№ 23431
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря Й.С.Д
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110156731 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД против Р.Б.Д..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът Т С” ЕАД-гр.София твърди, че между него и ответницата, като
собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния
имот: апартамент, находящ на адрес, с абонатен № ...... Твърди, че за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. е доставил топлинна енергия на ответницата, но
последната не била заплатила дължимата за това цена в общ размер от 899,75 лв.
Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в
размер на 104,68 лв. за периода от 15.09.2019г.-17.05.2022 г., както и сумата от 0,81лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 05.03.2020 г.-28.02.2022 г., в размер
на законната лихва за забава върху заплатена главница за услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м. 04.2021 г. в размер на 22,66 лева.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „М“ в сила
от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им
1
в 45-дневен срок. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче последната не била погасила задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Т С“ ЕООД. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т С” ЕООД, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 47316/2023 г., по описа на СРС, 35
състав, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Поради
подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, на заявителя било указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответницата му дължи сумите, както следва: сумата в размер на 899,75
лева – главница, представляваща цена на доставена до топлоснабдения имот на
ответницата топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава в размер на 104,68 лв. за периода от
15.09.2019г.-17.05.2022 г., както и сумата от 0,81лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода 05.03.2020 г. - 28.02.2022 г.
върху сумата дължима за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. - м.04.2021 г. в
размер на 22,66 лева.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответницата, като в
срока по чл. 131 ГПК последната се е възползвала от правото си да подаде отговор на
исковата молба, чрез адв. Р.. В отговора ответницата оспорва допустимосттаи
основателността на исковете. Сочи, че ответницата не била легитимирана да отговаря
по претенцията, доколкото фактурите били издадени на друго лице, поради което
искът бил недопустим. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
ищцовото дружество и ответницата. Излага, че претендираните в исковата молба суми,
формирани преди 24.08.2020 г. са погасени по давност, като в тази връзка се позовава
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и на ТР № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на
съдебна практика на СГС, с която застъпва, че чл. 33 от ОУ сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
началният момент на погасителната давност за месечните задължения не може да бъде
обвързан с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка. Моли съда да
2
постанови решение, с което да приеме исковата молба за недопустима, евентуално – да
отхвърли същата като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не изразява становище
по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.
235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По възражението за недопустимост на производството по делото, наведено в
отговора на исковата молба и свързано с липсата на доказателства за процесуална и
материалноправна легитимация на ответницата, съдът намира следното.
Процесуалната легитимация на страните по делото произтича от твърденията на ищеца
за принадлежността на спортното право, предмет на делото, и в този смисъл
наличието на процесуална легитимация на страните по делото се извежда от
твърденията, наведени в исковата молба. Т.е. необходимо е само ищецът да твърди, че
между него и ответника е налице облигационно правоотношение, по силата на което за
ответника са възникнали задължения, които са останали неизпълнени, за да е налице
процесуална легитимация на страните в производството. Материалната легитимация,
от друга страна, е свързана реалната принадлежност на спорното право и е въпрос по
съществото на делото, поради което възражението за липса на материална
легитимация не би могло да обоснове недопустимост на производството.
Възражението за недопустимост на производството, свързано с наличието на
влязло в сила решение за процесния имот за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. по гр.д.
№59871/2021 г. по описа на СРС, 33 състав също е неоснователно. Съдът е изискал
заверен препис от влязлото в сила решение по горепосоченото дело, от което е видно,
че предмет на делото по гр.д. №59871/2021 г. е предявен от лицето Димитър Иванов
Димитров спрямо „Т С“ ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на суми
за периодите м.05.2011 г. - м.07.2014 г., както и за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г. за
топлинна енергия, доставена до процесния имот. Така предявените искове се уважени,
доколкото ответникът „Т С“ ЕАД не бил доказал, че е налице облигационно
правоотношение между страните.
Не е налице основанието по чл. 299, ал. 1 ГПК за недопустимост на
производството, доколкото липсва субективен идентитет между двете дела.
По същество на спора, Софийски районен съд намира следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата –
3
че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт №95, том XXXII, дело
№6295/1969 г. за собственост на жилище по чл. 55 от ЗПИНМ, с който се
удостоверява, че Е.С.Ч е придобила по покупка от Софийския градски народен съвет
правото на собственост върху следния апартамент: №88, бл. 22, ет. 6, в ж.к. „Толстой“,
ул. „Свободен труд“.
Представен е и нотариален акт за замяна на недвижими имоти №20, том XI, дело
№4075/1990 г. на нотариус Миланов, по силата на който Р.Б.Д. прехвърля на Е.С.Ч
следния свой собствен недвижим имот: апартамент, в жилищен блок ...., находящ се в
гр. ....., ул. .... №4, като в замяна Е.С.Ч прехвърля на Р.Б.Д. следния свой собствен
недвижим имот: апартамент №88, бл. 26 (стар блок №22), вх. Д, ет. 6 в ж.к. „Толстой“,
гр. София.
Представено е и удостоверение с изх. №КО-7000-47/1/22.07.2014 г. от Столична
община, район „...“, с което се удостоверява, че ж.к. „.......“, бл. 22 и ж.к. „...“ бл. 26 са
номера на един и същ блок.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна
инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
4
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представения по
делото договор за замяна на недвижими имоти, съдът намира, че през процесния
период м.05.2021 г. - м.04.2023 г. именно ответницата е била собственик на процесния
недвижим имот. Същият е придобит от ответницата през 1990 г., като няма данни по
делото, нито твърдения след придобиването ответницата да се е разпоредила с него в
полза на трето лице.
Ето защо се налага извод, че ответницата има качеството на битов клиент
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следва да се отбележи,
че обстоятелството кога и на кого е открита партида при ищцовото дружество е
ирелевантно, доколкото в разглеждания случай същата има само счетоводно значение
и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това е така, тъй като
чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на
топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите
са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право
на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия.
5
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Т С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и
топлинна енергия за БГВ, която е начислена съобразно показанията на 1 брой водомер
на база реален отчет на уреда. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от
2007г. на база пълната отопляема кубатура 149 куб. м. Установено е също така, че
топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични
проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните
разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена
ТЕ през периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. са в общ размер на 2570,22 лв., като в
сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.
При защита на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е
посочило, че топломерът не е преминал метрологична проверка през 2020 г., но пред
2023 г. е преминал такава и е бил годно средство за търговско измерване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че съобразно воденото от ищеца счетоводство,
на основание издадените съобщения към фактури, за периода м.05.2018 г. - м.04.2021
г., потребената топлинна енергия за периода по прогнозни данни, е в размер на 425,39
лева за БГВ и 1671,87 лева – за отопление. Общата стойност на изравнителните сметки
за периода е в размер на 466,43 лева за доплащане, с което общата стойност на
потребената топлинна енергия се равнява на сумата от 2563,69 лева. За процесния
период са издадени 3 броя общи фактури, като за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г.
6
фактурата е на стойност 854,78 лева, налице са текущи плащания на главница в размер
на 487,26 лева, поради което остава разлика за доплащане в размер на 307,03 лева. За
периода м.05.2019 г. - м.04.2020 г. общата фактура е за стойността от 833,05 лева, като
окончателната сума за плащане останала дължима е в размер на 464,67 лева. За
периода м.05.2020 г. - м.04.2019 г. общата фактура е на стойност 924,08 лева, а
окончателната сума за плащане е в размер на 514,93 лева. Дължимите от ответницата
суми за топлинна енергия за процесния период, като се вземат предвид извършените
плащания, прихванати задължения за текущ период и възстановена сума от корекция
на цена извън процесния период, са в размер на 899,75 лева, а дължимата лихва за
периода 15.09.2019 г. - 17.05.2022 г. е в размер на 104,69 лева.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация, както и за битово горещо
водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи в абонатната
станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява се също,
че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно
устройство, отговарящо на изискванията на закона.
Неоснователно е оспорването на адв. Р.- процесуален представител на
ответницата, доколкото за процесния период нямало годно средство за търговско
измерване. От изготвеното заключение на вещото лице и от посоченото от вещото
лице в откритото съдебно заседание на 27.05.2024 г. става ясно, че действително през
2020 г. топломерът не е преминал метрологична проверка. Но такава е преминал през
2021 г. и през 2023 г., като е удостоверено, че същият е годно средство за търговско
измерване.
Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин потребеното количество топлоенергия. Следва да се отбележи, че
заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база
ежемесечните отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово
разпределение.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2018 г.
до м.04.2021 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
7
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 899,75 лв., то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2020 г. до
17.05.2022 г. възлиза в общ размер на 104,69 лв., изчислен от приетата ССчЕ и на
основание чл. 162 ГПК.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 22,66 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответницата /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
8
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, като се вземе предвид и чл. 3 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последици, и предвид датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда– 24.08.2023
г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до 16.06.2020 г. /чл.114,
ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.05.2020 г. вкл./.
Следователно размерът на непогасените вземания съгласно изчисленията на СТЕ
и ССчЕ, и на основание чл.162 ГПК възлизат на 890,31 лв.- главница за топлинна
енергия за периода от м.06.2020 г. до м.04.2021 г.
В приложение №1 към изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, са
посочени извършените от ответницата плащания и прихващания на суми за процесния
период, от която таблица се установява, че погасени чрез плащане/прихващане са
задължения по прогнозно начислените суми до м.11.2020 г. включително, в общ размер
от 328,66 лева, поради което за периода м.06.2020 г. –м.04.2021 г. ответницата остава
да дължи сумата в размер на 561,65 лева.
Изчислена съобразно чл. 162 ГПК дължимата се лихва върху сумата в размер на
561,65 лева за периода 15.09.2021 г. - 17.05.2022 г. е в размер на 38,25 лева, до който
размер и за който период искът за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът претендира заплащането на разноски, както следва: 155,55 лева – за
държавна такса, 250 лева – депозит за СТЕ, 250 лева – депозит за СсчЕ, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 25 лева – държавна такса за заповедното
производство и разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на
9
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Предвид неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на ищеца, е в размер на 100 лева.
Съобразно уважения размер на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в общ размер от 450,89 лева, както и сумата в
размер на 44,76 лева – разноски за заповедното производство.
Ответницата претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в
размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие в производството по ч.гр.д. №47316/2023 г. по описа на СРС, сумата в
размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие в исковото производство, както и 60 лева – заплатен депозит за
допълнителна СТЕ. Представени са доказателства за заплащане на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за
заплатено възнаграждение за осъществената в нейна полза правна защита по
заповедното производство, изразяваща се в подаване на бланкетно възражение по чл.
414 ГПК, в размер на по 50 лева. За осъществената правна помощ в исковото
производство, съдът намира, че претендираният размер от 500 лева е справедлив и
обоснован, като неоснователно се явява възражението за прекомерност, наведено от
ищеца, предвид което общото справедливото възнаграждение за осъществената в
полза на ответницата правна защита и съдействие в заповедното и в исковото
производство е в размер на 550 лева. Към дължимите се на отвтеницата разноски
следва да бъде прибавен и заплатения депозит за допълнителна задача към СТЕ.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата в размер на 245,97 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: .........
срещу Р.Б.Д., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:
1) сумата в размер на 561,65 лева – главница за доставена от ищеца топлинна енергия
за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г. до собствения на ответницата топлоснабден
имот, находящ на адрес, ап. 88, ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното плащане, както и 2) сумата в размер на 38,25 лева – представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 17.05.2022 г. върху непогасената по давност
10
главница за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47316/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 561,65 лева до пълния
претендиран размер от 899,75 лева – главница за доставена от ищеца топлинна енергия
до имота на ответницата, както и за периода м.04.2018 г. – м.05.2020 г. като погасен по
давност, за разликата над 38,25 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, както и за периода 15.09.2019 г. -15.09.2021 г., както и за сумата в
размер на 0,81 лева, обезщетение за забава за периода 05.03.2020 г.-28.02.2022 г., в
размер на законната лихва за забава върху заплатена главница за услугата дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. – м. 04.2021 г. в размер на 22,66 лева.
ОСЪЖДА Р.Б.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... сумата в размер на 450,89 лева – разноски в настоящото исково
производство, както и сумата в размер на 44,76 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 47316/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ......... да заплати на Р.Б.Д., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 245,97 лева – разноски за настоящото
исково производство и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 47316/2023
г. по описа на СРС, 35 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11