Решение по дело №352/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260933
Дата: 26 юли 2021 г.
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20215300100352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

              Р Е Ш Е Н И Е

                                             № 260933 26.07.2021г.,  гр. Пловдив

 

                                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                    ХХІІ-ри гр. състав

                На тринадесети юли                                     две хиляди двадесет и първа година

                в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                              Председател:  Пенка Стоева

               

Секретар:Елена Ангелова

                като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

                гражданско дело № 352 по описа за две хиляди двадесет и първа година,

                за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Искове по чл.49, във вр. с чл.53 от ЗЗД и т.3 от ППВС №17/18.11.1963г.

 

                Ищецът Е.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, адв.Ж.З., моли съда да осъди ответника „Астрал инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, район Южен, ул.“Борис Сарафов“№20, офис 1, да му заплати сумите от 54 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и от 3 039.51лв.- обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 28.09.2016г., като е основал исковете си на обстоятелствата, че:

                Като *** по трудов договор №*****г., сключен с дружество „Геострой 13“ ООД, при демонтиране на рамково скеле на строителен обект „СМР за енергийна ефективност“ в гр.-****, на ул.“***“№***, около ***ч., на ****г., е загубил равновесие и паднал от височина около 4 м., като състоялото се, декларирано от работодателя му на основание чл.60,ал.1 от КСО с вх.№*****г., е било признато за трудова злополука с разпореждане №****г. на ТП на НОИ-****;

                При падането той получил закрита субтрохантерна фрактура на дясната бедрена кост, открита фрактура на радия на дясната ръка на типично място, фрактура на долния край на пубиса вдясно и фрактура на олекраноана вдясно /съгласно епикриза по ИЗ №59153/2016г. на УМБАЛ „****“/, вследствие на които телесни увреждания претърпял неимуществени вреди -болки, страдания и неудобства и направил разходи за лечение, изразяващи се в заплатени суми за закупуване на : външен фиксатор за лигаментотаксис по ф-ра №**********/28.09.16г. в размер на 1200лв.; комплект остеосинтеза на **** по ф-ра №**********/28.09.16г. в размер на 180лв. ; пирон за бедро- трохантерен, дълъг, със спирала, по ф-ра №**********/01.10.16г., в размер на 1997.23лв.

                В производство по гр.дело №13067/2017г. на ПРС, по предявен от него срещу работодателя му иск за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от описаната трудова злополука, проведено с участието на ответното по това дело дружество, в качеството му на трето лице- помагач на „Геострой 13“ ООД, с влязло в сила на 08.07.2020г. Решение №1428/03.12.19г. по в.гр.д. №2415/2019г. на ПОС, работодателят му бил осъден да му заплати обезщетение в размер на 54000лв. за претърпените от същата злополука неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3039.51лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 28.09.16г., но до датата на исковата молба, по която е образувано настоящото дело- 03.02.2021г., „Геострой 13“ ООД не бил му заплатил нищо от присъдените суми.

                Същевременно, ответникът по настоящото дело бил солидарно отговорен с „Геострой 13“ ООД за понесените от ищеца при претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди, на което основание станало и привличането му като помагач на „Геострой 13“ ООД в приключилото съдебно производство по гр.д. №13067/2017г. на ПРС, доколкото:              

                Той бил изпълнител по сключения с Община *** Договор ****г. за възлагане на обществена поръчка с предмет : Инженеринг за обновяване за енергийна ефективонст на многофамилни жилищни сгради, одобрени по Националната програма за енергийна ефективност по обособени позиции, измежду които и позиция 1- Многофамилна жилищна сграда на адрес: гр.****, ул.“****“№**;

                Като изпълнител по договора за обществена поръчка, описан в предходния абзац, ответникът, вече в качество на възложител, сключил с „Геострой 13“ ООД Договор от ****г., с който му възложил извършване на смр на посочения вече обект и конкретно- труд по поставяне на външна изолация;

                Със споразумение от 03.08.16г., сключено между „Астрал инженеринг“ООД, като главен изпълнител на обекта, и Геострой 13“ ООД, като подизпълнител на същия обект, двете дружества се били съгласили за съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременната си работа на обекта, а в производството по приключилото вече дело било установено, че те са нарушили редица императивни законови разпоредби, вследствие което се е стигнало и до състоялата се с ищеца трудова злополука.

                Затова и тъй като чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някакава работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението и, а чл.53 от ЗЗД постановява, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговорят солидарно, моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, за които е постановено влязло вече в сила решение за осъждане на неговия работодател, при участие на ответника като трето лице- негов помагач, тъй като е солидарно отговорен за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

                /виж: искова молба; поправена искова молба, приложена към молба вх.№266586/23.02.21г. на л.13-л.19; молба вх.№269579/18.03.21г. на л.49-л.50/.

                Пледира по същество за уважаване на предявените искове като доказани и по основание, и по размер, с присъждане на разноските в производството по представения в с.з. от 13.07.21г. списък /л.145/. Повдига възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от противната страна. Развива съображения и с писмена защита вх.№279609/21.07.21г.

 

                В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№272896/16.04.21г. /виж л.62-л.68/, с който е взел становище, че предявеният иск е недопустим, а ако бъде разгледан, е неоснователен, при следните съображения:

                -Относно недопустимостта:

Тъй като се касае до трудова злополука, а липсват твърдения той да е работодател на ищеца, тъй че да има надлежна пасивна процесуална легитимация; Тъй като, видно от соченото от самия ищец, е проведено и приключено съдебно производство за обезвреда на същите негови вреди, и съобразно влезлите в сила съдебни актове, той е удовлетворен.

                -Относно неоснователността:

Тъй като той не е надлежно материално правно пасивно легитимиран да носи отговорност към ищеца за обезвреда на претърпените от него вреди, доколкото работодател на ищеца към датата на претърпяната от него трудова злополука е „Геострой 13“ ООД и той е бил осъден вече да го възмезди за претърпяването им /р.ІІ, т.1, т.1.4 и т.1.7/;

Тъй като той не е солидарно задължен с „Геострой 13“ ООД по отношение обезвредата на ищеца за вредите, претърпени при описаната от него трудова злополука – не той му е възложил извършване на работата, при което е бил увреден, а отношенията му с „Геострой 13“ ООД са облигационни, по договор за изработка, при изпълнение на който изпълнителят има оперативна самостоятелност и сам отговаря за осигуряване на безопасността на лицата, които е ангажирал, извършва работата на свой риск и със свои сили и средства, и видно от споразумението, уговорената там солидарност е за едновременна работа на строежа, а ищецът не твърди да е пострадал при извършване на такава именно работа, тъй че да може да ангажира уговорената със споразумението солидарна отговорност;

Установените в мотивите на решението по приключилото съдебно производство факти имат сила съгласно чл.223 от ГПК само в отношенията между третото лице-помагач и страната, която го е привлякла за участие в процеса, като в случая това е бил не ищецът в настоящото производство, а „Геострой 13“ ЕООД, тъй че ищецът не може да се позовава и ползва и от установеното в мотивите на съдебния акт по приключилото производство, за да обоснове от тях солидарната негова отговорност.

