РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ в публично заседание на
десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
Секретар:ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202120104913 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. К. Ф № 10, законен представител
Н.Д.М., чрез адв. Д.Т.Г. от БАК, срещу В. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ул.
“К.Ф.” № 35а, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 870 лв.,
представляващи дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 11.11.2019 г. и
сумата от 2900 лв., представляващи неустойка по чл. 5 от договора за поръчка, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения, основаващи се на договор за посредничество от
11.11.2019 г., по който ищцовото дружество е изпълнило задълженията си. Сочи се, че
между страните е било уговорено възнаграждение в размер на 3 % от договорената цена на
имота. Още при подписване на договора е бил организиран оглед на обект – магазин на ул.
Х.А. № 55, с площ от 19 кв.м., като ответникът проявявал интерес за закупуването му. След
огледа представител на ищеца не е бил търсен повече. На 11.02.2020 г. от страна на
възложителя Дюлгеров е било отправено писмо, с което се прекратява договора за
посредничество. След около месец от ищцовата страна е било установено, че на 13.03.2020
г. ответникът е подписал договор за покупко-продажба с продавачите И К.Ц. и В.К.Ц., за
обект с идентификатор № *3.2, с адрес гр. Бургас, ул. Х.А. № 55, ет. 1, с площ от общо 18.82
кв.м. Ищецът сочи, че е изправна страна по договора, като съгласно уговореното в чл.3.3
възнаграждението на посредника се дължи в случай, че възложителят закупи имот
1
предложен от изпълнителя. Също така претендира плащане и на неустойка в размер на 2900
лв., равняващи се на 10 % от обявената покупна цена, изчислена на база продажната цена
посочена в нотариалния акт за продажба на имота от 29000лв. Направено е искане за
допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. Ангажирани са писмени
доказателства. Претендират се направените по делото разноски.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с
който претенциите се оспорват по основание и размер. Твърди се, че между страните не
съществува облигационно правоотношение по представения договор, тъй като същият не е
подписан от Д. Ответникът сочи, че имотът описан в договора не е идентичен с този по
нотариалния акт, като се разминава по описание и продажна цена. Твърди се, че между
страните е била налице устна договорка, като ответникът е потърсил съдействие от ищеца за
намиране на недвижим имот, като не са били предприети никакви последващи действия в
тази връзка. Затова се посочва, че не са били изпълнени никакви задължения от страна на
дружеството, не е извършвано посредничество и респ. не се дължи плащане на
възнаграждение. Не е бил осъществен контакт между страните по договора за покупко-
продажба със съдействието на ищеца. Имено поради бездействието на агенцията е бил
прекратен договорът за посредничество с отправено писмо от страна на ответника.
Доколкото договорът е надлежно прекратен се твърди, че на ищеца не се дължи
възнаграждение, още по-малко неустойка. Наведени са твърдения и за нищожност на
договора поради неговото противоречие със Закон за защита на потребителите. На последно
място се твърди, че кумулативното претендиране на възнаграждение и неустойка е
неоснователно и недопустимо. Затова се иска отхвърляне на исковете. Моли се за допускане
до разпит на един свидетел и се претендират разноски.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл. 79
ал., 1 във вр. чл. 286 ЗЗД - по отношение на претендираната главница и чл. 92 ЗЗД – относно
иска за неустойка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Безспорно по делото и видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.03.2020 г. И К.Ц. и В.К.Ц. са продали на ответника В. С. Д. собствения
си недвижим имот представляващ “магазин за промишлени стоки”, с адрес гр. Бургас, ул.
Х.А. № 55, ет. 1, с площ от общо 18.82 кв.м., от които 16.09 кв.м. застроена площ и 2.73 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, за сумата от 29000 лева.
По делото е представен договор за посредничество от 11.11.2019 г., в който е изписан
като възложител В. С. Д. и изпълнител “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, както и обект гр.
Бургас, ул. Х.А. № 55, магазин 19 кв.м. – 25000 евро. Видно от документа, на последната
страница след текста договорът носи подписа само на една от страните, както и саморъчно
2
изписване на имената на представителя на изпълнителя Н.М. и и печат на
дружеството“ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД. Фактът, че подписът е положен в полето,
предвидено за подпис на възложителя, не води до извода, че договорът е подписан от В. С.
Д.. Поставеният печат и изписване на имената на управителя точно до и под подписа
навеждат несъмнено до констатацията, че подписът се отнася за посоченото лице –
представителят на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД. Втори подпис под текста на документа
не е положен нито в графата “изпълнител”, нито в близост до полето “възложител”. Такъв
обаче е изпълнен срещу сумата от 25000евро в текста на документа, изписана на ръка срещу
описанието на обекта “гр. Бургас, ул. Х.А. № 55 - магазин 19 кв.м.”. По делото не е заявено
оспорване на този подпис. На ответника е била дадена възможност да заяви изрично своите
оспорвания на документа, с оглед необходимостта от открИе на производство по реда на чл.
193 ГПК. С молба от 11.11.2020 г. изрично е посочено, че документът се оспорва на общо
основание като неотносим, тъй като не е подписан от ответника и от последния е счетено за
безпредметно оспорването на авторството на документа. Въпреки твърденията на ответната
страна обаче, от документа е видно, че същият съдържа подпис, който както бе посочено е
положен срещу описанието на обекта и неговата цена и чието авторство не е оспорено.
Макар и да не е подписан договора в края на документа и в съответното обозначено за целта
поле, наличието на подпис срещу описанието на обекта и неговата цена са достатъчно
доказателство за сключването му. Този извод се налага и от съдържанието на договора по
точка 3.1., с която страните са уговорили, че възложителят се задължава да се подписва при
всеки извършен оглед и с подписа си декларира, че имотът е представен за оглед. Именно
подписът срещу описанието на имота налага извода, че същият е бил предмет на оглед.
Също така, по делото е ангажирано изпратено от ответника уведомление до ищеца от
11.02.2020г., с което на основание чл. 287 ЗЗД е оттеглена възложената поръчка и е
направено изявление за прекратяване на договор за посредничество от 11.11.2019 г. Това
писмено доказателство следва да бъде ценено като извънсъдебно признание на факта, че
страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за поръчка от
същата дата. Нито се твърди, нито се ангажират доказателства за съществуването на други
отношения по посредничество между страните. Следователно представените доказателства
се явяват достатъчни за установяване на договорната връзка между страните и възложената
от страна на ответника поръчка /услуги по посредничество/ към ищцовото дружество, по
процесния договор за поръчка от 11.11.2019 г. Още повече, че от ответника не се отрича
наличието на облигационно правоотношение, а се оспорва обема на поетите с писмения
договор задължения и тяхното изпълнение.
За установяване на изпълнението на задълженията на ищеца по делото е разпитан
свидетелят П.Г.Г., който заявява, че познава Н/управителят на ищцовото дружество/ и И
/продавачът по договора от 13.03.2020 г./. Посочва, че е запознал двамата във връзка с
продажбата на магазин, собственост на И, на ул. Х.А.. След време И му споделил, че Нели е
водила един клиент и със същия този клиент са сключили договор за продажба, без нейното
посредничество.
3
По делото е разпитан като свидетел още Д.Г. – съсед в сградата на ул. Х.А. № 55 и
приятел на ответника, който посочва, че е запознал В.Д. с продавача И Цонков и разбрал
впоследствие, че се е стигнало до сделка. Уточнява, че не знае дали в отсъствието на
собственика е бил правен оглед на имота от ответника Дюлгеров.
При тези факти и с оглед заявените оспорвания и твърдения, съдът приема, че
твърдяното договорно правоотношение по договор за посредничество при закупуване на
имот се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като страните
са валидно обвързани от представения по делото договор за поръчка от 11.11.2019г.
Показанията на свидетелите касаят различни факти и са непротиворечиви, поради което
следва да бъдат кредитирани. С оглед изложеното от свид. Г, по делото е установено
посредничеството от страна на управителя на дружеството ищец, при огледа на процесния
имот, поради което дружеството се явява изправна страна в правоотношението. Установява
се изпълнение на поетото задължение по т. 2.1 от договора - да осигури организационно
обслужване при оглед на имота, извършен с ответника Д, с когото след това е бил е сключен
и договора за покупко-продажба. Показанията на свид. Гочев не водят до различен извод.
Фактът, че трето лице е запознало продавача и купувача не изключва изпълнение на
задълженията на посредника, нито изключва отговорността на възложителя по договора за
поръчка. Още повече, че съгласно чл. 3.1. от договора с подписа си възложителят
удостоверява, че имотът е представен за оглед и че не е получил оферта от друг източник. С
осъществяване на контакт между продавача и купувача дружеството посредник е изпълнило
поетите по т. 2.1. от договора за поръчка задължения.
По направеното от ответника възражение, съдът не споделя доводите за липса на
идентичност между имота, предмет на договора за продажба и този, описан в договора за
посредничество, тъй като се касае за един и същи вид обект /магазин/, на един и същ адрес
/ул. Х.А. № 55/. Не се установи съществуването на подобен обект в същата сграда, още по-
малко собственост на продавача И Цонков, а разминаванията в описанието на площта на
обекта са несъществени.
С оглед горното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението за организиране
на оглед на имота и ответникът следва да му заплати уговореното възнаграждение по т. 3.3
от договора, в размер на 3 % от продажната цена. Съгласно цитираната договорна клауза
същото възнаграждение се дължи и в случай, че възложителят /или свързано с него лице/
закупи имот предложен от изпълнителя. Също така, прекратяването на договора с
отправеното уведомление, не води до правото на намаляване на възнаграждението или
неговата недължимост, съобразно предвижданията в т. 4 от договора. Следователно
възнагражденеито се дължи в пълния му размер, независимо от обстоятелството, че
последващи действия по посредничество и съдействие не са били извършени от
изпълнителя. Видно от сключения договор за покупко-продажба цената на обекта възлиза на
29000 лв., поради което претенцията се явява изцяло основателна и доказана в заявения
размер от 870 лв.
4
По иска за заплащане на неустойка, съдът намира следното:
Видно от клаузата на т. 5 от договора при неизпълнение на задълженията си
възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 10 % от обявената покупна цена,
независимо от дължимото възнаграждение по договора. Предвидената неустойка има
характер на компенсаторна такава. Същата се дължи при пълно неизпълнение на
задълженията и освен че обезпечава изпълнението им, цели да обезщети посредника за
евентуални вреди от неизпълнението. Неустойката се дължи само ако са налице условията и
онази форма на неизпълнение, за което е била уговорена. В случая се претендира
заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението за плащане на
уговореното възнаграждение, въпреки осъщественото посредничество, т.е. неизпълнение на
задължението за плащане в случай, че възложителят /или свързано с него лице/ закупи имот
предложен от изпълнителя. С оглед уважаване на заявения иск за реално изпълнение,
ответникът следва да заплати дължимото възнаграждение в пълния му размер, поради което
искането за присъждане на неустойка за същото неизпълнение се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД при неточно изпълнение кредиторът има право да
избере или да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение
/компенсаторна неустойка/ за неизпълнение, но не и двете едновременно, както е в
настоящия случай. С неустоечната клауза страните се отклоняват от принципа на чл. 82 ЗЗД,
като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната
страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение. Така както е уговорена, неустойката
обхваща вредите претърпени от ищеца от което и да е неизпълнение, включително поради
сключената от ответника сделка, с осигурения от него купувач. За същото обаче вече е
постановено плащане на уговореното възнаграждение, съобразно избрания от ищеца начин
за защита на неговите права. Повторното възнаграждаване /обезщетяване/ на кредитора би
довело до ноеснователното му обогатяване, което е в противоречие с добрите нрави. В този
смисъл решение №123/17.11.2010 г. по дело №698/2009 на ВКС, ТК, II т.о., решение
№118/03.06.2011 по дело №474/2009 на ВКС, ТК, II т.о. Ето защо, претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло в заявения размер от 2900лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва в тежест на ответника
да бъдат възложени направените от ищеца разноски в размер на 142.15 лв. включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Също
така, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 384.62 лв.
– разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ул. “К.Ф.” № 35а, да
заплати на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
5
гр. Бургас, ул. К. Ф№ 10, законен представител Н.Д.М., сумата от 870 лв. (осемстотин и
седемдесет лева), представляващи дължимо възнаграждение по договор за посредничество
от 11.11.2019 г., ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба – 24.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 142.15 лв. (сто четиридесет и
два лева и петнадесет стотинки) – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. К. Ф № 10, законен представител Н.Д.М., срещу В. С.
Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ул. “К.Ф.” № 35а, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2900 лв. (две хиляди и деветстотин лева) – представляващи неустойка по
чл. 5 от договора за посредничество от 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “ПРОПЪРТИ БЛЕК СИЙ” ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. К. Ф№ 10, законен представител Н.Д.М., да заплати на В. С. Д., с
ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ул. “К.Ф.” № 35а, сумата от 384.62 лв. (триста осемдесет
и четири лева и шестдесет и две стотинки) представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6