М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 3409 по описа за 2018 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу И.П.Т., за това, че:
На 19.09.2017 г.
в гр. в., в търговски обект - м. *, находящ се в кк „з.п.", х-л „с.", без съгласието на
притежателите на изключителното право, използвал в търговската си дейност
търговските марки - „Louis Vuitton Malletier", FR, c представител за Република България „А.К."ЕООД,
„Michael Kors /Switzerland/
International GmbH" US, „CHANEL SARL" CH,
„APPLE INC" US, c представител за Република България "ТУРКУ, Т. И
ТУРКУ" ООД, в нарушение на разпоредбите на чл. 73 ал. 1 и чл. 13 ал. 2 т.
2, във вр. с чл. 13 ал. 1 т. 2 от Закон за марките и
географските означения /ЗМГО/, гласящи:
"Чл. 73.
(1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без
съгласието на притежателя съставлява нарушение.
Чл. 13. (1)
Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в
търговската дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги,
идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. поради неговата
идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките
или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3. е
идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се
ползва с известност на територията на Република България и използването без
основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.
(2) Използване в търговската дейност
по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните
опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им
на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или
предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този
знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами.", като
предлагал за продажба стоки, носещи изобразени знаци сходни на следните
търговски марки:
1. Притежание на APPLE INC, US -
СТМ, с per. № 9784299, фигуративна марка, с
приоритет: 03.03.2011 г., покровителствен срок: 03.03.2021 г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа,
имитация на кожа и стоки от тези материали; СТМ, с per.
№ 9805631, фигуративна марка, с приоритет: 11.03.2011 г., покровителствен срок:
11.03.2021 г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и
стоки от тези материали; СТМ, с per. № 2593127,
фигуративна марка, с приоритет: 26.02.2002 г., покровителствен срок: 26.02.2022
г., регистрирана за стоки от клас 18 - чанти; СТМ, с per.
№ 207274, фигуративна марка, с приоритет: 01.04.1996 г., покровителствен срок:
01.04.2026 г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и
стоки от тези материали; MI, с per. № 868666,
фигуративна марка, с приоритет: 21.03.2005 г., покровителствен срок: 21.03.2025
г., регистрирана за стоки от клас 18 - чанти.
2. Притежание на CHANEL SARL, СН -
HP, per. №5165, CHANEL - словна марка, с приоритет от
03.08.1966г., покровителствен срок: 01.01.2028 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези
материали; HP, per. № 38897, фигуративна марка, с приоритет
от 07.01.2000 г., покровителствен срок: 07.01.2020 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали; MI, per. № 313034А, CHANEL - словна марка, с приоритет от
10.05.1966 г., покровителствен срок: 10.05.2026 г., регистрирана за стоки от
клас 18 -кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали; MI, per. № 1303663, GABRIELLE CHANEL - словна марка, с
приоритет от 17.03.2016 г., покровителствен срок: 17.03.2026 г., регистрирана
за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали; MI, per. № 731984, СС - комбинирана марка, с приоритет от
10.02.2000 г., покровителствен срок: 10.02.2020 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали; MI, per. № 1358268, СС - комбинирана марка, с приоритет от
04.05.2017 г., покровителствен срок: 04.05.2027 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали; MI, per. № 1360164, CHANEL - словна марка, с приоритет от
04.05.2017 г., покровителствен срок: 04.05.2027 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и предмети от тези материали.
3. Притежание на
Louis Vuitton Malletier, FR
- HP, per. № 32756, VL -комбинирана марка, c
приоритет от 19.05.1997 г., покровителствен срок: 19.05.2027г., регистрирана за
стоки от клас 18 - предмети от кожа или имитация на кожа и клас 25 - облекло;
HP, per. № 32757, VL - комбинирана марка, с приоритет
от 19.05.1997 г., покровителствен срок: 19.05.2027 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - предмети от кожа или имитация на кожа и клас 25 - облекло; HP, per. № 32758, LOUIS VUITTON - словна марка, с приоритет от
19.05.1997 г., покровителствен срок: 19.05.2027 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - предмети от кожа или имитация на кожа и клас 25 - облекло; СТМ, с per. № 15610, LOUIS VUITTON - словна марка, с приоритет:
01.03.1996 г., покровителствен срок: 01.03.2026 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас 25 - облекло;
СТМ, с per. № 15628, LV - комбинирана марка, с
приоритет: 01.03.1996г., покровителствен срок: 01.03.2026 г., регистрирана за
стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас 25 -
облекло; СТМ, с per. № 9844391, LV - комбинирана
марка, с приоритет: 28.03.2011 г., покровителствен срок: 28.03.2021 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - чанти, портмонета и клас 25 - облекло; СТМ,
с per. № 6587851, фигуративна марка, с приоритет:
04.01.2008 г., покровителствен срок: 04.01.2028 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - чанти, портмонета; СТМ, с per. № 3958444,
фигуративна марка, с приоритет: 30.07.2004 г., покровителствен срок: 30.07.2024
г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и клас 25 -
облекло; СТМ, с per. № 3891397, фигуративна марка, с
приоритет: 18.06.2004 г., покровителствен срок: 18.06.2024 г., регистрирана за
стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и клас 25 - облекло; СТМ, с per. № 311985, фигуративна марка, с приоритет: 24.07.1996
г., покровителствен срок: 24.07.2026 г., регистрирана за стоки от клас 18 -
кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас 25 - облекло; СТМ, с per. № 310151, фигуративна марка, с приоритет: 24.07.1996
г., покровителствен срок: 24.07.2026 г., регистрирана за стоки от клас 18 -
кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас 25 - облекло; СТМ, с per. № 15602, LV - комбинирана марка, с приоритет:
01.03.1996 г., покровителствен срок: 01.04.2026 г., регистрирана за стоки от
клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас 25 - облекло;
СТМ, с per. № 9844127, LOUIS VUITTON PARIS -
комбинирана марка, с приоритет: 28.03.2011г., покровителствен срок:
28.03.2021г., регистрирана за стоки от клас 18 -чанти, портмонета и клас 25 -
облекло; СТМ, с per. № 13369236, LV - комбинирана
марка, с приоритет: 16.10.2014 г., покровителствен срок: 16.10.2024 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - чанти, портмонета и клас 25 - облекло; MI, с
per. № 416052, LOUIS VUITTON - словна марка, с
приоритет от 19.06.1975 г., покровителствен срок: 19.06.2025 г., регистрирана
за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали и клас
25 - облекло; MI, с per. № 447981, LV - комбинирана
марка, с приоритет от 27.09.1979 г., покровителствен срок: 27.09.2019 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези
материали и клас 25 - облекло; MI, с per. № 561516,
фигуративна марка, с приоритет от 04.10.1990 г., покровителствен срок:
04.10.2020 г., регистрирана за стоки от клас 18 - чанти, портмонета и клас 25 -
облекло; MI, с per. № 846642, фигуративна марка, с
приоритет от 19.11.2004 г., покровителствен срок: 19.11.2024 г., регистрирана
за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и клас 25 - облекло; MI, с per. № 852773, фигуративна марка, с приоритет от 27.01.2005
г., покровителствен срок: 27.01.2025 г., регистрирана за стоки от клас 18 -
кожа, имитация на кожа и клас 25 - облекло; MI, с per.
№ 855113, фигуративна марка, с приоритет от 27.01.2005 г., покровителствен
срок: 27.01.2025 г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа
и стоки от тези материали и клас 25 - облекло; MI, с per.
№ 855114, фигуративна марка, с приоритет от 27.01.2005 г., покровителствен
срок: 27.01.2025 г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа
и стоки от тези материали и клас 25 - облекло.
4. Притежание на
Michael Kors /Switzerland/
International GmbH, US - CTM, c per.
№ 3857844, MICHAEL MICHAEL KORS - словна марка, c
приоритет: 27.05.2004 г., покровителствен срок: 27.05.2024 г., регистрирана за
стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали, чанти;
CTM, с per. № 3235397, МК MICHAEL KORS - словна
марка, с приоритет: 20.06.2003 г., покровителствен срок: 20.06.2023 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези материали,
чанти; CTM, с per. № 3140456, MICHAEL KORS - словна
марка, с приоритет: 22.04.2003 г., покровителствен срок: 22.04.2023 г.,
регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези
материали; CTM, с per. № 3201118, МК MICHAEL KORS -
комбинирана марка, с приоритет: 28.05.2003 г., покровителствен срок: 28.05.2023
г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа и стоки от тези
материали; CTM, с per. № 6458939, КМКМКМКМК -
комбинирана марка, с приоритет: 22.11.2007 г., покровителствен срок: 22.11.2027
г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа, чанти,
портмонета; CTM, с per. № 14273304, МК MICHAEL KORS -
комбинирана марка, с приоритет: 29.01.2015 г., покровителствен срок: 29.01.2025
г., регистрирана за стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа, чанти портфейли;
CTM, с per. № 3140704, KORS - словна марка, с
приоритет: 22.04.2003 г., покровителствен срок: 22.04.2023 г., регистрирана за
стоки от клас 18 - кожа, имитация на кожа, чанти портфейли, фигуративна марка,
поставени върху следните видове стоки както следва:
5 /пет/ броя
раници с изобразени знаци, сходни на търговската марка „APPLE", на обща
стойност 495.00 /четиристотин деветдесет и пет/ лева,
7 /седем/ броя
дамски чанти с изобразени знаци, сходни на търговската марка
"CHANEL", на обща стойност 1295.00 /хиляда двеста деветдесет и пет/
лева,
-4 /четири/ броя
портмонета с изобразени знаци, сходни на търговската марка "CHANEL",
на обща стойност 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева,
7 /седем/ броя
колани, с изобразени знаци, сходни на търговската марка "Louis Vuitton", на обща стойност 525.00 /петстотин двадесет
и пет/ лева,
42 /четиридесет
и два/ броя дамски чанти, с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„Louis Vuitton", на обща стойност 11130.00
/единадесет хиляди сто и тридесет/ лева,
5 /пет/ броя
портмонета с изобразени знаци, сходни на търговската марка „Louis Vuitton", на обща стойност 575.00 /петстотин
седемдесет и пет/ лева,
-42 /четиридесет
и два/ броя дамски чанти с изобразени знаци, сходни на търговската марка
„Michael Kors", на обща стойност 13944.00
/тринадесет хиляди деветстотин четиридесет и четири/ лева,
- 20 /двадесет/
броя портмонета с изобразени знаци, сходни на търговската марка „Michael Kors", на обща стойност 4480.00 /четири хиляди
четиристотин и осемдесет/ лева,
всички на обща
стойност 32884.00 /тридесет и две хиляди осемстотин осемдесет и четири/ лева,
обект на това изключително право, без правно основание, представляващи
регистрирани търговски марки в Патентното ведомство на Република България по
реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките и по реда
на Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговска марка на Общността –
-
престъпление
по чл. 172б, ал. 1 от НК,
В хода на
съдебното производство подс. И.Т. не се признава за
виновен и дава обяснения по случая.
В хода на
съдебните прения, представителят на ВРП поддържа
така възведеното обвинение
срещу подсъдимия Т.. Твърди, че същото е безспорно доказано от обективна и субективна
страна. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, прокурора
приема, че подсъдимия с поведението си е обективирал намерението
си да предлага тези стоки именно за закупуване от клиенти, като по посочения
начин лицето е осъществило „използване на търговската марка“ по смисъла на чл.
13, ал. 2 от ЗМГО. Пледира, че обвинителната теза не се разколебава от показанията на св. М., доколкото същият не е
присъствал по време на проверката, нито от обясненията на подсъдимия, които твърди,
че се явяват изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал. Прокурорът прави изводът, че описаните вещи в протокола за доброволно
предаване са идентични на описаните в протокола за оглед на веществени доказателства,
последния съставeн в хода на досъдебното производство и тези, които
бяха предявени на страните в хода на съдебното следствие. С оглед на изложеното
и съдържанието на предоставената справка от ГПУ с писмо рег. № 6100р -
2294/ 2019 г. се твърди, че е безспорно установено, че именно вещите предмет на
наказателното производство са иззети от м. *, находящ
се в кк „з.п.”, стопанисван от подсъдимия. Твърди се,
че обвинението се подкрепя и от приобщения протокол за доброволно предаване, от
който се установява, че подс. Т. е предал по
собствена воля инкриминираните вещи, предвид обективирано
от същия изявление, потвърждаващо, че
предадените вещи са негова собственост. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, като бъде взета предвид предходната съдимост на лицето. С оглед
на обществената опасност на деянието и дееца, прокурора счита, че целите на наказанието
ще бъдат изпълнени, ако на Т. бъдат наложени кумулативно предвидените наказания „Глоба“ и „Лишаване от свобода“ към средния размер, като
изтърпяването на последното да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Пледира веществените доказателства по делото следва да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени след влизане на присъдата в сила, а разноските по делото
да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К. от ВАК, пледира в хода на
наказателното производство не е установено подсъдимият да е извършил от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 172 б от НК. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява
безспорно, че иззетите от процесния обект вещи с протокол
за доброволно предаване са идентични с описаните в протокола за оглед, съотв. приобщените като веществени доказателства по делото
и предмет на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. Оспорва
достоверността на приобщения по делото в хода на съдебното производство
фотоалбум, озаглавен „Фотоалбум за извършен оглед на м. *“, като твърди, че от
доказателствата по делото не се установява да е извършено такова процесуално-следствено
действие. Твърди се, че при прегледа на снимките от фотоалбума, се установява,
че на същите не са отразени стоките, предмет на протокола за оглед. Излага
становище, че идентичността на иззетите стоки с веществените доказателства по
делото не се установява и от гласните доказателства събрани в хода на съдебното
производство. Подобна идентичност заявява, че е отречена в показанията на св. М.,
съотв. не може да се изведе от останалите гласни
доказателства по делото. Сочи се, че
дори да се приеме за доказана тезата на прокурора относно иззетите вещи от процесния обект, от доказателствата по делото е видно, че
подсъдимият не е действал умишлено, доколкото не е съзнавал, че визираните в
обвинителния акт търговски марки са запазени такива по смисъла на чл. 13 ал.1
от ЗМГО. Твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални
нарушения, свързани с изземването на процесните вещи,
доколкото същото е сторено не по съответния предвиден в закона ред, извън
рамките на образувано досъдебно производство, съотв с
протокол за доброволно предаване при отсъствие на воля за предаване на стоките
от лицето. Излага се становище, че с оглед разпоредбата на чл. 118 ал.2 от НПК
недопустимо са разпитани в качеството на свидетели полицейските служители,
извършили действия по разследването по смисъла на цитираната разпоредба. Твърди
се, че от показанията на св. П. се установява, че вещите не са доброволно
предадени, а „иззети“ от съответните органи, поради което е следвало да има
санкция от компетентен съдебен орган на извършените в този смисъл действия.
Твърди се, че обвинителната теза е изградена единствено върху протокола за
доброволно предаване, съставен извън рамките на образувано наказателно
производство, съотв. върху показанията на тримата
полицейски служители, представляващи заинтересовани участници в процеса. Оспорват
се представените в хода на съдебното производство протоколи за приемане и
предаване на веществени доказателства между
определени служители , доколкото липсват доказателства за завеждането на
посочените документи в деловодството на съответната институция, съотв. за датата на която са съставени, поради което се
твърди, че същите са създадени за целите на настоящото производство. Твърди се,
че обвинението се разколебава и от противоречивите показания на св. Т. и св. С.
относно обстоятелствата дали и по какъв
начин са били запечатани чувалите, в които са се намирали иззетите вещи от процесния
обект и предадени на св. С. в качеството му на домакин в ГПУ – в.. Оспорват се заключенията по
изготвените съдебно-маркова и съдебно-оценителна експертиза. Иска се съдът да постанови оправдателна
присъда.
В
последната си дума пред съда подс. Т. заявява, че не
се признава за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и Твърди, че чантите от чувалите не са негови.
Съдът като съобрази
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите
и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2013 г. било
регистрирано „ИН 1313” ЕООД- гр. Д., ЕИК: ***, с едноличен собственик на капитала, управляващ
и представляващ дружеството - подс. И.Т.. Дружеството било с предмет на дейност търговия
на дребно с всякакъв вид стоки,
продажба на текстил и трикотаж, и други. С цел реализиране дейността на дружеството, с Договор за наем
от 01.04.2017 г. подсъдимият
наел м. 1, находящ се в хотелски комплекс
„с.”, в к.к.
„з.п.”- гр.
в.. м.ът бил
зареждан със стока от подсъдимия
и последният работел като продавач в обекта заедно със св. М.. В същия
се предлагали за продажба чанти, портмонета, раници, колани.
Във връзка с
постъпил на 07.09.2017 г. в ГПУ-в.
сигнал от св. Т., че в търговски помещения на територията на курортен комплекс
„з.п.“ се съхраняват и се осъществява
търговска дейност с различни видове стоки – чанти, дрехи, обувки, слънчеви
очила и др., носещи знаци идентични с търговските марки на част от търговските
дружества, притежатели на посочените марки, които св. Т. представлявала, от
служители на ГПУ- в. през мес. септември били
предприети проверки на търговски обекти на територията на комплекса. На 11.09.2017 т. св. С.Х. – разузнавач в група
ОИД при ГПУ-в. посетил обекта, стопанисван от „ИН 1313“ЕООД с управител – подс. Т.. Същият разгледал предлаганата в обекта стока и се
усъмнил, че част от същата съдържа знаци на запазени търговски марки. Впоследствие,
той издал заповед за провеждане на специализирана полицейска операция в обекта
на 19.09.2017 г. На посочената дата преди обед била предприета проверка в
посочения обект от св. Т. – разузнавач в група ОИД при ГПУ – в. и св. П.
***. Бил изискан касов бон, с оглед установяване на юридическото лице, стопанисващо
обекта и била свалена самоличността на подсъдимия, който се представил за
продавач и управител на дружеството, стопанисващо обекта. Полицейските
служители извършили оглед на вещите в обекта и забелязали, че по част от
стоките има лого, като се усъмнили, че същото е сходно или идентично със знака
на защитени търговски марки. Същевременно св. П. изготвил снимки на обекта и част от стоките, находящи
се в същия. С оглед извършване на проверка на стоката, подсъдимият бил
уведомен, че следва да предаде част от вещите, предлагани в обекта му за
продажба. Бил съставен протокол за доброволно предаване на част от находящата се в обекта стока. Вещите били поставени в
чували и изнесени от обекта.
С постановление
на РП -в. от 18.2.2017 г. по случая е
образувано досъдебно производство № 13/2017 г. по описа на ГПУ- в.. В хода на
образуваното досъдебно производство бил съставен протокол за предаване на
веществени доказателства по делото на домакина на ГПУ – в. – св. С.. Вещите се
намирали в чували, които същият запечатал с тиксо, поставяйки под тиксото
обозначение на хартия, съдържащо номера на досъдебното производство по
отношение на което се отнасят същите и печат на институцията. На 12.01.2018 г. е извършен оглед на предадените вещите,
запечатани от св. С., находящи се в чували, в който участвали
специалист-технически помощник О. Ж. и вещо лице - М.А., както и две поемни лица – О.М. и М.Т.. При огледа вещите били описани и
преброени и е изготвен снимков материал.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно- техническа
експертиза, с предмет на изследване - знаците, поставени върху вещите, предмет
на огледа като вещото лице дало следното
заключение: Съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и упоменатите по- горе регистрирани марки и идентичност
между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки
са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични
и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
съставите им, дължащо се на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати
на представяне на знаците. Сходството може да доведе до объркване на потребителя,
което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки APPLE INC., CHANEL SARL,
Louis Vuitton Malletier, Michael Kors
/Switzerland/ International GmbH.
От заключението
на изготвената съдебно-оценителна експертиза в хода на досъдебното производство
е видно, че пазарната стойност на вещите, предмет на огледа към датата на деянието
е в размер на 32 884, 00 лева.
В
хода на досъдебното производство е установено, , че „И.” ЕООД- гр. Д., ЕИК:
*********, с управител подс. Т., не е получавало съгласие на правоносителите
на марките APPLE INC., CHANEL SARL, Louis Vuitton Malletier, Michael Kors
/Switzerland/ International GmbH да предлагат стоки, съдържащи знаци на ртези регистрирани търговски марки.
В
хода на съдебното производство са изготвени 2 броя съдебно-графически експертизи,
със заключението по които е установено, че подписът, положен на позиция „ПРЕДАЛ” в Протокол за доброволно
предаване от 19.09.2017 г. е положен от лицето И.Т., както и че ръкописният
текст „Стоките подредени в обекта са за продажба”, изписан в долната част на
лицевата страна на Протокол за доброволно предаване от 19.09.2017 г. е от
лицето И.Т..
Подс. И.П.Т., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. б., живущ ***, българин,
български граждани, средно образование, разведен, управител на „ИН 1313” ЕООД,
неосъждан.
Горепосочената
фактическа обстановка, се установява от събраните
по делото доказателства писмени и
гласни доказателства, а именно:
показанията на св. А.Т., депозирани в хода на досъдебното производство;
показанията на св. К.Ц., депозирани в хода на досъдебното производство , справка от ТД на НАП-в. за актуално състояние на
трудовите договори към дата 19.11.2018 г. на лицето М.М. от НАП; фотоалбум за
посетено местопроизшествие, извършено на 19.09.2017 г. в к.к.
„з.п.”, хотелски комплекс „с.”, м. 1, ГПУ- в.; копие на писмо с рег. № 6100р-
9484/ 16.11.2018 г.; актуална справка за съдимост на подс.
И.Т.; заключението
по изготвената в хода на съдебното призводство съдебно-графическа експертиза и допълнителна
такава ; писмо от ГПУ- в. до ВРП
с рег. № 6100 р- 2294/ 06.02.2019 г., ведно с доклада № УРИ № 6100р-14154/
19.09.2017 г.; протокол за полицейска проверка от 19.09.2017 (л. 9 от ДП);
договор за наем на щанд на хотелски комплекс „с.” от 01.04.2017 г. (л. 10-12 от
ДП); протокол за доброволно предаване от 19.09.2017 г. (л. 13 от ДП); приемо- предавателен протокол от 19.09.2017 г. (л. 14 от
ДП); писмо от „АРСИС Консултинг”- изх. № 553/
03.10.2017 г. (л. 21- 22 от ДП); заверено копие на нотариално заверено,
легализирано и апостилирано пълномощно (л. 23- 28, л.
37- 47 от ДП); удостоверение от Агенция по вписванията за актуално състояние на
„ИН 1313” ЕООД (л. 34- 35, л. 135- 136, л. 180- 181 от ДП); уведомление с изх.
№ 1461/ 01.11.2017 г. от „Турку, Т. и Турку” ООД (л. 36 от ДП); протокол за оглед
на веществени доказателства от 12.01.2018 г. (л. 76- 82 от ДП); албум за
посетено местопроизшествие- оглед на ВД по ДП № 13 от 2017 г., извършен на
12.01.2018 г. (л. 83- 88 от ДП); техническа експертиза от 17.01.2018 г. (л. 91-
117 от ДП); оценителна експертиза от 28.01.2018 г. (л. 121 от ДП);
характеристика на И.П.Т.- от Първо районно управление-*** (л. 184 от ДП).
При формиране на
правните и фактическите си изводи по делото, съдът съобрази и показанията на
св. С., св. Михайлов и обясненията на подсъдимия, в частта, в която
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Показанията на
св. Б.П., показанията на св. В.Т. и тези на св. С.Х., последните депозирани в
хода на съдебното и досъдебното производство, съдът не кредитира по отношение
на обстоятелствата свързани с вида и броя на иззетите вещи съотв.
поведението на подсъдимия при изземването им, като оцени същите като събрани
при допуснато нарушение на чл. 118 ал.1 т.3
и ал.2 от НПК съотв. при условията на
евентуалност – като недостоверни такива, предвид участието на посочените
полицейски служители в извършване на действия представляващи по своята същност
процесуално-следствени действия, факт който предопределя съмнение за
необективност на техните изявления.
Въз основа на събраните
в хода на съдебното производство доказателства и така установената фактическа
обстановка, съдът констатира от правна страна следното:
В хода на съдебното производство, въз основа на събрания и ценен от съда доказателствен материал, не бе установено по безспорен
начин извършването на деянието, описано в обвинителния акт, поради липса на
достатъчен обем от годни доказателства, които по несъмнен начин да установят
факта, че в процесния обект, находящ
се в хотелски комплекс „с.”, в кк „з.п.” са били
изложени за продажба вещи, съответни на визираните в обвинителния акт, съотв. чрез които е реализирано неправомерно ползване на
защитени търговски марки.
В хода на съдебното производство съдът констатира допуснати процесуални
нарушения, а именно на разпоредби, предвидени като гаранция за
законосъобразното извършване на съответните процесуални действия, с които
пороци съдебната практика свързва невъзможността да се кредитират събраните с
тях доказателства, поради опорочаването им. В случая констатираните пороци
касаят процесуалните действия по изземването и съхраняването на посочените като
иззети веществени доказателства, които поставят съда в невъзможност да установи
какви вещи са иззети от обекта, стопанисван от представляваното от подсъдимия
дружество и в частност предлагани ли са в процесния
обект стоки, обозначени с марки, за чието разпространение и предлагане е
отсъствало съгласие на притежателите им.
Изземването на стока от обекта, стопанисван от дружеството, с управител –
подсъдимия е осъществено извън рамките на образувано наказателно производство,
като това е сторено с протокол за доброволно предаване, като последният е
изготвен не по реда на НПК и няма качеството на годно доказателствено
средство относно броя и вида на иззетите вещи от процесния
обект. Друг е въпросът, че посочения протокол не съдържа и подробно описание на
иззетите, вещи, поради което е невъзможно установяване на категорична и
евентуална тъждественост между описаните в него вещи
и предявените такива като веществени доказателства по делото. В хода на
предявяването на вещите, от друга страна, е установено, че същите действително
са близки, но не и еднакви по брой с
посочените в протокола за доброволно предаване.
Същевременно, съдът констатира, че не са събрани
доказателства, които по убедителен начин да сочат, че са съществували предпоставките
за изземване на вещи, находящи се в процесния обект без да се осъществи надлежна санкция на
съда, чрез нарочен акт, а именно, че са спазени изискванията за изземването им
чрез протокол за доброволно предаване. Това е така, както с оглед негодността
на показанията на полицейските служители да установят безспорно
обстоятелствата, свързани с изземването, с оглед съображения, които ще бъдат
изложени по-долу, така и предвид изявлението на подсъдимия, че му е било
указано да предаде съответни вещи, посочени от полицейските служители при липса
на действителна воля за предаването им. Същевременно, видно от гласните доказателства
по делото, полицейските служители, посетили обекта са извършили и дейност по
претърсване в обекта, за
законосъобразното осъществяването на което безспорно е необходим
надлежен акт на съда за разрешаване на съответното процесуално-следствено
действие или одобряване на същото при определени предпоставки. Посочените
изводи, се базират на свидетелските показания, от които се установява, че част
от стоката в търговския обект се е намирали по рафтове и по полици. В тази връзка в показанията си
св. Т. сочи: „По голяма част от стоката
беше подредена вътре в обекта на полици и отдолу под полиците имаше сгънати в
торби“. С оглед на изложеното за законосъобразното осъществяването на
извършените действия в обекта безспорно е бил необходим надлежен акт на съда за
разрешаването им респ. одобряването им при наличието на определени
предпоставки.
Изложените по-горе изводи за допуснати съществени
процесуални нарушения касаещи действията на полицейските служители в процесния обект, а именно извън рамките на образувано
наказателно производство и при констатации за допуснато нарушение на правото на
защита на подсъдимия в качеството му на управител на дружеството, стопанисващо
обекта, сочи, че въз основа на съставения протокол за доброволно предаване не е
възможно да се формира извод относно вида и характеристиките на иззетите от
обекта вещи.
Съгласно Решение №331/2010 г. на ВКС
на I НО и Решение №404/2012 г. на I НО ако определени доказателства са събрани по реда на ЗМВР и
съставените протоколи не могат да се ползват, тъй като не отговарят на
изискванията на НПК отразеното в тях може да бъде установено и чрез свидетелски
показания.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че невъзможността
релевантните да делото факти да бъдат установени чрез съставения протокол за
доброволно предаване поради допуснатите
процесуални нарушения при изготвянето му, не може да бъде преодоляна и
въз основа на събраните гласни доказателства. Това е така, доколкото
единствените свидетели – очевидци на извършеното изземване в обекта са
полицейските служители осъществили същото , а именно – св. Т. и св. П., като
последният е извършил и действия, спадащи към компетентността на
специалист-технически помощник, изготвяйки фотоснимки , а впоследствие и албум
със същите, чието озаглавяване указва, че снимките са изготвенени при
извършен оглед в процесния обект на 19.09.2017
г. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал.1 от НПК не могат да бъдат
свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго
процесуално качество, а съгласно нормата на чл. 118 ал.2 от НПК лицата, които са
извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да
бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях
действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. С
оглед на изложеното и доколкото съдът констатира, че св. Т. е осъществил
действия, които имат характер на действия по разследване, свързани с оглед
респ. претърсване и изземване на установени в процесния
обект вещи, както и изготвяне на акта, с който вещите са иззети, а св. П. е
участвал, както при извършването на действията в обекта с посочените
характеристики, така и в дейност, представляваща извършване на функции на технически помощник, кредитирането на
показанията им досежно релевантни по делото факти е
недопустимо като противоречащо на нормата на чл. 118 ал.1 и ал.2 от НПК. Друг е
въпросът, че дори да се приеме, че не съществува законова забрана, посочените
лица да имат качеството на свидетели, поради участието им в предприетата
полицейска проверка, показанията им не се характеризират с необходимата степен
на обективност съотв. на достоверност.
Същевременно в показанията на разпитаните по делото свидетели липсва
необходимата степен на конкретност,
позволяваща индивидуализация на иззетите вещи по начин, който да способства
формиране на релевантните изводи за наличие върху същите на знак, който е сходен
или идентичен със знака на регистрирана и защитена търговска марка. В случая
релевантните факти, свързани с качеството на иззетите стоки, могат да бъдат
установени единствено въз основа възлагане на експертиза, за изготвянето на
която е необходимо лично запознаване на вещото лице с конкретните вещи респ. с
изготвени на същите снимки, които съдържат необходимите индивидуализиращи
признаци на вещите. В тази връзка субективните изводи на свидетелите относно
наличието на знаци върху стоките, идентични или сходни със защитени знаци няма
необходимия характер на достоверност, съответно изводите им са лишени от
обективност и достоверност и поради
липсата на специални знания в съответната област.
Негоден за формиране на изводи досежно
индивидуализиращите белези на иззетите стоки е и изготвения от св. П.
фотоалбум, доколкото същият не е съставен по предвидения в НПК ред, а именно
към момента на извършване на конкретно процесуално-следствено действие в
рамките на образувано и висящо наказателно производство. Друг е въпросът, че
характеристиките на снимките не сочат на възможност да се извлече извод, кои
именно са иззетите стоки и какви конкретни белези и характеристики притежават
същите.
Липсват и обективни доказателства, въз основа на които да се формира
категоричен извод, че иззетите от св. Т. и св. П. вещи са идентични с
посочените в протокола за оглед на веществени доказателства по делото и с
вещите – обект на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза съотв. съдебно-оценителна такава. Видно от показанията на
св. С. в качеството му на домакин на ГПУ - в., при предаването на веществените
доказателства, касаещи процесния случай, за
съхранение в ГПУ – в., същите са били запечатани в чували, върху които е
посочен номер на производството, за което се отнасят, съотв.
след предаването им същите се съхраняват в специално помещение в посочената
институция. Същевременно при предявяването на представените от ГПУ-в.
веществени доказателства, е констатирано, че същите се намират в чували,
запечатани с тиксо, под което е поставен хартиен носител с изписан номера на
досъдебното производство, във връзка с което се развива настоящото съдебно
такова. Анализът на цитираните факти сочи, че към момента на предаването на св.
С. на вещите, предявени като веществени доказателства по делото , е било
образувано настоящото производство, което е станало с постановление на ВРП от
18.12.2017 г., а именно три месеца след извършване на процесната
проверка. По делото липсват доказателства на кого са предадени вещите, иззети
от полицейските служители от процесния обект,
непосредствено след приключване на проверката в същия, от кого са съхранявани и
по какъв начин са съхранявани същите.
Същевременно по отношение на изземването на вещите от обекта, св. Т. сочи: „Когато
иззех стоките, ги запечатах със слепки, с мой подпис
и мой почерк са написани колко са…Когато ги запечатах, на всеки чувал вещите
бяха описани по видове и бройки“, като впоследствие след предявяване на
веществените доказателства по делото същият заявява: „След като се запознах с
предявените в днешно съдебно заседание чували, съдържащи веществени
доказателства по делото, не установих мое отбелязване да е налично върху чувала
за броя на стоките. По принцип чувала се завързва, облепя се с тиксо, където е
вързан и се поставя лепенка върху мястото, където е вързан чувала. Тази
лепенка, която се намира в момента върху чувалите, не е същата, която съм
изготвил аз“.
По делото са събрани и доказателства, че по сигнал на св. А.Т., в качеството
й на представляваща притежателите на защитени търговски марки през мес. септември са предприети проверки на обекти, находящи се в кк „з.п.“. Видно от
съдържанието на сигнала, в същия се съдържат данни за наличие на стоки,
съдържащи знаци на защитени търговски марки
в повече от един търговски обект. Видно от показанията на св. Х. през
месец септември 2017 г. са извършени проверки и в обекти, различни от процесния такъв, като в тази връзка същия сочи: „През мес. септември …извърших няколко проверки в м.и в кк „з.п.“. Видно от показанията на св. Т. и приобщеното по
делото в съдебно заседание заверено копие на писмо от ГПУ-в. до РП-в. от 07.02.2018 г., полицейска
проверка е извършвана на инкриминираната дата и в друг обект, находящ
се в кк „з.п.“. Съдът намира, че цитираното писмо,
както и копието на докладна записка от Б.А. са писмени доказателства, с които
не може да се установяват обстоятелства касаещи броя, вида и характеристиките
на иззетите вещи от други обекти, поради което не кредитира същите в този
смисъл. Анализът на цитираните доказателства, ведно с констатираната липса на
безспорни такива относно идентичността на предявените по делото веществени
доказателства с иззетите от процесния обект, създава
обосновано съмнение за възможността вещите, предмет на огледа и експертизите,
извършени в хода на досъдебното производство да са иззети от друг търговски
обект при проверка , осъществена през месец септември от служители на ГПУ – в..
Съгласно трайната съдебна практика, присъдата не може да почива на
несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и
субективни признаци на осъщественото деяние и участието на подсъдимия в него.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато
обвинителната теза е безспорно доказана, което е гаранция за реализиране на
процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност.
Съгласно константната съдебна практика, едно лице може да бъде признато за
виновно, само ако има пълна и несъмнена доказаност на
обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013
г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и
след изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно
съпричастността му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва
да бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Такъв е и настоящият случай - извършените от съда възможни и необходими
процесуално - следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи не представляват в своя обем
категорично доказателства, обуславящи с категоричност извода, че обвинението
спрямо подсъдимия в извършване на престъпление по чл. 172 б,ал.1 от НК е
несъмнено доказано, поради което единствено законосъобразния краен акт на съда
се явява оправдателната присъда за това инкриминирано от държавното обвинение
деяние. Такава задължително се постановява, когато, както в настоящия случай,
са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт или постановлението по чл. 375 от НПК престъпно
деяние и съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени
средства (решение № ЗЗЗ/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
В случая събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да
бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе
престъпление.С оглед горното, въззивният съд намери,
че от недоказаността на който и да е признак от обективна страна на деянието,
инкриминирано по чл. 172б, ал. 1 от НК, в случая - неговото изпълнително
деяние, следва и недоказаната съставомерност на
деянието от обективна страна. Доколкото за съставомерността
на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно, с всички
обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната
съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от
признаците - в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено
престъпление по този законов текст. Поради това, се явява безпредметно и
обсъждането на това, дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна
страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.
С оглед на изложените фактически доводи и правните изводи въз основа на тях
и на основание чл. 304, пр. 1 от НПК, съдът призна подсъдимия И.П.Т. за
невиновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 172 б, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от
НПК разноските по делото следва да останат за сметка
на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: