Решение по дело №41/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 60
Дата: 13 септември 2019 г. (в сила от 8 октомври 2019 г.)
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20193300900041
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

          РЕШЕНИЕ

                                          №............./ 13.09.2019г., гр.Разград

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тринадесети септември, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав

                                                                                     СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 41 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър.

Длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията е постановило Отказ №20190812124230/13.08.2019г. по заявление с вх. №20190812124230/12.08.2019г. за вписване на едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Свежест-98“АД, като се е мотивирало на няколко основания: че не е изтекъл срокът по чл.150 ал.2 ТЗ, в който кредиторите могат да заявят несъгласие с намаляването; че са посочени взаимно изключващи се цели на намаляването на капитала – за покриване на загуби и за сметка на резерва; че не са представени доказателства за размера на загубите, а от обявения ГФО се установява, че дружеството е на печалба; че при увеличаването на капитала не е спазено правилото на чл.194 ал.1 и 3 ТЗ за даване на възможност на всеки акционер да придобие съответстваща на неговия дял част от новите акции.

Срещу постановения отказ е подадена жалба от „Свежест-98“АД ЕИК ********* със седалище гр.Разград, чрез пълномощник. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл.202 ал.2 ТЗ изключва приложението на чл.150-153 ТЗ; че не е налице противоречие в заявените цели на намаляването на капитала; че настъпилите загуби са доказани посредством проведените обсъждания на редовно годишно общо събрание на акционерите; че разпоредбата на чл.194 ТЗ не е императивна и други акционери не са заявили намерение да запишат акции при увеличаването на капитала.   Жалбоподателят моли съда да отмени отказа и да даде на длъжностното лице указания да впише заявените обстоятелства по партидата на търговеца.

Съдът, след като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира следното: заявление с вх. №20190812124230/12.08.2019г. е подадено от „Свежест-98“АД за вписване на едновременно намаляване и увеличаване на капитала на дружеството. Представен за вписване е и измененият устав във връзка с изменения размер на капитала. Заявителят е представил доказателства във връзка с поисканото вписване: протокол от ОСА от 22.06.2019г., на което са взети решения за едновременно намаляване и увеличаване на капитала по реда на чл.203 ТЗ, като след намаляването капиталът ще възлиза на 49 402лв., постигнато посредством намаляване на номиналната стойност на акциите от 5лв. на 2лв.; целта на намаляването е покриване на загуби от предходни години и за привеждане в съответствие на записания капитал с чистата стойност на имуществото на дружеството; посочено е, че намаляването ще бъде за сметка на увеличението на резерва. Увеличаването е определено на 1 200лв. чрез емитиране на нови 600бр. акции с номинална стойност 2 лв. и ще се счита за успешно извършено, ако бъдат записани 400бр. акции. Определен е срок за записване на новите акции не по-малък от 1 месец от датата на публикуване на поканата в ТРРЮЛНЦ. След проверка в Търговския регистър съдът установи, че такава покана е обявена на 4.07.2019г. В нея се съдържа уведомление за взетото решение на ОСА за увеличаване на капитала и е посочен краен срок за записване на акции 9.08.2019г., в който всеки акционер има право да придобие част от новите акции, съответстваща на неговия дял.

Към заявлението е приложен протокол от заседание на СД от 10.08.2019г., в който е отразена констатация, че към определения краен срок за заявяване на акции са записани и изплатени 400 броя от настоящи акционери в дружеството. Представени са и платежни документи, удостоверяващи извършените плащания в общ размер 800лв.

Съобразявайки писмените доказателства и вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, съдът счита, че съображенията на длъжностното лице по регистрацията във връзка с незаконосъобразността на решението в частта му относно увеличаването на капитала в нарушение на чл.194 ал.1 и 3 ТЗ, без да бъде предоставен срок на всички акционери да заявят намерение за записване на нови акции, не съответства на извършените от органите на дружеството действия. Поканата по чл.194 ал.3 ТЗ е обявена в Търговския регистър и сдържа срок за записване на нови акции от всеки акционер, по-дълъг от минимално предвидения такъв в закона. В този срок са записани и заплатени 400 акции на обща стойност 800лв., с което капиталът на дружеството е достигнал размер 50 202лв. В тази част мотивите на длъжностното лице по регистрацията не се споделят от съда.

В останалата част, отнасяща се до намаляването на капитала обаче, съображенията на органа по регистрацията са правилни и законосъобразни. Съгласно чл.199 ал.3 ТЗ решението на ОСА трябва да съдържа целта на намаляването на капитала и начина, по който ще се извърши. В решението са посочени две цели: покриване на загуби от предходни години и привеждане на записания капитал в съответствие с чистата стойност на имуществото. Начинът, по който ще се извърши намаляването обаче е определен от една страна чрез намаляване на номиналната стойност на акциите, а от друга – за сметка на увеличението на резерва. По този въпрос в решението на ОСА има съществена неяснота и противоречие, непозволяващо да се разбере действителната воля на събранието. Освен това, в чл.200 ТЗ са предвидени изчерпателно начините, чрез които може да се намали капиталът и намаляването за сметка на увеличението на резерва не е сред тях. Така, освен че посочените способи са взаимно изключващи се, е налице и несъответствие на взетото решение със закона.

По-нататък, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.202 ал.2 ТЗ във връзка с изключването на действията на органите на дружеството, дължими по чл.150-153 ТЗ. В чл.202 ТЗ е уредена защитата на кредиторите при предприети действия единствено за намаляване на капитала. В случая обаче е предприето различно действие – едновременно намаляване и увеличаване на капитала, уредено със своите особености в чл.203 ТЗ. В ал.3 на същия член е предвидена приложимата в настоящия случай разпоредба, а именно, че чл.150-153 не се прилагат само в случай, че вследствие на увеличаването бъде достигнат или надвишен размерът на капитала преди изменението му. Този е релевантният факт, който подлежи на преценка, а не дали намаляването се извършва с цел покриване на загуби по смисъла на чл.202 ал.2 ТЗ. След извършена проверка в Търговския регистър съдът установи, че капиталът на дружеството преди изменението е в размер 123 505лв. Вследствие взетото решение на ОСА за едновременно намаляване и увеличаване на капитала, същият е с размер 50 202лв., включващ изплатените 400 нови акции.

При това положение не е осъществена хипотезата на чл.203 ал.3 ТЗ и действията по чл.150-153 ТЗ са дължими от органите на дружеството. Решението на ОСА за едновременното намаляване и увеличаване на капитала е обявено в ТР на 4.07.2019г. и към датата на отказа, а и към днешна дата, не е изтекъл тримесечният срок, в който следва да се осигури съгласието на кредиторите с намаляването на капитала, съответно да бъдат изплатени задълженията или да бъдат представени обезпечения. Съгласно изричното изискване на чл.151 ал.2 ТЗ, доказателствата за спазване на този срок са задължителни при вписване на изменението на устава, който е представен за вписване със заявлението.

Обобщавайки изложеното, съдът приема, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията е правилен като краен резултат. Тъй като недостатъците на подаденото заявление не са свързани с непредставяне на изискуеми по закон документи, а с противоречието на представените такива с посочените по-горе правни норми, за длъжностното лице не е възникнало задължение по чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания. Жалбата на „Свежест-98“АД е неоснователна  и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя без уважение жалбата на „Свежест-98“АД ЕИК ********* със седалище гр.Разград, против  Отказ №20190812124230/13.08.2019г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. №20190812124230/12.08.2019г.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седемдневен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

СЪДИЯ:

 

ГО/ЛС