РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Горна О., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100049 по описа за 2022 година
Искове по чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата М. Й. М.(чрез адв.Р.И. от ВТАК, адв.Й.М. от ВТАК и адв.Св.И. от ВТАК) твърди,
че с АНТ. М. К. са родители на А. А.К. - роден на 25.03.2021г. в гр.Пловдив, с ЕГН**********, за
което бил издаден Акт№****. за раждане на район Западен гр.Пловдив. Твърди се, че родителите
се запознали по Internet. Бащата живеел в гр.Малага Кр.Испания, а майката живеела и работела в
гр.Пловдив. След завръщането на ответника заживели в гр.Пловдив. Три месеца по- късно се
разделили, тъй ответникът бил изключително ревнив, обсебващ, лесно манипулируем и често
вдигал скандали. Принуждавал я да се грижи за първото му дете от друга жена. След раздялата
ищцата установила, че е бременна и решила да роди детето въпреки, че ответникът бил против.
Ответникът К. се върнал да живее при предишната си приятелка. След като съобщила на
ответника за бременността си и по негово настояване направили опит отново да живеят заедно. В
същото време бившата приятелка на ответника имала силно влияние върху него и била причина за
скарвания между страните. Когато била бременна в седмия месец ищцата сложила край на
връзката си с ответника, напуснала жилището си в гр.Пловдив и се върнала да живее при
родителите си в гр.Г.О.. След раждането на детето майката уведомила бащата, но същият заявил,
че няма да припознае детето . През м.юни.2021г. припознал детето. Страните решили да опитат
отново съвместен живот като заедно. След поредния скандал и физическа саморазправа от страна
на ответника, страните отново се разделили. Оттогава двамата на се са виждали. Ищцата разбрала,
че ответникът имал богато криминално минало - бил осъждан за извършен грабеж и
разпространение на наркотици, като имал и наложена ефективна присъда. Имал връзки с много
други жени. Първоначално ответникът отказвал да заплаща издръжка за детето, но за месеците
октомври и ноември 2021г. той превел по банкова сметка на ищцата две суми – 150.00лв. и
1
180.00лв. Ищцата желае да и се възложат за упражняване родителските права върху детето, тъй
като имала родителски капацитет, за да може да ги упражнява изцяло в интерес на детето си.
Разполагала с подходящи условия за отглеждане на детето - в жилището на родителите си в гр.Г.О.
ул.**** и с тяхната подкрепа. Предявени са обективно съединени искове по чл.127 ал.2 от СК: -за
предоставяне упражняването родителските права по отношение на детето А. А.К. - роден на
25.03.2021г. в гр.Пловдив, с ЕГН********** – на неговата майка и законна представителка М. Й.
М.; -да се определи местоживеенето на детето А. А.К. с ЕГН********** при неговата майка и
законна представителка М. Й. М. на адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5; -да се определи режим на
лични контакти и отношения на бащата АНТ. М. К. с детето А. А.К. с ЕГН**********, както
следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10h00min. до 14h00min. по
местоживеенето на детето А. А.К. и в присъствието на неговата майка М. Й. М.; -да бъде осъден
АНТ. М. К. заплаща за детето А. А.К. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка М. Й. М. - месечна издръжка в размер от по 250.00лв., считано от датата на
депозиране на исковата молба – 11.01.2022г., до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното изплащане на сумата; -да бъде осъден АНТ. М. К. заплати за
детето А. А.К. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка М. Й. М. –
издръжка за минало време за м.април.2021г., м.май.2021г., м.юни.2021г., м.юли.2021г.,
м.август.2021г., м.септември.2021г., м.декември.2021г., м.януари.2022г. от по 200.00лв./месец,
или общо в размер на 1600.00лв. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът АНТ. М. К.(чрез адв.К.М. от ВТАК) счита, че предявените искове са
процесуално допустими. Твърди, че след раздялата се върнал при майката на първото си дете –
Х.Х.. От Х.Х. АНТ. М. К. има дете - В. К.а - родена на 04.08.2017г., за която също полагал грижи.
Твърди, че работи по трудов договор като сервитьор в „Ретро БГ“ЕООД и получава минималната
за страна заплата в размер на 650.00лв. За трудовата му заетост, предвид пандемичната обстановка
и рестрикциите към заведенията за хранене, не можело да се твърди, че е постоянна, съответно и
доходите му не били сигурни. С доходите си освен за А. следвало да се грижи и за другото си дете
- Вивиан. Твърди, че до настоящия момент превел на ищцата чрез Еконт и EasyPay сумата в размер
на 1380.00лв. за издръжка на детето(9бр. преводи: 250.00лв. на 10.03.2021г. чрез Еконт; 20.00лв. на
21.07.2021г. чрез Еконт; 100.00лв. на 24.08.2021г. чрез Еконт; 170.00лв. на 16.09.2021г. чрез Еконт;
150.00лв. на 21.10.2021г. чрез EasyPay; 180.00лв. на 15.11.2021г. чрез EasyPay; 170.00лв. на
15.12.2021г. чрез EasyPay; 170.00лв. на 19.01.2022г. чрез EasyPay; 170.00лв. на 14.02.2022 г. чрез
EasyPay. Предвид сприхавостта на ищцата и несъвместимите им характери, ответникът желаел да
вижда детето без присъствието на майката. Счита, че родителските права по отношение на
малолетното дете - А. А.К. следвало да бъдат дадени за упражняване на неговата майка - М. Й. М.,
като местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката в в гр.Г.О. ул.****.
Ответникът можел да заплаща месечна издръжка в минимален размер, тъй като получава
минималната за страната заплата в размер на 650.00лв. Заплащането на по-голяма издръжка би
поставило другото му дете в неравностойно положение. Желае да има лични контакти с детето:
всяка първа и трета събота от месеца, по местоживеенето на детето за времето от 10h00min. до
14h00min. без присъствието на майката. Оспорва искът за издръжка за минало време, тъй като е
плащал такава за претендирания период.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
2
М. Й. М. и АНТ. М. К. са съжителствали три месеца на семейни начала на територията на
гр.Пловдив. След неразбирателство, чести конфликти помежду им двамата се разделят. М. Й. М.
се завръща при своите родители и заживява в жилището им в гр.Г.О. ул****. М.М. разбира, че е
бременна и взема решението да роди детето. На 25.03.2021г. се ражда детето А.. Така, М. Й.
М. и АНТ. М. К. са родители на А. А.К. - роден на 25.03.2021г. в гр.Пловдив, с ЕГН**********,
за което бил издаден Акт№****. за раждане на район Западен гр.Пловдив.
М. Й. М. е била в трудови правоотношения с „Ан 2012“ЕООД гр.Пловдив, длъжност:
„сервитьор“. Към настоящия момент е в отпуск за гледане на дете до 2 годишна възраст. Получава
парично обезщетение в размер на 650.00лв. и месечна социална помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД в
размер на 40.00лв. от Д“СП“ гр.В.Т..
АНТ. М. К. работи на длъжност „сервитьор“ в „Ретро БГ“ЕООД по трудов договор от
08.12.2021г.. като е осигурен на 650.00.лв. и има основно трудово възнаграждение в размер на MP3
за страната - 650.00лв.
Не се спори, че АНТ. М. К. превел на М. Й. М. чрез „Еконт Експрес“ЕООД и „Изипей“АД
сумата в размер на 1380.00лв.(преводите са 9бр.). Първият от 250.00лв. на 10.03.2021г. чрез „Еконт
Експрес“ЕООД, след това 20.00лв. на 21.07.2021г. чрез „Еконт Експрес“ЕООД, 100.00лв. на
24.08.2021г. чрез „Еконт Експрес“ЕООД, 170.00лв. на 16.09.2021г. чрез „Еконт Експрес“ЕООД,
150.00лв. на 21.10.2021г. чрез „Изипей“АД, 180.00лв. на 15.11.2021г. чрез „Изипей “АД, 170.00лв.
на 15.12.2021г. чрез „Изипей “АД, 170.00лв. на 19.01.2022г. чрез „Изипей “АД и 170.00лв. на
14.02.2022г. чрез „Изипей “АД. Ищцовата страна оспорва твърденията, че всичките преводи са за
издръжка.
АНТ. М. К. е баща на детето Вивиан А.К.а – родена на 04.08.2017г. в гр.П., видно от
удостоверение за раждане от 05.11.2021г., издадено от Общ.П..
От приложения по делото на основание чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад относно
положението на детето А. А.К. се установява, че основните грижи А. А.К. се полагат от майката
М.М.. Осигурен е подслон в жилището на бабата и дядото по майчина линия на детето, което е с
много добри комунално-битови условия за живеене. Малолетното дете обитава обща стая с
неговата майка, обособен е самостоятелен детски кът. Осигурени са необходимите мебели, лични
вещи и разнообразие от играчки, според възрастта на детето. Констатирано е от Отдел „Закрила на
детето“ при Д“СП“ гр.Г.О., че майката на детето е в състояние да гарантира безопасност, сигурност
и спокойна семейна среда за отглеждането на малолетното дете. Задоволени са потребностите от
интереси и любими занимания, съобразно 10 месечната възраст на детето. Родителите имат
договорка бащата да превежда всеки месец на 15-число издръжка. Малолетното дете А. общува
ежедневно с майката, както и с роднините по майчина линия. Родителите на майката подкрепят
нея и детето, както морално, така и финансово.
От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.В.М.М.(майка на ищцата)
твърди, че дъщеря живее в жилището на родителите си в гр.Г.О.. Тя изцяло се грижила за детето,
като родителите и и оказвали помощ. Понастоящем ползвала майчинство. Детето имало
самостоятелна стая и не било лишено от нищо, което е необходимо за неговата възраст. Твърди, че
бащата на детето плащал 170.00лв. месечна издръжка, като този месец не я е изплатил. Рядко се
обаждал. За последно бащата видял сина си през м.октомври 2021г. Съдът кредитира
свидетелските показания през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра(същите на противоречат
на останалия доказателствен материал, в т.ч. и по отношение на социалния доклад).
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за
детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие.
Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители,
заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след
изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за
конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата,
родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са
разделени. Oт временното им съжителство имат родено дете А. А.К. - роден на 25.03.2021г.
Установи се, че от началото на 2021г. родителите са разделени, като майката напуснала съвместно
обитаваното с ответника жилище в гр.Пловдив и се върнала при родителите си в гр.Г.О.. Два
месеца по-късно се родило и детето. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност
ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и
относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко
интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК
ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини
налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като
се определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и родителските
права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Макар да са предявени искове само от страна на М. Й. М. по реда на чл.127 ал.2 от СК,
съдът дължи произнасяне при всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно
упражняването на родителските права.
Според ППВС№1/1974г. под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да
се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за
интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост.
От приетите свидетелките показания, се установява, че детето А. А.К. се чувства добре и
спокойна в семейната среда на майката. Липсват точни данни относно реалните възможности на
бащата да поеме грижите за детето. В този смисъл, при разделно живеене на двамата родители,
което би наложило детето да живее при единия родител, който да упражнява родителските права
спрямо детето, а за другия родител да бъде определен режим на лични отношения с децата. В
случая, майката М. Й. М. е без алтернатива при предоставяне упражняването на родителските
права. Искане в противната насока от страна на бащата до този момент не е направено. Съдът
счита, че в интерес на детето А. А.К. на този етап от съдебното производство, е тя да продължи да
живее при своята майка М. Й. М. и тя да продължи да упражнява родителските права спрямо
детето. До този извод съдът стигна и след като взе предвид, че това е семейната среда, в която
детето живяло преимуществено и с която е свикнало, а изваждането на детето от тази семейна
среда и обстановка и установяването му да живее в друга семейна среда и обстановка, би
4
поставило същото в стресова ситуация, която не е в негов интерес на този етап от неговото
физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт за всички родители е, че в изключително
крехката и ранна възраст, в която се намира детето, предвид липсата на достатъчно физическа и
психическа зрялост, се нуждае от спазване на точно определен режим на хранене, почивка, сън,
игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния педиатър, като именно
последователното спазване на този режим да му осигури спокойствие и сигурност в средата, в
която се отглежда.
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между
бащата АНТ. М. К. и детето А. А.К.. От една страна, с оглед задължителния характер на
разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая
бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето,
както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка баща-дете. При решаването на
въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то не са оставено за
отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния
случай. От една страна прекалено ниската възраст на детето би представлявала обективна
трудност свързана с приспиване на детето при родителя, който не упражнява пряко родителските
права над детето, доколкото следва да се предположи, че същият би бил в невъзможност да
задоволи специфичните потребности на същото. От социалното проучване стана ясно, че връзката
на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл тепърва следва да се изгражда. Съдът намира, че е
в интерес на детето да поддържа регулярен контакт с баща си, за което следва да съдейства и
майката, която по никакъв начин на трябва да допуска детето да се отчуждава от своя баща, така и
за да може да се изгради емоционалната и доверителна връзка между тях. В случая,
постановяването на разширен режим на лични контакти е неуместен и неадекватен с оглед ниската
възраст на детето, както и с оглед всекидневния му ритъм на живот. Анализирайки събраните по
делото доказателства(доколкото такива са приобщени – соц.доклад и свидетел от страна на
ищцата-майка) относно родителския капацитет на бащата, съдът не намира за целесъобразно и в
интерес на детето, свижданията баща-дете да не се извършват в присъствието на майката, поне до
навършване на тригодишна възраст. Малолетното дете А. общува ежедневно с определен кръг
хора - майката, както и с роднините по майчина линия. Всички събрани по делото доказателства
сочат, че бащата не е запознат със здравословното, психо-физическо състояние на детето. Няма
данни доколко е добросъвестен в изпълнението на бащинските си задължения и дали има силно
желание за близки лични връзки с детето. След навършване на определена възраст контактът с
детето без присъствието на майката би спомогнал детето по-бързо да се приобщи и сближи с
бащата, който до момента действително е бил отдалечен от неговия живот, живеейки и в
отдалечено място от дома на детето. Всичко това дава основание да се приеме, че присъствието на
майката при осъществените 4-часови контакти между бащата и детето(до навършване на
тригодишна възраст от страна на детето), е необходимо и не би било вредно за детето. Съдът
приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти
между бащата и детето: -до навършване на тригодишна възраст от страна на детето А. А.К. - всяка
първа и трета събота от месеца, по местоживеенето на детето за времето от 10h00min. до
14h00min. и в присъствието на неговата майка М. Й. М.; -след навършване на тригодишна възраст
от страна на детето А. А.К., бащата АНТ. М. К. да има право да взема детето А. А.К. всяка първа и
трета събота от месеца за времето от 10h00min. до 18h00min. без присъствието на неговата майка
М. Й. М., като бащата ще има задължението да взема детето от дома на майката и да го връща
5
обратно. С навършване на четиригодишна възраст от страна на детето А. А.К., бащата АНТ. М. К.
ще има право на лични контакти с детето и 20 дни през лятото, когато майката М. Й. М. не е в
платен годишен отпуск.
Ответниkът АНТ. М. К. е баща на детето А. А.К. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2
от СК и дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за
съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето, с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество/това не се и твърди/,
поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При определяне
размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат
изразени стойностно в паричен еквивалент. По делото не са събрани данни, че бащата да страда от
заболяване, което да му пречи на полага труд. Няма доказателства същият да съжителства с друго
лице. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от
ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като
минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съгласно ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работна
заплата е 650.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.92лв. при нормална
продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен
месец. Предвижда се, считано от 01.04.2022г. минималната работна заплата да стане 710.00лв.
Предлаганият размер на минималната работна заплата бил съобразен с обективната икономическа
и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен
продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020г. и 2021г., с
индекса на потребителските цени и други икономически показатели и при запазване устойчивостта
в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата. Нуждите на детето от
издръжка, в конкретния случай и с оглед възможностите на двамата родители следва да се
ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и
морален дълг на всеки родител. Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият
за основателен/по реда на чл.162 от ГПК/ до размер на по 180.00лв. месечно, като се вземе
предвид и факта, че ответникът дължи издръжка и на друго малолетно дете. Издръжката от по
180.00лв. на месец за детето А. А.К. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 11.01.2022г. до настъпване на законови причини за изменяването
или прекратяването и. Следва да се отхвърли иска за издръжка в останалата част до пълния
предявен размер от по 250.00лв.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и
неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични плащания,
според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
По отношение на исканията за издръжка за минало време съдът счита същите за
основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
6
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият се е правил опити за
доброволно получаване на издръжката преди да предяви исковата си претенция. В този смисъл
ищцовата страна не следва да доказва нуждата си за претендирания период, което прави тежестта
за доказване да бъде възложена на ответната страна. Това прави задължение за ответната страна
да докаже, че такава нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката.
Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцовата страна основава
правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът би
могъл да основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение(изцяло или
частично). По делото бяха ангажирани доказателства от страна на ответника, че е превел на
майката М. Й. М. чрез „Еконт Експрес“ЕООД и „Изипей“АД сумата в размер на 1380.00лв.
(преводите са 9бр.: 250.00лв. на 10.03.2021г.; 20.00лв. на 21.07.2021г.; 100.00лв. на 24.08.2021г.;
170.00лв. на 16.09.2021г.; 150.00лв. на 21.10.2021г.; 180.00лв. на 15.11.2021г.; 170.00лв. на
15.12.2021г.; 170.00лв. на 19.01.2022г.; 170.00лв. на 14.02.2022г. Ищцовата страна оспорва
твърденията, че преводът на 10.03.2021г. е за издръжка. При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна, че заплатената от ответника на ищцата сума в размер на
250.00лв., не е заплатена за издръжка на детето А. А.К., тъй като то все още не е било родено, и
задължение за заплащане на издръжка за него не е възникнало. Титуляр на вземането за издръжка е
детето, като до навършването на 14г. правото му да получи издръжка се упражнява от неговия
законен представител, а след това – до навършването на пълнолетие, правото му се упражнява от
него лично, и със съгласието на неговия законен представител. Правото на издръжка принадлежи
на детето, а не на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. За
родителя тези задължения възникват с раждането на детето, щом произходът е установен. С
раждането на детето възниква задължението на родителя да осигурява средства за издръжката му,
до настъпването на законна причина за прекратяването и, каквато причина е настъпването на
пълнолетие на детето. Задължението за издръжка е такова за периодично плащане – родителят
дължи издръжката ежемесечно и авансово, поради което падежът на задължението на всяка
месечна издръжка настъпва в началото на месеца, за който се отнася плащането, от която дата
родителят изпада в забава. Този срок за изпълнение/началото на всеки месец, за който се отнася
плащането/, е уговорен в полза на длъжника – т.е. задължението преди настъпване на падежа не е
изискуемо, но е изпълняемо – т.е. няма законова пречка задължението да бъде изпълнено преди
настъпването на падежа – за бъдещ период, тъй като интересът на получаващия издръжка не се
нарушава при авансовото и плащане/Определение№4/04.01.2016г. по гр.дело№5145/2015г. - IIIг.о.
ВКС/. Задължението на ответника да заплаща издръжка на детето А. А.К., обаче не е било
ликвидно към момента на извършване на плащането на 10.03.2021г., тъй като липсва съгласие,
постигнато между ответника-баща на А. А.К. и ищцата, в качеството и на законен представител на
детето А. А.К., за какъв период е извършено плащането, нито какъв е дължимият от ответника
месечен размер на издръжката за детето А. А.К.. Издръжката за минало време(за м.април.2021г.,
м.май.2021г., м.юни.2021г., м.юли.2021г., м.август.2021г., м.септември.2021г., м.декември.2021г.,
м.януари.2022г.), на основание чл.149 от СК, би следвало да бъде присъдена в размер на по
170.00лв., като след приспадане на сумата 1130.00лв.(платена от страна на АНТ. М. К.), искът за
издръжка за минало време следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва
да се отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация,
7
имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните(напр. промяна на
упражняването на родителските права по отношение на малолетни/непълнолетни деца, на тяхното
местоживеене и на режима на личните отношения между родители и деца, промяна на ползването
на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на конкретно
право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези
правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти,
преценявани по целесъобразност. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и
въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда(настоящото
производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се
подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, като това
важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№162/02.04.2019г. по ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС;
Определение№359/08.10.2019г. по гр.дeло№2906/2019г. - ІVг.о. ВКС/. От друга страна, за разлика
от исковото производство, в това производство не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора/Определение№385/25.08.2015г. по ч.гр.дело№3423/2015г. - Iг.о.
ВКС/. Следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна администрация има
производството по предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на
лични контакти на другия родител с ненавършилото пълнолетие дете, но не и това по иска за
присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен(„Българско гражданско процесуално право”
- IX преработено и допълнено издание, изд.„С.” §.122 „Брачен процес” стр.702-стр.703). С оглед
изложеното, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски по исковете за
издръжка. В настоящия случай, разноските представляват адвокатско възнаграждение, за което
има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца и ДТ по чл.16 от
Тарифата за ДТССГПК(т.21 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. –
ОСГТК ВКС). Съобразявайки се с чл.21 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по Глава IX, Глава X и Глава XI от СК и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на ищеца сумата 425.00лв., която да бъде заплатена от ответната страна.
При този изход на делото, АНТ. М. К. следва да бъде осъден да заплати по сметката на
ГОРС: сумата 259.20лв., съставляваща ДТ върху определения размер издръжка по чл.7.2 от
Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителките права по отношение на детето А. А.К. -
роден на 25.03.2021г. в гр.Пловдив, с ЕГН**********, с родители: М. Й. М. с ЕГН********** и
АНТ. М. К. с ЕГН********** - на майката М. Й. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.В.Т. ул.****, с друг адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5.
ПОСТАНОВЯВА А. А.К. - роден на 25.03.2021г. в гр.Пловдив, с ЕГН**********, с
родители: М. Й. М. с ЕГН********** и АНТ. М. К. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята
майка М. Й. М. с ЕГН**********, на адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата АНТ. М. К. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П. ул....., с детето А. А.К. с ЕГН**********, с
адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5, както следва: -до навършване на тригодишна възраст от страна на
детето А. А.К. - всяка първа и трета събота от месеца, по местоживеенето на детето А. А.К. за
времето от 10h00min. до 14h00min. и в присъствието на неговата майка М. Й. М.; -след
навършване на тригодишна възраст от страна на детето А. А.К., бащата АНТ. М. К. да има право
да взема детето А. А.К. всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10h00min. до
18h00min. без присъствието на неговата майка М. Й. М., като бащата ще има задължението да
взема детето от дома на майката и да го връща обратно. С навършване на четиригодишна възраст
от страна на детето А. А.К., бащата АНТ. М. К. ще има право на лични контакти с детето и 20 дни
през лятото, когато майката М. Й. М. не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА АНТ. М. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П. ул......, ДА
ЗАПЛАЩА за детето А. А.К. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка М.
Й. М. с ЕГН********** – двамата на адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5, месечна издръжка в размер
на по 180.00лв./сто и осемдесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба –
11.01.2022г. до настъпване на законови причини за изменяването или прекратяването и, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за
издръжка в останалата част до пълния предявен размер от по 200.00лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време за детето А. А.К. с ЕГН**********,
предявен от страна на М. Й. М. с ЕГН**********, в качеството и на майка и законна
представителка на детето А. А.К. с ЕГН********** - двамата на адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5,
против АНТ. М. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П. ул......., за
м.април.2021г., м.май.2021г., м.юни.2021г., м.юли.2021г., м.август.2021г., м.септември.2021г.,
м.декември.2021г., м.януари.2022г. от по 200.00лв./месец, или общо в размер на 1600.00лв.
ОСЪЖДА АНТ. М. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П. ул.......,, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Й. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.****, с друг
адрес: гр.Г.О. ул.**** ет.III ап.5, сумата 425.00лв./четиристотин двадесет и пет лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№49/2022г. на ГОРС.
ОСЪЖДА АНТ. М. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П. ул......, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 259.20лв./двеста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща ДТ върху иска за издръжка по
Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
9
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
10