Решение по дело №3000/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260018
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Димитров
Дело: 20193630103000
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260018/21.8.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3000/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по искова молба от „Теленор България“ ЕАД против П.Л.П., в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, съществува изискуемо парично вземане, произтичащо от Договори, сключени при Общи условия, между „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) и ответника - потребител П.Л.П., за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2117/22.07.2019 г., по описа на ШРС, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед № 1063/23.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, по издадени 4 бр. фактури: № **********/01.08.2017 г.; № **********/01.09.2017 г.; № **********/01.10.2017 г. и № **********/01.11.2017 г., с правно основание, както следва:

по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД и цена 1.33 лв., с ДДС – неплатени мобилни далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********, ползвани през периода м. август 2017 г. - м. ноември 2017 г., ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК22.07.2019 г., до окончателно плащане;

по чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 31,98 лв. - неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг от 30.09.2015 г., на мобилно устройство LG Мagna Black начислени заедно с месечните сметки, ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК22.07.2019 г., до окончателно плащане;

по чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 302.16 лв. - неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг от 24.07.2017 г., на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold, начислени заедно с месечните сметки, ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК22.07.2019 г., до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковите си претенции твърдейки, че между „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) и П.Л.П. били сключени следните договори:

1. Договор за далекосъобщителни услуги № *********/13.05.2014 г., с който е предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Nokia Lumia 520 Black, изменен с Допълнително споразумение № *********/15.01.2016 г. към Договора за мобилен телефонен номер ***, с което влиза в сила нов абонаментен план и на клиента е предоставено мобилно устройство LG Leon Grey.

2. Договор за далекосъобщителни услуги № *********/30.09.2015 г., с който е предоставен мобилен телефонен номер ***.

3. Приложение от 30.09.2015 г., към Договора за далекосъобщителни услуги № *********/30.09.2015 г., с което е предоставен мобилен телефонен номер ***, изменен с Допълнително споразумение № *********/24.07.2017 г., с което влиза в сила нов абонаментен план.

4.Договор за лизинг от 30.09.2015 г., на мобилно устройство LG Мagna Black, на цена 367.77 лв., вкл. ДДС, с който лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни вноски в размер на 15.99 лв., с ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

5.Договор за лизинг от 24.07.2017 г., на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold, на цена 289.57 лв., с ДДС, с който лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни вноски в размер на 12.59 лв., с ДДС, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

В периода м. август 2017 г. - м. ноември 2017 г., били издадени 4 бр. фактури: № **********/01.08.2017 г.; № **********/01.09.2017 г.; № **********/01.10.2017 г. и № **********/01.11.2017 г., във всяка, от които били начислени вземания, произтичащи от различните договори.

Твърди се, че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си на обща стойност 335.47 (триста тридесет н пет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, поради което, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 2117/2019 г., по описа на ШРС, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената Заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с Разпореждането на съда по заповедното производство е даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено наличието на вземането по издадената Заповед № 1063/23.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2117/22.07.2019 г., по описа на ШРС, в общ размер на 335.47 лв. (триста тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, съгласно: фактура № **********/01.08.2017 г.; фактура № **********/01.09.2017 г., фактура № **********/01.10.2017 г. и фактура № **********/01.11.20171, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, по три от посочените договори, както следва:

1. По Приложение от 30.09.2015 г., към Договор за мобилни далекосъобщителни услуги № *********/30.09.2015 г., с който е предоставен мобилен телефонен номер ***, изменен с Допълнително споразумение № *********/24.07.2017 г. към Договора за мобилен номер ***, са начислени и се претендират задължения в размер на 1.33 лв., с ДДС.

2. По Договор за лизинг от 30.09.2015 г., на мобилно устройство LG Мagna Black, на цена 367.77 лв., с ДДС, по който лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни вноски, всяка в размер на 15.99 лв., с ДДС, като са начислени и се претендират неизпълнени задължения от 31,98 лв.

3. По Договор за лизинг от 24.07.2017 г., на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold, на цена 289.57 лв., с ДДС, по който лизингополучателят се задължава да извърши 23 месечни вноски, всяка в размер на 12.59 лв., с ДДС, като са начислени и се претендират неизпълнени задължения в размер на 302.16 лв.Претендира разноски в исковото и заповедното производства.

Исковата молба ведно с приложенията е връчена на ответника по месторабота. В срока по чл. 131 ГПК, въпреки предоставената възможност, ответника уведомен чрез работодател, не подава писмен отговор на исковата молба. Не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове и по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Въпреки предоставената възможност в първото заседание ответника не се явява, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което същия бъде уважен.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова

Относно разноските:

Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски като е представил Списък по чл. 80 ГПК за сторените такива в общ размер 920 лева, от които 385 лв. в заповедното производство и 535 лв. в исковото производство.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, ж.к. ***, че ответникът П.Л.П., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, по Договори, сключени при Общи условия, сумата 1.33 /един лев и тридесет и три стотинки/, лева с ДДС – неплатени мобилни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***, ползвани през периода м. август 2017 г. - м. ноември 2017 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, банка: „Сити Банк Европа – клон България“, титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 2117/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1063/23.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, ж.к. „***, че ответникът П.Л.П., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, сумата 31,98 лв. /тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ лева - неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг, при Общи условия, от 30.09.2015 г., на мобилно устройство LG Мagna Black начислени заедно с месечните сметки, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, банка: „Сити Банк Европа – клон България“, титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 2117/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1063/23.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, ж.к. „***, чрез пълномощника адв. Ц. от АК София, че ответникът П.Л.П., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца – Оператор на мобилни далекосъобщителни услуги, сумата 302.16 лв. /триста и два лева и шестнадесет стотинки/ лева - неплатени лизингови вноски, по Договор за лизинг, при Общи условия, от 24.07.2017 г., на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold, начислени заедно с месечните сметки, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, банка: „Сити Банк Европа – клон България“, титуляр „Теленор България“ ЕАД, за която по образувано ЧГД № 2117/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 1063/23.07.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 342, ал. 2 вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 228, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда П.Л.П., с ЕГН **********,***, да плати на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост“, ж.к. „***, чрез пълномощника адв. Ц. от АК София, сумата 920.00 лв. /деветстотин и двадесет/ лева, разноски в заповедното и исковото производства, по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, банка: „Сити Банк Европа – клон България“, титуляр „Теленор България“ ЕАД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2117/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

Районен съдия:………………………