                -Сам навежда като основания за неоснователност на иска и обстоятелствата, че:

В деня на настъпване на трудовата злополука с ищеца, на обекта, предмет на изпълнение от страна на „Гeострой 13“ ЕООД, е извършвана работа само и единствено от „Геострой 13“ ЕООД, а не едновременна работа от това дружество и „Астрал инженеринг“ ООД;

Предметът на дейност на сключения между двете дружества работи е изрично регламентиран с договора, в детайлна оферта на „Геострой 13“ ЕООД от *****г., а оферираните по количества и стойности работи са съответно завършени с акт обр. 19 от 30.09.16г., като в тях се включва наистина и демонтаж на скеле;

От своя страна, дружеството е представило в съответствие с изискванията на ЗУТ за съгласуване в Община **** инвестиционен проект за обекта, на който се е състояла трудовата злополука, който във фаза работен проект, част План за безопасност и здраве, предвижда всички мероприятия и дейности за осигуряване на безопасност на обекта, който е изпълнен, съобразно предвижданията в него;

Използваното на обекта скеле- рамково фасадно скеле тип ****, е в съответствие с всички изисквания на БДС, като е дадена нужната декларация за съответствие в тази насока.

-По отношение на акцесорното искане, взема становище за неговата неоснователност, изведена от неоснователността на главните искове, както и като повдига възражение за изтекла погасителна давност за целия претендиран период, на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД.

Пледира по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 13.07.21г. /л.146/. Развива съображения и с писмена защита вх.№279587/21.07.21г.

 

Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните, както и събраните в производството доказателства, намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани, поради което следва да се уважат изцяло, воден от следните съображения:

 

І.По допустимостта.

Съдът е намерил предявените искове за допустими по съображенията, изложени в р.ІІ, т.1 от Определение №261025/13.05.21г., които поддържа изцяло и с това решение.

 

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 13.07.21г., без възражения от страните, съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен им с Определение №261025/13.05.21г., материализиран в р.ІІ,т.2 от същото, с което е очертал релевантните факти и е разпределил между страните тежестта за установяване на твърденията им, с допълнението, че:

На основание чл.223,ал.1 от ГПК, постановеното решение по гр.д. №13067/2017г. на ПРС, в производството по което „Астрал Инженеринг” ООД е участвало като трето лице-помагач, привлечено от „Геострой 13” ООД, а Е.К. е бил също ищец, както в настоящото производство, има установително действие в отношенията между ищеца в настоящото производство и „Астрал Инженеринг” ООД, доколкото именно ищецът е насрещна страна на третото лице „Астрал Инженеринг” в производството пред ПРС.

По отношение на мотивите на постановеното от ПРС решение, онова, което е установено в мотивите, съгласно чл. 223, ал.2 от ГПК, е задължително за третото лице и страната, която го е привлякла, а конкретно в случая, между  ответника по делото „Астрал Инженеринг” ООД, в отношенията му с „Геострой 13” ООД, тъй като първият е бил в производството пред ПРС трето лице- помагач на „Геострой 13“ ООД.

/виж определението на л.136-л.138 и протокола от с.з. на л.150-л.152/.

2.Установи се в производството от фактическа страна, както следва:

По силата на сключен на ****г. трудов договор във вр. с чл.70,ал.1 от КТ /със срок за изпитване до 6 месеца/, Е.К. е бил нает като общ работник в строителството при работодателя „Геострой 13“ ООД /виж договора на л.20/.

С Разпореждане №5104-15-228/14.10.16г. на ТП на НОИ-****, декларираната с вх.№5101-15-297/06.10.16г. от осигурителя „Геострой 13“ ООД-Пловдив злополука, при която на ***г., около ****ч., при демонтиране на рамково скеле на строителен обект „СМР за енергийна ефективност“ в гр.***, ул.“****“№**, Е.К. в момент на извършване на работата загубил равновесие и паднал на земята от около 4 м., при което, съгласно етапна епикриза /И.З. №***г. на УМБАЛ „****“ ЕАД-*****, получил: закрита субтрохантерна фрактура на дясна бедрена кост; открита фрактура на радия на дясната ръка на типично място; фрактура на долния край на пубиса вдясно; фрактура на олекранона вдясно, е била призната за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО /виж разпореждането на л.21/.

Данните за понесените от ищеца при злополуката телесни увреждания, за понесени при последвалия непосредствено след настъпването и болничен престой две оперативни интервенции- на 28.09.16г. и на 01.10.16г., и за заплатени за външен фиксатор за лигаментотаксис -1200лв., за комплект остеосинтеза на *** -180лв. и за пирон за бедро-трохантерен, дълъг, със спирала -1997.23лв., са установени и с представената от него епикриза по И.З №59153/2016 и три броя фактури /виж л.51-54/.

По искова молба, подадена от Е.К. срещу „Геострой 13“ООД на 18.08.17г., е било образувано гр.дело №13067/17г. на ПРС, в производството по което Е.К. е претендирал от ответното дружество, негов работодател, на основание чл.200 от КТ, да му заплати обезщетения в размери, както следва: от 10000лв., като частичен иск от обезщетение в общ размер от 100000лв., за неимуществените вреди, претърпени във връзка с телесните увреди, които е понесъл при трудовата злополука от 28.09.16г.; от 3377.23лв., като обезщетение за имуществените вреди, претърпени в същата връзка, като разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на увреждането-28.09.16г. /виж исковата молба на л.2-л.4 от приложеното към настоящото гр.д. №13067/17г. на ПРС/.

При подаване на отговора на исковата молба, ответникът „Геострой 13“ ООД е поискал да бъде конституиран като негов помагач „Астрал Инженеринг“ ООД, обосновавайки интереса си от привличането му с обстоятелствата, че при работата си на описания обект, находящ се на ул.“****“№**, в гр.*****, дружеството е действало като подизпълнител на „Астрал Инженеринг“ ООД по силата на договор от ****г., по който последното дружество е възложител, както и че на 03.08.16г. между двете дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.****, ул.“******“№**, като било уговорено, че за цялостното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка отговарят длъжностните лица на двете дружества. /виж отговора на л.40-л.45 от приложеното дело на ПРС/.

С Определение №11404/17г., ПРС е конституирал „Астрал Инженеринг“ ООД като помагач на ответника по гр.д. №13067/17г. „Геострой“ ООД, признавайки наличен за него интерес, с оглед твърденията му за поета от двете дружества със сключеното споразумение солидарна отговорност за осигуряване на безопасни условия на труд /виж определението на л.125 от приложеното дело на ПРС/.

Като доказателства, както пред ПРС /виж на л.104-л.107 от приложеното дело №13067/17г./, така и в настоящото производство, са събрани договор от ***г. и споразумение от 03.08.16г., сключени между „Геострой 13“ ООД и „Астрал Инженеринг“ ООД /виж л.22-л.25 от настоящото дело/, като от тях се установява, че:

С договора от ***г., „Астрал инженеринг“ ООД, като възложител, е възложил, а „Геострой 13“ ООД, като изпълнител, е приел да изпълни на свой риск, срещу възнаграждение и с осигурени от възложителя средства и материали, поставяне на външна изолация- само труд от квалифицирана работна ръка, на обект „Обновяване за енергийна ефективност за жил.блок ул.“***“№**, със срок на изпълнение на работата 30.09.16г. Изпълнителят се е задължил при изпълнение на работата да спазва действащата нормативна уредба, включително изискванията за охрана на труда, санитарните и противопожарни норми /чл.4/ и се е съгласил, че всички вреди, нанесени на трети лица при изпълнение на строителството, ще се заплащат от него /чл.6,ал.3/. Възложителят се е съгласил да оказва на изпълнителя нужното за изпълнение на работата съдействие /чл.7,ал.1/, а приемането на работите се удостоверява с протокол, подписан от двете страни /чл.8/.

Споразумението от 03.08.16г. е сключено на основание чл.18 от ЗЗБУТ и е такова за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа/ обекта „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес гр.*****, ул.“***“№***, секция *, с идентификатор 504.3141.1, 504.3142.1, секция * с идентификатор 504.3140.1 и 504.3148.1 по КККР. Съгласно него, за цялостното осигуряване на безопасни условия на труд на строителната площадка /обекта отговарят длъжностните лица и на двете дружества, поименно определени със споразумението- А. Щ., от страна на „Астрал Инженеринг“ ООД и М. П., от страна на „Геострой 13“ ООД /чл.2 и чл.1/. Преди започване на работа от съответния изпълнител, гореспоменатите лица установяват с протокол обезопасеността на работната площадка /чл.3/, определят лицата, които ще провеждат първоначалния, периодичния и ежедневните инструкта, като не се допускат до извършване на СМР работници на изпълнителите, които не са преминали съответните инструктажи /чл.4/. Изпълнителите осигуряват необходимите лични предпазни средства за персонала си /чл.6/. Специално внимание се отделя на опасните зони на обекта и маршрутите за движение на хора и механизация- изкопи, шахти, скелета, товарно-разтоварни рампи и др. /чл.12/.

Освен горните писмени доказателства относно договорните отношения между „Геострой 13“ ООД и „Астрал Инженеринг“ ООД, от ответника са събрани и писмени, и гласни доказателства, с които да установи твърденията си, наведени в отговора, част от които са такива и на ищеца в производството, и конкретно:

-Че „Астрал Инженеринг“ ООД е изпълнител, а Община *** е възложител на надлежно съгласуван инвестиционен проект за обект „Многофамилна жилищна сграда в гр.***, бул.“***“№** с рег.№*****г. на Националната порграма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради /виж челната страница на проекта на л.81/, съдържащ във фаза Работен проект, част План за безопасност и здраве, предвидени мероприятия и действия за осигуряване на безопасност на обекта, съгласно приложимите и относими към работата на обекта нормативни изисквания /виж част- План за безопасност и здраве от проекта на л.81-л.134/.

Прочитът на Плана за безопасност и здраве сочи, че съгласно него :

Местоположението и специфичните характеристики на обекта налагат строго специфична организация на изпълнението, а оттам и на правилата по здравословни и безопасни условия на труд, наричани по-долу само ЗБУТ /виж т.1.1. на л.89/;

Категорията на строежа и характерните особености на площадката налагат за координатор по безопасност и здраве /КБЗ/ за етапа на изпълнението да бъде определен консултант- надзорник юридическо лице, който от своя страна да определи правоспособно физическо лице от състава си, което ще има права и задължения на координатор. Името и личните данни на същия следва изрично да се впишат в договора на възложителя с надзорника, а назначеният /определеният/ координатор да изпълнява всички функции, предвидени в Нар.№2 на ЗБУТ, които да се конкретизират и в договора и длъжностната му характеристика, а в договора със строителя и подизпълнителите да се записва изрична клауза за изпълнение на нарежданията, издавани от КБЗ, свързани със задачите му по контрол за ЗБУТ /виж л.89/;

Организационните етапи за изпълнение на СМР, съгласно изискванията по ЗБУТ са очертани като пет, измежду които ремонтът и топлоизолацията на покрива, полагането на външна топлоизолация по стените и пода и на външна топлоизолация по фасадните стени на сграда са такива на етап трети, но с уговорката, че разделянето на тези етапи е до известна степен условно, защото ще има технологични застъпвания, и като също е видно, че етап втори е за подмяна на стара дограма, а етап четвърти-довършителни работи и инсталации включва нова външна екстериорна мазилка, монтаж на нови пвц водосточни тръби, доставка и монтаж на нови конзоли, обратен монтаж на климатични тела и т.н.  /виж л.90-л.92/;

С оглед оценката на риска, една от опасностите за увреждания, които биха могли да настъпят при изпълнение на смр, е падането от височина- на етапи от втори до пети /виж л.92/;

По време на строителството следва да се спазват стриктно всички изисквания на Нар.№2/2004г. за минималните изисквания за здравословен труд при извършване на СМР /л.92/;

Основните конкретни организационни и технологични мероприятия, които трябва да се предприемат от строителя и контролират от КБЗ, без да се счита, че те са напълно достатъчни /л.92/, са:

                За изпълнение на всеки вид работа, свързан с опасностите, установени с оценка на риска, координаторът ще изисква от изпълнителите писмени инструкции по безопасност и здраве и копие от всяка инструкция ще се поставя на видно място в обсега на площадката /л.92-л.93/;

                За преодоляване на опасностите на етап трети, полагането на топлоизолацията да се изпълнява по допълнително разработен план от техническия ръководител и КБЗ, в който план да се опишат задължително мероприятията по ЗБУТ, за да се счита той като актуализация на ПБЗ на основание чл.11,т.3 от Нар.№2/04г., като за изпълнението им следят техническият ръководител и КБЗ, а съпътстващите ги мероприятия по ЗБУТ са: обезопасяване на стълби, скелета и парапети; при работа на височина да се изпълняват обезопасени устойчиви скелета и проверени стълби, а временните съоръжения за укрепване на конструкции и други да се демонтират по нареждане на техническия ръководител; изолационните работи да се изпълняват, след като от техническия ръководител и бригадира са взети необходимите мерки за безопасност, включително във връзка с падане от височина /л.94-л.95/;

                За етап четвърти – главна особеност и съществуващи опасности произтичат от съвместяването /застъпването/ по отделни графици за специалностите, от използването на скелето по фасадите и подемника, като скелето трябва да се монтира от обучени за целта мазачи, след специален производствен инструктаж и наблюдение от КБЗ и техническия ръководител, работите да се извършват върху стабилно укрепени скелета, като стълбищните площадки  и рамена на стълбища да са обезопасени по време на работите /л.95-л.96/;

Работата по и около фасадните скелета е изрично посочена като място със специфичен риск и изисквания по БЗ за този строеж, а посочената там схема №5 не е приложена към ПБЗ в случая /л.99/;

За отговорните по ПБЗ лица той препраща към отделно приложен списък /виж л.99, т.8/, но от приложения такъв е видно, че няма определени поименно отговорни за приложението му лица /л.117/.

Изрично посочени с ПБЗ мерки и изисквания, които трябва да се спазват за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на смр, включително за местата със специфични рискове, са, съответно:  

                Забраната да се допускат до работа на обекта лица, които не са преминали начален или периодичен инструктаж на обекта, не са запознати с изискванията на ЗБУТ и не са снабдени с лични предпазни средства и работно облекло /л.101/;

                Лицата, намиращи се на строителната площадка, да ползват предпазни каски, а всички работници, които работят на височина да ползват предпазни колани със сбруи/л.101-л.102/;

                Работите на височина да се извършват при осигурена безопасност от падане чрез подходящо оборудване, колективни или лични предпазни средства, като предпазни ограждения, скелета, платформи и защитни мрежи, позициониращи колани с раменно-бедрен колан/сбруя//л.102/;

                Падането от височина се предотвратява чрез приспособления, които са достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение /л.103/

 

-Че използваното в случая за работа на обекта скеле, осигурено от него, е в съотвествие с всички изисквания на БДС, съгласно дадената за целта декларация, както наистина декларацията гласи /виж инструкцията за монтаж, експлоатация и демонтаж на скеле на л.70-л.72 на Стенор ООД и декларацията за съответствие от ***г. на С. Ц., *** на Стенор ООД относно продукта Рамково фасадно скеле – тип ***** на л.78/;

-Че фирмата му е изработила програма за управление на риска при „Ремонт и топлоизолация на покрив, полагане на топлоизолация по фасада и под“ на обекта „Многофамилна жилищна сграда в гр.***, бул.“****“№**, каквато прилага /виж л.73-л.77/

Прочитът на същата сочи, че монтажът и демонтажът на скеле и работа на височина следва да се извършват от обучени и инструктирани строителни работници, под непосредственото наблюдение и контрол от страна на технически ръководител /виж скеле/,  като на всички работници, преди започване на работа, следва да бъдат осигурени необходимите лични и специални предпазни средства: подходящи обувки, работно облекло, каска с подбрадник /виж лични предпазни средства/; в програмата за ежедневен  инструктаж да се обръща особено внимание на работата на височина, като всички работници се запознаят с оценката на риска и инструкцията за ЗБУТ /виж инструктажи/ и отговорни за изпълнение на която програма са длъжностното лице по БЗР и техническият ръководител в първите две описани части, а по отношение на инструктажите не е определено отговорно лице.

-Че съгласно детайлната оферта на „Геострой 13“ ООД и подписания от двете дружества протокол обр.19 от 30.09.16г., работата по монтаж и демонтаж на скелето е била предвидена за изпълнение и реално изпълнена от страна на „Геострой 13“ООД /виж оферта на л.79 и протокол обр.19 на 80/;

Че на ***г. между „Геострой 13“ ООД и „Астрал Инженеринг“ ООД е подписан протокол от среща по здраве и безопасност, съгласно който предвидените мерки, съгласно Програмата за управление на риска „Ремонт и топлоизолация на покрив, полагане на топлоизолация по фасада и под“ , са неразделна част от ПБЗ и Споразумението по чл.18 от ЗЗБУТ, и че изпълнителят се задължава да разработи собствени мерки, свързани с безопасността при работа за извършваните от него дейности на територията на обект „Многофамилна жилищна сграда в гр.****, бул.“****“№** /виж протокола на л.69/.

Разпитаният вс.з. от 13.07.21г. св.П., на когото дружествата „Геострой 13“ ООД и „Астрал инженеринг“ ООД са известни, защото е осъществявал като служител на фирма „Се се се консулт“-*** *** контрол на жилищния блок в гр.****, на ул.“****“№**, на който се изпълнявали смр по саниране, е посочил, че в деня на злополуката, за състояването на която разбрал след случването и, когато сутринта преминал покрай обекта, видял, че се демонтира скелето от южната страна на блока и че там работели/били само работници на „Геострой 13“, а не и на „Астрал инженеринг“ ООД. В отговор на въпросите на съда и на пълномощника на ищеца за това как е разбрал, че работниците, които е видял, са такива точно на фирма „Геострой 13“ ООД, св.П. е посочил, че осъществяваният от него инвестиционен контрол е бил само документално, а не на обекта, и че по повод същия е контактувал само с г-н Щ., ****** на „Астрал инженеринг“ ООД, и с Общината, а за „Геострой 13“ ООД знае, че по договор е подизпълнител на „Астрал инженеринг“ и че, ако не се лъже, съгласно договора монтажът и демонтажът на скелето било поверено и се изпълнявало от „Геострой 13“, и затова, като видял, че се демонтира скелето, като знаел, че по договор това се изпълнява от „Геострой 13“, и като видял на място в този ден М. Л., който мисли, че бил от „Геострой 13“, макар да не може да каже точно колко души са работели на обекта, когато е минал, а само, че били много хора, и да не ги познава поименно, казал, че са работели работниците на „Геострой 13“, защото знаел, че по договор тази фирма извършва тази дейност, а той бил запознат с договора /виж показанията на л.151лице и гръб/.

В производството по приключилото пред ПРС гр.д. №13067/17г., ответникът „Геострой 13“ ООД е повдигнал с отговора си възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца Е.К., с прояване от него груба небрежност по смисъла на чл.201 от КТ, доколкото, извършвайки работата си по демонтажа на скелето, вместо да преминава по специално монтираната за целта стълба, преминавал от външната страна на скелето, в нарушение на проведения с него инструктаж за работа на скелето и на многократните отправени му в същия ден забележки по повод на това нарушение както от другите работници на обекта, така и от техническия ръководител на обекта, и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост /виж отговора на л.40-л.45 от приложеното дело на ПРС/.

След като е бил уведомен за конституирането му като помагач на ответника по гр.д. №13067/17г. на ПРС, „Астрал инженеринг“ ООД е посочил, че не желае да участва в процеса, но в изпълнение на дадените му от съда указания изразява становище, че е изпълнил всички задължения по така сключеното споразумение за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, че в деня на злополуката, на строителната площадка смр са били извършвани само от подизпълнителя „Геострой 13“, че съгласно т.3 от споразумението техническият ръководител на съответния изпълнител е имал задължение преди започване на работата да установи обезопасеността на работната площадка и в случая това е бил техническият ръководител на „Геострой 13“ ООД /виж становището на л.128 от приложеното дело на ПРС/.

В първо с.з. на 07.03.18г., ищецът е оспорил твърденията на ответника, на които е основано възражението за груба негова небрежност, твърдейки, че сочената с отговора специална стълба не е била налична, че не му е бил проведен ежедневен инструктаж и че никой не му е правил бележки за неправилно придвижване по скелето, тъй че оспорва да е проявил груба небрежност и тя да е довела до злополуката /виж протокола в частта на л.152/.

В с.з. от 18.06.19г., по искане на ищеца е допуснато измененение на иска му за претендираното обезщетение за неимуществени вреди, който да се счита предявен за общата сума от 100000лв. /виж протокола на л.419 от приложеното дело/.

След събиране на допуснатите на страните доказателства, с Решение №3018/15.07.19г., съдът на първа инстанция е осъдил ответника „Геострой 13“ ООД да заплати на Е.К. сумата от 100000лв., като обезщетение за претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди и сумата от 3377.23лв., като обезщетение за претърпените вследствие на злополуката имуществени вреди, и двете- ведно със законната лихва от 28.09.16г..

За постановяване на посочения резултат, първоинстанционният съд е приел за установено в производството пред него, че: като *** по трудов договор от ****г. при ответното дружество, ищецът е претърпял на ***г., при изпълнение на работа на обект в гр.****, ул.“***“ трудова злополука; че при падане от скелето на обекта, ищецът е претърпял телесни увреди, съгласно приетото по делото заключение на СМЕ, изготвено от в.л. Б., на които е описан ход на лечение и възстановяване, което е прието за неприключило към датата на решението; че съпричиняване на злополуката от страна на ищеца не е установено в производството;  че степента и характера на понесените увреди правят претендираното от ищеца обезщетение от 100000лв. за неимуществените вреди, претърпени във връзка с тях, справедливо, поради което искът му за тях следва да се уважи в пълния претендиран размер; че писмените доказателства, представени от ищеца, са установили и твърдените като претърпени от него във връзка със злополуката имуществени вреди, тъй че искът му за обезщетение в размер на 3377.23лв. за същите следва да се уважи изцяло.

Липсват нарочни мотиви по отношение установеност на предпоставките, при посочване на които ответникът в производството е привлякал за свой помагач „Астрал инженеринг“ООД, но в диспозитива е посочено, че решението е постановено при неговото участие като помагач на ответника.

/виж решението на ПРС на л.439-л.440 от приложеното дело/.

При обжалване на постановеното от ПРС решение от страна на „Геострой 13“ ООД, пред ПОС е образувано в.гр.д. №2415/2019г., по което, с Решение №1428/03.12.19г., постановеното от ПРС Решение №3018/15.07.19г. е отменено за сумата над 54000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 3039.51лв- имуществени вреди, като за разликите над посочените суми и до претендираните 100000лв. и 3377.23лв. исковете на Е.К. са отхвърлени. 

За постановяване на посочения резултат, като е взел предвид, че спорът пред него, с оглед подадената жалба, е концентриран върху неправилност на изводите на първата инстанция относно неустановеност на възражението на „Геострой 13“ ООД за съпричиняване на вредите от пострадалия при злополуката *****,  въззивният съд не е обсъждал отново въпросите за наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, за настъпване на злополуката от ***г. и за признаването и за трудова, както и за вида и характера на получените от Е.К. при злополуката наранявания, а по отношение на въздигнатия с жалбата като спорен пред него въпрос е приел, че по делото е категорично установено неизпълнение от страна на работодателя на редица нормативни изисквания, свързани както с непълното обезопасяване на скелето- липса на первази и защитна лента, така и с допускане на работа до него на необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж на скеле и най-вече- допускане до работа на лица без предпазни средства- обезопасителни колани, специални обувки, ръкавици и каски, неосигуряване на непосредствен контрол на техническия ръководител на обекта при демонтажа на скелето, но също така и че Е.К. е допринесъл за злополуката и претърпените от него вследствие на същата вреди, като е пренебрегнал основно правило за безопасност- да ползва при преминаване от едно ниво на скелето на друго нива предвидената за това стълба, като приносът му е определен на 10%, а след като за справедлив в случая е намерил размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60000лв., е достигнал до присъдените 54000лв., след намалението му поради съпричиняването, със сумата от 6000лв. Само с оглед съпричиняването от 10% е намалено и присъденото на Е.К. от първа инстанция обезщетение за имуществени вреди, при приета пълната установеност на твърденията му във връзка с претендираното такова.

Това решение също е постановено при участието на „Астрал инженеринг“ ООД като трето лице- помагач на ответника /жалбоподател в това производство/, но като и в него липсват мотиви относно установеността на твърденията на ответника относно интереса от привличането му, при които е конституирано като негов помагач.

/виж решението на въззивната инстанция на л.44-л.49 от приложеното в кориците на делото на ПРС в.гр.д. №2415/19г. на ПОС/.

С Определение №520/08.07.20г. по гр.д. №1054/20г. на ВКС, ІV-то гр.отд., не е допуснато касационно обжалване на постановеното по в.гр.д. №2415/19г. на ПОС Решение №1428/03.12.19г. и то е влязло в сила на посочената дата /виж определението на л.75-л.78 от приложеното в кориците на делото на ПРС гр.д. №1054/20г. на ВКС/.

3.При така установените в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора.

 3.1.Предявеният иск е основателен, като ответникът е надлежно материално правно легитимиран да отговаря по отношение на предявените срещу него от ищеца претенции, противно на застъпената от ответника защитна теза, при следните съображения:

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Съдебната практика по приложение на цитираната разпоредба, както и на разпоредбите относно солидарността по чл.121 и следващите от ЗЗД, стои трайно и безпротиворечиво в годините на становището, което и този състав изцяло споделя, а именно, че:

Отговорността по цитираната разпоредба е безвиновна, гаранционно-обезпечителна, тя е отговорност на възложителя на работа на друго лице, което може да бъде както физическо, така и юридическо лице, възлагането на работата може да е както по трудов, така и по друг вид, като за възникването на отговорността е без значение дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно, и като отговорността на възложителя не отпада, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Увреденият при изпълнение на възложената работа може да иска заплащането на обезщетение, както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице, като те носят солидарна отговорност спрямо него, а когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ, отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата - по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане.

Когато с влязъл в сила съдебен акт на пострадал е присъдено обезщетение за претърпени от него вреди по отношение на един от солидарно отговорните спрямо него на различни основания лица, като кредитор той може да търси цялото вземане от всеки от един от останалите съдлъжници, последователно, в отдели искови процеси, на друго правно основание, докато се удовлетвори изцяло за вземането си и само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите съдлъжници /Виж: ППВС №№7/58, 7/59, 17/63 и 9/66;  Реш. № 147 по гр.д. № 1640/2010г., Реш. №465 по гр.д. №1211/11г., Реш. № 261 по гр.д. №1243/16г.- всички на  IV г. о. ВКС/, противно на соченото от ответника в т.3 от отговора на исковата молба, че недопустимо било различието на два различни реда за защита при увреждане на здравето от трудова злополука- единият като обективна отговорност на работодателя при временна неработоспособност, а вторият- като гаранционно-обезпечителна отговрност по чл.49 от ЗЗД спрямо трето за възникналата трудово- правна връзка лице.

При горното трайно и безпротиворечиво наложено от съдебната практика по приложение на чл.49 от ЗЗД разбиране и тълкуване, всички доводи на ответника за липса на основание за ангажиране на неговата отговорност и за липса на надлежна негова материално правна легитимация по предявените от ищеца искове, се намират от съда за несъстоятелни в случая, предвид категорично установените в производството факти, че:

Ответникът е бил главен изпълнител на възложителя Община ***, а работодателят на ищеца „Геострой 13“ ООД, подизпълнител на „Астрал инженеринг“ ООД по силата на възлагане въз основа на договор за работа на обекта, на който се е състояла трудовата злополука с ищеца, като между двете дружества отделно от договора от ****г. е било сключено и споразумението от ****г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда при едновременната работа на обекта, съгласно което, поименно определените и от двете дружества лица отговарят за цялостното осигуряване на ЗБУТ на труд на строителната площадка, а това несъмнено води до солидарната отговорност и на двете дружества за вредите, претърпени от ищеца вследствие на бездействието и неизпълнението на изискванията на приложимите в случая нормативни актове по осигуряване на ЗБУТ на работната площадка от съответните длъжностни лица, солидарно отговорни за осигуряването им, съгласно сключеното споразумение.

Тезата на ответника, че сключеното споразумение касае солидарност на задължението само за едновременно изпълняваните работи, каквато в случая не е налична, не се споделя от съда, по две съображения:

Първото е чисто фактическо, като за разлика от становището на ответника, че такова едновременно изпълнение на работата в случая не е доказано от ищеца, съдът счита обратно, при следните съображения:

Наистина, от офертата на „Геострой 13“ ООД и от протокола обр.19 за изпълнени и приети на обекта работи, представени от ответника, е видно, че работата по монтаж и демонтаж на скелето е измежду онези, които е следвало по договор да се изпълнят и е била отчетена като изпълнена от „Геострой 13“ ООД.

За разлика от ответника, и в съгласие с изтъкнатото от ищеца в писмената му защита, съдът не цени показанията на св.П. като такива, установяващи твърдението на ответника, че в деня на злополуката само работници на „Геострой 13“ ООД са работили на строежа, доколкото той не свидетелства за факти, които е възприел, а казаното е негово умозаключение, основано на известните му договорни отношения между изпълнител и подизпълнител, съгласно които именно „Геострой 13“ трябвало да изпълнява демонтажа на скелето, но като не познава поименно работниците на нито едно от двете дружества, за които му е известно, че са ангажирани с работа на този обект- „Астрал инженеринг“ ООД и „Геострой 13“ ООД, не знае точно колко хора са работили в този ден, впечатленията му са инцидентни- от преминаването му покрай обекта сутринта в деня на злополуката, и като сам е посочил, че само документално е осъществявал контрол, във връзка с който е контактувал основно с **** на „Астрал инженеринг“ ООД и с Община ****, но не и като е изпълнявал такъв на място на обекта.

Неустановеността на твърдението на ответника, че в деня на злополуката само работници на „Геострой 13“ са работили на обекта, няма голямо правно значение, защото извън него, той се позовава и на самата закрепена в споразумението предпоставка за действието му само при едновременна работа, каквато ищецът дори не е твърдял, а и каквато той с писмените доказателства е установил, че не е договорена помежду им, установяването на която стои в тежест на ищеца. 

Вземайки предвид съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът обаче счете, че не едновременност по отношение на фактическото изпълнение е  смисълът на понятието „при едновременна работа на строежа“, по повод която е подписано споразумението от 03.08.16г., а едновременност от правна страна, а последната е обоснована от фактите, че:

Съгласно договора от ******г., възложителят осигурява материалите и средствата, а изпълнителят- само работната ръка, труда на обекта- т.е касае се до едновременно изпълнение на работата, доколкото изпълнителят, който предоставя само работна ръка, не би имал възможност да приложи същата, без да е едновремнно с това налице изпълнението на другата страна, осигуряваща съгласно договора материалите, средствата и организацията за цялостното изпълнение на работата;

Като намерената от съда едовременност се обуславя и от естеството на работа на обекта такова, каквото е ясно описано в одобрения план за безопасност и здраве, представен от самия ответник, а именно: като обект, на който ще се изпълняват много и различни по естеството си работи, възложени на един и същ главен изпълнител, които, макар и примерно разделени на етапи и изпълнявани от лица с различни специалности и квалификации, ще се застъпват технологично, което от своя страна завишава и специфичните рискове и изисква специфична организация при изпълнението им, а също и като характерните особености на работа на площадката налагат задължително определяне на координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнението, конкретно- консултант-надзорник-ЮЛ, което от своя страна да определи правоспособно физическо лице измежду състава си, което ще има правата и задълженията на координатор, като назначеният/определеният за целта да изпълнява всички функции, предвидени от Нар.№2/04г.

Горния смисъл е според съда мълчаливо признат и със сключеното от ****г. споразумение, което следва по време сключването на договора от ****г. и предшестващата го оферта от 20.05.16г. на  „Геострой 13“ ООД, съгласно които това дружество ще участва в работата само с труд, включително по монтаж и демонтаж на скелето, но въпреки това, в тежест на длъжностни лица и на двете дружества са поставени отговорности за цялостното осигуряване на ЗБУТ на строителната площадка.

Предвид горното, съдът не цени и от правна страна като освобождаващи ответника от отговорност спрямо ищеца доводите на ответника, щото отношенията му с „Геострой 13“ ООД са облигационни, по договор за изработка, по който изпълнителят имал оперативна самостоятелност и сам отговарял за безопасността на лицата, които е ангажирал, тъй като извършвал работата на свой риск и със свои средства, срещу възнаграждение, и като липсвала уговорена между тях със сключеното споразумение солидарност, тъй като тя касаела само едновременна работа, каквато в случая не била налице, а счита, че доколкото ответникът е бил главен изпълнител на обекта, на който се е състояла трудовата злополука с ищеца, върху него, като такъв, с оглед на нормативните изисквания, както и с оглед сключеното на *****г. споразумение е тежала отговорността за организация на работата и създаването на безопасни условия на труд, а те не са били такива единствено и само на подизпълнителя „Геострой 13“ ООД, както ответникът счита и изтъква в т.4 от отговора на исковата молба.

Същевременно, категорично е установено във вече приключилото производство по делото на ПРС, в което ответникът е бил трето лице –помагач на „Геострой 13“ ООД, решението по което има установително действие в отношенията между ищеца и ответника по настоящото дело, тъй като третите лица-помагачи са приравнени спрямо силата на пресъдено нещо на самата подпомагана страна и това има предвид чл. 223, ал. 1 ГПК като сочи, че решението има установително действие в отношенията на подпомагащата страна и насрещната страна, че до злополуката се е стигнало поради неспазване на редица нормативни изисквания, свързани както с непълното обезопасяване на скелето- липса на первази и защитна лента, така и с допускане на работа до него на необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж на скеле и най-вече- допускане до работа на лица без предпазни средства- обезопасителни колани, специални обувки, ръкавици и каски, неосигуряване на непосредствен контрол на техническия ръководител на обекта при демонтажа на скелето, които задължения са тежали с еднаква сила и върху ответника в настоящото производство, който е бил трето лице –помагач на „Геострой 13“ ООД в производството пред ПРС, в качеството му на главен изпълнител на обекта, без оглед какви подизпълнители е наел за всяка една конкретна работа, която е била включена в обхвата на проекта, както и по силат ана подписаното в тази връзка споразумение от ****г.

Доводът на ответника, че това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла, е абсолютно вярно от правна страна, с оглед чл.223,ал.2 от ГПК, но в конкретния случай, в съдебните актове и на първа, и на втора инстанция, в производството, което вече е приключило, липсват каквито и да е мотиви по отношение установеността на обстоятелствата, които ответникът е изтъкнал като мотивиращи интереса му от привличане на третото лице- негов помагач, тъй че вътрешните отношения помежду им, включително естеството на сключения договор и споразумение, биха могли да бъдат предмет на изследване в производство по чл.127 от ЗЗД, когато някой от тях заплати на пострадалия, но не и да се изследват подробно в това производство, в което онова, което се счете от състава за значимо по отношение надлежната материална легимация на ответника, вече бе изложено по-горе, и то е основано на зачитане на установителното действие на влязлото в сила решение между третото лице и насрещната му страна, и което третото лице е недопустимо в последващ процес с тази страна да оспорва, както и на доказателствата, събрани пред този съд.

Цитираната вече от този състав по-горе съдебна практика дава и пряк отговор, който е такъв за несъстоятелност, и на доводите на ответника, че той не бил надлежно материално легитимиран към ищеца, тъй като не е негов работодател, както и защото работодателят му бил вече осъден с влязло в сила решение да му заплати обезщетение за претърпаните при злополуката вреди, които сега претендира за неговото осъждане.

По този начин, всички очертани с доклада по делото като релевантни за предявените от ищеца искове факти са установени в производството, включително размерът на вземанията му за обезщетенията, които претендира, защото той не може да бъде различен по отношение на различните солидарно задължени към пострадалия лица, и се обхваща също от установителното действие на влязлото в сила решение.

                Ответникът не установи в производството, „Геострой 13“ ООД да е изплатил отчасти или изцяло на ищеца присъдените му с влязлото в сила решение обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, с което, на основание чл.123,ал.1 от ЗЗД изпълнението му да го е освободило от отговорност към ищеца, като солидарно отговорен с осъденото вече дружество длъжник, а всичко казано води до извода, че исковете като основателни и доказани за пълния им претендиран размер, следва да се уважат.

                Едва на този етап от производството, съдът установи, че в петитума се иска не осъждане само на ответника „Астрал инженеринг“ ООД, както е докладвал делото, а солидарното негово осъждане с „Геострой 13“ ООД, което е недопустимо, доколкото по отношение на последния е вече постановено и влязло в сила решение на съда, с което е осъден да заплати на ищеца исковите суми на друго правно основание, и като не се касае за солидарност по смисъла на чл.53 от ЗЗД, а за задължено към ищеца на друго правно основание лице, за което, в конкретния случай, с оглед качеството му на главен изпълнител, на който работодателят, осъден по чл.200 от КТ, е бил подизпълнител, съдебната практика е признала, че отговаря в условия на солидарност с него, но не и когато процесът не се води едновременно срещу двамата ответници, а последователно срещу всеки един от тях, и като „Геострой 13“ ООД не е бил страна в това производство, в качеството му на ответник.

                При горните съображения, в тази част на искането на ищеца, производството по делото следва да се прекрати като недопустимо на основание чл.299,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.

                3.2.По възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност за целия претендиран период, по отношение искането за присъждане на законна лихва върху претендираните  обезщетения, считано от датата на увреждането- 28.09.16г.

                Това възражение на ответника е частично основателно, поради което претендираните от ищеца обезщетения следва да му се присъдят ведно със законната лихва не от 28.09.16г., както моли, а от 03.02.18г., при следните съображения:

                Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност /чл.111,б.“в“ от ЗЗД/. Давността се прекъсва с предявяване на иск, освен ако искът не бъде уважен, когато давността не се смята за прекъсната, и давността не тече, докато трае съдебният процес относно вземането /чл.116,б.“б“ и чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД/, а от прекъсването на давността тече нова давност, която, ако вземането е установено със съдебно решение, е всякога пет години /чл.117 от ЗЗД/.

Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник обаче, не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници /чл.125,ал.1 от ЗЗД/, в която връзка е налична съдебна практика по материално правния въпрос дали прекъсването на давността по предявения срещу ответника иск прекъсва давността и за вземането срещу привлеченото от ответника трето лице- помагач, съгласно която „Последиците на прекъсване и спиране на давността при предявен иск не се разпростират спрямо трети на правоотношевнието лица, които не са конституирани като главни страни в процеса“, обосновани с мотивите, че „Решението по иска, с предявяването на който се прекъсва давността по чл.116, б.”б”, пр.1 ЗЗД, формира сила на пресъдено нещо за вземането съобразно с размера и на основанието, на което е заявена претенцията, но само по отношение на страните – чл.298, ал.1 ГПК – с предвидените изключения по чл.298, ал.2, т.3 и т.4 ГПК. Вземането, по смисъла на чл.115, б.”ж” ЗЗД, е свързано със съдебния процес, в който същото е предявено, и следователно давност не тече при предявен иск за вземане с определен размер и произтичащо от конкретно основание за времето на висящността на процеса между кредитора и длъжника“ и че „Изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл.116 не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени от правнат анорма; давността се прекъсва с предявяване на иск- първоначален, насрещен или обратен и чрез възражение срещу предявен иск“ /виж по въпроса: Реш.№72 по т.д. №17/09г. на І т.о на ВКС; Реш.№51 по т.д. №450/10г. на ІІ т.о. на ВКС; Реш.№65 по т.д. №13/14г. на І т.о. на ВКС; Реш. №53 по т.д. №288/15г. на І т.о на ВКС/.

Тази практика се споделя изцяло и от този състав, поради което той счита, че воденият пред ПРС процес по иска на Е.К. срещу „Геострой 13“ ООД, основан на чл-.200 от КТ, не е довел до прекъсване и спиране на давността по отношение на вземането му за обезщетение за вреди, претърпени по повод на същата трудова злополука, състояла се на ****г., което сега е насочил срещу „Астрал инженеринг“ ООД, на основание чл.49 от ЗЗД.

Затова, искането му за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да се уважи за времето от 03.02.18г. насетне- три години назад от датата на завеждан ена исковете му на 03.02.21г., и да се отхвърли за периода 28.09.16г.-02.02.18г., а не изцяло, както ответникът пледира, поради погасяването на вземането за лихви по давност именно за посочения период.

                 

                В частта за разноските.

                И двете страни претендират разноски по представените списъци.

                С оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват само на ищеца, тъй като присъждането в частта на законната лихва не е такова по отделен иск, и не се следват такива на ответника, поради което безпредметно става обсъждането на възражението на ищеца за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.

                Ищецът претендира по списъка си единствено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в полза на представлявалия го безплатно в процеса адвокат З. /виж договора на л.144/.

                Такова в случая следва да се присъди, доколкото исковете са уважени, и ищецът има право на разноски, като определено на основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г., при материален интерес по предявените искове от 57 039.51лв., възлиза на 2241.18лв.                

 

                При тези мотиви, съдът

                                                                                              Р Е Ш И :

 

                Осъжда „Астрал инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, район Южен, ул.“Борис Сарафов“№20, офис 1, в качеството му на главен изпълнител на обект „Многофамилна жилищна сграда в гр.****, бул.“*****“№**, с рег.№******г. на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, с възложител Община ****, както и на възложител по сключен между него и подизпълнителя „Геострой 13“ ООД договор от ***г. и споразумение от ****г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа/обекта „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.****, ул.“****“№**“, да заплати на Е.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис *, адв.Ж.З., пострадал при трудова злополука от *****г., състояла се на описания обект, сумите от 54 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и от 3 039.51лв.- обезщетение за имуществени вреди, присъдени му в производството по приключилото с влязло в сила на 08.07.20г. решение №1428/03.12.19г. по в.гр.д. №2415/19г. на ПОС, с което е частично отменено Решение №3018/15.07.19 по гр.д. №13067/17г. на ПРС- за сумите над 54000лв. и над 3039.51лв., и предявените от Е.К. срещу „Геострой 13“ ООД, на основание чл.200 от КТ, за разликите над тези суми и до съответно 100000лв. и 3377.23лв. са отхвърлени, в което производство „Астрал инженеринг“ ООД е участвал като трето лице- помагач на „Геострой 13“ ООД, ведно със законната лихва върху всяка от двете посочени главници, считано от *****г. до окончателното им плащане, като за искането да се присъди законна лихва за периода от 28.09.2016г. и до 02.02.18г. отхвърля същото, поради погасяването на вземането по давност.

                Прекратява като недопустимо на основание чл.299,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК искането на Е.И.К. за осъждане на „Астрал инженеринг“ ООД да му заплати исковите суми солидарно с „Геострой 13“ ООД.

                Осъжда „Астрал инженеринг“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, район Южен, ул.“Борис Сарафов“№20, офис 1, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Ж.С.З., с адрес: ***, офис *, сумата от 2241.18- две хиляди двеста четиридесет и един лева и осемнадесет стотинки- адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца Е.К. в производството по гр.д. №352/21г. на ПОС.

                Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с характер на определение, касаеща частичното прекратяване на производството, подлежи на обжалване пред ПАС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му.

                                                                                                                                             Окръжен съдия: