РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20235300500339 по описа за 2023 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.410, ал.1 от КЗ във вр. чл.49 ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Община П. чрез
главен юрисконсулт И. Д., против решение №4128 от 07.12.2022 г.,
постановено по гражданско дело №1604/2022 г. на РС-Пловдив, ХХІІ гр.
състав, с което е осъдена Община П. да заплати на „**********“ АД сумата
от 828.61 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***********, от
настъпило на 22.09.2020 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на ул.
*********** - път, стопанисван от ответника, за което е заведена щета при
ищеца с №********* от 30.09.2020 г. с включени ликвидационни разноски и
81.03 лева – обезщетение за забава за периода 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда - 04.02.2022 г. до окончателното плащане, както и сума
в размер на 380 лева – разноски по делото.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се твърди, че е
постановено в противоречие с доказателствата по делото. Иска се отмяната
му и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете, като на
страната се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение за две
1
инстанции. Излагат се подробни съображения, че неоснователно е било
изплатено обезщетение за боядисване на три броя джанти, тъй като рискът не
се покрива от застрахователя. Неправилно е приета увреда на задна лява
джанта при констатираното ПТП. Оспорва се и сумата 15 лв. за
ликвидационни разноски. Твърди се, че неправилно не е уважено и
възражението за съпричиняване.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение, а решението да се потвърди, като се претендира и
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от
„**********, срещу Община ********, с която са предявени осъдителни
искове за присъждане на сумата от 828.61 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета
№********* от 30.09.2020 г. с включени ликвидационни разноски и 81.03
лева – обезщетение за забава за периода 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда - 04.02.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски по делото.
В исковата молба и молба от 22.02.2022 г. са изложени твърдения,
че на 22.09.2020 г. в гр. ************* е настъпило ПТП, при което л.а.
„*********, с рег. № *********, управляван от Н. В., попада в необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили
материални щети по автомобила – повреда по предна броня, предна дясна
2
джанта, задна дясна джанта и задна лява джанта, кора под предна броня, кора
под двигател и преден десен подкалник. За ПТП е съставен протокол за ПТП.
При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил
застрахован с имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в
ЗП № 0320190051029919 от 23.12.2019 г., със срок на действие от 27.12.2019
г. до 26.12.2020 г. В застрахователното дружество постъпило заявление за
изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При
ищеца е образувана щета с № ********* от 30.09.2020 г. Щетата била
оценена на сумата в размер на 813.61 лева, която сума ищецът заплатил на
увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на
застрахованото лице против Община П. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до ответника, но в предоставения срок плащане не е постъпило.
Претендира се и обезщетение за забава. Начислени са и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Твърди се, че Община П. не е изпълнила
задълженията си да поддържа процесния пътен участък в изправност,
съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което за
настъпили процесните щети.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община
П., в който се оспорват исковете по основание и размер. Не се установявали
обстоятелствата, довели до вредоносното събитие. Оспорва се механизма на
ПТП. Оспорва на улица ********** да има неравност по пътя. Оспорва
застрахователните премии да са платени на застрахователя. Прави се
възражение за съпричиняване, доколкото водачът на лекия автомобил не е
съобразил скоростта си с пътната обстановка. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е приета следната фактическа обстановка:
От представената застрахователна полица №0320190051029919 от
23.12.2019 г. се установява, че между „********* АД и Н. В. е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско”, като ищецът, в качеството си на
застраховател, приел да покрие имуществена отговорност за вреди,
причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил л.а.
„*********“ с рег. №********, като е предвидена в договора клауза „Пълно
каско“. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало
като срочно и валидно за периода 27.12.2019 г. до 26.12.2020 г.
От представените справки и платежни нареждания към тях се
установява, че застрахователните премии по застраховката са платени изцяло.
В общите условия към застрахователната полица, които са неразделна част от
нея, действащи към датата на сключване на договора - 2019 г., е посочено, че
застраховката покрива всички рискове, които могат да доведат до щети,
възникнали включително и в резултат от ПТП, което е събитие, възникнало в
процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на
същото, каквото несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на
3
пътното платно – клауза „Пълно каско“ Раздел „Покрити рискове“.
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че в
гр. ********** на 22.09.2020 г. са пристигнали служители на МВР, които са
отразили наличие на дупка на пътното платно в същия участък с размери
60/60/10 см. На мястото е установен л.а. „**********, управляван от Н. В., по
който са констатирани вреди – по 3 броя лети алуминиеви джанти. По
отношение на тези обстоятелства съдът е приел, че протоколът за ПТП има
обвързваща съда материална доказателствена стойност, доколкото отразява
факти и обстоятелства, които длъжностните лица лично и непосредствено са
възприели, във връзка със служебните си задължения.
От разпита на свидетеля Н. В. се установява, че същата, през
месец септември 2020 г., управлявайки собствения си л.а. „********“ с рег. №
********, преминавайки между ул. **********, непосредствено след
завиване вляво, попаднала в огромна дупка в павирания път, около която
имало и изкъртени павета. В резултат от попадане на лекия автомобил в
дупката, на същия са причинени щети – одраскани джанти, повредено платно,
което покрива картера и други. Дупката не била обозначена, а свидетелят
нямало как да я избегне, доколкото била по цялата лента за движение, а в
насрещната се движели автомобили и нямало как да навлезе в нея.
Свидетелят установява, че управлявала посоченото МПС със скорост от 20-30
км/ч. След настъпване на ПТП свидетелката се обърнала на застрахователя,
откъдето покрили ремонта на щетите.
Съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел като
обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Същият установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при
управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма
дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил
са настъпили щети - одраскани джанти, повредено платно, което покрива
картера и други.
Видно от уведомление за щета /л.12/, собственикът на увредения
лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ********* от
30.09.2020 г., в резултат от настъпилото ПТП. От приложения по делото опис
и калкулация по щета /л.14 и л.15/ се установява кои детайли от автомобила
са увредени, а именно описаните в исковата молба и установени от свидетеля
– 3 броя джанти и предна броня, като щетите са оценени в общ размер на
813.61 лева.
С възлагателно писмо от 01.10.2020 г. ищецът е възложил на
„*********“ ЕООД, което дружество се занимава с автосервизни услуги, да
отремонтира щети по процесното МПС.
Видно от опис – заключение по претенцията, щетите са оценени
на 813.61 лева и с платежно нареждане от 20.11.2020 г. /л.30/, на дружеството,
извършило ремонта на лекия автомобил, е заплатена посочената сума, с
основание номера на ликвидационния акт /л.29/, в който е описано МПС,
4
стойността на щетите и за коя щета се отнася.
Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е
правилно възприета и напълно се споделя от настоящата инстанция. Пред
въззивния съд не са събрани нови доказателства, като се възприеха така
изложените факти.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото
лице застрахователят встъпва в неговите права и може да търси платената
сума от виновния за настъпването на застрахователното събитие, съгласно
чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ се установява, че е възможно
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка
на пътното платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена
връзка между механизма, описан от свидетеля, и процесните щети по лекия
автомобил. Такава се установява и от разпитания по делото свидетел и
протокола за ПТП.
Прието е, че е безспорно между страните е обстоятелството, че
мястото, на което е настъпило процесното ПТП, е на път, стопанисван от
Община П******, тъй като съгласно §7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване имат характера на
публична общинска собственост.
В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят
за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби съдът е приел, че задължение на
Община П. е да подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва,
като не допуска наличието на дупки по пътното платно, сигнализира такива,
обезопасява ги и своевременно предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената
им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната
сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община П. за обезщетяване на
вредите от нейните служители.
Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото
няма данни, които да оборват законовата презумпция. С оглед изложеното
5
съдът е приел, че по делото е доказан пълният фактически състав на
предявения иск по чл.410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
Прието е, че по аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит риск по
договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и
труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. Позовавайки се на заключението на САТЕ, съдът
е приел, че искът е основателен и доказан в пълен размер.
Съдът е приел, че ответникът не е въвел своевременно
възражение, че процесните щети не се покриват от застраховката. Не е въвел
възражение за клаузата по чл.7.31 от ОУ своевременно, като не е установил,
че щетите по джантите не засягат тяхната функционалност.
Тези изводи не се възприемат от настоящия състав. Още с
отговора на исковата молба от Община П. чрез процесуалния представител е
направено възражение при условията на евентуалност – ако се докаже
съществуването на застрахователно правоотношение, съгласно т.7.31. от
представените общи условия застрахователят не покрива щети върху джанти,
ако повредата не нарушава функционалната им годност и не възпрепятства
използването им. Преди отговора на исковата молба ответникът няма как да
направи възражение. Ето защо не се възприема извода на
първоинстанционния съд, че възражението не е направено своевременно.
Не се възприема и извода, че в тежест на ответника е да докаже,
че щетите не засягат функционалната цялост на джантите – касае се за
отрицателен факт, който не е възможно ответникът да докаже. Напротив –
тежестта на доказване, че се е сбъднало условието на изр.2 от т.7.31. – че са
налице кумулативно: настъпване на ПТП, нарушаване на функционалната
годност на джантите, което препятства използването им по предназначение, е
на ищеца. Именно той следва да докаже настъпило застрахователно събитие,
вреди и изплащане на обезщетение за тях.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява,
че джантите са били „издраскани“, но не се установява да са били изкривени,
повредени и да не са могли да се използват по предназначение. Съгласно
опис – заключение по претенция №*********/06.11.2020 г., за отремонтиране
на всяка от джантите е заплатена сумата от 46.90 лв., като сумата от 140.70
лв. следва да се приспадне от присъденото обезщетение. Като е достигнал до
друг краен резултат, решението на районния съд в тази част е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени, като се постанови ново, с което
искът за тази сума се отхвърли като неоснователен. Жалбата в тази част е
6
основателна.
Основателни са и доводите на жалбоподателя, че не е доказано
наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и настъпилата увреда
на задна лява джанта. Както е посочено и в заключението на експертизата (л.4
от същата – л.69 от първоинстанционното дело), не е възможно да настъпят
повреди едновременно по задна лява и задна дясна джанта на автомобила, тъй
като са на разстояние 160 см една от друга, а дупката е с размери 60х60 см.
Изводът на съда, че е имало изкъртени павета около дупката, като са могли да
настъпят щетите по трите джанти, е произволен. Дори и разпитаната по
делото свидетелка е категорична, че е имало разхвърляни павета, но не и, че
те са били около дупката – напротив – според нея дупката е била по цялото
платно, което не отговаря на обективните данни по делото. Не се установява
увреждането на задна лява джанта да се е получило при процесното ПТП.
По отношение на претенцията за заплащане на 15 лв.
ликвидационни разноски – такова възражение – за недоказаност – се прави
едва с въззивната жалба. С оглед забраната на чл.266, ал.1 ГПК, страната не
може да твърди нови обстоятелства, които е могла да посочи в
първоинстанционното производство. Ето защо жалбата в тази част е
неоснователна.
По възражението за съпричиняване на ответника: същото отново е
неоснователно. От разпита на свидетелката се установи, че се е движела с
разрешена скорост – около 30 км/ч. Изготвената по делото експертиза не
може да посочи скорост, но, съобразявайки, че автомобилът е бил в завой,
скоростта се сочи, че не е била висока, като се приема скорост около 30 – 40
км/ч. Не е установено автомобилът на свидетелката да е бил непосредствено
зад сочения от нея товарен автомобил, а и дистанцията няма отношение към
настъпването на ПТП, доколкото В. посочва, че не е имало как да избегне
дупката поради наличие на движение в лентата за насрещно движение. Ето
защо не се възприемат доводите във въззивната жалба за съпричиняване от
страна на свидетелката – не се доказа виновното поведение на водача, в
разрез с изискванията на ЗДвП, като в резултат от него да са настъпилите
вреди върху превозното средство.
Дължимата сума правилно е присъдена ведно със законната лихва
от датата на входиране на исковата молба в съда 04.02.2022 г. до
окончателното плащане на вземането.
С оглед уважаване на жалбата, са налице предпоставките за
редуциране и на размера на лихвата за забава, като същата следва да се
намали на 67.07 лв.
Следва да се намалят съразмерно и присъдените разноски в полза
на ищеца, като решението се отмени за разликата над 315.40 лв. до
присъдения размер от 380 лв.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото
–уважаване на жалбата, следва да се присъдят по съразмерност за първата
7
инстанция 17 лв. за юрисконсултско възнаграждение (от определени такива в
размер на 100 лв.). От направените от жалбоподателя в размер на 50 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или в общ
размер на 150 лв. пред въззивната инстанция, следва да се присъдят по
съразмерност 136 лв.
На насрещната страна следва да се присъдят по съразмерност 10
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4128 от 07.12.2022 г., постановено по
гражданско дело №1604/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХХІІ граждански
състав, В ЧАСТТА, в която Община П. е осъдена да заплати на „**********“
АД застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
„***********, от настъпило на 22.09.2020 г. ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в
района на ул. **********, път, стопанисван от ответника, за което е заведена
щета при ищеца с №********* от 30.09.2020 г. с включени ликвидационни
разноски за разликата над 685.91 лв. до уважения размер от 828.61 лева, В
ЧАСТТА, в която е присъдено обезщетение за забава за периода 17.02.2021 г.
до 03.02.2022 г. – за разликата над 67.07 лв. до уважения размер от 81.03
лева, както В ЧАСТТА за разноските – за разликата над 315.40 лв. до
присъдения размер от 380 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „**********“ АД със седалище и
адрес на управление град ***********, против Община П********, с правно
основание чл.410 КЗ, за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „**************, от
настъпило на 22.09.2020 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на ул.
*********** - път, стопанисван от ответника, за което е заведена щета при
ищеца с №********* от 30.09.2020 г. с включени ликвидационни разноски за
разликата над 685.91 лв. до предявения размер от 828.61 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „**********“ АД със седалище и
адрес на управление град **********, против Община ***********, с правно
основание чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
забава за периода 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г. – за разликата над 67.07 лв.
до предявения размер от 81.03 лева, като неоснователен.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
8
ОСЪЖДА „***********“ АД със седалище и адрес на управление
град **************, да заплати на Община **********, по съразмерност
направените разноски в двете инстанции в размер на 153 (сто петдесет и три)
лева.
ОСЪЖДА Община **********, да заплати на „************“ АД
със седалище и адрес на управление град**********, по съразмерност
направените разноски във въззивното производство в размер на 10 (десет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9