Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , ………...2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в
публично заседание на тридесети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д. Генчева и в
присъствието на прокурора Калина Накова, като изслуша докладваното от с-я
Ангелов В.Н.О.Х.Д. № 4541 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.05.2018 г. по
НОХД № 13 928 от 2017г. по описа на СРС, НО, 7 състав съдът е признал за
виновен подсъдимия Б.Н.А.
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на 23.04.2017г.
около 05:00 часа, в гр.Нови Искър, по ул.Искърско дефиле”, с посока на движение
от ул.Чавдар войвода към ул.Вечерница, на кръстовището с ул.Зорница, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фиат”, модел “Пунто”, с peг. №
*******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4
на хиляда, установено по надлежния ред, като при условията на чл.54 от НК
му е наложил наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 (една) година при
първоначален „общ” режим и „глоба“ в размер на 200 ( двеста) лева.
С присъдата подс. А. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 ( една) година, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен
от това право по административен ред със заповед № 1790/23.04.2017г., считано
от 23.04.2017г.
На следващо място СРС, НО, 7 с-в
на основание чл.68,ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода“ в размер на 1 (една) година, наложено
на подс. А. по НОХД № 22 088/14г.
на СРС, НО, 132 състав също при първоначален „общ“ режим.
От така
постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който чрез подадена от
защитника му - адвокат С.С. - жалба
твърди необоснованост на присъдата, тъй като се счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Във въззивната жалба се излагат
доводи, че СРС не е обсъдил изцяло и всестранно събраните по делото
доказателства и в частност необосновано не е дал вяра на последователните
обяснения на подсъдимия. В условията на алтернативност се твърди прекомерност
на наложеното наказание. От въззивната
инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение или да смекчи наказателна му
отговорност.
В
съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага
атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия А. - адв. С. - моли съда да уважи депозираната от
него жалба и пледира СГС да го оправдае по повдигнатото му обвинение, като
счита, че от приетата във въззивното производство СМЕ се установява несъставомерност на извършеното
от подзащитния му, тъй като обективно той е карал с концентрация под 1.2
промила. Алтернативно поддържа искането си за определяне на наказание под
минимума, предвиден в закона/ замяната му с друго по вид наказание, позовавайки
се на добрите характеристични данни за А. и установеното количество алкохол в
кръвта му.
Подсъдимият А. моли за
снизхождение, считайки определеното му от СРС наказание за прекомерно и то би
довело до проваляне на бъдещето му.
Пред
настоящата въззивна инстанция бе проведено съдебно следствие, в което бе
изслушано и прието заключение на СМЕ и прието писмено доказателство – препоръка
от работодателя на подсъдимия.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото
е обстойно и прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК –
фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, субективната
страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, като въз основа на
новосъбраните във въззивното производство доказателства се налага и промяна на
приетите за установени фактически положения.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимия А. и показанията
на свидетелите Е.Д., Я.П., Т.Т., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на св. Д.Й., Д.Д., И.Б.и
Б.З., дадени на д.п., приобщени по реда на чл. 373,ал.1, вр. чл. 283 от НПК, както
и писмените доказателства, а именно: АУАН бланков № 598299 от 23.04.2017
г. , заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1790/23.04.2017г., разпечатка с
показателите на Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№0209 и проба № 738 с резултат 1.40
от 23.04.2017г. в 05:35 часа , талон за медицинско изследване № 0297123 от
23.04.2017г., списък рег.№ 3286 р- 45837/21.11.2016г. на успешно преминалите
последваща проверка средства за измерване от „Лаборатория за проверка на СИ в
Полицейска техника” - ГДНП , извадка от медицински журнал , лист за преглед на
пациент, декларация и справка за съдимост на подс. А..
Относими към
предмета на доказване се явяват и заключението на СМЕ, прието от въззивния съд,
както и препоръка от Е.Г.ООД.
Обосновано е прието, че подс. А. е правоспособен водач
на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС № ********* за категории
„В” и „АМ”, със срок на валидност до 05.09.2018 г. ; осъден е по НОХД № 22 088/14г.
на СРС, НО, 132 състав, с влязло в сила определение от 01.12.2014г., с което на
основание чл.198 ал.1, пр.1, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 (три)
години. От 27.09.2017г. подс. А. работи
в Е.Г.ООД на
длъжност „общ работник“ и съвестно изпълнява трудовите си задължения.
На 23.04.2017г. около 05:00 часа, в гр. Нови Искър, по
ул. „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. „Чавдар войвода“ към ул. „Вечерница“,
подс. А. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фиат”,
модел “Пунто”, с peг. № *******. Преди това заедно със свидетелите Д., П. и Т.подсъдимият консумирал алкохол – уиски
около 200- 250 мл. по повод рождения ден на св.Т..
На кръстовището, образувано от ул. „Искърско дефиле“ с
ул. „Зорница“, подсъдимият бил спрян за извършване на полицейска проверка от
свидетелите Д.П.Й., Д.С.Д.и И.С.Б.- служители във 02 РУ-СДВР, които били
назначени като ППГ 460 за времето от 19:00 часа на 22.04.2017г. до 07:00 часа
на 23.04.2017г. В хода на проверката свидетелите установили, че подсъдимият
лъха на алкохол и извикали за съдействие екип на О„ПП” - СДВР, който да
разполага с техническо средство за проверка на употребата на алкохол.
На място след около 35-40 минути пристигнал екип на
СДВР-0“ПП“, в състава на който бил св.Б.З. - младши автоконтрольор към О „ПП” -
СДВР. Последният изпробвал подс.А. в 05:35 часа с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, с фабричен № 0209, като отчетената проба № 738 дала положителен
резултат от 1,40 на хиляда алкохол в из дишания от подсъдимия въздух.
За констатираното св.Б.Н. З. съставил на поде.А. акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 598299 от
23.04.2017 г., който му бил връчен лично. Св.З. издал и връчил на подсъдимия и
талон за медицинско изследване № 0297123 от 23.04.2017г. В талона за медицинско
изследване бил записан отчетения резултат от 1.4 промила, установен с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № 0209, проба № 738,
като било посочено, че талонът е връчен на подсъдимия в 06.10 часа и същият следва
да се яви в УМБАЛ „Света Анна София” АД за даване на кръвна проба до 06.50
часа. След това подсъдимият бил придружен от свидетелитеЙ., Д.и Б.до УМБАЛ
„Света Анна София” АД, където същият в присъствието на полицейските служители и
на дежурния лекар отказал да даде кръв за химическо изследване. Това
обстоятелство било отразено в лист за извършен личен преглед на подс.А. от д-р
Делибашев, както и описано в медицинския журнал на болничното заведение и в
талона за медицинско изследване..
Според списък рег.№ 3286р-45837/21.11.2016г. на
успешно преминалите последваща проверка средства за измерване от „Лаборатория
за проверка на СИ в Полицейска техника” - ГДНП, средството за измерване на
алкохол в дъха „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № 0209 е преминал успешно
периодична проверка на 15.11.2016 г., като извършената проверка е със срок на
валидност от 6 месеца , т.е. към момента
на вземане на пробата същият е бил в изправност.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
1790/23.04.2017 г. свидетелството за управление на МПС на поде. А. било
временно отнето, считано от 23.04.2017г.
СМЕ, изготвена от в.л. М.М. и
приета в хода на въззивното съдебно следствие, дава заключение, че условно, във
връзка с начина на дишане и възможно отклонение в съотношението, при измерена
алкохолна концентрация с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 от 1.4%о, са
възможни кръвни концентрации до минимално ниво 1.25%о. От проведения в о.с.з. разпит на експерта се установява, че не
е възможно при изпита от подсъдимия „глътка“
алкохол да бъде
отчетен резултат от 1.4%о, а количеството трябва да бъде голямо – от порядъка
на 200 – 250 мл. концентрат.
Така приетата фактическа
обстановка се установява без съществени противоречия в събраните по делото
материали, като от показанията на свидетелите очевидци Д.П.Й., Д.С.Д.и И.С.Б.и
обясненията на самия подсъдими се установява авторството на деянието и в
частност управлението от страна на А. на МПС
на инкриминираните място и време, като този факт ( че е бил водач на
МПС) е изводим и от писмените доказателства по делото. Обстоятелствата на
измерената чрез техническото средство концентрация на алкохол в кръвта му,
както и отказът му да даде кръв за медицинско изследване също са установени по несъмнен и
безпротиворечив начин по делото от комплекса гласни и писмени източници на
информация.
Оспорен от подсъдимия и
допуснатите в хода на първоинстанционното съдебно следствие на негова страна
свидетели Е.Д., Я.П., Т.Т. е фактът на концентрацията
на алкохол в кръвта му в момента на спирането му от полицейските служители –
така подсъдимия и свидетелите сочат, че подсъдимият малко преди спирането му от
полицейските служители е изпил „глътка“ уиски – така подсъдимия „ .. глътнал
съм една глътка алкохол…“, св. Д. „…наздраве си казахме с водка по една
глътка…“, св. П.„…имаше шише с алкохол, той удари една глътка…“ и св.Т.„… Аз
носех бутилка с уиски и му дадох да си пийне…“. Тази данни в гласните доказателствени средства
противоречат на изнесените от експерта М.
данни за разграждането на алкохола в човешкия организъм и в частност на човек с
телосложението на подсъдимия А. от една страна и от друга – установената след 35-40 минути чрез техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта му. Експертът е категоричен, че подсъдимият
следва да е погълнал количество от 200 - 250 мл., за да бъде отчетена
такава стойност и което количество обективно не може да бъде приравнено на
„глътка“ течност ( още повече алкохолен концентрат), поради което и съдът
съобразявайки качествената характеристика на източниците на гласните
доказателства – подсъдимият е най – заинтересуваното от благоприятен за него
изход на делото лице, а свидетелите Д., П.иТ.
са в приятелски отношения с него, т.е.се явяват заинтересувани от благоприятен за А. изход на
делото, не ги кредитира за това обстоятелство, приемайки обясненията на подсъдимия
и подкрепящите го свидетелски показания в тази им части за защитна версия,
респ. обслужващи защитната версия на подсъдимия и несъответни на обективната
истина. В този смисъл единственото
противоречие по делото – употребеното от подсъдимия количество алкохол преди
управлението на МПС – се установява от показанията на техническото средство,
съпоставени с данните, изнесени от експерта при неговия разпит и то значително
надхвърля в количествено отношение заявеното от дееца и неговите приятели.
С оглед разпределянето на тежестта на доказване в наказателното производство и заключението на СМЕ за възможно отклонение при измерването с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 на концентрация от 1.4%о, следва да бъде приета кръвна концентрация на алкохол в кръвта на подс. А. от 1.25%о ( в който смисъл е и заключението на СМЕ, благоприятстващо в най - пълна степен подсъдимия).
Тази съвкупност от доказателства
несъмнено установява наличието на престъпление против транспорта и авторството
на подс. А. в неговото извършване. Ето защо и въззивната инстанция
намира, че деянието и авторството му от
страна на подсъдимия са установени по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин.
Останалите обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, се
установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от показанията на
свидетелите и представените писмени доказателства, удостоверяващи картината на
престъпното деяние и предхождащите и съпътстващите ги обстоятелства.
Ето защо и след самостоятелен анализ
на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция
по релевантните за правилния му изход факти, като на основание чл. 316 от НПК
прие нови фактически положения по делото, свързани с минималната възможна концентрация
на алкохол в кръвта на подс. А. от
1.25%о, данните за трудовата му
заетост и стриктно изпълнение на трудовите му задължения, като и двете обстоятелства
се установяват въз основа на събраните от СГС доказателства.
На базата на правилно възприетите
фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че
подсъдимият Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК. Същият на инкриминираната дата
същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,25 %о на хиляда, установено по надлежния ред. Поради отказа на
подсъдимия А. да даде кръв за изследване не е била изготвена химическа
експертиза и като меродавно относно наличието на алкохол в кръвта му следва да
бъде взето предвид показанието на техническото средство, съгласно чл. 6 от
Наредба № 30/27.06.2001 г., редуцирано съгласно заключението на СМЕ на експерта
М. в най – благоприятстващата подсъдимия насока – във връзка с начина на дишане и възможно
отклонение в съотношението на измереното от техническото средство. В този
смисъл присъдата на СРС следва да бъде изменена, като подс. А. бъде оправдан по
обвинението за разликата от 1.4%о до 1.25 %о концентрация на алкохол в кръвта
му, което се явява недоказано.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, при формата на вината пряк
умисъл. В случая за престъплението по чл.343б,ал.1 от НК разгледан
от интелектуален аспект, умисълът на подсъдимия е включвал съзнанието му, че
той въпреки силното му алкохолно повлияване /какъвто е смисълът на забраната/ е
управлявал МПС; ако е имал дори съмнения за конкретната стойност на алкохолната
концентрация в кръвта си, е следвало да ги подложи на обективна проверка, а при
невъзможност за такава – да не предприема поведение, свързано с управление на
МПС. Волевият момент на умисъл е
обективиран в активното му поведение, свързано с взаимодействие с уредите на
управление на МПС след употреба на алкохол.
СРС при условията на чл. 54 от НК
е определил на подс. А. наказание „ лишаване от свобода“ в размер на 1 година и
глоба в размер на 200 лева, приемайки
баланс между смекчаващите и отегчаващи
отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи е посочил младата възраст на
дееца и концентрацията на алкохол, която „не надвишава драстично съставомерния
минимален праг от 1.2 промила“, а като отегчаващо – извършването на
престъплението в рамките на изпитателния срок, определен му по НОХД №
22088/14г. на СРС, НО, 132 състав.
Въззивният съдебен състав счита,
че в настоящия случай контролираната инстанция е проявила прекомерна строгост ,
така щото наложеното наказание явно не съответства на престъплението –
основният критерий при определяното му, посочен в чл. 35, ал.3 от НК.
Действително подс. А. е осъден по
НОХД № 22 088/14г. на СРС, НО, 132 състав, с влязло в сила определение от
01.12.2014г., с което на основание чл.198 ал.1, пр.1, вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК,
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година,
отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за
срок от 3 (три) години и настоящото престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК се
явява извършено в рамките на изпитателния срок. Това обстоятелство несъмнено завишава
степента на обществена опасност на дееца, тъй като премирането му по предходното
осъждане с отложено изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е следвало
да окаже поправително и превъзпитателно въздействие към спазване на законите
поне в рамките на изпитателния срок, което очевидно не е възпряло подс. А. от
извършването на ново умишлено престъпление. От друга страна пред въззивния съд
бяха представени доказателства, че подс. А. е трудово ангажиран и с добри
характеристични данни по месторабота, което съпоставено с младата му и
понастоящем възраст води до значително снижаване на степента на обществена
опасност на личността на дееца. Т.е. единствено предходното му осъждане не може
да обоснове ефективното налагане на наказание „лишаване от свобода“, тъй като
личността на подсъдимия разкрива положителни насоки в житейското си развитие, а
именно полагането на общественополезен труд и недотам завършено личностово
развитие. В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден
принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те
са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към
спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да
върши други престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и
възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели
на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор
при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено
внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от
останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и
необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели на наказанието.
Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и ефективното му
изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не могат да се
постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца
и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други
престъпления.
При зачитане на тези отправни
положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените
цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия А. и без
въдворяването му в местата за лишаване от свобода, тъй като макар и тежко,
деянието не е против телесната неприкосновеност и живота, тоест, че с него не е
засегнато такова благо, налагащо непременно изолацията на дееца, поради което и
съдебният състав заключи, че разрешението
на СРС да постанови ефективно
изтърпяване на лишаването от свобода би надхвърлило легитимните цели на
наказанието.
Този извод се потвърждава от
степента на обществена опасност на конкретното деяние – установената по делото
концентрация на алкохол в кръвта на подс. А. от 1.25%о при инкриминирана такава
от 1.20 %о, т.е. едва с 0.05 %о надхвърляща съставомерната такава. Следва извод
за занижена степен на обществена опасност на деянието, което е основният
критерий при определяне на следващото се за престъплението наказание.
В този смисъл и въззивният съд
прие наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подс. А. обстоятелства,
когато и най – лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко, а именно – младата възраст, трудова ангажираност на дееца, добри
характеристични данни, подбудите за извършване на деянието и ниската степен на
обществена опасност на конкретното престъпление, поради което счете, че
адекватно на престъплението се явява определянето на наказанието при условията
на чл. 55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК – заменянето на наказанието „ лишаване от
свобода“ с наказание „ пробация“. Последното ( с оглед положителните данни за
личността на подсъдимия) въззивният съд намира, че ще бъде в състояние да
мотивира подс. А. да се въздържа от
други престъпни деяния и да преосмисли и преформулира ценностната си нагласа
към спазване на законите и добрите нрави.
При определяне на пробационните
мерки по вид и срок, въззивният съд съобрази предходното осъждане на дееца и
счете, че освен двете задължителни
пробационни мерки ( по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК) - „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” - за срок от 2 ( две)
години, явяващ се около средния, предвиден в закона и съобразен със завишената
степен на обществена опасност на дееца, следва да бъде наложена и пробоционната
мярка, предвидена в чл. 42а, ал.1,т. 5 от НК – поправителен труд, изпълнявана
по месторабота на подс. А. и включваща удръжки върху възнаграждението му в
размер от 20 процента в полза на Държавата за срок от 1 ( една) година.
Периодичността
на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да бъде определената с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично.
В този
смисъл присъдата на СРС следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта й
относно приложението на чл. 68, ал.1 от НК, тъй като законоустановените условия
за активиране на наказанието, наложено на подс. А. по НОХД № 22 088/14г. на СРС, НО,
132 състав не са налични и определения първоначален режим на наказанието „
лишаване от свобода“.
Отново с оглед степента на
обществена опасност на дееца въззивният съд намира, че не следва да приложи
разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, предвиждаща възможност наказанието „глоба“
да не бъде налагано, като съобрази кумулативния ефект на имущественото
наказание и определянето му от СРС в минималния, предвиден в чл. 343б, ал.1 от НК размер от 200 ( двеста) лева.
Въззивната инстанция счита, че
правилно СРС е определил наказанието чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по-близо до минималния предвиден в закона ( чл. 49, ал.1
от НК) размер, като налагането на кумулативно предвиденото наказание от 1 (
една) година лишаване от право на управление на МПС се явява адекватен
обществен отговор на завишената степен на обществена опасност на дееца именно в
качеството му на водач на МПС.
Именно комплексно определеното
наказание с оглед личността на подсъдимия би постигнало в достатъчна степен
целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало
същия за в бъдеще към спазване на установения в РБ правопорядък. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал.4
от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен
по административен ред от упражняването на това право.
В съответствие с правилото на чл.
189, ал.3 от НПК в тежест на подс.А. при този изход на делото следва да бъдат
възложени разноските, направени във въззивното производство – възнаграждение на
експерта по изготвената СМЕ – в размер на 225.95 ( двеста двадесет и пет лева и
95 стотинки) лева, платими по сметка на СГС.
При цялостната служебна проверка на присъдата
въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което и обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в
останалата част.
Воден от
горното и основание чл. 334, т.т. 3и 6, вр. чл.337, ал.1,т.1 и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 15.05.2018 г. постановена по НОХД
№ 13 928 от 2017г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7
състав като ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Н.А., с
установена по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това да е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,25 на хиляда до
1,4 на хиляда.
ИЗМЕНЯ присъда от 15.05.2018 г. постановена по НОХД № 13 928 от 2017г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия Б.Н.А., с
установена по делото самоличност, наказание,
като вместо определеното по реда на чл. 54 от НК наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 ( една) година, му НАЛАГА наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно „ПРОБАЦИЯ“, изразяваща се в пробационните
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично с
продължителност от 2 ( две) години; „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 2 (две) години и „поправителен труд“, включващ удръжки върху трудовото му възнаграждение
в размер от 20 процента в полза на Държавата с продължителност от 1 ( една)
година.
ИЗМЕНЯ присъда от 15.05.2018 г. постановена по НОХД № 13 928 от 2017г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав КАТО Я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с
която е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от 1 (една) година, наложено на подс. Б.Н.А., с
установена по делото самоличност, по НОХД № 22 088/14г. на СРС, НО, 132
състав при първоначален „общ“ режим и В
ЧАСТТА, с която е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“по настоящото дело.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 15.05.2018 г. постановена по НОХД № 13 928 от 2017г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 7 състав
в останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.Н.А., с
установена по делото самоличност, на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати
в полза на Държавата и по сметка на Софийски градски съд сумата от 225.95 (
двеста двадесет и пет лева и 95 стотинки) лева – направени разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.