Определение по дело №1002/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 540
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20195501001002
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                19.04.2019 година                      гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.04.                                                                                              2019 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                                                РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                   

СЕКРЕТАР: 

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Ч.т.д. № 1002 писа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е образувано по частна жалба на “П.” АД против разпореждане № 9691/22.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 1828/2016 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлена като неоснователна молбата от 03.09.2018 г., уточнена с молба от 15.11.2018 г., на пълномощника на заявителя „П.“ АД, за повторно издаване в негова полза на изпълнителен лист срещу длъжниците „Н.“ ЕООД, Р.Х.Т. и „З.“ ООД, въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за присъдените му с нея вземания, чието съществуване е признато с влязлото в сила решение № 172/10.04.2018 г. по т.д. № 162/2016 г. на С. окръжен съд, както и за присъдените му със същата заповед разноски.

         Жалбоподателят “П.” АД излага доводи за неправилност и моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови определение за издаване на изпълнителен лист, с който длъжниците „Н.“ ЕООД, Р.Х.Т. и „З.“ ООД да заплатят солидарно на “П.” АД сумите, за които с решение № 172/10.04.2018 г. постановено по т. д. №162/2016 г. по описа на Окръжен съд – С.З. е уважен искът по чл. 422 , ал. 1 от ГПК.

 

         Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

По ч. гр. д. № 1828/2016г. заповедният съд е издал заповед № 1107/19.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, съгласно която длъжниците „Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД следва да заплатят солидарно на „П.“ АД въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката следните суми: 18 720 евро - изискуема към 01.04.2016 г. главница; 7 078,36 евро - изискуема възнаградителна лихва от 06.04.2012 г. до 06.04.2016 г.; 7 712,15 евро - изискуема наказателна лихва от 07.05.2012 г. до 14.04.2016 г. и 336,84 евро - изискуема комисионна за управление и обработка на кредита, начислена на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 2846,99 лв. - разноски по делото.

С определение № 1072/27.09.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1191/2016 г. по описа на С. окръжен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд, но не е обезсилил издаденият изпълнителен лист.

В законоустановения срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжниците „Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД против издадената заповед за изпълнение.  Поради това „П.“ АД предявила иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед, по който е образувано т. д. № 162/2016 г. по описа на Окръжен съд – С.З..

С решение № 172/10.04.2018 г. по т.д. № 162/2016 г. на С. окръжен съд е признато за установено по отношение на „Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД при условията на солидарност съществуване на вземането на “П.” АД за сумата от 18 720 евро, представляваща неиздължена изискуема главница към 01.04.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 278, 66 евро, представляваща неиздължена изискуема възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 5 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г., като над сумата от 3 278, 66 евро до претендираната сума от 7 078, 36 евро за периода 06.04.2012 г. – 15.04.2013 г. искът е ОТХВЪРЛЕН КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ, сумата от 6 871, 91 евро, представляваща неиздължена изискуема наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 5.3 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г. като над сумата от 6 871, 91 евро до претендираната сума от 7 712, 15 евро за периода 07.05.2012 г. До 14.04.2013г. ИСКЪТ Е ОТХВЪРЛЕН КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ и сумата от 336,84 евро, представляваща неиздължена изискуема комисиона за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т. 6.2.2 от договора за банков кредит на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., за които е издадена заповед №1107/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд. Със същото решение „Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД са осъдени да заплатят на „П." АД направените по ч. гр. д. № 1828/2016 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в общ размер на 2 456, 65 лв. съразмерно с уважената част от иска.

На 03.09.2018 г. по заповедното дело е постъпила молба от пълномощника на заявителя „П.“ АД, уточнена с молба от 15.11.2018 г., с която иска съдът да му издаде повторно изпълнителен лист срещу длъжниците „Н.“ ЕООД, Р.Х.Т. и „З.“ ООД, въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за присъдените му с нея вземания, чието съществуване е признато с влязлото в сила на 16.05.2018 г. решение № 172/10.04.2018 г. по т.д. № 162/2016 г. на С. окръжен съд, както и за присъдените му с нея разноски, защото с определение № 1072/27.09.2016 г., допълнено с определение № 1392/07.12.2016 г. по приложеното ч.т.д. № 1191/2016 г. на С. окръжен съд, било отменено разпореждането от 19.04.2016 г. по делото, с което била издадена тази заповед и изпълнителния лист по чл. 418 ГПК, и било отхвърлено заявлението му за издаването им, а законна последица от същото определение било и обезсилването на изпълнителния лист, без обаче да се засяга заповедта за изпълнение, която в тази хипотеза съставлява изпълнително основание след успешно проведения исков процес по чл. 422 ГПК.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил като неоснователна молбата от 03.09.2018 г., уточнена с молба от 15.11.2018 г., на пълномощника на заявителя „П.“ АД, за повторно издаване в негова полза на изпълнителен лист срещу длъжниците „Н.“ ЕООД, Р.Х.Т. и „З.“ ООД, въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за присъдените му с нея вземания, чието съществуване е признато с влязлото в сила решение № 172/10.04.2018 г. по т.д. № 162/2016 г. на С. окръжен съд, както и за присъдените му със същата заповед разноски, тъй като издаденият на 19.04.2016г. изпълнителен лист не е обезсилен.

Настоящият съдебен състав намира, че действително с определение № 1072/27.09.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1191/2016 г. по описа на С. окръжен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.  гр. д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд, но е пропуснал да обезсили издадения изпълнителен лист.

С определение № 536/19.04.2019г. постановено по ч.т.д. № 1191/2016 г. по описа на С. окръжен съд, съдът е допълнил определение № 1072/27.09.2016 г., като е обезсилил издадения изпълнителен лист. Поради това към настоящия момент няма пречка да бъде издаден изпълнителен лист в полза на „П.“ АД срещу Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД при условията на солидарност за сумата от 18 720 евро, представляваща неиздължена изискуема главница към 01.04.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 3 278, 66 евро, представляваща неиздължена изискуема възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 5 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г.; за сумата от 6 871, 91 евро, представляваща неиздължена изискуема наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 5.3 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 336,84 евро, представляваща неиздължена изискуема комисиона за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т. 6.2.2 от договора за банков кредит на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., за които е издадена заповед № 1107/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд;

По отношение на претендираните разноски направени в заповедното производство по ч. гр. д. 1828/2016г. на СтРС в общ размер на 2 456, 65 лв., компетентен да издаде изпълнителен лист е исковият съд по т.д. № 162/2016 г. на СтОС съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС. След направената служебна справка настоящият състав установи, че на банката – заявител е издаден изпълнителен лист по т.д. № 162/2016г. на СтОС за направените в заповедното производство разноски съгласно разпореждане от 07.08.2018г. Поради изложеното в тази част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е отказано да се издаде изпълнителен лист в полза на „П.“ АД срещу Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД при условията на солидарност за сумата от 18 720 евро, представляваща неиздължена изискуема главница към 01.04.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 3 278, 66 евро, представляваща неиздължена изискуема възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 5 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г.; за сумата от 6 871, 91 евро, представляваща неиздължена изискуема наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 5.3 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 336,84 евро, представляваща неиздължена изискуема комисиона за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т. 6.2.2 от договора за банков кредит на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., за които е издадена заповед № 1107/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд, а делото върнато на Районен съд С.З. за издаване на изпълнителен лист.

В останалата част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 9691/22.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 1828/2016 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която е отказано да се издаде изпълнителен лист в полза на „П.“ АД срещу Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД при условията на солидарност за сумата от 18 720 евро, представляваща неиздължена изискуема главница към 01.04.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 3 278, 66 евро, представляваща неиздължена изискуема възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 5 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г.; за сумата от 6 871, 91 евро, представляваща неиздължена изискуема наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 5.3 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 336,84 евро, представляваща неиздължена изискуема комисиона за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т. 6.2.2 от договора за банков кредит на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., за които е издадена заповед № 1107/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за издаване на изпълнителен лист в полза на „П.“ АД срещу Н." ЕООД, Р.Х.Т. и „З." ООД при условията на солидарност за сумата от 18 720 евро, представляваща неиздължена изискуема главница към 01.04.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 3 278, 66 евро, представляваща неиздължена изискуема възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 5 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г.; за сумата от 6 871, 91 евро, представляваща неиздължена изискуема наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 5.3 от договора за банков кредит за периода 15.04.2013 г. до 15.04.2016 г. и сумата от 336,84 евро, представляваща неиздължена изискуема комисиона за обработка и управление на кредита, начислена съгласно т. 6.2.2 от договора за банков кредит на 26.11.2012 г., 26.11.2013 г., 26.11.2014 г. и 26.11.2015 г., за които е издадена заповед № 1107/19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1828/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9691/22.11.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 1828/2016 г. по описа на Районен съд – С.З. в останалата обжалвана част.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    

     2.