Р Е Ш Е Н И
Е № 4721
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 21.11.2019
г., в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6544
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от С.Ж.П., ЕГН: **********,*** № 1 с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че на *** около *** в
гр. *** в дясната част на платното за движение в близост до №*** в кв. ***
ищецът паркирал автомобила си и заедно с ***отишли да търсят магазин за
авточасти като се придвижвали по тротоара, за да закупи моторно масло за
автомобил. След като стигнали пеш до кръстовището на ул. „*** не успели да открият магазина се върнали
отново по същия маршрут , като се оглеждали за магазина, като в един момент
ищецът с левия крак се спънал в циментов
блок монтиран по средата на тротоара с размер около 40 см. дължина и 10 см.
височина, боядисан жълт цвят, циментиран на около един метър от края на
тротоара граничещ с пътното платно, а именно по средата на тротоара, а до него
на около два метра е имало още един бетонов блок със същите размери и цвят
намиращи се на ***. След като ищецът се спънал инстинктивно, за да не падне с
десния крак прекрачил бетоновия блок, кракът му се усукал и с цялото си
телосложение при загуба на равновесие тежестта паднала на десния му крак. Нещо
в коляното изпукало и усетил адска болка. Притъмняло му пред очите. Усетил, че
десния му крак изтръпва и не го чувствал. Много го боляло. Коляното му отекло и го боляло много. *** му
му помогнала да отиде до колата и в това време случайно ищецът видял свой бивш ***,
който живеел в квартала. *** предложил на ищеца да го закара в ***. *** и ***
му помогнали на ищеца да се качи в автомобила си, а *** го закарал в болницата.
Там дали на ищеца направление за ортопед. Прегледал го ***, който установил, че
няма костни увреди, но дясното коляно е отекло и му предписал крем ***, дал му препоръки и му издал амбулаторен лист
за преглед. В следващите два дни кракът много го болял, а оттокът се увеличил.
На 11.03.2018г. посетил личния си лекар ***, която също констатирала отток на
дясна колянна става и му дала направление за образна диагностика. Била му
направена и рентгенография на дясната колянна става и предписано лечение. Отока
на крака спаднал след 2 седмици. Вечерите ищецът не спал от болки. Около
седмица не е можел да излиза от вкъщи, а след това куцукал и не можел да ходи
нормално. След около месец болката при движение започнала да изчезва. Тротоарът
на който е станал инцидента е общинска собственост и съгласно § 6 от ПЗР на
ЗдвП и чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата- задължението да поддържа тротоара в
състояние, безопасно за пешеходците при движението им или да предприеме такива
действия, с които да бъдат приведени в такова състояние е на Община
Пловдив. Твърди се, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на травматичното
увреждане- оток на дясна колянна става и обездвижване, болки и страдания,
вследствие на претърпения инцидент на ***. При преминаването на тротоара в ***
Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5 000
лв. представляващи имуществени и неимуществени вреди. Претендира законна лихва
от датата на деликта – ***г. До
окончателното изплащане на сумата и разноски.
В указания срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба ответника,
като оспорва претенцията като неоснователна и необоснована. Оспорва, че
ответникът по иска е Община Пловдив, а че е район „Северен“. Оспорва, че Община
Пловдив е виновна за претърпените неимуществени вреди причинени на ищеца, който
на *** се движел по тротоара като се оглеждал за магазин за авточасти и се
спънал с левия си крак в монтиран по средата на тротоара жълт циментов блок.
Ответникът счита, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на
действителното положение и че ищецът сам е допринесъл за настъпилия вредоносен
резултат. Счита, че в случая има злоупотреба с правото, като вместо ищецът да отчете
своето поведение като виновно, той черпи права от собственото си виновно поведение и търси
отговорност от Общината. Създава се изкуствена хипотеза за носене на
отговорност на Общината за недостатъци в инфраструктурата. Оспорва Общината да е поставила циментовите блокове
и да носи отговорност за действието на трети лица. Твърди, че не е налице
възникнало вземане в полза на ищеца, тъй като не е налице нито един от
елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. На основание изложените доводи моли исковете
да се отхвърлят. Алтернативно, моли при условие, че ответникът бъде осъден да заплати обезщетение, то да се намали, като в тази връзка оспорва размера на
неимуществените вреди . Възразява се срещу искането от ищеца допускане до
разпит на двама свидетели, поради обстоятелството, че техните показания преповторят написаното в
исковата молба. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетия по делото лист за преглед на пациент се
установява, че ищецът е прегледан от *** на *** като постъпва в 13,52 часа и
напуска в 14,37 ч., като са му е назначена терапия – покой, наколенка, лед и са дадени
указания. Поставена му е диагноза – контузия на коляното.
По делото е приет като
доказателство и амбулаторен лист от 11.03.2019 г.,, издадена ***, в който е
отразено, че пациентът – ищец по делото е в добро общо състояние, като се
констатира отток на колянна става, за което е предписан: покой. На същата дата
е направена и рентгенография на колянна става, като е установено, че няма данни
за фрактура в костите, формиращи дясна колянна става, като има начални ръбови
остеофити по контура на дясната патела.
Прието е като доказателство писмо
от ОП „Организация и контрол на транспорта“ към Община Пловдив от 23.05.2019
г., в което е отразено, че ОП „ОКТ“ не е монтирало пътни ивици по тротоарите на
гр. Пловдив до 2012 г. От 2012 г. монтира метални антипаркинг колчета Ф 89 Н=700 мм. с два светлоотразителни
стикера с логото на Община Пловдив и стълбчета от полимербетон със
светлоотразителна лента. Представени са и снимки на стълбчетата.
По делото е прието като доказателство
писмо от Община Пловдив – район Северен от 29.05.2019 г., в което е отразено,
че на тротоара на адрес – *** не са постовяни циментови блокове от страна на
служители на Район „Северен“, като липсва информация за дата на поставянето им.
Прието е като докозателство писмо
от 07.10.2019 г. от Пловдивски общински инспекторат, в което е отразено, че в
периода от м. януари 2019 г. до м. април 2019 г. не са получавани сигнали,
касаещи поставени на тротоара циментови блокове на ***.
Приети са и приложените към
исковата молба снимки на бетонните блокчета,които не са оспорени от ответника.
Ответникът оспорва обстоятелството тези блокчета да са поставени от него, а не
изобщо наличието на такива блокчета на тротоара.
От разпитаните по делото
свидетели се потвърждава изложената от ищеца фактическа обстановка. Показанията
на *** на свидетеля съдът преценява с оглед на останалите събрани по делото
доказателства, като се има предвид възможната й заинтересованост.
От разпита на *** на ищеца се
установява, че инцидентът се случил на ***
г., ден събота. Били със *** в мола на ***,
като връщайки се към вкъщи той се сетил, че не сменял маслото на колата и
трябва да закупи филтър и предложил да минат през магазина на ул. ***, като
нямало място дясното платно минали
по-напред и спрели преди една пешеходна пътека. Слезли, паркирали колата и
тръгнали вдясно да видят къде е магазина, за да си закупят масло. Стигнали чак
до ***, където има аптека, върнахме се
обратно, тъй като не видели магазина. На улицата посочва, че имало
магазин втора употреба, след това има хранителен магазин и след това гледаме **.
Точно там свидетелката чува силен писък от ***, който вървял от лявата й
страна. Извикал се страшно и силно стенене от болка и
се превил. Свидетелката го хванала, като
не разбирала какво става, но изведнъж видяла, че пред него има бордюр
около 40 см. дълъг, боядисан в жълто, намиращ се на тротоара на около половин
или 1 м. от улицата. В средата имало разстояние около 2 м. и още
един бордюр, боядисан в жълто и монтирани, като свидетелката била между двата
бордюра. Ищецът стенел от болка, като свидетелката помислила, че си е счупил
крака, не можел да ходи, като тя видяла, че се е получил веднага оток от долу
до коляното на десния крак. Свидетелката
се изплашила, помогнала му да отиде до колата, като видели негов приятел, който
им помогнал. Отишли до
хирургиите до бърза помощ, до спешен кабинет, като дали на ищеца направление за ортопед на регистратурата.
Оказало се, че няма счупени кости, само навяхване, изписали му мехлем за мазане. След това пак с негова
помощ се прибрали вкъщи, обаче болката му била страшна. Първата седмица нито през деня, нито през нощта спял,
постоянно бил на болкоуспокояващи, не можел до тоалетната да отиде, отока си стоял.
Не ходил и на работа. Вече втората
седмица започнала да отшумява болката. Към края на втората седмица ищецът започнал
да стъпва, но и до ден днешен при
натоварване на крака пак имал болка. В
понеделника на 11-ти свидетелката
помогнала на ищеца да отидат до личната
му лекарка, като му направили рентгенова снимка, но не помни какво точно са му
казали. Описва циментовия блок, като посочва, че изглеждал като циментово
бордюрче - около 40 см дълго и високо 15 – 20 см., боядисано в жълто. Имало още
едно бордюрче, на 1 м. от улицата,
другото било на около 2 метра от първото. Бордюрчето било в близост до *** и
хранителен магазин, като не си спомня точно дали пред фотостудиото или пред
магазините, но е сигурна, че не били просто поставени, а циментирани.
Св. *** потвърждава думите на ***,
като посочва, че той е приятелят, който са видели и им е помогнал. Спомня си на
девети март - събота, почивен ден, в ранния следобед, докато отивал да види
един приятел, близо до неговия дом на пешеходния светофар срещу *** видялх С.П.
заедно с *** му до неговата кола, видимо изпитвал болка, казал, че се е спънал
в бордюр, ударил си е крака и не може да ходи. Предложил му да го закара с неговата кола до хирургиите на ***. Отишли,
минали през ортопед. Казали, че няма счупвания, крем му казали, че са му
изписали. От там също с неговата кола го закарал до тях, помогнал му да се качи
горе и тръгнал по своите задачи.
От показанията на ***, която работи в Община
Пловдив, като *** се установява, че същата работи в общинското предприятие от ***
г. Общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта“ се занимава с
всичко свързано с пътната инфраструктура – пътни знаци, оградни пана, антипаркинг
колчета, мантинели и указателни панели. Всичко свързано с пътната инфраструктура
и безопасността на движение. Посочва, че по тротоарите монтират оградни пана
пред училища и детски градини, както и в средна разделителна и антипаркинг колчета,
за да не се паркира по тротоара за безопасността на пешеходците. Посочва, че
има два вида, които слагат колчета –
едните метални фи 89 с височина 70 см., които са черни с два стикера с логото
на Община Пловдив, а по основните булеварди слагат друг вид колчета, които са по-големи
и са от полимербетон, на които пише Община Пловдив. На всички има логото на
Община Пловдив. По самите тротоари твърди, че не слагат нищо друго освен
антипаркинг колчета, което да възпрепятства движението на пешеходците, като това
е само за ограничаване движението по тротоарите на превозни средства.
Свидетелката посочва, че когато получават сигнали, отиват, оглеждат на място и
ако неправомерно нещо е сложено на тротоара, което не е сложено от Община
Пловдив, информират Инспектората, като те проверяват дали някой го е сложил или
не и ако е неправомерно сложено се маха на база писмо от Инспектората. Посочва, че отговарят
за целия гр. Пловдив, за участъка на *** също отговарят.
От приетото по делото
заключение на съдебно – медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че причинената контузия на
дясната коленна става е причинена при индиректен, торзионен механизъм, отговарящ
по време и начин да е причинена така, както съобщава ищеца, а именно: при
спъване с левия крак в циментов блок, монтиран на тротоара, е загубил
равновесие, като десният му крак се е усукал при прекрачването над циментовия
блок и при това положение тежестта на тялото е паднала върху десния крак.
Усетено е изпукване и силни болки в дясната коленна става, като се е получил
оток на става с временно ограничение на десния долен крайник. Вещото лице
посочва, че получената контузия е довела до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Описаното травматично увреждане на дясната коленна става е било
придружено от болки и страдания, които са продължили за период от около 2
седмици, при обичайно протичане на оздравителния процес. Установява се, че
травмата на дясното коляно не е оказала съществено влияние върху общото
здравословно състояние на ищеца и това е установено при извършения преглед от
личния лекар – *** на 11.03.2019 г. –
„Добро общо състояние. Кожа и видими лигавици розови. Ритмична сърдечна
дейност. Кръвно налягане – 120/80. Пулмо /бял дроб/ - често везикуларно дишане,
без хрипова находка. Корем – мек, неболезнен“. Относно поставения от ответника
въпрос дали увреждането може да се получи и по друг начин от описания, вещото лице
отговаря, че получената контузия на дясната коленна става няма специфични и
категорични признаци, които да насочват към точно определен и единствен начин
на получаване – контузията може да се получи при всички случаи, когато има
въздействие на твърди тъпи предмети или се извършват неправилни движения в
коленна става. При изслушването вещото лице посочва, че в случая се касае за
контузия на дясната колянна става с изразен оток, болезненост и затруднено
движение в определен период. Препоръчано е било лечение за обездвижване на
ставата, покой и слагане на лед, обезболяващи средства. Това е продължило не
по-малко от две седмици, тъй като постепенно отока намалява, болките намаляват
и започва да ходи с куцукане. Болките и отока са отминали за две седмици, но е
възможно да е куцал и повече. Няма усложнение в оздравителния процес. Протекъл
е обичайно. Напълно е възстановен към настоящия момент. Вещото лице посочва, че
няма основание за последващи усложнения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. По силата на посочената разпоредба
отговорност носи възложителят на работата, а не прекият причинител, като
отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна предпоставка на
отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно
поведение, при това според съдебната практика не е необходимо персоналният
причинител да е известен.
Разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Закона за
пътищата регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на
правото на собственост върху същите е определена общината. На основание чл. 31
от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища,
включително и на тротоарите се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал.1
от Закона за движението по пътищата лицата, стопанисващи пътя, са длъжни да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съгласно чл.3, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата поддържането на подземните съоръжения, на
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, на
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организира от съответната община.
Наличието на неравности по
тротоарната настилка – бетонни блокчета създава опасност за движещите се по
него пешеходци, които са участници в движението по смисъла на § 6, т. 28
ДРЗДвП, поради което съставлява неизправност на пътя, отстраняването на която е
вменено в задължение на общината като собственик на пътя по силата на закона.
Същото обаче, не е било изпълнено към *** г. Общината като юридическо лице
осъществява правни действия/бездействия чрез натоварени от нея лица, както и
отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на настилката на тротоара на ул. *** в годно състояние и от това тяхно бездействие
са настъпили вреди в правната сфера на ищцата. Ето защо и тъй като вината на
натоварените от общината лица се презюмира /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, то налице са
визираните в закона предпоставки за ангажиране на гаранционно обезпечителната
отговорност на възложителя - Община Пловдив, за обезщетяване на вредите.
Ответната община, която не
отрича, че *** е общинска собственост и
се стопанисвана от нея, носи задължението да поддържа пътя, в това число
тротоарите и другите зони за движение на пешеходци в изправно състояние, така
че същите да могат да бъдат ползвани по предназначение. Именно оттук се налага
изводът, че след като за поддръжката на общинските пътища и тротоари е
отговорен собственика им- в случая ответната община, която с бездействието на
своите служители, натоварени със задължението да ги поддържат в добро
състояние. В разглеждания казус е налице несигнализирана неравност по процесния
тротоар – необезопасено бетонно блокче. Ето защо е налице и противоправното
поведение (бездействие) на делинквента - собственик на пътя, за неположената
дължима грижа за поддържането му в изправно състояние. Без значение е кой е
поставил тези бетонни блокчета на тротоара, доколкото ответната община има
задължение да поддържа тротоара в изправно състояние, да сигнализира
препятствия по него и да ги отстранява в кратки срокове. Действително в случая
не е са подавани сигнали от граждани, касаещи процесното бетонно блокче и тези
в съседство с него, но липсата на подадени сигнали не освобождава общината от
задължението й да проверява изрядността на общинските пътища.
От събраните по делото гласни
доказателства и от медицинските
документи се установява, че на посочената в исковата молба дата ищецата се е спънал в бетонното блокче, вследствие на което
са и причинени гореописаните телесни повреди в причинно следствена връзка с
падането, а именно: контузия на дясната коленна става.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При
определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968
г.) Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето и медицинската прогноза за неговото развитие - в този смисъл Решение №
69/18.03.2014 г. по гр.д.№ 4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания,
съдът констатира, че ищецът е преживял болки и страдания с малко по - висок интензитет в
първите часове и дни след инцидента, но същите
са отшумели в кратък период, като към настоящия момент ищецът е напълно
възстановен. Вещото лице посочва, че липсва основание за настъпване на
усложнения, като оздравителния процес е две седмици, като е възможно да е куцал
леко и след това.
При тези данни съдът намира, че причинените
неимуществени вреди могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата 800 лв., който размер напълно
съответства на установените по делото болки и страдания и стрес, които няма данни да продължават и към
настоящия момент.
Ето защо съдът намира, че искът за осъждане на ответника
да заплати обезщетението в размер 5000 лв. се явява изцяло
основателен и доказан до размера от 800 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 5000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно и
искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер на главницата от 800
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в размер на 1000 лв., от които
200 лв.- държавна такса, 100 лв.- депозит за вещо лице и 700 лв. – адвокатско
възнаграждение. Съдът счита за неснователно
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, тъй като същият е близък до предвидения минимум в НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и напълно съответства на усилията на
процесуалния представител по осъществяване на защитата по делото. Съразмерно на
уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 160 лв. Ответникът претендира и е представил доказателства
за разноски в размер на заплатен депозит за вещо лице от 100 лв., като на
основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер от 168 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********,
гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 да
заплати на С.Ж.П., ЕГН: **********,***5 сумата от 800 лв. (осемстотин лева)- главница, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
вследствие на индидент, настъпил на ***
около *** на ***, а именно: падане вследствие намиращ се на тротоара циментов
блок с размери около 40 см. дължина, окоол 10 см. височина и дебелина 10 см.,
боядисан в жълто, който инцидент е в
причинно – следствена връзка с бездействието на ответната община, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 160 лв.- разноски по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.П., ЕГН: **********,***,
пл. „Ст. Стамболов“ № 1 иск за разликата над сумата от 800 лв. до пълния
претендиран размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА С.Ж.П., ЕГН: **********,***5
ДА ЗАПЛАТИ НА Община Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ №
1 сумата от 168 лв.- разноски,
сързмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