеца.
По тези съображения предявените искове
за главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 262,92 лева за
периода 19.12.2018г.-16.08.2019г. се явяват основателни в пълните им предявени
размери.
От датата на падежа ответникът е
изпаднал в забава по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата - 20.12.2018г., т.е. деня
следващ деня на падежа на първата погасителна вноска, по която липсва плащане,
до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а в случая до поисканата
дата - 30.06.2020г./реално до 13.03.2020г. поради обявено извънредно
положение/. Съдът намира и тази претенция за доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде установено, че ответникът дължи сумата от 93,22
лева за периода 20.12.2018г. до 13.03.2020г.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи в договора,
доколкото евентуална неравноправност на клаузите, касаещи исковите претенции не
бе установена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът по спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство в исковото производство в претендирания
размер от 745,02 лева, съразмерно уважената част на предявените искове. В полза
на страната следва да бъдат присъдени и съдено – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за сторени в заповедното
производство в размер на 116,61 лева, съразмерно уважената част на предявените
искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Б.Д.,*** ДЪЛЖИ н.А.З.К.Н.П.З. ООД ****със седалище и адрес
на управление *** сумата от 1500.00 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **** от 01.01.2019г., сключен между „****” ООД и Д.Б.Д., което вземане
по договора е прехвърлено на „****“ ЕООД, ****с Приложение № 1 от 02.09.2019 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016
г., сключен между „****” ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
ѝ изплащане; сумата от 262.92 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.12.2018 г. до 16.08.2019 г.; сумата
от 93.22 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.12.2018 г. до 19.06.2020 г., на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Б.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ н.А.З.К.Н.П.З.
ООД ****със седалище и адрес на управление *** сумата от 745,02 лева (седемстотин четиридесет и пет лева и 02 ст.) съдебно –
деловодни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство и сумата от 116,61 лева
(сто и шестнадесет лива и 61 ст.), съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, съразмерно уважената
част на предявените искове, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: