РЕШЕНИЕ
№ 1559
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110109817 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК
във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че АС. СЮЛ. С. ЕГН **********, в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер **, дължи на
„В.и к.-В." ООД, сума в общ размер на 865.06лв. (осемстотин шестдесет и
пет лева и шест ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 24.10.2018г. до 18.02.2021г. на адрес
гр.Варна, ул.Зорница № 5А; сума в общ размер на 87.08лв. (осемдесет и
седем лева и 08ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 28.12.2018г. до 22.03.2021г.; както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
26.03.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№ 619 от 29.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
4444/2021г. по описа на ВРС.
Моли съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-
деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в
размер заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. Всички суми - предмет на настоящото
производство, могат да бъдат платени по сметка на „В.и ка. - В." ООД в
„Централна кооперативна банка" АД, IB AN **.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
1
В. и к. - В." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на АС. СЮЛ.
С. ЕГН ********** за имот на адрес **, който в качеството си на потребител
ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес
се отчитат по партида с абонатен номер **, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не
е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
На 26.03.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу С.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 4444/2021г. по описа на ВРС,
ГК-16 състав.
На 29.03.2021г. съдът издал заповед № 619 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С. да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от 865.06лв., представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 24.10.2018г. до 18.02.2021г.; сумата
от 87.08лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
от 28.12.2018г. до 22.03.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-26.03.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 02.06.2021г. заявителят (сега ищец) беше уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от
отделните фактурите са дадени в табличен вид.
Претендираната сума за главница, начислена по партида с абонатен
номер 1348338, представлява служебно определено количество вода,
изчислено при прилагане методиката, посочена в чл.39, ал.5, т.1 във връзка с
ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ-по 5м3/месечно за един
обитател, при двама живущи в обекта. До настоящия момент ответникът не е
оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно
регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът не депозира отговор.
В съдебното заседание ищецът, чрез проц. представител юк.Пл.В.,
поддържа исковете. В хода по същество на делото моли съда да уважи
предявените искове. Счита същите за доказани по основание и размер, като не
2
се спори от ответника, че същият е собственик на водоснабден недвижим
имот, в който се ползват ВиК-услуги, съответно не се заплаща тяхната
стойност. Дружеството е начислявало служебно количество вода по 5 куб.м.
за всеки от двамата обитатели, като не е приложена утежняващата разпоредба
на чл.39, ал.6 за завишаване с по един куб.м. за всеки обитател на тримесечие,
което е изцяло в полза на ответника. Моли да бъде постановено решение в
този смисъл. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и съобразно становището на
процесуалния представител на ответника, който не оспорва иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, за него се явява
назначения от съда особен представител – адв. К.Р.. В хода по същество на
делото счита, че сумата, след като е отчетена редовно, установено е, че няма
технически проблем в измервателния уред е дължима. Единственото, което
счита за несправедливо е искането от ищеца и по-скоро основанието, на което
са начислени съответните количества и сумата. Може би е пропуснала, но
така и не се установява на какво основание служебно се претендират тези
количества като ползвана вода. Това, че същото лице живее на същия адрес не
означава, че той действително живее. Ами, ако живее в чужбина и никой не
ползва, това, че не се ползва водомера, това, че няма кубици счита, че не е
основание да се начислява служебно вода. В този смисъл оставя на
обективната преценка на Съда да прецени дали действително са потребени
количествата вода, а сумата е изчислена точно.
Съдът след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова
по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№4444/2021г. по описа на Районен съд
Варна, където в полза на заявителя - ищец, против длъжника-ответник е
издадена Заповед за изпълнение №619 от 29.03.2021г., за сумата в общ
размер на 952,14 лв. (деветстотин петдесет и два лева и четиринадесет
стотинки), от която: сумата от 865,06 лв. (осемстотин шестдесет и пет лева и
шест стотинки), представляваща дължима главница за периода от 24.10.2018
год. до 18.02.2021 год., за ползвани и неплатени
В и К – услуги по партида с абонатен № 1348338, за които са издадени
фактури за периода от 28.11.2018 год. до 19.02.2021 год., за обект - имот,
находящ се в **; сумата от 87,08 лв. (осемдесет и седем лева и осем
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
28.12.2018 год. до 12.03.2020 год. и от 10.04.2020 год. до 22.03.2021 год.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.03.2021 год. до окончателното изплащане, на
основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които: 25,00 лв. (двадесет и пет лева) -
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение,
3
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
Вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума за
ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за които са
издадени фактури за периода от 28.11.2018 год. до 19.02.2021 год., за обект -
имот, находящ се в **.
