№ 23638
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20251110100493 по описа за 2025 година
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. А., чрез адв. Й.,
срещу „Ю.Б.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
30.01.2024 г. сключил с „Ю.Б.“ АД договор за кредитен лимит за издаване на кредитна
карта № VC362572, както и договор за издаване и обслужване на персонална кредитна
карта № VC362572. С оглед сключения договор за кредит ищецът разполагал с
разрешен кредитен лимит в размер на 4000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, за
използвания кредитен лимит ищецът следвало да заплаща на банката фиксирана лихва
в размер на 18,9%, като уговореният ГПР бил на стойност от 32,07%. Ищецът твърди,
че на 30.01.2024 г. му бил предаден Сертификат № V362572 към застрахователен
договор по застраховка „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, сключен с „К.О.З.-КЛОН
Б.“ КЧТ на 30.01.2024 г., чрез застрахователен посредник – „Ю.Б.“ АД. Излага
съображения относно недействителността на сключените договори. Сочи, че
кредитодателят е посочил единствено като абсолютна стойност приложимия към
кредита ГПР, при липсата на яснота относно начина на формирането му, с което е
допуснал нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Отбелязва и липсата на
информация относно размера на дължимата застрахователна премия. Излага доводи,
че сключеният застрахователен договор е с размер на шрифта под законоустановения
минимум. Моли съда да признае за установено, че сключеният с ответника договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 30.01.2024 г. е недействителен
поради противоречието му със закона, както и поради заблуждаваща търговска
практика. Претендира да бъде признато за установено, че процесният договор за
застраховка „Защита на плащанията“ от 30.01.2024 г. също е недействителен.
Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не е надлежен
ответник по предявения иск за прогласяване на недействителността на сключения от
ищеца с „К.О.З.-КЛОН Б“ договор за застраховка. Потвърждава наличието на сключен
с ищеца договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 30.01.2024 г., с
първоначално усвоен лимит от 4000 лв. Излага съображения в подкрепа на
твърдението му, че приложимия към договора ГПР е ясен, разбираем и в съответствие
1
с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Твърди, че не са налице основания за
включване на застрахователната премия при изчисляване на ГПР по кредита,
доколкото сключването на договора за застраховка не е условие за отпускане на
кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
основанията, обуславящи недействителност на процесните договори.
В тежест на ответника е да докаже, че сключеният с ищеца договор за кредитен
лимит за издаване на кредитна карта № VC362572/30.01.2024 г. е валиден и
законосъобразен.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 30.01.2024 г. Р. Г. А. е сключил с „Ю.Б.“ АД
договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC362572.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания
за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална
икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По доказателствата:
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
правния спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на ССЕ и СТЕ по делото.
Произнасянето по искането по реда на чл. 129 ГПК следва да бъде отложено.
Следва да бъдат оставени без уважение исканията на ответника за събиране на
писмени доказателства по чл. 192 ГПК, както и за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за ответника да обоснове правния си интерес от предявяване
на иск срещу „Ю.Б.“ АД за установяване на недействителността на процесния договор
за застраховка, предвид изложените фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, че страна по застрахователното правоотношение е „К.О.З.-КЛОН Б.“
КЧТ, евентуално да насочи претенциите си към процесуално легитимирания
ответник.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде
върната в съответната част, а производството по делото частично прекратено.
2
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника с правно основание чл.
219, ал. 1 ГПК за привличането на „К.О.З.-КЛОН Б„ КЧТ и на „К.О.З.-КЛОН Б.“ КЧТ
като трето лице-помагач на негова страна поради липсата на правен интерес за
ответника да привлече като помагачи по делото посочените дружества, след
изясняване дали ще изпълни указанията по чл. 129 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.06.2025г. от
10.25ч.,2025 г. от .. ч/., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им
указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „Ю.Б.“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи посочените в исковата молба документи.
. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на посочения документ може да
бъде преценявано от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА назначаването на ССЕ, която да даде отговор на
постановените в исковата молба въпроси.
Определя за вещо лице В. С. при депозит в размер от 350 лв., вносим от бюджета на
съда.
ДОПУСКА назначаването на СТЕ, която да даде отговор на постановените в
исковата молба въпроси.
Определя за вещо лице Л. С. Т. - ********** ********* при депозит в размер от
350 лв., вносим от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК К.Ж. , клон България КЧТ и К.О.З.-КЛОН Б
да представят в едноседмичен срок от съобщението поисканите от ответника в
отговора на исковата молба документи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
3
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4