РЕШЕНИЕ
№ 839
гр. Бургас, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501035 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивна жалба вх.№18525/30.05.2022г., подадена от Т. ТР. К., ЕГН
**********, чрез адв.Иван Янков-САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Дамян Груев“№29,
ет.2, срещу Решение №738/19.04.2022г., постановено по гр.д.№5499/2021г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявените от Т. ТР. К., ЕГН
********** срещу ,,Дитсманн“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ,ул.,,Козлодуй“№14, Административна сграда-Блок А, ет.3, искове да бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед
№93/02.06.2021г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност
,,Началник участък“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 31404.78 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, считано от 02.06.2021г., но за не повече от шест месе;ца, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-02.08.2021г., до окончателното
изплащане на задължението, включително иска за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2052.60 лева,
Със същото решение, съдът е осъдил Т. ТР. К., ЕГН **********, да заплати на
,,Дитсманн“АД, сумата от 200 лева, представляваща сторени по делото разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон и се иска неговата
отмяна.
На първо място се навеждат доводи във връзка с предявените искови претенции с правно
основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 във вр. с чл.255 от КТ. Навеждат се доводи относно извода
на първоинстанционния съд за обективност на дадените от комисията по подбор оценки.
Излагат се подробни съображения, като се цитира ТР№3 от 16.01.2012г. по т.д.№3/2011г.,
ОСГК.
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Твърди се, че
комисията поставила оценки и осъществила процедурата по подбор въз основа на
субективен критерий, в разрез с изискванията на чл.329 от КТ. Подчертава се, че от
събраните гласни доказателства (св.Н., св.Х.) не се установили конкретни нарушения на
трудовата дисциплина (неспазване на работното време).
Посочва се, че съдът не обсъдил показанията на св.Б. и св.К., касаещи професионалните
качества на ищеца(въззивник).
Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че за работодателя не съществувало
правно задължение за заплащане допълнително възнаграждение с постоянен характер в
размер на 30% от основната заплата на служителя (чл.70, ал.9 от КТД).
Заявява се, че колективният трудов договор се явявал обвъзрзващ както за работодателя,
така и за работниците .
Излагат се аргументи за незаконосъобразност на извършената процедура по подбор и
оценяване, както и на последващото прекратяване на трудовото правоотношение.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез юрисконсулт
Н.З., с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита
подадената въззивна жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Излага
становище във връзка с предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 във вр.
с чл.255 от КТ.
Посочва, че ищецът в първоинстанционното производство не оспорил оценките,
обективирани в протокола за извършен подбор. Твърди, че съдът правилно приел, че е
налице съответствие между оценяването, извършено от работодателя и притежаваните от
работника качества. Направен е подробен анализ на събраните по делото гласни
доказателства. Излагат се твърднеия за извършени нарушения на трудовата
дисциплина(относно ,,спазване на работното време“ и надписване на извънреден труд).
Оспорват се доводите на въззивника, че поставената оценка не се оснававала на критериите
2
за подбор съгласно чл.329 от КТ.
Излагат се подробни съображения във връзка с иска с правно основание чл.128,ал.2 от КТ.
Навеждат се доводи относно разпределението на доказателствената тежест.
Изразява се несъгласие с твърденията на въззивника за липса на съгласувани със синдиката
критерии, на база на които да се определя допълнително трудово възнаграждение на
основание чл.70, ал.9 от КТД.
Подчертава се, че по делото се установило, че работодателят издавал ежемесечно заповеди,
с които определял съответните суми за заплащане на всеки служител, с оглед
натовареността и качеството на работа. Излага се становище досежно критериите за
заплащане на допълнително възнаграждение.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на строените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящатата инстанция.
Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за
признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед №
93/02.06.2021., издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, считано от 02.05.2021г. на основание чл.328, ал.1, т. 2,
предл. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„началник участък“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 31404,78 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради
незаконосъобразното уволнение, както и за осъждането на ответника да му заплати сумата
от 2052,60 лв., представляващо допълнително възнаграждение по чл.70,ал.9 КТД за м. април
и м.май 2021г.
С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че
е налице реално съкращаване на щата и, че извършения от работодателя подбор е
законосъобразен.
След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от Г П К,
въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост
на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в
жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
3
„началник участък“ в предприятието на ответното дружество.
С писмено предизвестие, връчено на ищеца на 02.06.2021г., ответният работодател го е
уведомил, че поради съкращение на щата в предприятието и намаляване на щатните бройки
за заеманата от ищеца длъжност, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл. 326,
ал. 2 от КТ от КТ, едностранно прекратява трудовото му правоотношение с 30- дневно
предизвестието, считано от деня, следващ връчване на предизвестието. Без да спази срока на
даденото предизвестие, с атакуваната заповед № 93 от 02.06.2021г. ответният работодател е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 02.06.2021г. на основание чл.328,
ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 02.06.2021г. срещу подпис.
Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение, законосъобразността й
следва да се преценява от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за
това и действителното фактическо положение. Съобразно правилно разпределената от
районния съд доказателствената тежест на работодателя е да докаже законосъобразно
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в
заповедта основание, т.е. да докаже, че е налице твърдяното реално съкращаване на щата
чрез намаляване на заеманата от ищеца длъжност с един служител.
Досежно фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение - реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 2, предл. второ
от КТ, по делото се установява, че със заповед № 89 от 27.05.2021 г. във връзка с взето
решение за съкращаване на щата за длъжността „началник участък“ и с цел намаляване
разходите и повишаване ефективността на работния процес в Оперативния център е
наредено да се извърши съкращаване на щата в „Дитсамнн“ АД-Оперативен център
гр.Бургас с една бройка на длъжността „началник участък“, считано от 01.06.2021г., а с
последваща заповед № 90 от 27.05.2021 г. е утвърдено ново щатно разписание на
длъжностите, считано от 27.05.2021 г., като за Оперативен център - Бургас числеността за
длъжността на ищеца - „началник участък ” е намалена от 4 на 3 служители. Въз основа на
тези данни правилно районният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства за
утвърдено ново щатно разписание доказват реалното намаляване на щата.
С оглед обстоятелството, че извършеното съкращаване в щата касае намаляване на щатната
численост на една щатна бройка на еднородни длъжности, в изпълнение на задължението си
по чл. 329 от КТ работодателят е извършил подбор измежду всички служители, заемащи
длъжността „началник участък“ с цел да уволни тези от тях, които са с най-ниска
квалификация и работят най-некачествено.
С нарочна заповед на работодателя е възложено извършването на подбор на служителите,
заемащи длъжностите, които се съкращават във връзка с утвърденото ново щатно
разписание от 27.05.2021 г., състояща се от трима членове –оперативен мениджър на зона на
Бургас, мениджър човешки ресурси и зам. управител и ръководител отдел НО. Установява
се, че назначената комисия е съставила протокол от 28.05.2021 г. за извършения подбор при
спазване на следните критерии: „образование и професионална квалификация“ /скала от 1
до 5/ и „оценка за работата“ /скала от 1 до 10/. От съдържанието на протокола е видно, че
4
подборът по отношение на длъжността „началник участък“ е извършен между всички лица,
заемащи тази длъжност - общо 4 служители, в т.ч. и ищеца Т.К., Съгласно извършеното
оценяване, ищецът е получил най-ниска осреднена оценка в размер на по 5.25 точки,
образувана от оценките по първия показател „образование и квалификация“ - с оценка от
максималните 5 точки, а по вторият показател „оценка на работата“ - с оценка от 5.5 точки
от максимално възможни 10 точки.
Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства от страните.
Разпитани са в качеството на свидетели лицата С.Б. и Кирил К. от страна на ищеца и Д.Н. и
Д.Х.-за ответника. Последните двама са част от комисията, извършила подбора.
Свидетелят Б. и К. са колеги на ищеца, като с първия работят в една фирма, но по различни
договори, а с вторият-в различни фирми.
И двамата познават ищеца, преки впечатления нямат, пред съда изнасят това, което са
чували за него, че си върши работата.
Свидетелят Д.Н. е мениджър човешки ресурси и втория член на комисията, извършила
подбора. Пред съда съобщава как е било извършено оценяването-по зададени критерии с
определена за всеки тежест.
Свидетелят Д.Х. към момента на съкращаването на щата е бил заместник-управител, а от
месец е мениджър проекти и е третия член та комисията. Заявява, че е бил пряк ръководител
на ищеца. Обяснява, че ищецът е професионалист, поради което е бил високо оценен по
този критерий, но работата му в екип „куца“. Не създава необходимата организация на
работа и се случва така, че ако той отсъства всичко спира, работи на парче. Плащани са
неустойки заради изоставяне в графика, надписвал е извънреден труд на работници, което
впоследствие е създало проблем.
И двамата свидетели на ответника сочат, че оценките са давани на базата на погледа за
работата за всеки от служителите.
Гореустановената фактическа обстановка е правилно възприета от районния съд, като с
оглед установените факти в рамките на заявените в жалбата оплаквания, от правна страна
настоящата инстанция намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК,
преценката на работодателя по чл. 329 от КТ - кой от работниците и служителите има по-
висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява,
основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 от КТ
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа, в рамките на направеното от ищеца оспорване.
В жалбата се твърди, че подборът е незаконосъобразен, тъй като не е извършен по
обективен критерии. Както в исковата молба, така и в жалбата се поддържа, че ако оценката
е била обективна, то ищецът е щял да получи най-висока оценка заради високата си
5
професионална квалификация и опит.
С оглед задължението на съда при оплакване да проверява обективното съответствие на
оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника,
по този въпрос намира следното:
По делото не се спори, а и от данните се установява, че трима от служители са с висше
образование, вкл. ищеца, и един е със средно специално. Съответно всички да получили
максималния брой точки-5, а служителят със средно е получил 3 точки.
Що се касае до вторият критерий „оценка на работата“ работодателят е включил шест
критерии, по които служителите да бъдат оценявани. По скалата от 1до 10 ищецът е
получил съответно-първ критерий-4 г., втори-5т., трети-9т., четвърти-5 т., пети-5 т. и шести-
5 т. или обща оценка 5,500.
Изложение в жалбата доводи касаят оспорване на дадената му ниска оценка, но без да сочи
конкретни съображения за кой от четирите показатели счита, че оценката му не е обективна.
В тази връзка въззивната инстанция намира, че с оглед доказателствената тежест, която носи
чрез ангажираните свидетелски показания работодателят е провел успешно доказване на
съответствието на дадената на ищеца оценка по втория критерий „оценка на работата“ с
обективните му качества съобразно всеки от посочените в протокола за подбор показатели.
Видно от показанията, същите не са опровергани, а напротив потвърждават дадената в
протокола оценка на ищеца, изградена на мнението на преките му ръководители и личните
впечатления на оценяващия член на комисията при подбора – свидетелите Н. и Х., които са
посочили, ищецът трудно работи в екип, проявява авторитарност, не създава необходима
организация за работниците при изпълняване на задачите, което води до спиране на
работата при отсъствието му, забавата в графика е причина за плащане на неустойки,
недопуска до работната площадка на началника, който е качествен контрол. Тук е мястото
да се посочи, че приетия по делото протокол е частен свидетелствуващ документ,
обективиращ констатациите за подбора. Той не ги доказва, нито защитата срещу
доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им.
Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото за законността на подбора/ р. по гр.д. №1566/10 г. на четвърто г.о./
Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните
критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед
спецификата на производството или службата, респ. значението им за конкретната дейност,
която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка. Съдът може да проверява само
обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с
действителните качества на работника / р. по гр.д. №4827/16 г. на четвърто г.о./
Що се касае до възраженията в жалбата, че в противоречие с показанията на свидетеля за
горепосочените нарушения на трудовата дисциплина на ищеца, че не били налагани
дисциплинарни наказания, следва да се отбележи, че показател при подбора за наличието на
наложени дисциплинарни наказания не е посочен. В тази връзка в съдебната практика се
приема, че работодателят сам преценява дали да ангажира дисциплинарната отговорност на
6
служителя си за нарушенията на трудовата дисциплина.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че в случая е налице
обективно съответствие на дадената на ищеца оценка при подбора и по двата критерия, като
изложените в свидетелските показания обстоятелства в тази връзка не бяха опровергани.
Ето защо са неоснователни доводите, че няма обективни фактори, а водещ е бил
субективния, тъй като не са налице обективни факти, обосноваващи ниската оценка. В
обобщение следва да се посочи, че преценката по кои критерии да бъде извършен подборът
за всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
контролирана от съда, работникът може да притежава качества и умения, които
работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената
работа. В този смисъл са решение № 52 от 06.03.2015 г. по гр.д. № 3627 /2014 г. на ВКС, IV
г.о., решение № 84 от 23.08.2016 г. по гр.д. № 3959 /2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 128
от 01.08.2017 г. по гр.д. № 2903 /2016 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 223 от 18.11.2019 г. по
гр.д. № 1501 /2019 г. на ВКС, IV г.о
На следващо място в жалбата са направени възражения, че свидетелските показания на
ответника са противоречиви и взаимно изключващи се относно как са получени критериите
при извършването на подбора. Съдът намира възражението за неоснователно. Свидетелката
Н. заявява, че със заповедта са съкращение са получили и критериите като работодателят е
определил тежестта на всеки едни от критериите, а свидетеля Х.-„обсъдихме всички лица в
списъка и поставихме оценки“. Преценката им в съвкупност с останалите доказателства
сочат на извод, че оценката е извършена въз основа на зададените критерии като всеки член
от комисия е дал своя оценка, която е формирала крайния резултат. Ето защо не може да се
приеме за основателно твърдението, че поставената оценка не е обективна. Тъкмо
обратното, от свидетелските показания се установява, че подборът е извършен по
обективните критерии и техните показатели, съвпадащи с тези по чл.329 КТ.
В тази връзка следва да се отбележи, че в съдебната практика се приема, че няма законово
изискване работодателят непременно да обективира действията си по извършване на
подбора в писмена форма. Затова преценката по кои показатели да бъде извършен подборът
за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
контролирана от съда, но при оспорване същият следва да докаже, че подборът в извършен
по показатели, които съответстват на законоустановените критерии.
В процесния случай видно от протокола за подбор, посочените от комисията два критерия
безспорно съответстват на законовата разпоредба на чл. 329 КТ и ТР № 3 /16. 01. 2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3 / 2011 г., в т.ч. и определените шест показатели, съставляващи
подкритерии на „оценката на работата“ имат за цел именно пълна и обективна преценка кой
от служителите работи по-добре.
В случая настоящата инстанция намира, че критериите, по които е извършен процесния
подбор напълно съответстват на законовите изисквания, тъй като са имали за цел
съпоставяне на качествата на служителите, изпълняващи еднакви трудови функции за да
7
останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона - професионална
квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения.
По гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са
изпълнени всички законови изисквания при извършването на подбора, като същият е
извършен добросъвестно без работодателят да злоупотребил с правото си на подбор по
смисъла на чл.8, ал. 1 вр. с чл. 329 от КТ. Установи се, че същият е извършен по зададените
от работодателя критерии съгласно изискванията на чл. 329 от КТ, за които критерии се
установи, че са еднакво приложени спрямо всички оценявани служители и няма данни на
някой от тях, в т.ч. и на ищеца да е дадена оценка, несъответстваща на фактическото
положение съобразно зададените от работодателя критерии и показатели. С оглед
доказателствената тежест, която носи в тази насока работодателят проведе пълно и успешно
доказване на съответствието на дадените на ищеца оценки с действителните му качества, на
базата на събрана както за него, така и за останалите участниците в подбора обоснована
информация и съобразно установените със заповедта за провеждане на подбора правила и
критерии.
Предвид горното съдът намира извършения подбор за законосъобразен, което означава, че в
случая работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца поради соченото в заповедта за уволнение основание - съкращение
в щата. При извършения подбор ищецът е получил най-ниска оценка, поради което е
съкратен. Затова съдът счита, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца законосъобразно, като на работа са останали работниците, получили по-висока
комплексна оценка по двата законови критерия, съгласно чл. 329 от КТ.
Ето защо предявеният иск за признаване незаконността на уволнението следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, още повече, че по делото не се твърди, нито се установи
наличието на неспазена по отношение на ищеца евентуална закрила на някое от основанията
посочени в императивната норма на чл. 333 от КТ.
Установената законосъобразност на уволнението на ищеца води до като последица и до
неоснователност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност и за
обезщетение поради незаконно уволнение, както и за присъждане на направените от ищеца
разноски по делото.
По иска за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за м. април и м. май 2021
г. по чл.70,ал.9 КТД.
Видно от представеното копие на КТД от 17.02.2021г. в чл.70, ал.9 от същия е предвидено
допълнително трудово възнаграждение в размер на 30% от основана заплата се изплаща
„при спазване на определените критерии за приложимост съгласувани със синдикалното
ръководство“. От свидетелските показания се установява, че до прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца такива критерии за приложимост не са били определени и
съгласувани със синдиката. Т.е такива не са били начислявани поради липса на критерии за
8
приложимост за целия период след сключване на КТД,/а не само както твърди ищеца за м.
април и м. май 2021г./ до прекратяването на трудовото правоотношение. В случая
работодателят е изплащал бонуси на основание чл.19, ал.3 от Вътрешните правила за
работната заплата за качествено извършена работа съгласно Заповед №19/19.04.2021г. и
Заповед №25/21.05.2021г. /касаещи процесния период/. Предвид изложеното изводът е, чедо
прекратяването на трудовото правоотношение за работодателя не е съществувало
задължение за изплащане на допълнително възнаграждение по чл.70, ал.9 КТД.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното първоинстанционно
решение, отхвърлящо предявените искове по 128,т.2 и чл. 344, ал. 1, т. 1- т.3 вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ като неоснователни следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП поради неоснователност
на въззивната жалба и изцяло отхвърляне на исковете, в полза на въззиваемото дружество -
ответник следва да се присъдят направените през въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100лв.
Така мотивиран , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №738/19.04.2022г., постановено по гр.д.№5499/2021г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Т. ТР. К., ЕГН **********, от ***, чрез адв.Иван Янков-САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.,,Дамян Груев“№29, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на „ДИТСМАНН“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Козлодуй № 14,
административна сграда блок А, ет. 3, представлявано от Александр Амаури и Франсоа Еван
Жаверзак, чрез юрисконсулт Никола Мариев Златарев със съдебен адрес:жк „Лазур“ бл.166-
Административна сграда Флора Панорама, ет.1, офис 4-6, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП сумата от 100 лв./сто лв./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9