След връчване заповедта на длъжника в хипотезата на чл.47,ал.5 от
ГПК, с разпореждане №5938/31.05.2021год. е указано на заявителя, че може
да предяви иск , на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщение за това
разпореждане е връчено на заявителя на 02.06.2021г.В указания от заповедния
съд срок, заявителят предявява настоящия иск.Искът се явява допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По делото са приети следните писмени доказателства: Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Варна; решение №Ц-34 от
15.12.2017г.; публикация на обява във вестник – 2л.; решение №Ц-20 от
28.12.2018г.; публикация на обява във вестник – 2л.; решение №Ц-37 от
23.12.2019г.; публикация на обява във вестник – 2л.; решение №Ц-46 от
30.12.2020г.; публикация на обява във вестник – 2л.; справка за недобора на
частен абонат за клиентски №1348338 за периода от 28.11.2018г. до
22.03.2021г.;уведомително писмо рег.№АУ026368МЛ_001МЛ от 21.03.2022г.
от р-н Младост, Община – Варна; справка №496166 от 20.04.2022г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо лице за периода от 01.01.1993г. до
20.04.2022г. за АС. СЮЛ. С..
Прието по делото е заключение на ВЛ по съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно и
компетентно дадено.
Размерът на всяко едно от месечните задължения по главницата за
ползваните ВИК услуги за абонатен №1348338 по издадени фактури в
периода от 28.11.2018год. до 19.02.2021год. са констатирани в колона 4 на
Таблица 1. Общият им сбор към 22.03.2021год. е 865.06лв.
Размерът за забава върху всяко едно от месечните задължения по
партида№**,считано от съответния им падеж до 22.03.2021год. са изчислени
в колона 8от Таблица 1. Общият размер на лихвата за забава върху всяко едно
от установените месечни задължения за ползвани ВИК услуги, считано от
съответния им падеж до 22.03.2021год. е 87.08лв.
В приложение 1 е изчислено количеството вода по месеци, считано от
м.08.2012год. при приложение на методиката по чл.39,ал.5,т.1 във връзка с
ал.6 от Наредба №4 от 2004год. при МРРБ по 5 куб.месечно за един обитател
при двама обитатели в обекта.Констатира се ,че при един обитател, считано
от м.08.2012год. количеството вода следва да бъде 1755кв.м. на стойност
5020.61лв.Констатира се,че при двама обитатели, считано от м.08.2012год.
количеството вода следва да бъде 3510куб.на стойност 10041.34лв.
4
За процесните фактури към датата на проверката 11.04.2022год. има
извършено частично плащане по фактура №**********/29.03.2019год. на
стойност 2.86лв. Остатък по фактурата е 12.62лв.С това общият размер на
задължението по процесните фактури към датата на проверката е 862.20лв.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът извежда
следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане.
Няма спор между страните, че ответникът се явява потребител на ВИК
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *, за обект на
потребление , находящ се в град Варна, ул.Зорница № 5А. Като потребител в
този период от време отговаря за плащането на получените от ищеца услуги.
Няма спор между страните, че Общите условия на „В. и к.” ООД, гр.
Варна, приложени по делото са в сила.
Не е спорен и въпроса, относно изправността на доставчика по
правоотношението, по отношение на поетите от него задължения ,по силата
на обвързващите страните ОУ, в т.ч. за реална доставка на твърдяните
количества и отчитане показанията на средството за измерване при
уговорените правила, условия и срокове.
Съгласно чл.5, т.6 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги, съгласно чл.33,ал.2, т.е. в 30 дневен срок след датата
на фактуриране.
Липсва от ответника своевременно направено оспорване, относно
служебното начисляване на процесните количества ВИК услуги.
Възражението на особения представител на ответника,че не се установява на
какво основание служебно се претендират тези количества като ползвана вода
е заявено едва в хода по същество на делото и с оглед естеството на същото е
преклудирано. Съгласно чл.133 от ГПК в срока за отговор на исковата молба
следва да се направят всички възражения и доказателствени искания на
ответника, под страх от преклузия. Изискването е пряко приложение на
въведения и действащ с новия ГПК процесуален принцип на
концентрационното начало и свързаната с него генерална преклузия. Тоест с
изтичане на срока за отговор не се преклудира възможността ответникът да
оспорва тези предпоставки, които ищецът така или иначе трябва да доказва в
процеса. Преклудират се обаче фактическите твърдения за наличие на
положителни обстоятелства, които не са наведени с отговора, но налагат
доказване от ответника. В този смисъл е налице и съдебна практика на
Върховен касационен съд – Решение №48/25.04.2014г. по гражданско дело
№2410/2013г. на Първо ГО, в което е прието, че преклузията на чл.133 ГПК
обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно възникването,
съществуването, погасяването на спорното право, като тя не обхваща само
5
правните изводи, които съдът може да направи.
В настоящия случай основанието на което ищецът се позовава за
служебното начисляване на ВИК услуги е чл.39,ал.5,т.1 във вр. с ал.6 от
Наредба №4 от 14.09.2004год. на МРРБ.Съгласно тези разпоредби по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6
куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател. До поставянето на индивидуални водомери в
сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от
един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.Оспорването на така наведеното
основание по същество представлява ново твърдения за положителен факт, а
именно, че е монтиран водомер на водопреводно отклонение и индивидуален
водомер, за който доказателствена тежест да го установи носи ответника. Тъй
като в настоящия случай липсва отговор на исковата молба , както и
направени каквито и да било доказателствени искания в подкрепа на това
възражение, същото се явява несвоевременно заявено, недопустимо и
недоказано.
Същевременно от съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява , че ищецът е изпълнил точно задълженията си за доставка на
ВИК услуги, както и че стойността на доставените услуги е съответна на
размера на претендираните главни вземания за процесния период от
време.Съгласно чл.182 от ГПК при надлежно водено счетоводство,
вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство в полза
на лицето водило книгите. Ето защо съдът, като взе предвид заключението
на вещото лице, приема че ССЕ е годна да установи наличие на незаплатени
месечни задължение за ползвани В и К услуги през процесният период, ведно
с обезщетение за забава. Претендираното главно вземане следва да бъде
намалено със сумата от 2.86лв., която съгласно заключенито на ВЛ по ССч.Е
е заплатена към датата на проверката извършена от ВЛ.
Предвид горното и с оглед отрицателният характер на твърдението на
ищеца, че претендираните суми не са заплатени , в тежест на ответника е да
установи плащане в цялост. Доказателства в тази насока ответната страна не
ангажира.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на ищеца следва
да се присъдят разноски, съобразно списък на разноските по делото.Тъй като
частичното плащане от 2.86лв. е след подаване на заявлението в съда, същото
не се отразява върху отговорността за разноските. Същите възлизат в размер
от 480лв. за настоящото дело и се изразяват в следното: 75лв. държавна такса,
5 лв. такса за съдебно удостоверение, 150лв. депозит за ВЛ, 150лв. депозит за
особен представител и 100юк.възнаграждение. За производството по
6
ч.гр.дело №4444/2021год. на ВРС дължимите от ответника разноски, възлизат
на 75лв. и се изразяват в следното: 25лв. държавна такса и 50лв.
юк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът АС. СЮЛ. С. ЕГН ********** дължи на "В. и к. - В." ООД, ЕИК
*представлявано от В. В. - Управител, в качеството си на потребител на В и К
услуги, ползвани на адрес: **, сума в общ размер на 862.20лв. (осемстотин
шестдесет и два лева, двадесет ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.10.2018г. до
18.02.2021г. на адрес **, като за разликата от 2.86лв. до претендираните
265.06лв. отхвърля иска , както и сума в общ размер на 87.08лв. (осемдесет
и седем лева и 08ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 28.12.2018г. до 22.03.2021г.,ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
26.03.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№ 619 от 29.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
4444/2021г. по описа на ВРС,на основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл.
422 от ГПК и чл.79 ЗЗД във вр. с 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА АС. СЮЛ. С. ЕГН ********** да заплати на "В. и к. -
Варна" ООД, ЕИК *, сумата от 480лв.сторени по настоящото дело разноски и
75лв. разноски по ч.гр.дело №4444/2021год. на ВРС, на основание чл.78,ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните , ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7