Р Е Ш Е Н И Е №8
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Емилия Стойкова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 482
по описа за 2019 г. на КнОС , за да се произнесе взе предвид:
С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***
5, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.С.Й. *** е
обжалвал с въззивна жалба решение № 269 от
Оспорвания първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта,
в която са определени кнотите, при които е допусната делбата и по-конкретно,
обема права определени за въззивника-
признатата му 1/4 идеална част до претендираната 1/2 идеална част от двуетажна
жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор *******, със застроена площ
от 68 кв.м, както и допускането до делба на самата сграда. Решението на
районния съд в обжалваната част се приема за неправилно, като незаконосъобразно
и необосновано. Иска се отмяната му в обжалваната част и допускане и извършване
на делба при следните права на страните: за С.С.С. – ½ идеална част, а
за К.Г.И. и М.Г.И. общо ½ идеална част от процесната сграда. Не се
споделя довода на районния съд, че в процеса не е била доказана придобивна
давност от въззивника С.С. за процесната сграда. Сочи се, че същият явно,
непрекъснато и необезпокоявано владее и ползва построената в имота двуетажна
жилищна сграда – еднофамилна сграда с идентификатор **********, със застроена
площ от 68 кв.м . Твърди се, че С. е придобил собствеността върху ½
идеална част от нея на основание чл.79, ал.1 ЗС, считано от
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
По делото е постъпила и въззивна жалба от К.Г.И., ЕГН **********
и М.Г.И., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. К., ул. „*******“ № **, чрез
процесуалния им представител по пълномощие адв. И.П..*** съдебно решение се
обжалва в частта, с която съдът е допуснал извършване на съдебна делба на
процесната сграда с идентификатор *******. Иска се в обжалваната част решението
да бъде отменено. Излагат се доводи за неправилност на решението на районния
съд в обжалваната част, поради неговата необоснованост. Сочи се, че неправилно
районният съд е приел, че по отношение на процесния имот и находящата се в
същия сграда, е налице съсобственост. Цитират се представено по делото писмени
доказателства, от които било видно, че на
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
С решение № 691/
В хода на въззивното производство съделителката М.Г.И. е починала и са конституирани правоприемниците й Т. К.И. и С.Т.К..
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решенинето на ДнРС за недопустимо в обжалваната му част, поради което го обезсилва и връща делото на КнРС за ново разглеждане от друг състав. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е ск за делба, а предмет на делбата са заявените с искова молба е поземлен имот и две жилищни
- 2 -
сгради, построени в него, едната от която паянтова сграда и другата еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа, подробно индивидуализирани в решението на КнРС.
С обжалваното решение е допусната делба на така описаните недвижими вещи между трима съделители – ищецът С.С. и ответниците К.Г.Й. и М.Г. И.. Определени са и квотите, при които е допусната делба на всички горепосочени вещи: ¼ ид. ч. за С.С. и общо за двамата ответници ¾ ид. ч.
Решението е обжалвано от всички страни по делото само в
частта касаеща делбата на сграда с идентификатор *************със застроена площ от 68 -
шестдесет и осем квадратни метра, брой етажи 2 – два, с предназначение жилищна
сграда-еднофамилна. Ищецът оспорва квотите, при които делбата е допусната, като
претендира, че притежава ½ ид. ч., а не определените от съда ¼
ид. ч., а ответниците оспорват допускането на делбата, като поддържат, че
сградата е собственост на трето
неучастващо по делото лице.
Между страните
не се спори, че Е.М.С. и ищецът С.С. са били съпрузи
и са имали сключен граждански брак. Е.С. е починала на
Видно
от приетото като доказателство на л. 16 удостоверение за наследници на Е.М.С.,
същата не е оставила като законни наследници низходящи. същата е имала братя и
сестри, както следва: С.М.А. –сестра, починала на
Починалата
сестра С.М.А. е оставила за свой законен наследник Ю.Г.И. – дъщеря, починала
през 2010 г. , чийто наследници са ответниците К.Й. и М.И. - нейни низходящи от
първи ред – син и дъщеря.
Починалият
брат А.М.Н. е оставил за свой законен наследник Д.А.Д. – низходящ от първи ред,
негов син, починал на
Починалият
брат Т.М.Н. е оставил за свои законни
наследници низходящи от първи ред: А.Т.Н. – дъщеря и Б.Т.М. – син, починал на
Установено е
също така, че наследодателката Е.С. и сестра й С.А. с Нотариален акт № 165/1974
г., при извършена обстоятелствена проверка са признати за собственици при равни
права на поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. № 4737, в квартал 247 от плана на гр.
Кюстендил, с площ от 743 кв.м., застроен с жилищна постройка.
С договор за покупко-продажба обективиран в
Нотариален акт № 66/1974 г. Е.С. продала на съпруга си ищеца С.С. ¼ ид.
ч. от поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. № 4737, в квартал 247 от плана на гр.
Кюстендил, с площ от 743 кв.м.
По
силата на договор за издръжка и гледане
обективиран в Нотариален акт № 15/1975 г. Е.С. и С.С. прехвърлили на Ю.И.
½ ид.ч. от поземлен имот, представляващ парцел VIII, имот с пл. № 4737, в квартал 247 от плана на гр.
Кюстендил, с площ от 743 кв.м., ведно със съществуващата в него жилищна
постройка. Този договор не касае процесната жилищна сграда.
По
делото се съдържат данни, че сграда с идентификатор *************със
застроена площ от 68 - шестдесет и осем квадратни метра, брой етажи 2 – два, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна е изградена в процесния ПИ, след
сключване на договора за издръжка и гледане.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че спорната сграда е съсобствена само между участващите страни по делото и е допуснал делба на същата при горепосочените квоти.
Въззивната жалба на С.С.С. е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивната жалба на К.Г.И. и М.Г.И., починала в хода на въззивното производство и на нейно място конституирани правоприемниците й Т. К.И. и С.Т.К. е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно.
КнОС
счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на КнРС за произнасяне по предявения иск между надлежните страни.
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот по чл. 69 от ЗН и чл. 34 от ЗС. С решението по чл. 344, ал.1 от ГПК делбеният съд се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и какви са частите на всеки съсобственик. Процесната вещ е сграда, построена в недвижим имот - ПИ, който е съсобствен.
С оглед данните по делото сградата е построена по време на брака на наследодателката и съсобственик в имота с ищеца по делото и след смъртта й освен него като наследник, са останали като законни наследници низходящи на починалите й сестра и братя – техни деца и внуци, подробно посочени по-горе.
В делбата следва да участват всички лица от
кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е
нищожна съгласно чл.
75, ал.2 ЗН /Тълкувателно решение № 1 от
Следва да бъдат съоразени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 от ЗН след връщането на делото на КнРС , за да се конституират всички надлежни
- 3 -
страни. По този начин ще се осигури разрешаването на въпроса кои са носителите на правото на собственост с участието на всички лица, разполагащи с титул за собственост.
Съгласно ТР № 1/
Решението на КнРС следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, тъй като въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на решението само в обжалваната му част, а делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд в първата фаза на делбеното производство с участието на всички необходими другари.
Воден
от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 269 от
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: