Решение по дело №482/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е        Ш       Е      Н       И         Е    №8

 

гр. Кюстендил, 09.01.2020 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

 на пети ноември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                                Евгения Стамова

при секретаря Емилия Стойкова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева              в.гр.д. № 482

по описа за 2019 г. на КнОС , за да се произнесе взе предвид:

 

             С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** 5, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.С.Й. *** е обжалвал с въззивна жалба решение № 269 от 01.04.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 1315/2018 по описа на съда .

Оспорвания първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, в която са определени кнотите, при които е допусната делбата и по-конкретно, обема права определени  за въззивника- признатата му 1/4 идеална част до претендираната 1/2 идеална част от двуетажна жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор *******, със застроена площ от 68 кв.м, както и допускането до делба на самата сграда. Решението на районния съд в обжалваната част се приема за неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му в обжалваната част и допускане и извършване на делба при следните права на страните: за С.С.С. – ½ идеална част, а за К.Г.И. и М.Г.И. общо ½ идеална част от процесната сграда. Не се споделя довода на районния съд, че в процеса не е била доказана придобивна давност от въззивника С.С. за процесната сграда. Сочи се, че същият явно, непрекъснато и необезпокоявано владее и ползва построената в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор **********, със застроена площ от 68 кв.м . Твърди се, че С. е придобил собствеността върху ½ идеална част от нея на основание чл.79, ал.1 ЗС, считано от 24.11.1996 г. до днешна дата, което обстоятелство било доказано в процеса със сбраните свидетелски показания. Излага се, че владението на притежаваните от ответниците идеални части е манифестирано пред тях, кеато е осъществено чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене от ищеца. За голословни и несъответстващи на обективната истина се приемат твърденията на ответниците, че процесната сграда е собственост на трето, неучастващо в процеса лице.  Претендира разноски по водене на делото

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

По делото е постъпила и въззивна жалба от К.Г.И., ЕГН ********** и М.Г.И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., ул. „*******“ № **, чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. И.П..*** съдебно решение се обжалва в частта, с която съдът е допуснал извършване на съдебна делба на процесната сграда с идентификатор *******. Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено. Излагат се доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради неговата необоснованост. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на процесния имот и находящата се в същия сграда, е налице съсобственост. Цитират се представено по делото писмени доказателства, от които било видно, че на 20.04.2018 г. се разваля до размер на ¼ идеална част договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № **, том **, нот. дело № ****/***г. на Кюстендилски районен съд и представляващ ¼ идеална част от процесния недвижим имот, ведно с находящата се в същия жилищна сграда. По този начин ищецът С.С. станал собственик на ¼ идеална част от парцела и жилищната сграда,  а ответниците общо на ¾ идеални части. Твърди се, че предмет на делбеното производство не следва да бъде сграда с идентификатор ******, а само имот с идентификатор ***** и сграда с идентификатор ******. Не се споделя извода на районния съд, че е налице презумпцията на чл.92 от ЗС, доколкото ищецът не е навел в исковата молба твърдения, че е собственик на сграда с идентификатор *****. За неправилно се приема и произнасянето на районния съд по направеното от ищеца възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на сграда с идентификатор *****, като се твърди, че възражението е недопустимо в настоящото производство с оглед Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС. Претендират разноски по водене на делото

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

С решение № 691/06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1315/2018 г. на КнОС  на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК е отстранена очевидната фактическа грешка във фамилното име на М.Г.И., като вместо изписаното Й. да се чете И.. Решението като необжалвано е влязло в сила,

В хода на въззивното производство съделителката М.Г.И. е починала и са конституирани правоприемниците й Т. К.И. и С.Т.К..

КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решенинето на ДнРС за недопустимо в обжалваната му част, поради което го обезсилва и връща делото на КнРС за ново разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е ск за делба, а предмет на делбата са заявените с искова молба е поземлен имот и две жилищни

 

                                                                          - 2 -

сгради, построени в него, едната от която паянтова сграда и другата еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа, подробно индивидуализирани в решението на КнРС.

С обжалваното решение е допусната делба на така описаните недвижими вещи между трима съделители – ищецът С.С. и ответниците К.Г.Й. и М.Г. И.. Определени са и квотите, при които е допусната делба на всички горепосочени  вещи: ¼ ид. ч. за С.С. и  общо за двамата ответници ¾ ид. ч.

Решението е обжалвано от всички страни по делото само в частта касаеща делбата на сграда с идентификатор *************със застроена площ от 68 - шестдесет и осем квадратни метра, брой етажи 2 – два, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна. Ищецът оспорва квотите, при които делбата е допусната, като претендира, че притежава ½ ид. ч., а не определените от съда ¼ ид. ч., а ответниците оспорват допускането на делбата, като поддържат, че сградата е собственост на трето  неучастващо по делото лице.

Между страните не се спори, че Е.М.С. и ищецът С.С. са били съпрузи и са имали сключен граждански брак. Е.С. е починала на 23.11.1996 г. и ищецът е нейн преживял съпруг.

Видно от приетото като доказателство на л. 16 удостоверение за наследници на Е.М.С., същата не е оставила като законни наследници низходящи. същата е имала братя и сестри, както следва: С.М.А. –сестра, починала на 28.04.1989 г., А. М.Н. – брат, починал на 26.12.1993 г. и Т.М.Н. – брат, починал на 24.09.1996 г.

Починалата сестра С.М.А. е оставила за свой законен наследник Ю.Г.И. – дъщеря, починала през 2010 г. , чийто наследници са ответниците К.Й. и М.И. - нейни низходящи от първи ред – син и дъщеря.

Починалият брат А.М.Н. е оставил за свой законен наследник Д.А.Д. – низходящ от първи ред, негов син, починал на 24.10.1996 г.  и оставил за свои законни наследници Е.Д.Г. и О.Д.Н. негови дъщери.

Починалият брат  Т.М.Н. е оставил за свои законни наследници низходящи от първи ред: А.Т.Н. – дъщеря и Б.Т.М. – син, починал на 04.04.2012 г. и оставил законни наследници низходящи от първи ред:В.Б.Т., И.Б.Т. и Д.Б.Т.а – негови деца.

Установено е също така, че наследодателката Е.С. и сестра й С.А. с Нотариален акт № 165/1974 г., при извършена обстоятелствена проверка са признати за собственици при равни права на  поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. №  4737, в квартал 247 от плана на гр. Кюстендил, с площ от 743 кв.м., застроен с жилищна постройка.

 С договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 66/1974 г. Е.С. продала на съпруга си ищеца С.С. ¼ ид. ч. от поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. №  4737, в квартал 247 от плана на гр. Кюстендил, с площ от 743 кв.м.

По силата на договор за издръжка и гледане  обективиран в Нотариален акт № 15/1975 г. Е.С. и С.С. прехвърлили на Ю.И. ½ ид.ч. от поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. №  4737, в квартал 247 от плана на гр. Кюстендил, с площ от 743 кв.м., ведно със съществуващата в него жилищна постройка. Този договор не касае процесната жилищна сграда.

По делото се съдържат данни, че сграда с идентификатор *************със застроена площ от 68 - шестдесет и осем квадратни метра, брой етажи 2 – два, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна е изградена в процесния ПИ, след сключване на договора за издръжка и гледане.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че спорната сграда е съсобствена само между участващите страни по делото и е допуснал  делба на същата при горепосочените квоти.

Въззивната жалба на С.С.С. е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Въззивната жалба на  К.Г.И. и М.Г.И., починала в хода на въззивното производство и на нейно място конституирани правоприемниците й Т. К.И. и С.Т.К.  е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

         При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК  настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно.

      КнОС  

 

 

 

счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на КнРС за произнасяне по предявения иск между надлежните страни.

            Предявен  е иск за делба на съсобствен недвижим имот по чл. 69 от ЗН и чл. 34 от ЗС. С решението по чл. 344, ал.1 от ГПК делбеният съд се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и какви са частите на всеки съсобственик. Процесната вещ е сграда, построена в недвижим имот - ПИ, който е съсобствен. 

            С оглед данните по делото  сградата е построена по време на брака на наследодателката и съсобственик в имота с ищеца по делото и след смъртта й освен него като наследник, са останали като законни наследници низходящи на починалите й  сестра и братя – техни деца и внуци, подробно посочени по-горе.

            

 

 

 

 

 

 

 

В делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл. 75, ал.2 ЗН /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/ Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в производството по делба, понеже с производството се осъществява потестативното право на делба не само на ищеца, но и на всички други  лица, за които има данни за участие в съсобствеността, в случая  наследници . Необходимостта от установяването на кръга на съсобствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност като страни в делбения процес. В този смисъл е Решение № 165/10.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1ЗЗ7/2010 г., ІІ г.о., постановено по чл. 290 от ГПК. Доказателства за  наследяване и на други лица, респективно за качеството  им на наследници по закон освен страните по делото са представени, но не са предприети действия от страна на първоинстанционния съд за  установяване на всички надлежни страни в процеса и конституирането им. С оглед задължението на съда да следи за участието в делбата на всички лица, легитимиращи се като съсобственици на делбения имот, то първоинстанционното решение, без да са конституирани всички надлежни страни се явява недопустимо.

          Следва да бъдат съоразени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от ЗН след връщането на делото  на КнРС , за да се конституират всички надлежни

                                                                           - 3 -

 

страни. По този начин ще се осигури разрешаването на въпроса кои са носителите на правото на собственост с участието на всички лица, разполагащи с титул за собственост.

            

 

 

 

Съгласно ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК, т.6, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимите другари.

        

 

 

 

Решението на КнРС  следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, тъй като въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението само в обжалваната му част, а делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд в първата фаза на делбеното производство с участието на всички необходими другари.

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш        И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 269 от 01.04.2019 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 1315/2018 по описа на съда , В ЧАСТА МУ, в която е допусната съдебна делба между съделителите. С.С.С. – ½ идеална част, а за К.Г.И. и М.Г.И., починала в хода на делото и конституирани правоприемниците й Т. К.И. и С.Т.К. на следния недвижим имот. двуетажна жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор *******, със застроена площ от 68 кв.м. , построена в ПИ подробно описан в решението И ВРЪЩА делото на КН РС за ново разглеждане от друг състав:

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: