Определение по дело №11/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по иск с правно основание чл.327ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД,с цена на иска 47 877.36лв.,която е левовата равностойност на 32 183щатски долара.

ИЩЕЦЪТ „. И. ВЕ У. Д. Т. Л. Ш.О.,със седалище и адрес на управление Р. Т.,Г.И.А.,Ф. Г 67№11,вписано в Търговския регистър на Р. Т. под №....,с данъчен№.... 9687,представлявано от управителят М.С.К., със съдебен адрес за призоваване Г.С.,бул.”Цар Борис ІІІ”№****,.3,офис№**,чрез пълномощникът му А.И. И. П.,твърди в исковата молба,че е сключил устен договор за доставка на мини товарител ***** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№04240Е00004390, мини товарител **** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№04240J00003098 и стандартно корито/стандартна кутия/ 7736003 /1520мм/ на ответника “Еко Е.ЕООДс.Б..За извършената доставка ищецът представя като доказателство сертификат за движение на стоката с рег.№А.TR№0135592,с митническа заверка на същата.Освен това представя и формуляр за транзитна търговия,тъй като стоката е поръчана в Р. Германия и е продадена в Р. България на ответника “Еко Е.ЕООДс.Б..Стойността на доставената стока е 65 872щатски долара,с левова равностойност 97 995.14лв.,съгласно издадената данъчна фактура серия А№005501/23.ХІ.2007год.Минимална част от дължимата сума е заплатена от ответника,видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца в щатски долари.Ищецът провел няколко разговора с ответника за заплащане на дължимата сума,но и досега тя не е заплатена изцяло.Ето защо с нотариална покана,изпратена чрез нотариус Ц. П.,с рег.№****по РНК,ищецът приканил ответника да му заплати в 7дневен срок от получаване на поканата,сумата 47 877.36лв.,представляваща левовата равностойност на 32 183щатски долара.Поканата е връчена на ответника на 4.VІІІ.2010год.,но плащане не е извършено и досега.Ето защо ищецът моли Смолянският О. С. да постанови решение,с което да осъди ответника „. Е.ЕООДс.Б.,ЕИК***** да му заплати сумата 47 877.36лв.,представляваща цената на доставени,но частично незаплатени стоки,представляваща левовата равностойност на 32 183щатски долара,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.ХІІ.2010год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

ОТВЕТНИКЪТ „. Е.ООДс.Б.,ЕИК****,представлявано от управителят С. М. Д. подава писмен отговор вх.№354/24.І.2011год. на исковата молба/писменият отговор е подаден по пощата на 21.І.2011год.,видно от пощенското клеймо/.Ответникът оспорва иска като недопустим,а по същество и като неоснователен и недоказан.Счита,че предявеният иск е недопустим,тъй като липсват доказателства,че лицето М. С.К. е управител на ищцовото дружество.Ето защо не е ясно в качеството на какъв М.С.К.,чрез пълномощникът му А.И. И.П.,е предявил иска от името на „. И. ВЕ У. Д. Т. Л. Ш.ООДГ.И.Р. Т..Излага подробни съображения защо счита иска за неоснователен,необоснован и недоказан.Ответникът твърди,че не е получавал процесната фактура серия А№.../23.ХІ.200год.,нито такава фактура е осчетоводена от „. Е.ООДс.Б..С тази фактура не е извършена доставка на стоки за ответното дружество.Към самата фактура не са приложени и съпровождащите я документи-митническа декларация,сертификат за движение на стоки и пр.След изготвяне на заключението на СИЕ,ответникът признава предявения иск до размер на 16 112щатски долара,с левова разностойност 23 729.12лв.В останалата му част моли съда да отхвърли предявения иск,като неоснователен и недоказан.Претендира за разноски за юрисконсулско възнаграждение,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският О. С. като взе впредвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.И.П.,становището на ответника и неговият пълномощник юрисконсулт В.Д. а,направеното от ответника частично признание на иска,обсъди събраните по делото писмени доказателства и заключението на СИЕ,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.В този случай,съгласно чл.237ал.2 ГПК,в мотивите на решението е достатъчно да се укаже,че то се основава на признанието на иска.

За да постанови решение при признание на иска от ответника,съдът следва да установи,че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл.237ал.3 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска,когато:1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е признато право,с което страната не може да се разпорежда.В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице,поради което съдът може да се произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК.

От представените с исковата молба доказателства безспорно се установява,че ищецът “Д. И. ВЕ У. Д. Т. Л. Ш.О.,със седалище и адрес на управление Р. Т.,Г.И.А.,Фе.Г 67№11,вписано в Търговския регистър на Р. Т. под №***,представлявано от управителят М. С. К., като продавач е доставил на ответника “ЕКО Е.ЕООДс.Б.,ЕИК ****,като купувач мини товарител **** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№04240Е00004390,мини товарител **** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№04240J00003098 и стандартно корито/стандартна кутия/ 7736003 /1520мм/.За извършената доставка ищецът представя сертификат за движение на стоката рег.№А.TR№***/26.ХІ.2007год.,с митническа заверка на същата.Освен това представя и формуляр за транзитна търговия с реф.№ТТ 700002/23.ХІ.2007год.,тъй като стоката е поръчана в Р. Германия и е продадена в Р. България на ответника “Е. Е.ЕООДс.Б.,митническа декларация серия VR0250502 и митническа декларация серия ****,формуляр за обработка в свободна зона №016018/26.ХІ.2007год.,тир карнет№****/29.ХІ.2007год..Стойността на доставената стока е 65 872щатски долара,с левова равностойност 97 995.14лв.,съгласно издадената фактура серия А №005501/23.ХІ.2007год.Доставката е извършена въз основа на устен договор,сключен между страните,които имат дългогодишни търговски взаимоотношения.Тъй като ответникът не е заплатил цялата цена на доставената стока,с нотариална покана,връчена чрез нотариус Ц.П.,с рег.455 по РНК на 4.VІІІ.2010год. на ответника,ищецът е определил 7дневен срок за доброволно плащане на сумата 47 877.36лв.,представляваща левовата равностойност на 32 183щатски долара.

Безспорно се установи по делото/от представеното удостоверение за актуално състояние,издадено от Търговската палата в Г.И.Р. Т. на 15.VІ.2010год. и от декларацията за образец от подписа от 25.І.2011год./,че ищецът „. И. ВЕ У. Д. Т. Л.О. е търговско дружество с ограничена отговорност,със седалище и адрес на управление Р. Т.,Г.И.А.,Ф.Г 67№11,вписано в Търговския регистър на Р. Т. под №558832,представлявано от управителят М. С. К.Той притежава 99 000турски лири от капитала на дружеството,а другият съдружник-И. Е. притежава 1 000турски лири от капитала на дружеството.Като доказателство се представя и извлечение от “Вестник за търговските вписвания на Т.”бр.7478/14.І.2010год.,стр.366.Всички документи са представени с апостил на заверилия ги нотариус в Т..

Допълнително ищецът представя като доказателства митническата декларация за доставените стоки и издадената инвойс фактура за цената на тези стоки,както и молба-потвърждение,с която ищецът потвърждава,че към 31.ХІІ.2009год. ответното дружество му дължи сумата 21 997.63лв.

Вещото лице по назначената СИЕ С. Т. в заключението си твърди,че по силата на устна договорка за покупко-продажба на селскостопанска техника и оборудване,ищецът е изпълнил ангажименти по доставката им за нуждите на търговската дейност на ответника.Процесната фактура серия А №***/23.ХІ.2007год. не е постъпвала за осчетоводяване в счетоводството на “Еко Е.ЕООДс.Б.,на нейно основание няма оформени митнически документи,респективно не е отразявана такава митническа декларация/фактура/ в дневниците за покупки за целите на ЗДДС за месеците ноември и декември 2007год,не е ползувано правото на данъчен кредит за описаната във фактурата доставка.Но в счетоводството на ответника е установил наличието на два броя фактури с идентични номера-***/26.ХІ.2007год.,които прилага към заключението,на чието основание е оформена митническа декларация№*****/30.ХІ.2007год.,с която е документиран вноса.Съгласно митническия документ и приложените към него фактури№005502/26.ХІ.2007год. на обща стойност 70 012щатски долара,са изпълнени следните доставки:по фактура№005502/26.ХІ.2007год. на стойност 4 140щатски долара е доставено оборудване-миксер мелница 1 000кг на стойност с транспорт 3 572щатски долара,оборудване машина за фураж с транспорт на стойност 190щатски долара и редуктор на стойност с транспорт 378щатски долара.А по фактура№005502/26.ХІ.2007год. на стойност 65 872щатски долара е доставено общо “минителескопичен товарач”,като отделните елементи не са осчетоводени.Тази информация е надлежно отразена в аналитичната сметка на ищеца по счетоводна сметка 4012-Доставчици в счетоводството на ответника.Митническата декларация е описана в дневника за покупки по ЗДДС през месец ноември 2007год.,включена е в СД за ноември 2007год. и е приета с протокол от НАП под №2100-0919812/14.ХІІ.2007год.Срещу задължението от 70 012щатски долара ответното дружество е направило 7плащания на обща стойност 53 900щатски долара.Към датата на изготвяне на заключението,ответникът „. Е.ЕООДс.Б. дължи на ищеца за извършените доставки 16 112щатски долара,с левова равностойност 23 729.12лв.Към датата на издаване на фактурите с №005502/26.ХІ.2007год. левовата равностойност на 1щатски долар е 1.3175лв.Твърди,че за периода 1.І.2006год. до 30.ІХ.2011год. между страните по делото са извършени доставки,на обща стойност 202 912щатски долара.Вещото лице твърди,че представената от ищеца фактура№005501/26.ХІ.2007год. е идентична с осчетоводената от ответника фактура№005502/26.ХІ.2007год.В тези фактури са описани едни и същи стоки,на една и съща цена-65 872щатски долара.Не знае как е станало това.Но след извършените плащания от страна на ответника,за доставените стоки той дължи още 16 112щатски долара с левова равностойност 23 729.12лв.Всички плащания,които са извършени преди 26.ХІ.2007год. са въз основа на проформа фактури,въз основа на които са издадени двете фактури№005502/26.ХІ.2007год.

Съдът възприема заключението по СИЕ изцяло,като компетентно и добросъвестно изготвено,както и неоспорено от страните по настоящето дело.И двете страни приемат,а ответника и признава,че неплатената цена за доставените минитоварители и стандартна кутия,е в размер на 16 112щатски долара с левова равностойност 23 729.12лв.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е по делото,че ищецът „. И. ВЕ У.Д. Т. Л. Ш.О.,със седалище и адрес на управление Р. Т.,Г.И.А.,Ф.Г 67№11,вписано в Търговския регистър на Р. Т. под №558832,представлявано от управителят М. С.К. е доставил на ответника „. Е.ЕООДс.Б. мини товарител **** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№...0,мини товарител **** GEHL SL4240/T-BAR/ сер.№... и стандартно корито/стандартна кутия/ 7736003 /1520мм/.Доставените стоки са на обща стойност 65 872щатски долара.Безспорно е,че между страните по настоящето дело е сключен договор за търговска продажба,съгласно чл.318 ТЗ,който е двустранен,възмезден,консенсуален,комутативен и има облигационно-вещно действие.Продажбата е комутативен договор,защото страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключване на договора.В случая ищецът-продавач е изпълнил задълженията си,като е предал закупените мини товарители и стандартна кутия и затова има право да получи насрещна престация.Той е издал и фактура за продадената стока,съгласно изискванията на чл.321 ТЗ.Дължимата насрещна престация на ответника е да заплати цената за закупената стока.Съгласно общата норма на чл.293ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма,освен ако е предвидено в закон.Специалните правила на ТЗ,отнасящи се до търговската продажба,а също и правилата на ЗЗД,уреждащи продажбата/субсидиарно приложими съгласно чл.288 ТЗ/,не предвиждат законово изискване за писмена форма.Установяване на съществуването на правоотношение чрез документ е необходимо за доказване на сделката,особено при наличие на спор.В чл.321 ТЗ/документи за стоката/е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура,ако купувачът я поиска.Фактурата същевременно е и счетоводен документ и в това свое качество трябва да съдържа реквизитите,установени в ЗСч.В настоящият случай процесната фактура№005502/26.ХІ.2007год. съдържа всички изискуеми реквизити на ЗСч.Щом като една фактура е надлежно осчетоводена,тя е надлежно писмено доказателство,съгласно ЗСч. за съществуващо продажбено отношение между страните по делото.Съгласно разпоредбата на чл.327ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Тъй като не е предвидено друго,след като ищецът е доставил стоките,ответникът е бил длъжен да плати цената им в размер на 65 872щатски долара.Безспорно се установи по делото,че ответникът не е платил все още сумата 16 112щатски долара с левова равностойност 23 729.12лв.За тази сума предявеният иск е основателен,доказан и признат от ответника,поради което ще следва да се уважи изцяло от съда.Ще следва сумата 23 729.12лв. да се присъди ведно със законните лихви,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.ХІІ.2010год. до окончателното и изплащане.За разликата от 23 729.12лв. до 47 877.36лв. предявеният иск ще следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца 4 976.55лв. съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от иска.

На основание чл.78ал.8 ГПК ще следва да се осъди ищеца да заплати на ответника 932.96лв. разноски за юрисконсулско възнаграждение,определено съгласно изискванията на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразно отхвърлената част от иска.

На основание гореизложеното и чл.327ал.1 ТЗ във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД Смолянският О. С.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Е.ЕООДс.Б.,ЕИК****,представлявано от управителят С. Ме.Д. да заплати на „. И. ВЕ У.Д. Т. Л. Ш.О.,със седалище и адрес на управление Р. Т.,Г.И.А.,Ф.Г 67№11,вписано в Търговския регистър на Р. Т. под №...,представлявано от управителят М. С.К.,със съдебен адрес за призоваване Г.С.,бул.”Цар Борис ІІІ”№***.3,офис№**,чрез пълномощникът му А.И. И.П. сумата 23 729.12лв./двадесет и три хиляди седемстотин двадесет и девет лева и дванадесет стотинки/,представляваща стойността на доставени,но незаплатени изцяло стоки,която е левовата равностойност на 16 112щатски долара,ведно със законните лихви върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-22.ХІІ.2010год. до окончателното и изплащане и 4 976.55лв./четири хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. И. ВЕ У. Д. Т. Л.Ш.ООДГ.И.Т. срещу „. Е.ЕООДс.Б.,ЕИК*** иск за разликата от 23 729.12лв. до 47 877.36лв.,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА “Д. И. ВЕ У. Д. Т. Л. Ш.ООДГ.И. Т. да заплати на “Е. Е.ЕООДс.Б.,ЕИК**** 932.96лв./деветстотин тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по делото за юрисконсулско възнаграждение,съобразно отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

О. СЪДИЯ: