№ 6837
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Х.ва
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501628 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17904 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело № 6624/2022г. по описа
на СРС, 27-ми състав е осъден на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД М. Г. С. да заплати на Х.
И. Н. сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с извършено престъпление
на 04.02.2020г. в гр. София, около 23.30ч., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на лицето, с което е причинена средна телесна повреда – двустранно счупване на долна
челюст, представляващо престъпление по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което ответникът е
признат за виновен със споразумение по чл.381 и сл. НПК от 02.07.2021г. по НОХД №
4581/2021г. по описа на СРС, НО, 4 състав, така и причинени множество леки телесни
повреди в областта на главата и гърдите, ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 2400 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 04.02.2020г. до 09.02.2022г. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК М. Г. С. да заплати на Х. И. Н. разноски по делото в размер на 1576 лева и на
основание чл. 77 ГПК в полза и по сметка на СРС разноски по делото в размер на 400 лева.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Г. С. чрез назначения му
от съда особен представител- адв. П. А., с която се обжалва решението в частта относно
размера на присъденото обезщетение за вреди. Изложени са съображения, че не може да има
спор относно основанието на исковата молба във връзка с виновното поведение на М. С., за
което на същия било наложено ефективно наказание- лишаване от свобода за срок от 8
1
месеца за извършено деяние по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Не така стоял въпроса
по отношение на определеното обезщетение. Намира, че присъденото обезщетение било
завишено и не отговаряло на събрания доказателствен материал. Счита, че съдът не бил
провел собствено изследване и анализиране на доказателствения материал по делото, за да
обоснове решението си. Твърди, че периодът на хоспитализиране на пострадалия Н. бил
сравнително кратък, като за случая по отношение на счупената долна челюст не била
проведена хирургическа интервенция и пациентът бил изписан. Вещото лице било
посочило, че след рентгенографията от 08.05.2020г. нямало никакъв документ, който да
давал информация за състоянието на лицето и затова не можело да се намери връзка между
каквото и да е оплакване към настоящия момент и инцидента. Счита, че решението следва
да бъде отменено в частта на размера на присъденото обезщетение и да бъде присъдено
справедливо такова в приложното поле на хипотезата на чл. 52 ЗЗД съобразно с конкретните
събрани по делото доказателства във връзка с характера и времетраенето на търпените от
ищеца по делото вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Н., с
който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и
законосъобразно. Не били допуснати процесуални нарушения в производството и правилно
бил приложен материалния закон. Счита, че размерът на присъденото обезщетение бил
адекватен на причинените неимуществени вреди и съобразен със съдебната практика, на
която съдът се бил позовал изрично в мотивите на решението. Искането към съда е да
остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
С молба от 08.04.2024г. М. С. е посочил, че съдът е този, който определя
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, но в изпълнение на указанията,
становището му било, че сумата, която репарира настъпилите вреди на ищеца е в размер на
3000 лева, главница, ведно със съответната законова лихва.
С молба от 09.04.2025г. М. С. е посочил, че обжалваемият интерес по отношение на
иска за главницата е за разликата над 3000 лева до пълния присъден размер от 12 000 лева,
или интересът му е за сумата от 9000 лева. По отношение на обжалвания интерес за иска за
лихва, намира, че същият е в зависимост от присъдената главница и се изчислява спрямо
нея. Сочи, че законната лихва е пропорционална на присъденото обезщетение.
В проведеното съдебно заседание на 23.10.2025г. процесуалният представител на
въззивника е посочил, че изцяло обжалва решението в частта за присъдената лихва в размер
на 2400 лева, доколкото не било ясно по какъв начин същата била определена и присъдена
от СРС.
Предвид гореописаните молби и изявлението на процесуалния представител на
въззивника в проведеното съдебно заседание на 23.10.2025г. въззивният съд намира, че е
сезиран с въззивна жалба, с която се обжалва Решение № 17904 от 01.11.2023г., постановено
по гр. дело № 6624/2022г. по описа на СРС, 27-ми състав в частта, с която предявеният иск
по чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над сумата от 3000 лева до пълния уважен размер от
12 000 лева и в частта, с която е присъдена мораторна лихва в размер на 2400 лева.
2
С оглед на което решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лева като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. По правилността му намира следното:
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в
частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди е уважен до размера от 3000 лева.
Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от
настоящия съдебен състав досежно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства,
съставляващи основание на исковата претенция, а именно претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на противоправно вредоносно деяние на ответника-
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е одобрено споразумение по нохд №
4581/2021г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав, както и наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и деянието.
Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено
въззивният съд дължи произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с
размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди и размерът на
мораторната лихва.
По този въпрос са събрани следните доказателства пред СРС:
Приета е Епикриза от 08.02.2020г., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД- гр. София
на Х. И. Н., в която е посочена диагноза на ищеца – навяхване и разтягане на става /връзка
на челюстите/.
Прието е съдебномедицинско удостоверение № 103/2020г., издадено от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология от 10.02.2020г., от
което се установява, че при прегледа и от медицинската документация на Х. И. Н. е
установено двустранно счупване на долната челюст, кръвонасядания и охлузвания по
лицето. Посочено е, че травматичните увреждания могат да бъдат получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по време и начин, както
съобщава прегледания. В удостоверението е посочено, че счупването на долната челюст по
своята медико-биологична характеристика представлява счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говора. Останалите травматични увреждания били причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че от проучената
3
медицинска документация се установява, че при преглед и проведено обективно образно
изследване на Х. И. Н. в деня на съобщения инцидент- 05.02.2020г., е установено: лицева
асиметрия, множество хематоми, кървене от УК и невъзможност за отваряне на устата и
затруднено преглъщане. С клинично образно изследване било установено закрито счупване
на две места на долната челюст – в областта на тялото на долната челюст и в областта на
клона на челюстта в ляво артикулиращ процесус на лява слепоочна- долночелюстна става.
Експертът е посочил, че счупването на долната челюст е причинило и се отнася към
критериите на медико-биологичния признак счупване на челюст /по смисъла на чл. 129, ал. 2
НК/ като било налице трайно затруднение на дъвченето и говора. При проведен
специализиран съдебно-медицински преглед на 10.02.2020г. били установени и описани
следните травматични увреждания: кръвонасядане с давност на клепачи на дясното око;
кръвонасядане с давност на клепачи на лявото око и принадлежащо в лявата ябълчна и
слепоочна области; охлузване и кръвонасядане на ограничена площ с давност в дясната
трета на челото; кръвонасядане и охлузване с давност на лявата половина на челото; малки
охлузвания с давност в областта на левия ъгъл на долната челюст и прилежащо на шията;
кръвонасядане на венеца на долната челюст, отпред. Тези мекотъканни травми в съвкупност
били причинили и се отнасяли към критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че констатираните
травматични увреждания се дължали на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
причинят от отделни удари с или върху такива, по време и начин, отразени в исковата молба.
Счупването на долната челюст на две места можело да бъде причинено и от един удар със
значителна травмираща сила. Експертът е уточнил, че от мекотъканните увреждания
пострадалият е изпитвал болки, които следвало да отшумят до около 2-3 седмици след
инцидента. Счупването на долната челюст изисквало обездвижване за консолидиране на
счупените фрагменти. В конкретния случай се касаело за закрити счупвания при
обеззъбяване на долната челюст и не било предприето оперативно лечение с фиксиране и
обездвижване, а било стартирано консервативно поведение, което теоретично можело да
доведе до по-дълъг възстановителен период. Зарастването с формиране на здрав калус при
счупвания на долната челюст средностатически ставало за около 1,5 -3 месеца. В конкретния
случай видно от разчитането на рентгеновото изследване от 08.05.2020г. /към трети месец
след травмата/ счупването в лявата част на долната челюст все още не било пълно, а само
частично консолидирано. През време на зарастването освен изпитвани болки и страдания от
ищеца, е било невъзможно/затруднено отваряне на устата и дъвчене на твърда храна, което
налагало прием само на течно-кашева храна.
В проведеното съдебно заседание на 06.07.2023г. експертът е посочил, че по време на
консервативно лечение с оглед на обстоятелството, че не е имало открито нараняване
разкъсване на венеца било допустимо и имало практика да не се провежда хирургично
лечение. При провеждане на това лечение целта била да се отстранят счупените фрагменти и
това води до по-бързо зарастване. Сочи, че ако било проведено мобилизиращо лечение на
счупванията, шансовете за възстановяване били по-големи.
4
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
Св. Ч. Ч. е посочил, че се познава с ищеца от 2000г., имал магазин до стадион
Академик, а ищецът бил подръжка там. Сочи, че се виждали редовно, живеели наблизо.
Преди 3 години имало доста неприятен инцидент, началото на февруари месец. Обадил му
се и звучал много лошо, казал му че го били пребили. Казал му, че имало много неприятни
хора-съседи, които го пребили. Отишъл да го види и се срещнали пред кооперацията в една
градинка. Когато го видял, направо онемял. Имал хематоми по главата, аркади по веждите,
стоял в наведено състояние, боляло го да си вдига главата и не можел да яде. Накарал го да
отиде в 1 РУ. Впоследствие му се обаждал, казвал му че яде ядки, но ги мели с миксер.
Твърди, че Х. му бил казал, че бил в болница 3 дни. След това като се видели му казал, че
цялата челюст била изтръпнала и не можели да му направят протези. Накрая му казали, че
има частична пареза на челюстта. Трета година бил с частична пареза. Срещнали се есента
през 2020г., бил една година без работа.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени
с всички други събрани по делото доказателства, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са и се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства /в
частност от приетите писмени документи и СМЕ/. На следващо място субективните
възприятия на св. Ч. за последиците върху физическото състояние на ищеца и преживените
вследствие на инцидента болки и страдания са непосредствени.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968г. /. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната.
5
Настоящият съдебен състав намира, че при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства се установяват претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените удари, довели до наранявания и фрактура в областта на долната
челюст. На следващо място от показанията на св. Ч. се установяват описаните в исковата
молба неимуществени вреди- претърпени болки, невъзможност на ищеца да се храни
нормално, отражение върху социалните му контакти и отсъствие от работа, възникнали
именно в резултат на извършеното престъпление, поради което вредите по време, характер
и интензитет се явяват в причинно-следствена връзка с престъплението. С оглед доводите
във въззивната жалба следва да бъде посочено, че описаните от свидетеля обстоятелства са и
житейски логична последица от претърпяното увреждане в областта на главата, при което е
била затруднена дъвкателната способност на ищеца, а доколкото и останалите увреждания
са в областта на главата същите по категоричен начин обуславят притеснение, страх и срам у
ищеца вследствие на извършеното спрямо него деяние, които биха довели до ограничаване
на социалните контакти на ищеца.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от Х. Н.
увреждания, а именно- нанесени удари в областта на главата, довели до закрито счупване на
две места на долната челюст- в областта на тялото на долната челюст и в областта на клона
на челюстта в ляво артикулиращ процесус на лява слепоочна-долночелюстна става, довело
до трайно затруднение на дъвченето и говора, както и множеството други травматични
увреждания, получени от ищеца в областта на главата. На следващо място, съдът отчита
възстановителният период на ищеца, който е приблизително 3 месеца предвид извода на
вещото лице, че към третия месец след травмата счупването в лявата част на долната челюст
не е било пълно, а само частично консолидирано. Въззивният съд отчита и обстоятелството,
че вследствие на получените фрактури ищецът е отварял устата си затруднено и не е можел
да приема твърда храна. На следващо място, следва да бъде взето предвид и характера на
извършеното деяние- нанасяне на множество удари в областта на главата в обитавания от
ищеца апартамент, предвид което деянието следва да се квалифицира като емоционално
травмиращо, доколкото се касае за непосредствено посегателство над ищеца в собствения му
6
дом. Съдът отчита и изводът на експерта, че счупването на челюст на две места може да
бъде причинено от един удар, нанесен със значителна травмираща сила. Т.е. касае се за
нападение над ищеца, извършено с използване на значителна сила при нанасяне на ударите.
На последно място, съдът отчита и обстоятелството, че страните по време на инцидента са
били съседи, тоест житейски логично е и ищецът да е изпитвал притеснение за здравето и
живота си при престоя в дома си и след процесния инцидент.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот с оглед на
конкретните обстоятелства по делото е именно определеният от СРС размер от 12 000 лева
за извършеното престъпление. Поради което правилно предявеният иск е бил уважен изцяло.
В конкретния случай с оглед възрастта на ищеца към датата на извършеното престъпление
/59 години/ и нанесените множество увреждания съдът намира, че определеният размер не
води до неоснователно обогатяване за ищеца.
На последно място, във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главното парично
вземане, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на
материалния закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество, е очертан в случая
само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от
фактическите положения, установени от първоинстанционния съд относно изпадането в
забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата
и размера на вземането. Предвид изложеното предявената претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е основателна до размера и за периода, посочен в първоинстанционното решение. В
допълнение във връзка с доводите на процесуалния представител на въззивника, изложени в
проведеното съдебно заседание на 23.10.2025г., следва да бъде посочено, че СРС е посочил,
че съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът се смята в забава и без покана като е изчислил
дължимия размер на обезщетението /от датата на деянието до деня, предхождащ датата на
подаване на исковата молба/ съгласно чл. 162 ГПК, използвайки лихвен калкулатор. Именно
вследствие на извършеното изчисление СРС е посочил, че законната лихва за процесния
период е в размер на 2459,99 лева и при приложение на принципа за диспозитивно начало,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, е присъдил сумата от 2400 лева. Т.е. в мотивите на
решението са изложени и ясни мотиви по отношение на изпадането на ответника в забава и
дължимият размер на мораторната лихва.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
7
При този изход на спора право на разноски има въззиваемия Х. Н., който е сторил
разноски за депозит за особен представител в размер на 400 лева, които следва да му се
присъдят. В настоящото производство въззиваемият е бил представляван безплатно от адв.
Д. Т. Б. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024г. Предвид
което на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство пред СГС в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17904 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело №
6624/2022г. по описа на СРС, 27-ми състав в обжалваната част, с която М. Г. С. е осъден да
заплати на Х. И. Н. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания във връзка с
извършено престъпление на 04.02.2020г. в гр. София, около 23.30ч., чрез нанасяне на удари с
ръце и крака в областта на лицето, с което е причинена средна телесна повреда – двустранно
счупване на долна челюст, представляващо престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК, за
което ответникът е признат за виновен със споразумение по чл.381 и сл. НПК от 02.07.2021г.
по НОХД № 4581/2021г. по описа на СРС, НО, 4 състав, така и причинени множество леки
телесни повреди в областта на главата и гърдите, ведно със законната лихва считано от
10.02.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2400 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.02.2020г. до 09.02.2022г.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на Х. И. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева,
представляваща сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на адв. Д. Т. Б.,
САК, ЛН ****, с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
представителство на Х. И. Н. във въззивното производство.
Решение № 17904 от 01.11.2023г., постановено по гр. дело № 6624/2022г. по описа на
СРС, 27-ми състав в частта, с която М. Г. С. е осъден да заплати на Х. И. Н. сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания във връзка с извършено престъпление на 04.02.2020г. в гр.
София, около 23.30ч., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето, с което е
причинена средна телесна повреда – двустранно счупване на долна челюст, представляващо
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК, за което ответникът е признат за виновен със
споразумение по чл.381 и сл. НПК от 02.07.2021г. по НОХД № 4581/2021г. по описа на СРС,
НО, 4 състав, така и причинени множество леки телесни повреди в областта на главата и
гърдите, ведно със законната лихва считано от 10.02.2022г. до изплащане на вземането, като
необжалвано е влязло в сила.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9