Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
седми граждански състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4260 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по искова молба от Д.С.К., ЕГН **********, с която са предявени искове срещу
„Хлебозавод Русе 2” ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл.128 КТ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово
правоотношение, съгласно трудов договор № 15/30.11.2017 г., по силата на което
ищеца е заемал длъжността „месач”, на пълно работно време 8 часа, в изпълнение
на което е престирал работна сила, за което за ответника е възникнало задължение
за заплащане на трудово възнаграждение за м. юни 2019 г. в размер на 580,16 лв.
брутно или 450,20 лв. нетно. Ищецът се отказва от иска за трудово
възнаграждение за м. май 2019 г. в брутен размер на 580,16 лв., в съдебно
заседание на 14.10.2019 г., поради погасяване на задължението, което получил
след подаване на исковата молба. Поддържа иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 2 лв. – общ размер на мораторна лихва върху горните вземания за периода от
момента на възникване на задължението 01.07.2019 г. до датата на завеждане на
делото 10.07.2019 г., като твърди, че по възникналото вземане ответникът е в
забава за изпълнение, като със Заявление вх. № 7/01.07.2019 г. е уведомил
работодателя си, че считано от датата на получаване прекратява едностранно сключения
трудов договор на осн.чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, но не му е изплатено до момента
дължимото трудово възнаграждение.
Ответникът не е подал
отговор и не оспорва никой от посочените правопораждащи претендираното вземане
елементи на фактическия състав, както и размера на задълженията.
В съдебно заседание ищеца не
се явява представлява се от адв. Гинка Танкова, която моли исковете да се
уважат изцяло като се постанови неприсъствено решение. Представя Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.07.2019 г., като сочи,
че през м. юни 2019 г. ищецът е бил в трудово правоотношение и възнаграждението
му се дължи.
Ответникът в законоустановения
1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК за отговор не е представил такъв, не се
явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Със становище от 22.10.2019 г. след приключване на съдебното дирене е
заявил, че оспорва претенцията за м. май 2019 г. тъй като е платена с банков
превод на 23.05.2019 г. сумата 150 лв. и на 09.07.2019 г. сумата 300 лв. Моли
да се отхвърли иска за трудово възнаграждение за м. май и лихва за забава,
както и за разноски, тъй като не е станал причина за завеждане на делото.
Съдът като взе предвид, че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява негов
представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на
чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото
е и желанието на ищеца, като предявените искове следва да се уважат изцяло.
Становището на ответника от 22.10.2019 г. не може да се приобщи, тъй като е
подадено след приключване на съдебното дирене. От друга страна не са налице
предпоставки за възобновяване на производството, тъй като ищецът се отказа от
иска за трудово възнаграждение за м. май 2019 г. и производството по делото в
тази част е прекратено с определение от 14.10.2019 г., а възраженията на
ответника в останалата част са изцяло преклудирани.
От
представените по делото писмени доказателства: Удостоверение
за декларирани данни от 27.06.2019 г., Справка за осигуряване на лице от 01.06.2018
г. до 30.06.2019 г., Трудов договор от 30.11.2017 г., Заявление от 01.07.2019
г., както и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 16/01.07.2019
г. от „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД, връчена на работника на 03.07.2019 г., се
установява, че исковете са основателни, с оглед на посочените доказателства.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 100 лв. държавна такса в
полза на бюджета на РРС.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответното дружество следва да заплати на пълномощника на ищеца адв. З.Д.П.
минималното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. Предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото съдът намира неоснователна претенцията
на адв. З.Д.П. в приложения списък по чл. 80 от ГПК да му бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лв., като следва да се отбележи, че адв. П. не
е осъществил процесуално
представителство в съдебно заседание, а ищеца има право на разноски само за
един адвокат.
Мотивиран така и на
основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ХЛЕБОЗАВОД РУСЕ 2” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 116, ап. 5,
представлявано от Павел Петков Велков ДА
ЗАПЛАТИ на Д.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.128 КТ сумата от 450,20 лв. /четиристотин и петдесет лева и двадесет стотинки/ нетно
трудово възнаграждение за м. юни 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата
молба 10.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86
от ЗЗД сумата от 2 лв. /два лева/
мораторна лихва върху главницата от момента на възникване на задължението
01.07.2019 г. до датата на завеждане на делото 10.07.2019 г.
ОСЪЖДА „ХЛЕБОЗАВОД РУСЕ 2”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 116, ап. 5,
представлявано от Павел Петков Велков ДА
ЗАПЛАТИ сумата 100 лв. /сто лева/ държавна такса в полза на Бюджета на
Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „ХЛЕБОЗАВОД РУСЕ 2”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 116, ап. 5,
представлявано от Павел Петков Велков ДА
ЗАПЛАТИ на адв. З.Д.П.,***470, с посочен съдебен адрес:*** минималното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ и
процесуално представителство на ищеца, по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част над 300 лв. от общо
претендираното възнаграждение в списъка по чл. 80 от ГПК от 400 лв.
Препис от неприсъственото
решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/