№ 8777
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110140117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „...“ ООД
срещу Б. Д. Б., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1300 лева, представляваща
дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № 1447 от 12.02.2021 г. ответникът
работил при него на длъжността „работник строителство“ с уговорено месечно брутно
възнаграждение от 650 лв., като със Заповед №885/01.03.2021 г. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 326, т. 1 КТ – с предизвестие от
работника. Поддържа, че срокът на уговореното в индивидуалния трудов договор
предизвестие за прекратяването му бил двумесечен, като ответникът не го спазил, поради
което дължал на ищеца претендираното парично притезание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. В. П. е депозирал отговор на исковата
молба чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражение за нищожност на трудовия
договор поради противоречие на уговореното с него трудово възнаграждение с
минималното възнаграждение за отрасъла, определено с Отрасловия колективен трудов
договор. При условията на евентуалност поддържа, че цитираното противоречие обуславя
частична нищожност на клаузата на трудовия договор, която урежда трудовото
възнаграждение, поради което работникът е имал правото едностранно и без предизвестие
да прекрати правоотношението си с ответника в хипотезата на чл. 327, ал. 1. 3 КТ. Развива
1
аргументи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните
не е изтекъл уговореният изпитателен срок, поради което работникът не е бил обвързан
двумесечния срок на предизвестието. Прави възражение за липсата на представителна власт
у лицето, подписало трудовия договор от името на работодателя, като в тази връзка прави
искане по чл. 190 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е било налице
твърдяното валидно трудово правоотношение, включително съответствието му с отрасловия
колективен трудов договор, както и че същото е прекратено с едностранно предизвестие от
страна на работника.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е спазил уговорения в трудовия
договор срок на предизвестието, или че е платил обезщетението за неспазването му.
Между страните не се спори, че същите са се намирали в трудово правоотношение,
възникнало въз основа на Трудов договор № 1447/12.02.2021 г., като ответникът заемал
длъжността „Работник строителство“.
От Трудов договор № 1447/12.02.2021 г., сключен между „...“ ООД от една страна, в
качеството на работодател, и Б. Д. Б. от друга страна, в качеството на работник, се
установява, че по възникналото трудово правоотношение за длъжността „Работник
строителство“, страните са постигнали съгласие, че договорът се сключва на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. чл. 70, ал. 1 КТ, като безсрочен. Договорено е, че основното
месечно възнаграждение на работника е в размер на 650,00 лева за 8 - часов работен ден.
Предвидено е, че срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 60 дни в
случаите, при които по силата на закона се изисква от страните да отправят писмено
предизвестие.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
което при липсата на твърдения и доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните с обективираните в него волеизявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представена е молба от Б. Д. Б. от 01.03.2021г., адресирана до управителя на „...“
ООД, в която е обективирано искане за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 16.09.2020г.
Видно от Заповед № 885/01.03.2021 г., издадена от „...“ ООД, неоспорена от
ответника, със същата е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 01.03.2021г.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
2
работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ.
Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника
или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това
основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление,
с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 КТ - Решение № 34 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 2962 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. При прекратяване на трудовия договор по чл.
326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и
по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или
несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на
предизвестието - чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го
прекратят и преди да изтече този срок - Решение № 34 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 2962 /
2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
В разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ е предвидено, че страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазеното предизвестие.
Следователно, в процесния случай, съдът намира, че по делото безспорно е
установено, че трудовото правоотношение между страните е било надлежно прекратено в
хипотезата на чл. 326, ал. 1 КТ едностранно от работника с предизвестието, което е
достигнало до работодателя най-късно на 01.03.2021 г., считано от същата дата.
Не може да бъде споделено възражението на ответника, че процесният трудов
договор е недействителен на основание чл. 74, ал. 1 от КТ поради противоречието му с
Отраслов трудов договор, сключен на 05.11.2020 г. между Камара на Строителите в
България, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа и
Федерация на независимите строителни синдикати към КНСБ“, в които участват търговски
дружества и предприятия, осъществяващи: строителство, строителна индустрия,
благоустройство, проектиране и инвестиране. На първо място не се сутановява ищецът да
участва в сочените синдикални организации, подписали колективния договор. Не се
установява и този договор да го обвързва в хипотезата на чл. 51б, ал. 4 КТ. Само за пълнота
следва да се посочи, че дори и да е налице противоречие на клаузата, уговаряща размера на
трудовото възнаграждение, на основание чл. 74, ал. 4 КТ вместо нея следва да се прилага
предвиденото в колективния трудов договор. Ето защо съдът приема сключеното между
страните съглашение за действително с посочения в него размер на трудовото
възнаграждение, а именно 650 лева.
С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по
трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата
страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на
първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез
3
отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума -
Решение № 34 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 2962 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение. Видно от т. 4 на приетия по делото като писмено доказателство Трудов
договор № 1447/12.02.2021 г. същият се сключва със срок на изпитване от 6 месеца в полза
на работодателя. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КТ гласи, че когато се сключва трудов договор
със срок за изпитване, какъвто е настоящият случай, следва се посочи в чия полза е уговорен
този срок за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване
е уговорен в полза и на двете страни. В обективираната под т. 4 клауза на процесния
договор изрично е посочено, че срокът е в полза на работодателя, като работникът –
ответник в настоящото производство, е подписал трудовият договор, поради което и се
приема, че е валидно обвързан от клаузата и от посочения срок. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че ответникът е следвало да спази предизвестието от 60
дни, с изтичането на последния ден от които договорът е следвало да се прекрати по силата
на закона.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът надлежно е
погасил вземането на ищеца чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност.
По така изложените съображения съдът намира, че всички материални предпоставки
на предявения иск са налице, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер.
При този изход на спора с правна възможност да претендира разноски разполага само
ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се
присъди сумата от общо 350 лева (от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за
възнаграждение на особения представител на ответника).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „...“ ООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 220, ал. 1 КТ, сумата от 1300 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие поради прекратяване на трудовото
правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор № 1447/12.02.2021г., на
основание чл. 326, ал. 1 КТ със Заповед № 885/01.03.2021 г., ведно със законната лихва от
08.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ..., да
заплати на „...“ ООД, ЕИК: ... сумата от 350,00 лева, представляващи деловодни разноски
по делото.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5