РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Велико Търново, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №391 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба от А. Д., в
качеството му на „Кауто“ ЕООД от гр. Дебелец, срещу Решение №1012-04-69#1/28.05.2021г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания №ЗД-01-04-00905557/06.04.2021г. на инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че органите
на НОИ са „присвоили права“, с които по закон не разполагат, като фрапантно в
задължителните предписания и обжалваното решение правят тълкуване на понятия
като търговска сделка, търговец и стойност на услуга, като нарушават
конституционно закрепената неприкосновеност на частната собственост. Счита, че
изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО,
събраните в хода на проверката и представените по делото доказателства. Моли
съдът да отмени обжалваното решение.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер
на 350 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със задължителни предписания №ЗД-01-04-00905557/06.04.2021г.
на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ на дружеството жалбоподател, в качеството му на осигурител, е предписано
да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4 ,т. 1 от КСО със заличаваща
декларация обр. 1 за управителя на дружеството А.Д.,
като е прието, че той не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, вр. с § 1, т. 3 от ДР на КСО и не подлежи на задължително
осигуряване за периода от месец 07.2020г. до месец 02.2021г. включително.
Тези
задължителни предписания са били обжалвани по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-69#1/28.05.2021г. на
директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу този акт е била отхвърлена. Решението
е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 07.06.2021г., видно от
приложената на стр. 9 от делото разписка за връчване. Жалбата до
административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 21.06.2021г.,
което се установява от пощенското клеймо върху плика, с който пратката е
пристигнала в ТП на НОИ – В. Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице,
адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото не е спорно, че дружеството жалбоподател
„Кауто“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр. Дебелец, като основната дейност, която е декларирало,
че осъществява е отдаване под наем на МПС.
От представените по делото с административната
преписка писмени доказателства се установява, че при извършена проверка по
контрол на разходите на ДОО, документирана с Констативен протокол
№КП-5-04-00905517/06.04.2021г./стр. 22 и сл. от делото/, е било установено, че
за процесния период /от месец
07.2020г. до месец 02.2021г./ дружеството няма наети помещения за извършване на дейност и лица
по трудово правоотношение, като е декларирано, че цяла дейност се
извършва/ръководи от управителя; има регистрирани като собствени 2 бр. МПС; от
23.07.2020г. като управител на дружеството е вписан А.Д., а до този момент
управител на дружеството е бил Д.Й.;
дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 12.05.2014г., а последната
му подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗДКПО е за 2018г.;
дружеството няма регистрирани ЕКАФП, а в подавани справки-декларации по ЗДДС за
данъчни периоди от месец 01.2020г. до 09.2020г. няма декларирани извършвани
покупки и продажби; в подавани справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди от
месец 10.2020г. до месец 01.2021г. дружеството декларира получавани услуги от „Теленор България“ ЕАД, „Суперхостинг
БГ“ ООД /по 2 бр. фактури/, от „Борика“ АД /1 фактура на стойност от 20 лв. без
ДДС/, услуги от нотариус /по 2 бр. фактури/ и доставка на услуги по 2 бр.
фактури, издадени от „Катя мен“ ООД, с което Кауто“ ЕООД се явява свързано лице
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 от Търговския закон; не е представен сключен
договор за управление и контрол на управителя на дружеството А. Д.; не са
представени никакви договори за отдаване под наем на активи /МПС, друго движимо
и/или недвижимо имущество/, както и документи за получавани плащания по такива
договори, свързани с основната дейност на „Кауто“ ЕООД.
При така
установеното от фактическа страна, инспектор по осигуряването, издал
обжалваните предписания, е приел, че при липса на реално упражнявана търговска
дейност управителя на търговеца от своя страна не е извършвал дейност, за която
да подлежат на осигуряване, поради което за него осигурителят следва да подаде
коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8.
С решението на
директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата на „Кауто“ ЕООД срещу
задължителните предписания е била оставена без уважение, като е прието, че
дружеството е следвало да коригира подадените осигурителни данни за управителя
на дружеството, тъй като през процесния период месец
07.2020г. до месец 02.2021г. включително, дружеството не е осъществявало
търговска дейност и съответно неговият управител не е извършвал трудова дейност
по чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Така
направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен
орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на
органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от
представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното
производство доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на
закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и
съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения
материал и на законовите разпоредби.
От събраните писмени доказателства се установява, че през
процесния период от месец
07.2020г. до месец 02.2021г. вкл. „Кауто“ ЕООД не е извършвало търговска
дейност, или от извършваната такава не са останали никакви документални следи.
Като регистрирано по ЗДДС лице то е изпълнявало задълженията си по чл. 125, ал.
5 от ЗДДС да подава справки-декларации и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1
от ЗДДС за съответните данъчни периоди, но освен ползването на
телекомуникационни услуги, хостване и случайни
такива, други доставки не са получавани. Извън това, дружеството не е
извършвало продажби на стоки и услуги за един доста продължителен период от
време/от месец 07.2020г. до месец 02.2021г./, като няма представени никакви
доказателства свързани с основният деклариран от „Кауто“ ЕООД предмет на
дейност – отдаване под наем на МПС. За посочения период са налице условията, при
които едно предприятие може да се определи като предприятие, което не е
осъществявало дейност – не е извършвало сделки по чл. 1,
ал. 1 от ТЗ, няма признат приход за периода, не е осъществявана дейност,
свързана с инвестиции, производство и пр. и не са осъществявани покупки на
стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Именно тази констатация за
липса на стопанска активност е довела и до извода за липса на осъществявана
дейност и от управляващият и представляващ търговеца.
В хода на
административното производство и на съдебното дирене няма представени договори
за наем, доказателства за извършвани плащания от наемателите по тях, както и
ако задълженията заплащане на наемните вноски не се изпълняват, какви действия
от управителя на дружеството са предприети,
с оглед полагане на грижата на добър търговец.
По делото е изискана и приета като доказателство
справка за регистрирани на името на „Кауто“ ЕООД превозни средства. От писмо
изх. №127500-1788/14.09.2021г. на ОД на МВР – В. Търново се установява, че на
името на дружеството са регистрирани 2 бр. леки автомобили, придобити през
2017г.
От изисканите и приети по делото писмени
доказателства, изпратени от ТД на НАП – В. Търново се установява, че „Кауто“
ЕООД е подавало справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди от месец
01.2017г. до месец 12.2020г.; има издаден РА
№Р-04000418004150-091-001/30.01.2019г. след извършена ревизия по ЗДДС /за
данъчни периоди до 02.2018г./, ЗКПО /за данъчни периоди до 2016г./, за
осигурителни вноски към фондовете на ДОО като осигурител и за здравни вноски /за
периодите до месец 04.2018г./, който РА е бил обжалван по административен ред;
с решението на решаващия орган по чл. 152 от ДОПК РА е отменен в частта по ЗДДС
за данъчен период месец 05.2017г. и съответно потвърден в частта за начислени
задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях.
Така събраните в хода на съдебното дирене
доказателства обаче не установят различна фактическа обстановка от тази, прието
в хода на административното производство.
Не е спорно наличието в патримониума
на дружеството на 2 бр. МПС/леки автомобили/, но те са придобити преди процесния, период, оттогава не са извършвани нови сделки за
придобиване или отчуждаване на такива вещи, нито има данни за начина на
ползване на тези автомобили.
Абсолютно неотносими към
спорния предмет са явяват фактите, посочени в представените доказателства от
НАП. Същите касаят ревизия на дружеството за периоди преди процесния,
когато управител на дружеството е било друго лице. Видно от съдържанието на
ревизионния акт и решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново
ревизията на „Кауто“ ЕООД е извършена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК
поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, сред които и
нередовна счетоводна отчетност.
За неоснователни настоящият състав намира основните
възражения на жалбоподателя, за начина на тълкуване на правните понятия „търговска сделка, търговец и стойност на услуга“. Вън от всякакво съмнение
е обстоятелството, че административният орган има право да тълкува и прилага
закона в рамките на дадените му правомощия, вкл. и да дава собствена преценява установените в
хода на административното производство факти. С оглед на събраните по делото
доказателства, установените в административното производство факти са безспорно
доказани, при което правните изводи на органите на НОИ са правилни не
противоречат на законовите разпоредби. Тълкуването на приложимите правни
разпоредби на противоречи на конституционните норми, уреждащи правото на
собственост, а и в случая правният спор не касае правото на собственост,
неговите компоненти и упражняването на тези права при извършване на търговските
сделки, а се свежда до фактически извършвана дейност от управителя на едно
търговско дружество, което не е извършвало изобщо търговски сделки. В този
аспект няма нито доказателства, нито някакво обяснение обстоятелството, каква
дейност е извършвал управителя на едно дружество, което не е сключвало сделки,
няма нает персонал и търговски обекти.
В тази връзка за доказано съдът намира и възражението,
че причините за затруднена дейност е Пандемията от COVID-19. Освен това твърдение, неподкрепено
отново с никакви доказателства досежно упражняваната от „Кауто“ ЕООД дейност
преди Пандемията, по никакъв начин н се конкретизира как заболеваемостта или
мерките за предотвратяване на заразата са попречили на сключването на конкретни
сделки или на изпълнението на задълженията на страните по тях.
Изложените твърдения за наличието на хронично
заболяване на управителя на дружеството А. Д. и призната от органите на
медицинската експертиза намалена работоспособност на последния не са
обстоятелства, подкрепящи тезата на жалбоподателя. По никакъв начин издадените
задължителни предписания не нарушават изискванията за равно третиране и не
поставят в неравностойно положение управителя на дружеството жалбоподател. В
по-различно положение, спрямо лица, упражняващи същата или сходна дейност го
поставя обстоятелството, че управляваното от него дружество не извършва дейност
и не се установява съответно какво точно организира и ръководи.
В заключение абсолютно неотносими
към предмета на спора са водени от А. Д. други съдебни производства, вкл. и
пред ЕСПЧ, а и страна в настоящото производство не е управителят на
дружеството, а „Кауто“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително
осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване,
старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този
кодекс са управителите и прокуристите на търговски
дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на
чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на
управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците
и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на
неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или
контролът на държавни и общински предприятия по глава
девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица,
създадени със закон.
Органите на
управление на дружеството с ограничена отговорност и техните правомощия са
предмет на правната регулация, съдържаща се в глава
тринадесета, раздел трети на Търговския закон (ТЗ). С чл.
137, ал. 1, т. 5 от ТЗ е предвидено, че управителят на дружеството се
избира от общото събрание, което определя и възнаграждението му. Съгласно чл.
141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно ал. 2 –
представлява дружеството. Когато дружеството е еднолично, то се управлява и
представлява от едноличния собственик на капитала, който решава въпросите от
компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната
за решенията на общото събрание форма (чл. 147
от ТЗ).
На основание
чл.
140, ал. 1 във вр. с ал.
1 от ТЗ решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл.
119, ал. 2, сред които е назначаването на управител, трябва да бъдат
вписани в търговския регистър. По отношение вписването на А.Д. като управител
на „Кауто“ ЕООД не е спорно.
Наличието на това вписване не води автоматично до възникване
и на осигурително правоотношение, тъй като само по себе си не е достатъчно за
целите на осигуряването. Казано по друг начин то е условие за възникване на осигурителното
правоотношение на лицата, упражняващи дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, но
не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Съгласно този текст осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава
до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното
осигуряване, в понятието „трудова дейност” се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и
редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на
трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4,
ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.
Легално определение за понятието „осигурено
лице” е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице” е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т., т. 1, 3 и 5 КСО. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО е лицето да упражнява трудова дейност,
т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни функции от страна
на управителя, при положение, че дружеството не е извършвало търговска дейност
през процесния период, няма.
Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност/чл. 10, ал. 1 КСО/, а
упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да
бъде установено. Полагането на труд, като юридически факт от обективната
действителност, следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно
доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателя по делото.
След като посоченото обстоятелство не е
доказано по делото, съдът намира за правилни изводите за липса на осигурително
правоотношение, които обуславят законосъобразно процедиране по реда на чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО от органите на ответника.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на „Кауто“ ЕООД
срещу задължителни предписания №ЗД-01-04-00905557/06.04.2021г.
на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на
ответната страна в размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ПМС №4/06.01.2006г., приложим
съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК. Искането за присъждане на разноски до претендирания
размер от 350 лв. се явява неоснователно, предвид ограничението в цитирания
текст на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на „Кауто“ ЕООД от гр. Дебелец, срещу Решение №1012-04-69#1/28.05.2021г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания №ЗД-01-04-00905557/06.04.2021г. на инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново.
ОСЪЖДА „Кауто“
ЕООД от гр. Дебелец, ул. „Никола Агънски“ №30, с ЕИК ...
да заплати на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 100/сто/
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: