№ 1493
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260784 от 04.03.2022 г. по гр.д. 80/2021 г. по описа на СГС, I-7 състав е
отхвърлена исковата претенция по чл. 49 ЗЗД на „Попадич Комерс“ ООД, дружество,
регистрирано в Република Сърбия, гр. Крагуевац с идентификационен номер 17255975
против „Обединена българска банка“ АД /ОББ/, ЕИК: 00694959 за заплащане на сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили поради допуснато неправомерно бездействие от страна на служители на
ответното дружество по повод банков превод по платежно нареждане от 07.10.2019
г. сумата по който не е получена от „Ар Би Ел Фууд България“ ООД, посочен като
получател, ведно със законната лихва от датата на извършване на увреждането – 07.10.2019
г. до окончателното изплащане. При този изход на делото, в полза на ответника е присъдено
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.
Първоинстанционното решение е оспорено с въззивна жалба от „Попадич Комерс“
ООД /чрез адв. П.-Д. от ШАК/ и с доводи за неправилността му. Счита се, че бил налице
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но исковата претенция
неоснователно била отхвърлена. Продължава да се твърди, както и в първоинстанционното
производство, че служители при ответната банка бездействали противоправно, не били
спазили, както Регламент /ЕС/ 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май
2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, така и Вътрешните
1
правила на самата банка /“Правила за преводи и плащания към чужбина и между местни и
чуждестранни лица на територията на страната от 2017 г.“/ в резултат на което се допуснало
два броя банкови преводи на обща стойност от 30 000 щатски долара да постъпят не в
патримониума на контрагента на ищеца - „Ар Би Ел Фууд България“ ООД по сключена
между тях търговска сделка, а в патримониума на друго лице, което представлявало
непозволено увреждане, за което отговорност следвало да носи кредитната институция.
Затова се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо това да
се постанови друго, с което осъдителният иск да бъде уважен изцяло ведно със законните
последици от това – присъждане на мораторна лихва и съдебно-деловодни разноски.
Насрещната страна „ОББ“ е подала писмен отговор на въззивната жалба (чрез
процесуален представител – юрисконсулт Н.), с който намира същата за неоснователна.
Счита, че като правилно следвало да се потвърди решението на СГС и се иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани. От
материалите по делото САС установи следното:
По изложените в искова молба и молба –уточнение от 01.02.2021 г. обстоятелства
„Попадич Комерс“ ООД, регистрирано в Република Сърбия е предявило срещу „ОББ“ АД
иск с правно основание чл.49 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 30 000 щатски долара, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили поради допуснато неправомерно бездействие от страна на
служители на ответното дружество по повод банков превод по платежно нареждане от
07.10.2019г. сумата по който не е получена от „Ар Би Ел Фууд България“ ООД, посочен
като получател, ведно със законната лихва от датата на извършване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба, както и в молба - уточнение се твърди, че на 07.10.2019 г.
ищцовото дружество превело сума в размер на 30 000 щатски долара на „Ар Би Ел Фууд
България“ ООД по банкова сметка при „ОББ“ АД със следния идентификационен номер:
IBAN: **********. Основанието за плащане е фактура № 203589/18.07.2019 г. издадена за
продажбата на 75 тона ориз. В приложената банкова референция било отразено, че
посоченият титуляр на сметката е „Ар Би Ел Фууд България“ ООД. Твърди се, че въпреки
факта, че в банковата референция е посочен титуляр на сметката и съответно получател на
сумата „Ар Би Ел Фууд България“ ООД, това дружество не е получило сумата по този
банков превод и до момента. По настояване на „Ар Би Ел Фууд България“ ООД, които не са
получили плащане по фактура № 203589/18.07.2019 г., ищецът извършил повторно плащане
на получената от ищеца стока на два транша, както следва:
- на 19.11.2019 г. – сумата 20 000 USD /Izvod br. 2019/008/
- на 22.11.2019 г. - сумата 10 000 USD /Izvod br. 2019/009/ - цялото плащане е за 40 250
USD, но само 10 000 USD от тях са за доплащане на фактура № 203589/18.07.2019 г.
Ищецът поддържа, че причината за неполучаване на сумата 30 000 щ.д. от „Ар Би Ел Фууд
2
България“ ООД и повторното и плащане, е бездействието на ответника „ОББ“ АД и в
частност неглижирането и неспазването на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/847 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2015 година, относно
информацията, придружаваща преводите на средства. Твърди се, че ответната банка не е
проверила дали IBAN на получателя в системата на „ОББ“ АД е като IBAN на „Ар Би Ел
Фууд България“ ООД, както и не е проследила плащанията по вече осъществени сделки
между двете дружества (които са в трайни търговски отношения), които са извършени
именно по истинската сметка на „Ар Би Ел Фууд България“ ООД в „ОББ“ АД.
Твърди се, че „ОББ“ АД, в качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя,
чрез своите управителни органи, не е създало ефективни процедури за проверка на
точността на информацията, съпътстваща банковите преводи, което дружеството е било
длъжно да стори по силата на съответен акт - РЕГЛАМЕНТ 2015/847 и насоките за
прилагането му (Съвместни насоки JC/GL/2017/16 от 16.01.2018 г). В случай, че такива
процедури са създадени, то управителните органи на банката не са упражнили ефективен
контрол за спазването им, поради което, служител на банката, натоварен с работата да
извършва тази проверка, е бездействал и не е направил проверка за липсваща информация,
не е сравнил сочения IBAN, като с оглед несъответствието не е спрял превода и не е изискал
от платеца допълнителна информация вследствие на което е причинена имуществена вреда
на „Попадич Комерс“ ООД в размер на 30 000 щ.д.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ОББ“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на исковата претенция.
За решаване на спора са събрани множество писмени доказателства и е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л. Д. Г.
Правомощията на въззивната инстанция са очертани с нормата на чл. 269 ГПК.
Съобразно тази разпоредба, решението на СГС е валидно и допустимо. Относно неговата
правилност, съдът намира следното:
На първо място, пред САС не се спори за факта на извършения процесен банков
превод на 07.10.2019 г. във връзка с осъществена търговска сделка по продажба на 75 т.
ориз, като е следвало цената на тази продажба да бъде заплатена от „Попадич Комерс“ ООД
на „Ар Би Ел Фууд България“ ООД по банков път. Не се спори още, че с този превод не е
извършено редовно плащане по сделката, тъй като сумата не е постъпила в патримониума
на продавача, а по сметка в „ОББ“ АД с IBAN: ********** с титуляр физическото лице З. Т.
Ф.. Това е наложило сумата от 30 000 щ.д. да бъде платена повторно от сръбския търговец
към българското юридическо лице-доставчик на стоката.
Спорът пред настоящата инстанция е само по правото, т.е. доколко юридическите
факти, по които страните не спорят, обуславят или не носене на гражданска отговорност за
вреди по реда на чл. 49 ЗЗД от страна на кредитната институция, предоставила платежната
услуга.
В тази връзка, настоящият състав намира следното:
3
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са:
деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера
на увредения, противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя
се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД
включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод
изпълнение на възложената работа.
В допълнение на горното следва да се посочи, че „ОББ“ АД като една от
търговските банки, действащи на територията на РБългария е доставчик на платежни услуги
– в случая - на получателя на средствата по превода по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/. Поради това, ответната банка носи
отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на
които е възложена работа по предоставяне на платежни услуги.
От доказателствата по делото се установява, че във формуляра за наредения на
07.10.2019 г. от „Попадич Комерс“ ООД банков превод /за сумата от 30 000 щ.д./ е посочен
като IBAN на получателя следната информация: IBAN: ********** в „ОББ“ АД, България.
Касае се обаче не за местен банков превод, а за международен такъв, при който е използвана
системата SWIFT, а сумата по платежната операция е изплатена от ответника-въззиваем по
посочената от „Попадич Комерс“ ООД банкова сметка при него след получаване на
средствата от съответния доставчик на платежни услуги и по-конкретно – през банката-
кореспондент на банката /“Комерциална банка“ АД, Белград/ на „Попадич Комерс“ ООД –
Deutsche Bank Trust Company Americas, New York.
По делото е представено копие от SWIFT съобщението, получено от „ОББ“ АД
на 07.10.2019 г. от банката-кореспондент Deutsche Bank Trust Company Americas, New York,
в която ясно е посочен международния номер на банкова сметка /IBAN/ на получателя на
сумата от 30 000 щ.д., а именно - **********.
Настоящият състав на САС намира, че липсва в случая на деликтно поведение от
страна на определено физическо лице (или лица) при или по повод изпълнение на
възложената работа изключва и гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя
на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД.
Това е така, защото не се установява противоправно действие или бездействие на
служители при „ОББ“ АД в противоречие с Регламент 2015/847 на Европейския парламент и
на Съвета от 20 май 2015 година относно информацията, придружаваща преводите на
средства, от който устните и лицето на ищцата са увредени. В разпоредбите на Регламент
2015/847 не се съдържа задължение за доставчика на платежни услуги на получателя да
извършва проверка за съответствие между посочения от наредителя в преводното нареждане
име на получателя и уникалният идентификатор (IBAN) на банковата сметка. В сочената от
ищеца, вкл. и в жалбата му до САС норма на чл.7, ал.2. от Регламент 2015/847 е уредено, че
„Доставчикът на платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури,
4
включително, ако е целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално
време, за да установи дали не липсва следната информация относно платеца или
получателя.“ По делото обаче не се установява нарушение на тази норма в процесния
случай.
По делото са приети като доказателство копие от „Правила за преводи и плащания
към чужбина между местни и чуждестранни лица на територията на страната“, утвърдени
през 2017 г. от изпълнителните директори на "ОББ" АД /на л.116 – л.120 от делото на СГС/.
В нормата на чл.43 от цитираните Правила е предвидено, че входящ валутен превод е
изпълнен в съответствие с посочения в съобщението уникален идентификатор /IBAN/
нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя на превода.
Следва да се има предвид още, че съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 ЗПУПС,
нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с уникалния
идентификатор когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с посочения в него
уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е дадено с разпоредбата на
§ 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която "Уникален идентификатор
е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на
ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на
платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде
установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка".
Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи
отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при
неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като в
ал. 4 на този член от закона е посочено, че в случаите по ал. 2 и 3, доставчикът на платежни
услуги е длъжен в рамките на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на
сумата по платежната операция.
Следователно, банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в съответствие с
въведения от платеца IBAN, стига преводното нареждане да е изпълнено в съответствие с
посочения в него уникален идентификатор. Нареждането винаги се смята за точно
изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за прилагането на
международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ, задължение на клиента -
ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN, което е и най-съществената
информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на
превода. Установено е безспорно по делото от приетото платежно нареждане номер
1450031837216, че именно дружеството-въззивник, като наредител, чрез законният си
представител е посочил за банкова сметка на получателя именно като уникален
идентификатор на банковата сметка, по която „ОББ“ АД е изпълнила превода – IBAN:
**********.
В този смисъл по делото не се установява наличие на противоправност и причинната
връзка като елементи на непозволеното увреждане.
5
Впрочем, от писмените доказателства по делото /в това число и представените от самия
ищец/ се установява, че причина за това, защо в платежното нареждане от „Попадич комерс“
ООД, е посочен по-горния уникален идентификатор, е обстоятелството, че дружеството е
станало обект на класическа компютърна измама, тип „фишинг атака“. В представеното по
делото копие от Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
14.01.2020г. на прокурор С. С. при Окръжна прокуратура-Варна, се сочи по повод жалба на
сръбския гражданин З. П., управител на „Попадич Комерс“ ООД, била образувана проверка
при ОДМВР - Варна. В хода на проверката са установени данни, че българското
дружество „Ар Би Ел Фууд България“ ООД имало изнесен офис в гр.Пирот, Сърбия, в
който работила служителя М. П.. Служебният компютър на М. П. бил поразен от зловреден
софтуер, като без нейно знание от електронната й поща към „Попадич Комерс“ ООД бил
изпратен имейл с посочена нова банкова сметка с IBAN: ********** на контрагента „Ар Би
Ел Фууд България“ ООД . По този начин „Попадич комерс“ ООД е въведено в заблуждение
и превело сумата по посочената във фалшивия мейл сметка в „ОББ“ АД.
От друга страна, е безспорно установено по делото, че процесната сума от 30 000 щ.д.
е постъпила по същата тази сметка, която обаче е разкрита на името на лицето З. Т. Ф.,
който я е открил на 26.07.2019 г. в София, клон „Милениум“ и е активирал услугата „онлайн
банкиране“.
В обобщение, имуществена вреда за въззивника е налице, но за нея не следва да
носи отговорност „ОББ“ АД, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Дружеството-ищец би могло /ако желае/ да насочи
претенцията си към физическото лице – титуляр по банковата сметка, което неоснователно
се е обогатило за сметка на „Попадич комерс“ ООД, но това може да стане в рамките на
друг процес. Изводите на СГС и САС съвпадат изцяло, поради което атакуваното с жалбата
решение следва да се потвърди като изцяло правилно. Поради това, в полза на банката
следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК юрисконсултско възнаграждение за
втората инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260784 от 04.03.2022 г. по гр.д. 80/2021 г. по описа на
СГС, I-7 състав.
ОСЪЖДА „Попадич Комерс“ ООД, дружество, регистрирано в Република Сърбия,
гр. Крагуевац с иднетификационен номер 17255975 да заплати на „Обединена българска
банка“ АД с ЕИК: 00694959 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение
за втората инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
6
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7