РЕШЕНИЕ № 383
гр. Монтана, 12 юни 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана Димитрова и в
присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 326 по описа на АдмС – Монтана за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
С Решение
№ 26 от 14.03.2023 г. по АНД № 20221620200324/2022 г. по описа на Районен съд – Лом, е потвърдено Наказателно
постановление № Л-17/ЗМВР от 18.07.2022 г., с което на А.М.П.,***, с ЕГН * на
осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лева, като законосъобразно, затова че не изпълнява устно разпореждане да
спре на място, отправено от орган на полицията.
В законовия
срок против решението е подадена касационна жалба от адвокат В*** И*** от АК -
Монтана, в качеството си на представител на А. М*** П.,***, с която оспорва приетото
от въззивния съд решение. Моли касационната инстанция да отмени решение № 26 от
14.03.2023 г. по АНД № 20221620200324/2022 г. по описа на Районен съд – Лом,
като неправилно, необосновано и постановено без да е направен пълен и всестранен
анализ на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства -
писмени и гласни такива. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е
постановил своя съдебен акт, основавайки се само и единствено на показанията на
полицейските служители, които от своя страна са в пълно противоречие с
показанията на останалите разпитани в хода на производството лица, в качеството
им на свидетели. В акта за установяване на административно нарушение, както и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че
разпореждането, което не е било изпълнено от административнонаказаното лице, е
било издадено от орган на МВР, без обаче същият да е конкретизиран. В тази
връзка сочи разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, послужила като основание за
санкциониране на лицето, която предвижда възникване на
административнонаказателна отговорност при неизпълнение на конкретно издадено
разпореждане от орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на
функциите на този орган. По този начин, касаторът счита, че съдът не може да
прецени дали разпореждането е издадено от полицейски орган по смисъла на чл. 57,
ал. 1 от ЗМВР, респ. направено ли е било това в съответствие с възложените му
функции, само в който случай разпореждането би имало задължителен характер и
същото следва да бъде изпълнено. Районен съд - Лом възприема обстоятелствата,
че след като е имало специализирана полицейска операция, това е достатъчно
основание да се възприеме, че направеното разпореждане е направено от орган на
власт, като за това свидетелстват само и единствено полицейските служители,
които от своя страна са подчинени на АНО. От техните показания касаторът счита,
че не става ясно кой служител е отправил устното разпореждане. От всички
показания става ясно, че е било тъмно, този участък не е бил осветен по никакъв
начин и наказаното лице не е имала никаква видимост, за да разпознае полицейски
служители. Излагат се мотиви, че всяко административно нарушение следва да
съдържа в себе си всички елементи от състава му, за да бъде такова, както от
обективна, така и от субективна страна. В случая наказаният нямал възможност да
разбере, че стрелбата и виковете са от полицейски служители. При това положение,
според административнонаказаното лице, липсват елементи от субективната страна
на извършеното административно нарушение. В касационната жалба са изложени
съображения, че във фактическото описание на нарушението в НП не е посочено в
какво се изразява неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е
отправил полицейско разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го
определят като орган на МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за
нарушението по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са
накърнили защитата на касатора по съставомерни факти относими към приписваното
му нарушение, а и не дават възможност на съда да извърши дължимият
правораздавателен контрол и преценка имал ли е право издалият неизпълненото
полицейско разпореждане да издава такова, респективно имал ли е нарушителят
задължение да го изпълнява. Твърди се, че при възпроизвеждане на фактите липсва
изрично отразяване на конкретното поведение, предприето от нарушителя, чиито
обективни и субективни параметри консумират състава на предявеното му
нарушение. Според административнонаказания формално са изписани признаците на
административното нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в
съответните правни норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват
отделните елементи на същото, относими към обективните признаци на нарушението.
Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали приетите за
неизпълнение действия или бездействия действително са годни да реализират
състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед
интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се
анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Така
очертаните факти, касаторът излага мотиви, че следва задължително да присъстват
в обстоятелствената част на АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и
допълват въз основа приобщените към делото доказателствени материали или да се
разбират едва в хода на съдебното следствие. Елементи от състава на нарушението
е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение, още
по-малко за неговото установяване да се използва техника на препращане към
съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти извън
материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха могли да
се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване
съществуването на твърдени обстоятелства. Касаторът излага, че проявеният
подход е равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което
опорочава задължително установената форма на актовете в
административнонаказателния процес. Твърди се още и, че в решението си
първоинстанционният съд обобщава доводи защо така определеното административно
нарушение не съставлява маловажен случай, но такива доводи липсват при
съставянето на НП от АНО, което само по себе си представлява нарушение на
процесуалните правила. Поради изложеното, касационният жалбоподател моли
настоящата инстанция да отмени изцяло решението на PC - Лом и да постанови
ново, с което да отмени изцяло обжалваното НП, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание,
касаторът А.М.П., редовно призован по реда на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по
чл. 56, ал. 3 ГПК, се явява лично и се представлява от адв. В*** И*** от АК -
Монтана, с пълномощно по делото, която поддържа касационната жалба по
изложените в нея мотиви. Представя писмени бележки, в които са изложени
аналогични на тези в касационната жалба съображения. Заявява, че разминаването,
което твърди се изразява в липса на подписа на нарушителя на екземпляра, който
е представен от тях. Претендира разноски в размер на 300 лева за настоящата
инстанция, и за предходната инстанция така, както са сторени.
Ответната
страна Началник на РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана, редовно призован по реда
на чл. 137 и сл. от АПК и в срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, в съдебно заседание се
представлява от юрк. Димитрова с пълномощно по делото, която оспорва
касационната жалба. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което
да остави без уважение касационната жалба като неоснователна, а решението на
въззивния съд като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде оставено в
сила. Излага мотиви, че пред въззивния съд са събрани безспорни писмени и
гласни доказателства, които установяват, че има извършено виновно нарушение от
административнонаказаното лице. По същество излага, че наказаният при
съставянето на акта не е направил възражение по констатациите, няма такива
депозирани и в законоустановения срок, съгласно чл. 144 от ЗАНН. Едно от
възраженията в касационната жалба, което е правено и пред въззивния съд, а
именно., че за едно и също нещо са съставени два акта. Излага мотиви, че видно
от събраните доказателства по въззивното
дело, няма съставени два акта за едно и също нарушение – единият акт е за
неизпълнение на полицейско разпореждане,
а другият акт за нарушение на ЗДвП. Моли настоящата инстанция да приеме,
че правилно е определен размерът на наложеното наказание, тъй като същото е
съобразено с личността на нарушителя, с неговото поведение, както и с оглед
засегнатите обществени нарушения, които същият е нарушил със своето деяние.
Твърди, че въззивната и касационната жалба донякъде се припокриват в своите
възражения и след като пред въззивния съд са правени идентични възражения, които
той е обсъдил подробно в своите мотиви и правилно ги е отхвърлил. Счита въззивното
решението за правилно, законосъобразно и обосновано. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, конкретно
относно това, че в договора за правна защита, оформен за въззивното дело, не е
посочено как е платен този хонорар, а пише само 200 лева. Не е посочено дали е
в брой, дали по банкова сметка, *** за реално превеждане на този хонорар, като
същото важи и за настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Издаденото наказателно
постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, подари което предлага да бъде потвърдено.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
Въззивният
съд, за да потвърди спорното НП, от фактическа страна е приел, че на 06 срещу
07 юли 2022 г. се провеждала специализирана полицейска операция от служители на
РУ - Лом на територията на завод „Х*** “ в гр. Лом. Около 01:00 ч. на
07.07.2022 г. в близост до базата спрял лек автомобил „О*** А*** “ с peг. № М***
, а две лица проникнали в складовите помещения на завода. Малко след това
лицата се върнали, тичайки към автомобила. Полицейските служители тръгнали към
тях, разпореждайки „стой, полиция“, но бягащите не спрели, а се качили в
автомобила и потеглили. Св. Е. Ц*** достигнал автомобила и се захванал за
рамката между предна и задна лява врата, като в този момент видял, че водач на
автомобила е А.П.. Продължил да тича с автомобила още 10-20 метра и се пуснал.
Малко след това автомобилът спрял, а лицата от него побягнали пеша. Въпреки
отново отправено им разпореждане „полиция, останете на място“, те преминали
през реката към кв. „Хумата“. Същият ден А.П. ***, където му били съставени
няколко АУАН - за нарушения на ЗДвП и за нарушение на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. П.
подписал акта и получил препис от него, като написал лично, че няма възражения.
В законоустановения срок не е подадено възражение срещу съставения акт и въз
основа на него на 18.07.2022 г. АНО издал атакуваното наказателно
постановление. Въззивният съд счита, че както АУАН, така и НП, са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите
реквизити, предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съдът е възприел,
с оглед на събраните гласни и писмени доказателства, че А.П. е извършил нарушението, описано в
АУАН и НП, с оглед разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР. Районният съд е възприел, че
в случая е налице издадено устно разпореждане от полицейски орган, с което се
указва на А.П. да спре на място. Въпреки това разпореждане, същият не го е
изпълнил, а вместо това избягал, първоначално пеша, а след това се е качил в
автомобил и е осуетил полицейската проверка с поведението си. В тази насока
съдът кредитира показанията на разпитаните в качеството си на свидетели
полицейски служители, съставили АУАН. Според районният съд те съдействат за
изясняване на фактическата обстановка по делото и са обективни и
безпристрастни. От разпита е потвърдено, че служителите са били с униформено
облекло въпросната вечер, както и че лицето, което не се е подчинило на
полицейското разпореждане и след това е потеглило с автомобила е именно П.. Съдът
не кредитира показанията на св. Кирилов, доколкото същият е участник в
събитията и е едно от лицата, които са избягали с въпросния автомобил (и едно
от лицата, заради които полицейските служители са извършвали наблюдение по
информация за предстояща кражба). Този свидетел подробно излага събитията от
вечерта в насока - да бъде оневинен жалбоподателят. В същото време К*** твърди,
че е бил пиян (обстоятелство, което се потвърждава от неговите родители), при което
положение достоверността на възприетото от него (напр. дали Е*** Ц*** е бил с
униформено облекло) се поставя под въпрос и показанията му не внасят съмнение в
административното обвинение. Съдът счита, че в АУАН, и в НП е описано точно в
какво се състои неправомерното поведение на наказания, а именно разпореждането
е било „да спре на място“ и е отправено от полицейски служител, който е бил с
униформено облекло - очевидно в изпълнение на функцията му. Въпреки така
отправеното от компетентен орган ясно разпореждане, П. не се е подчинил, а е
избягал. Условието, за да бъде реализирана административнонаказателна
отговорност, е извършеното да не съставлява престъпление. В случая районният
съд приема, че е налице и това условие. Извършеното от П. не се припокрива с
признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. За неоснователни са приети
аргументите на административнонаказаното лице, че е нарушено правилото поп bis
in idem. Действително на А.П. е съставен и АУАН и е издадено НП за нарушения на
ЗДвП - за това, че не спира на подаден сигнал и за това, че отказва да предаде
документите си и осуетява извършването на проверка, поради което не приема, че
лицето е санкционирано за едно и също нарушение два пъти. НП по ЗМВР е издадено
за това, че П. не е спрял на дадено му разпореждане в тази насока, докато се е
движел пеша, а НП по ЗДвП е издадено, затова че управлява лек автомобил без да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение. От П. са извършени
няколко различни нарушения, за които на различни законови основания са му
наложени съответните санкции. Районният съд намира, че А.П. правилно е
санкциониран и, че при издаването на НП е съобразена и разпоредбата на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН - да се отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В нормата
на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил административно наказание
„глоба“ от 100 лв. до 500 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно
определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. От АНО е
наложено наказание в максималния предвиден размер, което въззивният съд приема
за законосъобразно и справедливо. Извършеното от А.П. нарушава реда на държавно
управление. На същият е отправено силно и ясно разпореждане да спре, но въпреки
това той не се е съобразил и е осуетил полицейската проверка. Това
обстоятелство въззивният съд счита, че изключва възможността спрямо конкретното
нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен
случай“. Обществената опасност на деянието се повишава и от факта, че
въпросната проверка е извършвана във връзка с предприемане на действия за
предотвратяване на престъпление от общ характер. На следващо място, видно от
представената характеристична справка, П. е криминално проявен, свикнал да
живее по престъпен начин, като срещу него са водени множество полицейски
производства. В тази връзка е визирана представена от АНО справка за
нарушител/водач, от която е видно, че П. е многократно санкциониран за
нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и фишове и въпреки,
че нарушението, предмет на настоящото дело, е такова по ЗМВР, а не по ЗДвП, то
от описаните справки става ясно, че П. е лице, склонно да не спазва законите и
да извършва действия, които нарушават реда на държавно управление (и
по-конкретно реда, за спазването на който следят органите на МВР). Справката за
нарушения по ЗДвП е само още една индикация в тази насока. Затова районният съд
намира, че обществената опасност както на конкретното нарушение, така и на
нарушителя е висока и затова и санкцията следва също да бъде завишена. По този
начин съдът е възприел, че в максимална степен биха могли да се постигнат
целите на административното наказание, залегнали в чл. 12 от ЗАНН - да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се
въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални
нарушения.
Настоящият касационен състав споделя изцяло направените,
въз основа на установената по делото фактическа обстановка, правни изводи на
районния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.
Въззивният съд задълбочено е обсъдил доказателствата по
делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и с оглед действащата
правна уредба е постановил правилно и обосновано решение.
Касационния състав не установява твърдяното в касационната
жалба съществено противоречие между показанията на полицейските служители с
показанията на останалите разпитани в хода на производството лица. Няма
противоречие между основните и съществени, за вмененото деяние, обстоятелства,
а именно: че към административнонаказаното лице е отправено ясно и
недвусмислено разпореждане да спре, което същият е възприел, но не е изпълнил.
Даденото разпореждане е посочено и в издаденото НП. Доколко касаторът се е
уплашил и се е опитал да избяга, не е релевантно и няма правно значение, тъй
като е недопустимо да се черпят права от собствено виновно поведение.
Неизпълнението на устно разпореждане не е формално изписване
на признаците на административното нарушение, като точно по този начин същите са
установени от законодателя в съответната правна норма, а самото неизпълнение следва
от самото деяние и не е спорен факт между страните, без да има друга възможна
форма за това, поради което елементите на състава на нарушение са изпълнени.
По отношение направеното възражение в с.з. от процесуалния
представител на касатора, че в съставения и връчен на административнонаказаното
лице АУАН, има различия, изразяващи се в липса на подпис на нарушителя, то
следва да се има предвид, че представения в касационната инстанция АУАН е
копие, направено под индиго и напълно съответства на съдържанието на оригинала
на АУАН, представен пред въззивния съд, като липсата на подпис върху екземпляр
от АУАН, какъвто подпис е положен върху оригиналния акт, не се отразява върху
неговото съдържание, респ. не влече след себе си правни последици.
От гледна точка на валидността и допустимостта на
съдебния акт, съдът приема, че същият има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 26 от 14.03.2023 г. по АНД № 20221620200324/2022
г. по описа на Районен съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: