П Р
И С Ъ
Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд наказателна колегия
на ЧЕТВЪРТИ ЮНИ 2009 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХІІІ н.с.
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.С.
2.
В.Х.
Секретар:
П.С.-М.
Прокурор:
ЗОЯ МИЛТИЯДОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХІІІ н.с.
НОХД
№ 1481 по описа за 2009 година
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.А.М. – роден
на ***** г. в гр. Бургас, живущ в гр. Б. български гражданин от ромски
произход, неженен, осъждан, с начално образование, работещ, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че:
На 09 срещу 10.01.2009 г. в с.
Рудник, общ. Бургас, ул. Кирил и Методий” № 61, от лек автомобил марка „Опел”,
модел „Астра” с рег. № ******, собственост на И.И.И. с ЕГН **********, след
предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с Й.И.П. ЕГН **********, А.Ж.
Левтеров с ЕГН **********, И.Ю.А. с ЕГН **********, чрез повреждане на преграда
здраво направена за защита на имот/свалено стъкло на предна лява врата от лек
автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ***** и чрез използване на
техническо средство – тесла, отнел от владението на И.И.И. с ЕГН **********
чужди движими вещи – 1 брой Ди Ви Ди плейър за автомобил марка „Краун” модел DX 36 00 SD, на стойност 269,10 лева; 1 брой
Си Ди плейър за автомобил марка „Санг”, на стойност 40 лева, 1 брой флаш памет USB марка „LG” 1 гигабайт, на стойност 31,50
лева, 1 брой автоматичен джобен нож, на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 350,60 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не е маловажен случай, като откраднатите вещи са върнати
и заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 197, т. 3 от НК, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
предл. 2, т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му НАЛАГА наказание
„ПРОБАЦИЯ” при следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ месеца; БЕЗВЪЗМЕЗДЕН
ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на СТО часа, които да положи в продължение
на ЕДНА година, като го признава за НЕВИНОВЕН
и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл. чл. 195, ал.
1, т. 3, предл. 2, т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Й.И.П. –
роден на 07.04.1991 г. в гр. Бургас, живущ в гр. Б., български гражданин от
ромски произход, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 09 срещу 10.01.2009 г. в с. Р.,
общ. Б., ул. Кирил и Методий” № 61, от лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра” с рег. № ****, собственост на И.И.И. с ЕГН **********, след
предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с И.А.М. с ЕГН **********, А.Ж.
Левтеров с ЕГН **********, и И.Ю.А. с ЕГН **********, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот/свалено стъкло на предна лява врата
от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ***** и чрез използване
на техническо средство – тесла, отнел от владението на И.И.И. с ЕГН **********
чужди движими вещи – 1 брой Ди Ви Ди плейър за автомобил марка „Краун” модел DX 36 00 SD, на стойност 269,10 лева, 1 брой
Си Ди плейър за автомобил марка „Санг”, на стойност 40 лева, 1 брой флаш памет USB марка „LG” 1 гигабайт, на стойност 31,50
лева, 1 брой автоматичен джобен нож, на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 350,60 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си, като деянието не е маловажен
случай, като откраднатите вещи са върнати и заместени до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК
му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ” при
следните пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ШЕСТ месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице три пъти седмично; ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ месеца; БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА
НА ОБЩЕСТВОТО в размер на СТО часа, които да положи в продължение на ЕДНА
година, като го признава за НЕВИНОВЕН и
го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл. чл. 195, ал. 1,
т. 3, предл. 2, т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Ж.Л. –
роден на ****** г. в гр. Бургас, живущ в гр. Б., български гражданин от ромски
произход, неженен, с начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че
На 09 срещу 10.01.2009 г. в с. Р.,
от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № *****, собственост на И.И.И.
с ЕГН **********, след предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с И.А.М.
с ЕГН **********, Й.И.П. с ЕГН********** и И.Ю.А. с ЕГН **********, чрез
повреждане на преграда здраво направена за защита на имот/свалено стъкло на
предна лява врата от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № *******
и чрез използване на техническо средство – тесла, отнел от владението на И.И.И.
с ЕГН ********** чужди движими вещи – 1 брой Ди Ви Ди плейър за автомобил марка
„Краун” модел DX 36 00 SD, на стойност 269,10 лева, 1 брой
Си Ди плейър за автомобил марка „Санг”, на стойност 40 лева, 1 брой флаш памет USB марка „LG” 1 гигабайт, на стойност 31,50
лева, 1 брой автоматичен джобен нож, на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 350,60 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си, като деянието не е маловажен
случай, като откраднатите вещи са върнати и заместени до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б” от НК му НАЛАГА наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата по радиоточката в кметството в с. Рудник, като го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4
предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия И.Ю.А. –
роден на ***** г. в гр. Б., български гражданин от ромски произход, неженен, с
начално образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
На 09 срещу 10.01.2009 г. в с. Р.
от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № А ****, собственост на И.И.И.
с ЕГН **********, след предварителен сговор, в съучастие като съизвършител с И.А.М.
с ЕГН **********, Й.И.П. с ЕГН ********** и А.Ж. Левтеров с ЕГН **********,
чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот/свалено стъкло
на предна лява врата от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № *****
и чрез използване на техническо средство – тесла, отнел от владението на И.И.И.
с ЕГН ********** чужди движими вещи – 1 брой Ди Ви Ди плейър за автомобил марка
„Краун” модел DX 36 00 SD, на стойност 269,10 лева, 1 брой
Си Ди плейър за автомобил марка „Санг”, на стойност 40 лева, 1 брой флаш памет USB марка „LG” 1 гигабайт, на стойност 31,50
лева, 1 брой автоматичен джобен нож, на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 350,60 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си, като деянието не е маловажен
случай, като откраднатите вещи са върнати и заместени до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.
197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 предл. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б” от НК му НАЛАГА наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
радиоточката в кметството в с. Р. като
го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4
предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3
от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите И.А.М., Й.И.П.,
А.Ж.Л. и И.Ю.А. /всички със снета по-горе самоличност/ да ЗАПЛАТЯТ разноските
по делото в размер на 184 лева в полза на Държавата по сметка на БРС, като
всеки от тях заплати по 46,00 лева.
След влизане в сила на присъдата
вещественото доказателство, приложено по делото на л. 12 от досъдебното
производство, а именно 1 брой метално острие, да бъде унищожено поради
негодността му за понататъшна употреба.
Присъдата може
да се обжалва и протестира в 15-дневен срок считано от днес пред БОС.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 1481 / 2009 г. по описа на БРС, НК,
ХІІІ състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на И.А.М., ЕГН – **********, Й.И.П.,
ЕГН – **********, А.Ж.Л., ЕГН – **********, и И.Ю.А., ЕГН – **********, за
това, че на 09 срещу 10.01.2009 г. в с. Рудник, общ. Бургас, ул. Кирил и
Методий” № 61, от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № *******,
собственост на И.И.И. с ЕГН **********, след предварителен сговор, в съучастие
като съизвършители чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
имот/свалено стъкло на предна лява врата от лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра” с рег. № ******* и чрез използване на техническо средство – тесла,
отнели от владението на И.И.И. с ЕГН ********** чужди движими вещи – 1 брой Ди
Ви Ди плейър за автомобил марка „Краун” модел DX 36 00 SD, на стойност 269,10 лева; 1 брой
Си Ди плейър за автомобил марка „Санг”, на стойност 40 лева, 1 брой флаш памет USB марка „LG” 1 гигабайт, на стойност 31,50
лева, 1 брой автоматичен джобен нож, на стойност 10,00 лева, всичко на обща
стойност 350,60 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието не е маловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК за И.А.М., и престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за Й.И.П., А.Ж.Л.,
и И.Ю.А., доколкото са били непълнолетни към момента на извършване на деянието,
но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят
постъпките си.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимите са извършили инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия И.А.М. за виновен и му
наложи при приложение на чл.55 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 години, да признае подсъдимия Й.И.П. за виновен и му
наложи при приложение на чл.55 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години, да признае подсъдимия А.Ж.Л. за виновен и да му наложи при
приложение на чл.55 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години, да признае подсъдимия И.Ю.А. за виновен и да му наложи при
приложение на чл.55 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от 3 години.
Защитникът на
подсъдимите посочва, че след като вещите са върнати на пострадалия би следвало
деянието да се преквалифицира по чл.197, вр. чл.195 НК и подсъдимите бъдат
оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, а им бъдат наложени следните
наказания : на подсъдимия И.М. – „пробация” при пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото 100 часа за срок от една година, същото наказание да се наложи и на
подсъдимия Й.П., а на подсъдимите А.Ж.Л. и И.Ю.А. да се наложи наказание
„обществено порицание”.
В последната си
дума подсъдимият И.А.М. заявява, че е виновен и моли съда да му наложи
наказание „пробация”.
В последната си
дума подсъдимият Й.И.П. се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли
съда да му наложи наказание „пробация”.
В последната си
дума подсъдимият А.Ж.Л. се признава за виновен, съжалява за това, което е
станало и моли съда да му наложи справедливо наказание.
В последната си
дума подсъдимият И.Ю.А. се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли
съда да му наложи наказание „обществено порицание”, тъй като повече няма да
извършва подобни деяния.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимите самопризнание, а именно :
Подсъдимият И.А.М.
е роден на ******* г. в гр. Б., български гражданин от ромски произход,
неженен, осъждан, с начално образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Й.И.П. е роден на ****** г. в гр. Б.,
български гражданин от ромски произход, неженен, осъждан, с начално
образование, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.Ж.Л. е роден на ******* г. в гр. Б.,
живущ в гр. Б., български гражданин от ромски произход, неженен, с начално образование,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Ю.А. е роден на ***** г. в гр. Б.,
живущ в гр. Б., български гражданин от ромски произход, неженен, с начално
образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
На 09 срещу
10.01.2009 г. четиримата подсъдими : И.А.М., Й.И.П., непълнолетен към този
момент, както и непълнолетните А.Ж.Л. и И.Ю.А., се били събрали в заведението
на свидетеля А. И. С., намиращо се в ромската махала на с. Рудник. Същите
разговаряли в посоченото заведение като в провеждания разговор станало ясно, че
в българската махала до училището има спрян автомобил, в който има касетофони,
които могат да бъдат отнети. При което тръгнали в посока към центъра на селото
като в близост до училището на ул.”Кирил и Методий” № 61, на осветено място от
уличното осветление място, видели паркиран лек автомобил марка „Опел”, модел
„Астра” с рег. № ****, собственост на свидетеля И.И.. Решили да отнемат каквито
вещи намерят в него. Подсъдимият И.М. се опитал да отключи предната лява врата
с нож, но острието му се счупило в ключалката. Тъй като прозорецът на предната
лява врата не е бил затворен догоре подсъдимият Й.П. натиснал стъклото с една
тесла, която се намирала в него, и с помощта на подсъдимия А.Л. напънали
стъклото, което излязло от уплътнението. Подсъдимият И.А. си вкарал ръката
вътре и отключил шофьорската врата, след което влизайки в автомобила, отключил
и другата врата, през която влязъл и подсъдимият И.М.. От арматурното табло
подсъдимият И.А. извадил ДВД-плеър марка „Краун” с включена в него флаш памет
марка „LG”, като панелът му бил намерен от
подсъдимия И.М. в жабката на автомобила, поставен в пластмасова кутийка. След
това от багажника на автомобила подсъдимият И.М. взел СД-плеър марка „Санг”,
поставен в картонена кутия. Още същата вечер подсъдимите Л. и А. отишли в
заведението на св. Сюлейман, на когото продали СД-плеъра за сумата от 50 лева,
които си разделили по равно. ДВД-плеърът останал в подсъдимия П., който на
другия ден също го продал на св. Сюлейман за сумата от 100 лева. Последният ги
предал на 15.01.2009 г. с протокол за доброволно предаване на служител на V РУ
на МВР – Бургас. Вещите са върнати с разписка на свидетеля И.. Видно от
показанията на свидетеля В. Ч., оперативен работник в сектор „Криминална
полиция” при V на РУ на МВР гр. Бургас, при проведените оперативно-издирвателни
мероприятия са били установени подсъдимите и са им били снети обяснения, в
резултат на което свидетелят А. С. предава ДВД-плеър марка „Краун” с включена в
него флаш памет марка „LG” и СД-плеър марка „Санг”.
Стойността на тези вещи според назначената съдебно-оценъчна експертиза е 340.60
лева.
По време на
извършването на кражбата от автомобила подсъдимият А. намерил вътре малък
автоматичен джобен нож, който оставил на предната лява седалка. На същото място
го намерил подсъдимият П., който го взел и след това го изхвърлил някъде по
пътя, когато се прибирал след кражбата. От назначената оценъчна експертиза се
установява, че стойността на отнетия нож е 10 лева. Равностойността на ножа е
възстановена от подсъдимия И.А.М. и сумата е предадена с разписка на свидетеля И..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимите са направили
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите А. И. С. –
л.53 от досъдебното производство, В. Т. Ч. – л.55 от досъдебното производство,
заключението на съдебно-оценъчната експертиза – л.71-73 от досъдебното
производство, заключението на дактилоскопната експертиза – л.80-84 от
досъдебното производство, веществено доказателство – метално острие – л.12 от
досъдебното производство, протокол за доброволно предаване – л.86 от
досъдебното производство, 2 броя разписки от 26.02.2009 г., справки за съдимост
на подсъдимите. Посочените доказателства безпротиворечиво и в цялост изясняват
фактите от предмета на доказване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият И.А.М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.197, т.3, вр.
чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК, а подсъдимите Й.И.П., А.Ж.Л. и И.Ю.А., доколкото са били непълнолетни към момента на извършване на
деянието, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, престъпление по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.3,
предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Този извод е верен
поради следните мотиви :
За да се приложи привилегированият състав на чл.197, т.3 от НК е необходима изявена воля на дееца, който
по собствени подбуди, ръководен от желанието да възстанови нанесените вреди,
сам или чрез други връща откраднатото, ако е налице, или го замества като внася
друга вещ от същото количество и качество, или заплаща неговата равностойност.
Тази воля може да бъде изразена и пред държавните органи, разкриващи
престъплението, като подсъдимият укаже мястото,
където е укрита вещта, и благодарение на това негово поведение тя се намира,
изземва и възстановява – в този смисъл Решение № 285
от 18.IV.1969 г. по н. д. № 205/69 г., I н. о. на ВС. По делото са налице доказателства на първо
място, че макар и не дадени в предвидената в НПК форма, показанията на
подсъдимите са допринесли разследващите да установят местонахождението на
отнетите вещи и да ги изземат. Що се касае до отнетия нож, то подсъдимият М. е
възстановил неговата равностойност. В този смисъл деянието следва да се
преквалифицира като такова по чл.197, т.3 НК.
От обективна страна
подсъдимите са отнели от владението на свидетеля И.И. описаните по-горе вещи
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като са повредили
преграда, здраво направена за защита на имот – свалено стъкло на предна лява
врата на л.а. марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № *****, и са използвали
техническо средство – тесла. Не е необходимо прякото участие на всеки един от
подсъдимите в отнемането на вещта, за да бъде квалифицирана кражбата като
извършена от няколко лица.
Случаят не е
маловажен въпреки неголемия размер на отнетите вещи с оглед начина на
извършване на престъплението – от няколко лица, като обстоятелството, че
автомобилът се е намирал в центъра на селото, т.е. на общодостъпно място, което
е било осветено, т.е. вероятността извършителите да бъдат забелязани е била
голяма, не е повлияло възпиращо по отношение на тях да не осъществят
намисленото.
От субективна
страна подсъдимите са действали след предварителен сговор. Те са взели решение
за извършване на кражбата и са съгласували престъпната си воля известно време
преди деянието, като всеки един от подсъдимите е съзнавал участието на
останалите в осъществяването на изпълнителното деяние. Подсъдимите Й.И.П., А.Ж.Л.
и И.Ю.А., макар и да са били
непълнолетни към момента на извършване на деянието, са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Този извод е
верен поради факта, че подсъдимите изказват съжаление за извършеното от тях,
т.е. съзнават, че вещите, които отнемат са чужди, и това, което вършат, е
противоправно.
В този смисъл съдът
призна подсъдимия И.А.М. за виновен за извършено престъпление по чл.197, т.3, вр.
чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК, а подсъдимите Й.И.П., А.Ж.Л. и И.Ю.А., доколкото са били непълнолетни към момента на извършване на
деянието, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си, за виновни за извършено престъпление по чл.197, т.3,
вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като ги оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1,
т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 за
подсъдимия М. и по чл.195, ал.1, т.3, предл.2, т.4, предл.2, и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК за подсъдимите Й.И.П., А.Ж.Л. и И.Ю.А..
ПО НАКАЗАНИЕТО
В случай, че
престъплението кражба се квалифицира по чл.197, т.3 от НК наказанието е
„лишаване от свобода” до 8 години. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче
задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Настоящият случай е именно такъв, поради което при определяне на вида и размера
на наказанието съдът съобрази, че за престъплението, по което е повдигнато
обвинението, не са предвидени алтернативни наказания, поради което наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Тъй като не е установен
специален минимум на наказанието „лишаване от свобода”, то приложима се явява
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” НК и наказанието „лишаване от свобода”
следва да бъде заменено с наказание „пробация” по отношение на подсъдимия И.А.М.
и Й.И.П. и с наказание „обществено порицание” по отношение на непълнолетните
подсъдими А.Ж.Л. и И.Ю.А..
При определяне на конкретните пробационни
мерки по отношение на подсъдимия И.А.М. съдът взе предвид факта, че към момента
на осъществяване на престъплението той не е бил осъждан, съобрази конкретното
му участие в изпълнителното деяние и прецени, че с оглед осъществяване целите
на индивидуалната и генералната превенция, то освен задължителните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, като
подсъдимият се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице три пъти седмично, и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, срокове достатъчни според настоящия
съдебен състав за превъзпитанието на подсъдимия, следва последният да бъде
осъден да положи и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа
за срок от една година. Последната пробационна мярка би изиграла
превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия като ще ангажира
съзнанието му в градивна насока и същевременно ще създаде у него възприятие, че
е част от обществото и би бил полезен за същото и за себе си като спазва
поведение, съобразено със закона и морала.
При определяне
наказанието на подсъдимия Й.И.П. съдът съобрази факта, че макар и непълнолетен
към момента на осъществяване на деянието, то на същия следва да се наложи
наказание „пробация”, а не „обществено порицание” с оглед превъзпитанието му.
При определяне на конкретните пробационни мерки съдът взе предвид факта, че към
момента на осъществяване на престъплението подсъдимият не е бил осъждан, но
прецени, че с оглед осъществяване целите на индивидуалната и генералната
превенция, то освен задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 месеца, като подсъдимият се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично,
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца,
срокове достатъчни според настоящия съдебен състав за превъзпитанието на
подсъдимия, следва последният да бъде осъден да положи и безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една година. Последната
пробационна мярка би изиграла превъзпитателно въздействие по отношение на
подсъдимия като ще ангажира съзнанието му в градивна насока и същевременно ще
създаде у него възприятие, че е част от обществото и би бил полезен за същото и
за себе си като спазва поведение, съобразено със закона и морала.
По отношение на
непълнолетните подсъдими А.Ж.Л. и И.Ю.А. съдът съобрази факта, че същите са
неосъждани към момента на извършване на деянието, че са със занижено
правосъзнание и с оглед превъзпитанието им наказанието „лишаване от свобода”
следва да бъде заменено с наказание „обществено порицание”, което наказание да
бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоточката в кметството на с. Рудник.
Това наказание според настоящия съдебен състав би изиграло превъзпитателно
въздействие спрямо тях.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото
доказателство, приложено по делото на л. 12 от досъдебното производство, а
именно 1 брой метално острие, следва да бъде унищожено поради негодността му за
по-нататъшна употреба след влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите
следва да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски районен съд
направените разноски по делото в размер на 184 лева, като припадащата се на
всеки един от тях част е в размер на 46 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
С.М. )