Р Е Ш Е Н И Е
№......... 20.03.2020 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 11 март 2020
г.
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4952 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът А.С.Т. твърди
в исковата си молба, че на 11.09.2019 г. работодателят му „ИРИ ТРЕЙД" АД
получил запорно съобщение от ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 с район на действие
Окръжен съд Стара Загора, с което бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение до размера на дълга му по изпълнително дело № 20197650402986,
образувано по изпълнителен лист № 2432 от 03.11.2008 г., издаден по гр.д. №
2293/2008 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
След запознаване с изпълнителното дело установил, че
изпълнителният лист, по който било образувано е издаден на „Мобилтел" ЕАД
с ЕИК: ********* за задължения, представляващи неизплатени суми за ползване на
далекосъобщителни услуги и крайно устройство по договори за периода 14.01.2007
г. до 14.03.2007 г.
Взискател по посоченото изпълнително дело бил „ЮБЦ"
ЕООД с ЕИК: *********, на което „Мобилтел" ЕАД прехвърлило вземането си.
Сочи, че през всички тези години (повече от 10 год.) нито
бил получавал покана за доброволно изпълнение по посочения изпълнителен лист,
нито бил уведомяван, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от
кредитора на трето лице.
Заявява, че не дължи посочената сума в изпълнителен лист
№ 2432 от 03.11.2008 г., издаден по гр. д. № 2293/2008 г. по описа на Районен
съд Стара Загора и няма задължения нито към кредитора, посочен в него, нито към
взискателя по изпълнително дело № 20197650402986, по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, рег. № 765 с район на действие Окръжен съд Стара Загора.
От друга страна, от датата на издаване на изпълнителния
лист до настоящия момент били минали повече от 10 години, през които не били
предприемани никакви действия спрямо него. Към датата на подаване на настоящата
искова молба била изтекла пет годишната обща погасителна давност за посоченото
вземане в изпълнителния лист, на която давност се позовава.
На следващо място като основание за издаване на
изпълнителния лист било записано чл. 411, ал. 2, чл. 417 и чл. 418 от ГПК. Не
ставало ясно на какво точно основание е издаден изпълнителния лист, по
Заявление по чл. 410 от ГПК ли е издаден или по чл. 417 от ГПК. Във втория
случай, срокът му за подаване на възражение срещу Заповедта щял да започне да
тече от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение /каквато покана
не бил получил и до настоящия момент/.
От друга страна в изпълнителния лист никъде не било
записано, че е ОСЪДЕН да заплати сумите материализирани в него, а било
РАЗПОРЕДЕНО да плати сумите на кредитора, което водило до НИЩОЖНОСТ на
изпълнителния лист, на която също се позовава.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае
за установено по отношение на ,,ЮБЦ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, район
р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров - Управител, че НЕ ДЪЛЖИ сумите материализирани в
изпълнителен лист № 2432 от 03.11.2008 г., издаден по гр. д. № 2293/2008 г. по
описа на Районен съд Стара Загора.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от „ЮБЦ” ЕООД гр. София.
Относно допустимостта и основателността заявява, че така
предявеният иск е процесуално допустим, доколкото се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене по производството, по което било
издадено изпълнителното основание, но бил по същество неоснователен поради
следните решаващи съображения:
От приложените в исковата молба твърдения се
установявало, че ищецът е осъден по ч.гр.д. № 2293/2008 г. на Районен съд Стара
Загора, да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 210.52 лева - главница; 65.00
лева - разноски по заповедното делото. От останалите изложени твърдения се
установявало, че за събиране на тези вземания било образувано изпълнително дело
№ 20197650402986 по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765.
Всички тези обстоятелства ответното дружество изрично признавало, както е
посочено по-долу, и моли съда, да бъдат отделени при съставянето на доклада по
делото съгласно чл. 146 ГПК.
Основен правопораждащ факт, на който се основавал
предявеният иск било твърдението, че за периода до датата на образуване на
изпълнителното дело вземането се погасило по давност поради изтичането на
давностния срок. Последното било невярно. След постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. с молба по изпълнително
дело № 20197650402986 по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765 (
доказателства в тази насока са приложени от ищеца ) било поискано извършване на
изпълнителни действия, поради което и давността била прекъсната.
Отделно от изложеното, моли, съдът да има предвид, че до
постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давност по време на
изпълнителния процес не била текла. Това било така, доколкото съгласно дадените
задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 погасителната давност не течала,
докато траел изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В действителност, с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
било прието, че дадените задължителни разяснения с ППВС № 3/18.11.1980 следвало
да се считат за загубили сила, но съгласно постановеното Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. IV ГО: „…. Извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата“. Съгласно
цитираната практика на Върховния касационен съд по процесното изпълнително дело
№ 1580/2014 на ЧСИ Мариян Петков, до момента на постановяване на ТР №
2/26.06.2015г. на ОСГТК давност докато трае изпълнителният процес не била
текла, защото до този момент било приложимо ППВС № 3/18.11.1980г. Основанието
на предявения иск било твърдение за изтекла погасителна за периода от
14.12.2012 г. - 05.02.2016 г. Съгласно цитираното решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г., IV ГО, погасителна давност за вземането в хода на образуваното
изпълнително производство не била текла за периода от 14.12.201 до 26.06.2015
г. и такава би могла да започне да тече едва от момента на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015г. на ОСГТК - 26.06.2015 г. Това било така, доколкото
тълкувателно решение отменящо дадени предходни задължителни разяснения по
прилагането на закона имало действие занапред, а не обратно такова. Затова за
едно парично вземане, докато за събирането му имало висящо изпълнително дело
погасителна давност не би могла да тече до момента от обявяването на ППВС №
3/1980 за загубило сила. За периода от постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. до
подаване на исковата молба, а и към настоящия момент в полза на ищеца не била
изтекла погасителна давност от пет години, а доколкото вземането спрямо него
било такова, произтичащо от договор за кредит, то спрямо него била приложима
именно общата петгодишна давност.
Сочи, че поради изложените по - горе правни съображения,
искът по чл. 439 ТПК на длъжника се явява неоснователен и недоказан. Признава
твърденията в исковата молба, че ищецът бил осъден по ч.гр.д. № 2293/2008г. на
Районен съд Стара Загора, да заплати на „Мобилтел” ЕАД сумата от 210.52 лева-
главница; 65.00 лева- разноски по заповедното делото. Признава твърденията, че
за събиране на тези вземания било образувано изпълнително дело № 20197650402986
по описа на кантората на ЧСИ Гергана Илчева, рег. № 765
Моли съда, да отдели всяко едно от признатите
обстоятелства като безспорни при съставяне на доклада по делото. Твърди, че
давност не била текла до 26.06.2015 г. - дата на постановяване на ТР № 2/2013,
доколкото когато тълкувателно решение отменя предходно задължително
постановление, то има действие занапред.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от А.С.Т. иск за признаване за установено, че не дължи на „ЮБЦ“ ЕООД
вземане в размер на 210.52 лева - главница; 65.00 лева - разноски по
заповедното производство, за които е осъден по ч.гр.д. № 2293/2008г на Районен
съд Стара Загора. Моли съда да осъди А.С.Т. да плати и сторените разноски по
делото от ответника в размер на 360.00 лева - платено адвокатско
възнаграждение, а настоящото изречение да се счита и като списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Безспорно
прието и неоспорено от страните е обстоятелството, че по ч. гр. д. № 2293/2008
г. по описа на PC Стара Загора, е издаден изпълнителен лист срещу ищеца А.С.Т.,
който не е депозирал Възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Издаденият ИЛ по ч. гр. д. № 2293/2008
г. по описа на PC Стара Загора е за сумата от 210.52 лв. за главница –
неизплатени суми за ползване на далекосъобщителни услуги и крайно устройство по
договори за периода 14.01.2007 г. до 14.03.2007 г., и законна лихва от 27.08.2008
г. до изплащане на вземането.
На
29.08.2019 г. по молба на „ЮБЦ“ ЕООД, в качеството му на правоприемник на
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, съгласно договор за прехвърляне на вземанията от 21.12.2017 г.
и договор за цесия от 30.05.2019 г. между „С.Г.Груп“ и „ЮБЦ“ ЕООД, за който
договор е изпратено по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
до длъжника А.Т., като липсват данни да е получено от последния, е образувано
ИД № 2986/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765 с район на действие
ОС Стара Загора срещу длъжника А.С.Т. на основание ИЛ от 3.11.2008 г., издаден
по ч. гр. д. № 2293/2008 г., по описа на PC Стара Загора.
В
молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора налагане на
запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, а също така и на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители, е възложено да се извършат всички необходимия
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. Поискано е и налагане на запори върху трудовото
възнаграждение на ищеца и са извършени
справки с оглед проучване на имущественото състояние длъжника Т., като съдът с
определение № 3479/1.10.2019 г. по настоящото гражданско дело е спрял изпълнението по ИД № 2986/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Илчева.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /направена
служебна справка в деловодната програма на РС Ст.Загора/, за което вземане е
било образувано изпълнително дело, поради настъпил факт (погасяване по давност)
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Между
страните няма спор по фактите. От доказателствата по делото се установява, че
на 27.08.2008 г. „Мобилтел“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 2293/2008
г. на РС Ст.Загора. С Разпореждане по делото е постановено издаването на
заповед за изпълнение от 11.09.2008 г. В двуседмичния срок по чл. 414 ГПК не е направено възражение, поради което
заповедта е влязла в сила на 7.10.2008 г. На 3.11.2008 г. срещу длъжника А.С.Т.
е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2293/2008 г. в полза на "Мобилтел“
ЕАД за сумата от 210.52 лв. главница и законна
лихва.
На
29.08.2019 г. Кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело № 2986/19
по описа на ЧСИ Г.Илчева.
Ищецът се позовава на настъпил факт след
издаване на изпълнителното основание, а именно изтекла в негова полза погасителна давност,
предвид неизвършването на изпълнителни действия спрямо него от 3.11.2008 г. до
предявяване на иска на 30.09.2019 г.
Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност
е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се
приравни на влязло в сила съдебно решение за вземането, доколкото същата не е
оспорена и притежава изпълнителна сила. От влизането й в сила (7.10.2008 г.)
започва да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземането.
Съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС изпълнителни действия, които прекъсват давността,
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В
конкретния случай изпълнителното дело е образувано на 29.08.2019 г., която дата
е след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
с което е отменено ППВС № 3/18.11.1980 г., но изпълнителното производство още
не е започнало /чл. 426, ал. ГПК/. В
случая въпросът, дали отмяната на Постановлението има обратно действие или
действие занапред, е без значение за правилното решаване на спора. Отмяната
касае предходно приетото разрешение, относно прилагането на разпоредбите във
връзка с погасителната давност
в изпълнителния процес, а не прилагането на разпоредбите на ГПК относно
настъпването на основания за прекратяване на изпълнителното производство. Няма
как нова погасителна давност
да започне да тече от датата на постановяване на тълкувателното решение, защото
към този момент процесното изпълнително дело още не започнало.
Налице
е настъпил факт след издаване на изпълнителното основание, а именно изтекла в
полза на длъжника петгодишна погасителна
давност, поради което предявения иск по чл. 439 ГПК за недължимост на вземането в общ размер
от 210.52 лв. се явява изцяло основателен. Заповед № 2432 от 11.09.2008г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 2293/2008 г. на РС
Ст.Загора е влязла в законна сила на 7.10.2008 г., от която дата е започнал да
тече нов давностен срок за погасяване на вземанията, които са неин предмет.
Съгласно нормата на чл. 117 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, то новата давност е всякога пет
години.
В
случая процесното вземане спрямо ищеца е установено с акт на съда (влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК), поради което и срокът за погасяване на същото по давност е 5-годишен, т. е. най-рано на 7.10.2013
г., който срок е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба в съда-30.09.2019 г.
С
оглед на горното, като съобрази разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, съдът намира, че давността за изпълнение на влезли в сила заповеди за
изпълнение е петгодишна, поради което и задължението на ищеца се явява погасено по давност.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че са настъпили нови факти, след
приключване на съдебното дирене в заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, поради което съдът намира, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него разноски в производството в размер общо
на 665 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище е адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ №
81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, че А.С.Т. с ЕГН **********,***, /със
съдебен адрес:***Т./, НЕ ДЪЛЖИ на
„ЮБЦ“ ЕООД гр. София сумата от 210,52
лв. за главница – неизплатени суми за ползване на далекосъобщителни услуги и
крайно устройство по договори за периода 14.01.2007 г. до 14.03.2007 г., и
законна лихва от 27.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65
лв. разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.09.2008 г. и изпълнителен лист № 2432 от
3.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 2293/2008 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище е адрес на управление гр. София,
район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров, да заплати на А.С.Т.
с ЕГН **********,***, /със съдебен адрес:***Т./, сумата от 665 лв., направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: