Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .06.2019
г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН, Наказателно отделение, VI
въззивен състав в публичното заседание
на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при
секретаря Катя Апостолова и с участието
на прокурора Женя Енева , като разгледа
докладваното от съдия Ж.Шопова ВНАХД № 588 по описа на окръжен съд-Варна за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 337 от 21.02.2019 год. по НАХД № 2586 по описа на Районен съд -Варна,
Наказателно отделение, 36 с –в е признал обвиняемата Н.Н. В. за невиновна в това ,че за периода от
03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. в гр.Варна в условията на продължавано
престъпление за датите 03.03.2017
г.-05.03.2017 г.,05.04.2017 г.,24.05.2017 г.,07.07.-09.07.2017 г.,11.07.2017 г.
и на 12.09.2017 год.,като родител –майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила
съдебно решение-Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа
на ВРС,в сила от 04.01.2017 г.,относно личните контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.Г.,поради което и на
основание чл.304 от НПК била оправдана
по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по
чл.182,ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК .
Против
постановеното решение е постъпил протест от Районна прокуратура-Варна, в който
се посочва, че съдебният акт е неправилен и необоснован . Прави се искане
решението да бъде отменено, като се постанови ново, с което обвиняемата да бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Варна не поддържа протеста на ВРП. Счита, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и моли същото да бъде
потвърдено изцяло. Изразява съгласието си с мотивите на ВРС,че е налице
субективна несъставомерност от страна на обв.В. относно деянието.
Защитникът
на обвиняемата-адв.Г.Н. намира протеста за неоснователен и благодари на
прокурора от ВОП за това ,че не поддържа протеста. Като изразява становището си
,че решението на ВРС е правилно и постановено при детайлен анализ на всички
доказателства по делото .
Обвиняемата
В., редовно призована се явява лично и в последната си дума, изразява
становище,че се счита за невиновна.
Изцяло поддържа доводите си ,че нямат никаква комуникация със свид.В.Г.и не могат да достигнат до никакъв консенсус с него
относно личните контакти с детето.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно
производство № 466/2017г. по отношение на Н.Н.В. за това, че в периода от
03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. в гр. Варна, в условията на продължаване
престъпление - на датите 03.03.-05.03.2017 г.; 05.04.2017 г.; 24.05.2017 г.,
07.07.-09.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 12.09.2017 г., като родител - майка на Н.В.Г.,
осуетила и не изпълнила съдебно решение - Решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.д.
№ 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, в сила от 04.01.2017 г., относно личните
контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.В.Г. - да вижда и взема детето при себе си
всяка нечетна седмица от месеца, в петък след занимания на детето в детската
градина/училище до 18.30 ч. в неделя с преспиване; както и всяка седмица в
дните вторник и сряда да взима детето след детска градина/училище (след 16,30
ч.) и да го връща в дома на майката до 19,00 ч. – престъпление по чл. 182, ал. 2
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Защитата на обв. В.-адв.Г. Н. в съдебно заседание пред въззивния съд
,напълно споделя становището на прокурора от ВОП за недоказаност на обвинението от субективна
страна, като основава тезата си на обстоятелството, че обективно доказаното
неосъществяване на режима на лични отношения с бащата на процесните дати се е
дължал на влошеното здравословно състояние на детето, както и на създаването на
обективни затруднения от страна на бащата за правилното му осъществяване,
поради създалите се особености в отношенията между двамата родители –
необходимостта от посещения на отдел „закрила на детето“, полицейските органи и
др. Посочва, че и до настоящият момент бащата умишлено препятства стриктното
изпълнение на режима на лични отношения, като взема детето когато той прецени,
че това е необходимо, не си вдига телефона и отказва да комуникира с майката,
заплашва детето, че ако не се вижда с него ще подава жалби срещу майка му.
Поради изложеното пледира решението на ВРС изцяло да бъде потвърдено и нейната
подзащитна да бъде изцяло оневинена по така повдигнатите й обвинения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. Н.В. и св. В.Ц.Г.живели
около осем години на съпружески начала без да сключват граждански брак.
На 30.01.2011г. от връзката им се
родило дете - Н.В.Г., което на 5-месечна възраст било диагностицирано с
хидроенцефалия, която била преценена като вродена. На 2 годишна възраст била
оперирана от ингвинална херния, на 3 е установена агенезия на левия бъбрек, от
същата възраст е с прояви на бронхиална астма, установена е и сенсибилизация
към битови алергени и сърдечен шум.
Двамата родители продължили да живеят заедно в
гр. Варна до 2015г., когато се разделили и
отношенията им се изострили, като св. Г.считал, че това било
така поради непостоянния характер на обвиняемата, която поддържала връзка с
бившия си съпруг Г.с когото имали общо дете. Продължили да се събират
спорадично по повод празници на детето, но не живеели заедно, като Н. живеела
ту при единия, ту при другия родител.
С Решение № 4683/12.12.2016 г. по
гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г.,
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Г. било
предоставено на майката Н.Н.В.. Местоживеенето на детето било определено при
майката на актуалния й адрес към датата на постановяване на решението, а именно
в гр. Варна, ул. „**********, ет. 8, ап. 96.
Спрямо бащата В.Ц.Г.бил определен
режим на лични отношения с детето Н.Г. както следва: възможност да вижда и
взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца в петък след
заниманията на детето в детска градина/училище до 18,30 часа в неделя с
преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и сряда бащата има право да
взема детето след детска градина/училище /след 16,30 ч./ и да го връща в дома
на майката до 19,00 ч.; право да взема детето при себе си всяка четна година за
Нова година и Великден и всяка нечетна година за Коледа; втората половина на
одобрените от Министерство на образованието ваканции - пролетна и зимна, както
и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за
рождения ден на бащата, както и по два часа в деня на рождения ден на детето Н.,
на основание чл. 127 ал. 2 от СК. В.Г.бил осъден да плаща месечна издръжка в
полза на детето Н. чрез нейната майка Н.В. в размер на 180 лв. с падеж всяко
първо число на месеца.
След постановяване на съдебното
решение детето заживяло при майка си, а Г.започнал да го вижда съгласно режима,
определен от съда.
Отношенията между обв. В. и св. Г.след
раздялата им били влошени и силно обтегнати.
Двамата много трудно
комуникирали, обичайно си изпращали съобщения чрез телефон или по „Вайбър“, на
които не винаги си отговаряли, рядко провеждали нормални разговори относно
отглеждането на Н. и режима й на лични контакти с бащата, като непрестанно се
обвинявали един друг за влошената комуникация.
Посоченото обстоятелство довело
до подаване на множество жалби един спрямо друг, като през 2016 г. и 2017 г. Г.подал жалби срещу В.
за неспазване на съдебното решение относно личните контакти с детето му на
04.01.2017 г. (преписка № 112/2018 г. на ВРП) и на 24.04.2017 г. (пр.пр. №
5134/2017г. на ВРП), по които били постановени откази от образуване на
досъдебно производство.
По преписка № 112/2017г. В. била
предупредена с полицейски протокол от 02.02.2017 г. да спазва режима на лични
контакти между детето и баща му.
От заключението на изготвените и
приобщени към доказателствените материали по делото съдебно-технически
експертизи се установява на първо място съдържанието на двата подадени на тел.
112 сигнали от страна на обв. В. и св. Г.във връзка със събитията на
07.07.2017г. и на второ обстоятелството, че по делото е налична вайбър
кореспонденция между страните за част от инкриминираните периоди, която обаче е
предоставена в pdf формат, поради което и вещото лице не може да
гарантира за достоверността на съдържанието на файла, като по експертизата е
налична единствено описаната СМС кореспонденция за периода 18-24.05.2017г. В
експертизата е детайлно изведено съдържанието на телефонни разговори, проведени
извън рамките на инкриминираните събития, които обаче съдът не следва да
обсъжда предвид неотносимостта им към предмета на доказване в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – частично
от обясненията на обв. В., от показанията на свидетелите Р.Ж.П., П.Р.В., П.М.П.,
Р.А.И., М.П.Г., Д.С.Г., С.Т.Я., Ц.К.Ц., както и частично от показанията на св. В.Ц.Г.
При извършване на
доказателствения анализ на наличните показания съдът е разделил същите на три
групи:
Първата, включва показанията на
незаинересованите в определена посока свидетели – това са свидетелите Р.Ж.П. и П.Р.В.
–полицейските служители отзовали се на подадения на 07.07.2017г. сигнал на тел.
112; свидетелите П.М.П. – таксиметровия
шофьор закарал обвиняемата и детето й до МБАЛ „Св. Анна“, Р.А.И. – придружила майката и детето на
05.04.2017г.; както и показанията на св. Г. – осъществявала съдействие на
детето в ежедневните му потребности и познаваща отношенията му с двамата
родители.
Към втората група свидетелски
показания са включени показанията на св.
М.П.Г., на св. Ц.К.Ц. и на св. В.Ц.Г.
А към третата са включени
обясненията на обвиняемата В. (които прецени при съобразяване на тяхната
двойнствена природа), както и показанията на свидетеля С.Т.Я., с когото
обвиняемата живее на съпружески начала.
По отношение на първата група
свидетелски показания съдът не е
констатирал непълноти и
противоречия, както и какъвто и да е нюанс на заинтересованост, поради което и
са приети изцяло при формиране на фактическите си изводи. Същите установяват различни факти от
значение за настоящото производство, като по специално внимание следва да се
отдели на показанията на св. Г., която е категорична, че познава Н. и
родителите й, като всеки един от последните обича и се старае да полага нужните
грижи за детето си. Свидетелства за това, че се е случвало (макар да не сочи
точна дата) на детето да се налага да не види с баща си в ден, в който това е
следвало да се случи, но комуникация от страна на майката с бащата не е
отсъствала и тези промени (обичайно свързани с пътуване на детето извън града)
не са били противни на нейната воля. Наред с това от показанията на св. Иванова
се установява, че на 05.04.2017г. същата е посетила заедно с дъщеря си и обв. В.
и детето Н. МБАЛ „Св. Анна“, тъй като на Н. е трябвало да се извърши преглед на
главата, като до момента, в който Иванова си е тръгнала (след 17.00 часа)
преглед така и не бил осъществен. От показанията на св. Петков пък съдът
установи освен обстоятелството къде са се намирали Н. и майка й на 05.04. и
обстоятелството, че този свидетел често ги е карал до болнични заведения,
поради потребността от влошеното
здравословно състояние на детето.
От втората група свидетелски
показания съдът изцяло се е доверил на
показанията на свидетелите Г. и Ц., съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за съпругата и
колегата на св. Георгиев, за които е логично и житейски обосновано да подкрепят
доводите му. И двамата свидетели не отрекоха, че отношенията между Г.и В. са
обтегнати, че между тях на практика отсъства комуникация (включително такава
касаеща общото им дете и неговите специфични проблеми и потребности). От
показанията на св. Г. на свой ред съдът установи обстоятелството, че се е
случвало по време когато детето е било със съмнение за скарлатина и е следвало
да бъде взето от баща си той да го върне след един час, тъй като е материално
затруднен (току що платил издръжката), а е следвало да купи лекарства на детето
си.
Съдът дава вяра на показанията на
св. Г.в онази им част, от която става ясно, че на инкриминираните дати не е бил
осъществен режима на лични отношения между бащата и детето, като в останалата
им част доколкото съдържат лични оценки за цялостното поведение на майката
съдът не цени същите доколкото на практика не излагат факти от обективната
действителност, а съдържат оценъчни съждения на бащата за личностния и
родителски капацитет на майката. Любопитен акцент в разглежданите показания
съставлява заявеното от свидетеля по отношение на случай разиграл се по повод
на едно връщане на детето (от негова страна) в дома на майката (в ж.к.
„Чайка“), който не е част от относимите към предмета на доказване факти в
производството, но илюстрира по съответен начин състоянието на
взаимоотношенията (ако биха могли да се определят като такива) между двамата
родители. Въпреки, че бащата е бил с ясно съзнание, че майката и детето
фактически вече обитават нов адрес, тъй като тя му била казала да спазва
съдебното решение, той закарал детето на адреса на майката на ул. „******“ и
стоял там над 40 минути със запален двигател на автомобила, след което когато
никой не дошъл да вземе детето отвел същото във 02 РУП, където намерил майката
да подава жалба, тъй като детето й го нямало.
Последната група гласни
доказателства, които съдът обсъди са показанията на св. Я.и обясненията на обв.
В.. При положение,че едното лице в случая е обвиняемата, а другото лице е във фактическо съжителство с
него,съдът е подходил с достатъчна критичност към тези показания. Дори и при
тези обстоятелства съдът не намери
основание да не даде вяра на същите (частично на обясненията на В.) доколкото
по същество те не отрекоха, че на процесните дати срещите между бащата и детето
обективно не са се състояли. Що се отнася до представените по делото писмени
доказателства при изграждане на своите фактически изводи съдът си послужи с
материалите по приобщеното изп. дело № 4075/17г. (от което се установи
подаването на поредица от жалби между Г.и В. по множество поводи и обективните
затруднения които същите имат по повод изпълнението на режима на лични
отношения поради отсъствието на нормална комуникация между двамата); с
епикризата на Н.В.Г. от клиниката по неврохирургия и СБАЛБД „Д-р Лисичкова“
ЕООД Варна; с искова молба от Н.В. срещу В.Г.във връзка с промяна на
установения режим на лични отношения между Г.и детето Н.; постановления за
отказ от образуване на досъдебни производства; заявление и направление за
ползване на социални услуги, психологически консултации, протоколи за ползване
на екипна услуга, от които е видно че св. В.Г.отказва да провежда
психологически консултации, в това число такива с детето, тъй като не счита
себе си за отговорен за конфликта между него и майката на Н.; социален доклад
видно от който Н.В. притежава добре развити родителски умения, редовно посещава
консултации, заявява желание да поддържа ефективна комуникация с бащата на Н.
по въпроси отнасящи се до адекватното задоволяване нуждите на детето и неговото
състояние; решение № 4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на
PC-Варна, влязло в сила на 04.01.2017 г. определящо режима на лични отношения
на Н.Г. с баща й; справка за съдимост и характеристика на Н.В..
Относно изготвените експертни
заключения на представените по делото от обв. В. веществени доказателства –
мобилни телефони, съдът кредитира изцяло същите (в частта относно сигналите на
тел.112, съдържанието на установените около 24.05.2017г. СМС съобщения), като
не взе предвид съдържанието извършените записи от периоди следващи
инкриминирания, тъй като на те са неотносими пряко към съставомерните факти и
са били изготвени целенасочено и не по правилата на процесуалния закон, което
ги прави негодно доказателствено средство за целите на наказателното
производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В конкретния случай за да е
налице съставомерност на действията на обвиняемата съобразно разпоредбата на
чл. 182, ал.2 НК е необходимо от обективна страна родител да не изпълни или да
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на режима на лични
отношения с дете, като от друга страна е наложително това да се случи от страна
на субекта на наказателна отговорност имащ качеството родител от субективна
страна умишлено, при форма на вината пряк умисъл с непосредствена цел да не
изпълни или да се осуети изпълнението на постановения режим.
В процесният случаи от обективна
страна несъмнено се установи, че на инкриминираните дати в периода от
03.03.2017 г. до 12.09.2017 г. съгласно постановеното в Решение №
4683/12.12.2016 г. по гр.дело № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, влязло в
сила на 04.01.2017 г. свидетелят В.Ц.Г.е следвало да осъществи контакт с дъщеря
си Н.В.Г., като на всяка една от инкриминираните дати в периода това не се е
случило.
За да е налице обаче престъпление
по чл. 182, ал.2 НК (и то продължавано такова) в случая е необходимо другият
родител – обв. Н.В. умишлено да не изпълнява или да осуети изпълнението на тези
правно регламентирани срещи на бащата с детето, като именно посоченото
обстоятелство, според настоящия съдебен състав остана недоказано в
производството по делото.
За прецизност, по-долу в
настоящото изложение ще бъде разгледана всяка една от инкриминираните дати,
както и причините поради които не се е реализирало изпълнението на
постановеното решение.
На 03.03.2017г. - петък от нечетна седмица на месец
март, действително Н. физически не се
е намирала в гр. Варна, като по делото не се събраха доказателства, които да
обосноват тезата на обвиняемата, че тя е обсъдила заминаването си със св.
Георгиев. Въпреки това обаче по делото са налице категорични доказателства, че
когато бащата се е обадил на майката и е поискал да вземе дъщеря си тя е
изразила готовност това да се случи като за целта обаче св. Г.е следвало да
отиде да я вземе до гр. Силистра. Нещо повече, на следващия ден тя отново го е
осведомила, че двете вече се намират на територията на гр. Варна – в Аспарухово
и ако желае той можело да отиде да я вземе. Аргументите, които излага
представителя на ВРП и които се изтъкват от св. Георгиев, че той нямал
задължение да пътува до други населени места или квартали (различни от описаните
в съдебното решение), за да вземе детето си несъмнено са верни, но в случая
недопустимо според съда е да се смята, че живота на майката и детето й следва
да бъде подчинен на сляпото съблюдаване на постановения режим. Повече от
житейски логично е на семейството да се налага да пътува по повод или без, да
посещава близки и роднини, като в случая от бащата на детето зависи дали същият
желае да осъществи пълноценно контактите си с детето, което несъмнено е щяло да
го затрудни в житейски план, но това затруднение в никакъв случай не формира
извод за наличие на несъгласие от страна на майката контактите между бащата и
детето да се случат.
На 05.04.2017 г. /сряда/, когато детето е следвало да бъде взето от баща си
след детска градина, по делото се събраха доказателства, че Н.Г. е била взета
от майка си и е чакала целия следобяд пред лекарски кабинет в МБАЛ „Св. Анна“
за преглед, който така и не се е осъществил в процесния ден. Посоченото
обстоятелство според представителя на ВРП не налага извод за основателност на
причината поради която не се е осъществил контактът на бащата с детето, тъй
като по делото отсъствали медицински документи, които да обосновават спешна
наложителност от извършване на прегледа. Видно от приобщените към
доказателствените материали епикризи на Н.Г. същата от ранна детска възраст
страда от множество разнородни по вид и характеристика заболявания, което
обстоятелство несъмнено прави майката чувствителна що се касае до
здравословното състояние на детето. Посоченото заедно с показанията на св.
Петков (който посочи, че често се налагало да вози детето до болнични
заведения) и наличните по делото медицински документи доведе съда до извод, че
предвид деликатното здравословно състояние на детето не би могло да се посочи
кога състоянието на Н. е такова, че да налага извършването на спешни прегледи
още по-малко в съзнанието на нейната майка, която полага ежедневни грижи за нея
и е свидетел на страданията й. В случая св. Г.е имал възможността (без да е бил
длъжен да го стори), след като е узнал къде се намира детето му и с кого да
посети болничното заведение и да прекара време с дъщеря си, но вместо това той
е предпочел да приеме, че за пореден път контактът му с детето е бил умишлено
осуетен.
За 24.05.2017 г. /сряда/ по делото се събраха доказателства, че обв. В. е
положила усилия да уведоми св. Г.за обстоятелството, че на 24.05. детето ще
бъде с майка си извън града, като от текста на кореспонденцията е видно, че В.
е предлагала на Г. варианти как детето да прекара повече време с баща си през
лятото. Действително не се събраха доказателства дали тези съобщения са
достигнали до Георгиев, но единствено факта на съставянето им от страна на В. е
достатъчен според съда, за да изключи възможността същата умишлено да е
осуетила контактите на Г.с Н..
За времето от 07.07. до 09.07.2017г. /нечетна
седмица от месец юли/ когато е
възникнал поредният неприятен конфликт между страните по повод детето, по
делото са налице доказателства, че Н. е била с вирусна инфекция, която
подлежала на текущо лечение с медикаменти и инхалации, като майка й е
преценила, че преди да остави детето да прекара време с баща си е необходимо
здравословното й състояние да се стабилизира. Съдът е намерил, че и в този случай не се събраха
категорични доказателства, че у майката е бил налице умисъл да не изпълни или
да осуети постановеното съдебно решение. Това е така и в светлината на
показанията на св. Г., която заяви, че се е случвало когато Н. е болна баща й да
я връща на майка й, тъй като няма възможност (финансова) да изпълни
необходимото във връзка с лечението й. За пълнота съдът следва да посочи, че в
разглеждания случай фактически обв. В. не е била в жилището и отново фактически
не тя, а св. Я.не е предоставил детето на баща му.
По отношение на датата 11.07.2017 г. /вторник/ с
аналогични аргументи подсъдимата не е предала Н. на баща й в очакване на
подобряване на здравословното й състояние, като в посоченото обстоятелство
съдът не откри умисъл за неизпълнение на решението в това число в контекста на
това, че няколко дни по-късно - от средата на месец юли 2017 г. до около
04.09.2017 г. Н. е прекарала почти два месеца при баща си.
Що се отнася до 12.09.2017 г. /вторник/, съдът се
солидаризира с изложеното, че св. Г.е следвало да се види с дъщеря си, тъй като
въпреки че майка й е била в отпуск съобразно решението отпускът й касае
единствено лятната ваканция на детето. Като
съобрази обстоятелството, че почти през цялото лято детето е било при
баща си и , че майката е пожелала да
прекара с нея процесният ден (част от нейния отпуск) не съставлява
обстоятелство, което да обуславя умисъл от нейна страна да възпрепятства бащата
да се вижда с дъщеря си, след като самата тя му е предоставила почти цялата
лятна ваканция, за да бъде с дъщеря си.
По изложените съображения съдът
намери за несъставомерни от субективна страна действията на обвиняемата В..
В заключение съдът намира за
необходимо да посочи, че действителният проблем в настоящото производство не
съставлява обстоятелството, че е налице неколкократно обективно неизпълнение на
постановеното съдебно решение (което както стана ясно по делото е в неприключил
към момента процес на изменение), а в съществуващият и задълбочаващ се конфликт
между двамата родители, който несъмнено нанася сериозни вреди на общото им
дете.
Формалното изпълняване на режима
на лични отношения с бащата не би допринесъл с нищо за засилване на връзката на
детето с двамата му родители, като същите следва да осъзнаят и възприемат
необходимостта от провеждане на беседи и консултации (в това число
професионални такива), както и да приемат че в случая техните лични
взаимоотношения не са от значение, тъй като с поведението си, с открито
демонстрираната си нетърпимост един към друг, те отдалечават дъщеря си и я
поставят в недопустимото положение да избира между двамата си родители.
Без да се съмнява в загрижеността и любовта и на двамата родители
към своето дете, съдът счита че липсата на личен контакт между тях е във властта на всеки един от тях, а не на
държавните органи. И със все
по-задълбочаващия се конфликт между двамата родители на практика единствено се уврежда психиката на детето.
Поради което и следва двамата да мислят за отглеждането и възпитаването на детето си
много повече отколкото за себе си,предвид неговата крехка възраст-7 години.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия
състав на съда прие, че обвинението срещу обв. Н.Н.В. не е доказано по несъмнен
начин от субективна страна, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК.
Разбира
се, както обвиняемата В., така и св.Г.биха могли да намерят и далеч по
цивилизован подход за комуникация по между си, но влошените отношения между
бившите съпрузи, не могат да бъдат оправдание за неправомерните действия от
страна на нито един от двамата родители. Очевидно е, че както подсъдимата, така
и св. Г.не намират нужните средства за провеждането на цивилизован разговор
като родители на малолетната Н. и
правото да поддържа лични отношения с всеки от родителите си.
Също така
е очевидно, че нито един от родителите не осъзнава, че техния конфликт се
отразява на психиката на детето и неговите възприятия към всеки от родителите.
Напротив,
както единият, така и другият родител използват всички инструменти за държавна
принуда, в това число и чрез прокуратурата с цел уреждане на личните си
взаимоотношения и борбата за надмощие. Освен, че е недопустимо прокуратурата да
бъде използвана за подобни цели, в случаят отсъства и неправомерно поведение
което да бъде санкционирано.
Налице са
достатъчно институции и организации, които биха могли да бъдат многократно
по-полезни от прокуратурата в конкретния случай.
С оглед
изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост, въззивният съд счита, че атакуваното решение следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 378, ал. 5 от НПК,
Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337 от 21.02.2019 г. постановено по
НАХД № 2586/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна, НК, 36 с –в.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.