МОТИВИ към решение № 83./ 24.03.2016г., по АНД № 75/2016 г.
по
описа на Районен съд – Свиленград
– 28.03.2016г.
С постановление от 22.01.2016
г.прокурор при Районна Прокуратура- Свиленград, предлага да бъде освободен от
наказателна отговорност Х.В.Г. ***, роден на *** год. в гр. София. български
гражданин със средно образование, безработен. неженен, неосъждан с ЕГН -********** за това, че
на 02.06.2015 год. в гр. Свиленград управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка „Хюндай Аксент" с Р№ СА 61-57 ТН без съответното
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно
постановление № 14-0351-000218 / 06.08.2014 год.., влязло в законна сила на
14.08.2014 год.на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград
–престъпление по чл. 343в ал.2 вр. с
ал.1 от НК ,като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК.
Обвинител
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и
проявява процесуална пасивност.
Обвиняемият Х.В.Г., редовно
призован, не се явява. За него се явява адв. В.О., упълномощен защитник от досъдебното
производство.
Защитата пледира, за оневиняване
на подзащитният и,и постановяване на
оправдателно решение,предвид изискания и приобщен към доказателствата по делото
протокол за преминал успешно,както теоритически,така и практически изпит за
правоспособност да управлява МПС от категория „В” към датата на инкриминирното
деяние.Релевира редица доводи в подкрепа на защитната си теза.Алтернативно
моли,съдът да наложи минимално предвиденото наказание ,при изключителен превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Наказателното производство е образувано
за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от HK срещу Х.В.Г. ***, роден на *** год. в гр.
София, български гражданин със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан с ЕГН - **********.С Наказателно постановление № 14-0351-000218 /
06.08.2014 год. на Началник група към ОДМВР -Хасково, РУ - Свиленград на обв. Х.Г.
на основание чл.177, ал.1, т.2, предл П-во от ЗДвП е било наложено наказание
„Глоба" в размер на 200 лв. за това, че на 09.07.2014 год. около 01:30
часа в гр. Свиленград на бул. „България" на кръстовището с ул. „Х.
Ботев" посока бензиностанция „Еко" управлявал лек автомобил „Хюндай
Аксент" с Р№ СА 61-57 ТН, собственост на ЛЮБКА СТЕФАНОВА ДОНКОВА от гр.
София без да притежава свидетелство за управление. Наказателното постановление
е било връчено на обв. Х.Г. на 06.08.2014 год. който собственоръчно се подписал
за това, че е получил препис от това постановление. Наказателното постановление
№ 14-0351-000218 / 06.08.2014 год. на Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ -
Свиленград е влязло в законна сила на 14.08.2014 година.На 01.06.2015 год.
МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХАЙЛОН, НИКОЛАЙ Г. РУСЕВ и СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ СТОЕВ и тримата
служители на РУ - Свиленград били на работа по утвърден седмичен график, като
изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт и
охрана на обществения ред в района на общ. Свиленград.На 02.06.2015 год. около
02:40 часа движейки се с патрулния автомобил по площад „14 март",. Михаил
Михайлов, Николай Русев и Светослав Стоев чули форсиране на двигател на моторно
превозно средство в района на заведение „Спайдьр". При извършването на
обход в този район, Михаил Михайлов, Николай Русев и Светослав Стоев забелязали лек автомобил „Хюндай
Аксент" с Р№ СА 61-57 ТН, управляван от обв. Х.Г. и движещ се от заведение
„Спайдър" в посока ул. „Александър Стамболийски". Михайлов подал сигнал със „Стоп" палка
за спиране на автомобила. След като патрулния автомобил на РУ - Свиленград се
изравнил с лекия автомобил „Хюндай" управляван от обв.Х.Г., Михайлов
извикал на обв. Г. да спре автомобила, но същия ускорил скоростта, завил наляво
и продължил движението си по ул. „Х. Шишманов". Михаил Михайлов, Николай Русев и Светослав Стоев веднага потеглили с патрулния
автомобил след лекия автомобил „Хюндай" управляван от обв. Х.Г. с пуснати
светлини и звуков сигнал. Въпреки това обв. Г. не спрял управлявания от него
автомобил, завил наляво по ул. „Иван Вазов" след което пред дом № 5 спрял
автомобила, слязъл от него и побягнал в посока хотел „Свилена".
Пристигналите на място Михаил Михайлов, Николай Русев и Светослав Стоев
установили, че в автомобила като пътник се намира ГЕОРГИ ДИМИТРОВ МИТЕВ от гр. Свиленград. Св.
Митев заявил на служителите,че автомобила се управлявал от обв. Х.Г. които
поради липса на свидетелство за управление на МПС не спрял на подадения му
сигнал със „Стоп" палка.На 05.06.2015 год. ДРАГАН НИКОЛАЕВ ДРАГАНОВ -
служител на „Пътен контрол" при РУ -Свиленград съставил на обв. Х.Г. АУАН,
серия Т с бланков № 984199 / 05.06.2015 год. за извършено административно
нарушение по чл.150 от ЗДвП.От справка за нарушител / водач - л.26 от
Досъдебното производство се установява, че обв.Х.Г. не притежава свидетелство
за управление на МПС и към момента са му били налагани следните наказания по
ЗДвП:1. НП № 14-0351-000218 /
06.08.2014 год. по чл.177, ал.1. т.2, предл. 1-во от ЗДвП - "глоба" в
размер на 200 лева; по чл.185 от ЗДвП - „глоба" в размер на 20.00 лева и
по чл. 174, ал.1 от ЗДвП - „глоба" в размер 600 лева. 2.НП № 14-0351-000443/09.10.2014
год. по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ - "глоба" в размер на400 лева.З. НП № 15-0351-000174 /
26.06.2015 год.по чл.175, ал.Ц т.4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200
лева.От справка на ОДМВР - Хасково, сектор „КИАД" се установява, че лек
автомобил „Хюндай Аксент" с Р№ СА 61-57 ТН е собственост на ЛЮБКА
СТЕФАНОВА ДОНКОВА от гр. София.На Х.В.Г. *** е било повдигнато обвинение по
чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.Разпитан по досъдебното производство обв. Х.В.Г.
*** се признава за виновен и подробно описва горната фактическа
обстановка.Видно от представеното свидетелство за съдимост обв. Х.В.Г. *** не е
осъждан.От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен и
безспорен начин, че обв. Х.В.Г. *** е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно:
На 02.06.2015 год. в гр. Свиленград
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Хюндай
Аксент" с Р№ СА 61-57 ТН без съответното свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление №
14-0351-000218 / 06.08.2014 год.., влязло в законна сила на 14.08.2014 год.на
Началник група към ОДМВР - Хасково, РУ - Свиленград.
От субективна страна обв. е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хип. 1-ва от НПК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могьл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване.Напълно ясно е съзнавал,че за да управлява МПС-то е
необходима съответна правоспособност,която се удостоверява единствено и само
със надлежно издадено СУМПС и че е наказван по административен ред за такова
деяние,но въпреки това е управлявал
автомобила.Очевидни са елементите на
прекия умисъл обективиран в действията и
поведението на обвиняемия.Обективните
обстоятелства безспорно установени по делото
сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което е повдигнато и предявено
обвинение.Като смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на
наказанието, следва да се има предвид , че е издържал всички изпити и е
трябвало само да представи необходимите документи за издаване на СУМПС и
неговата млада възраст.Обстоятелствата ,
които обуславят предпоставките за
прилагане на института за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание , като липса
на предходно осъждане , отсъствие на
причинени имуществени вреди са взети
предвид при квалификацията и не следва
да се ценят повторно , като смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Отделно от това съдът дължи
следните съждения - Разпоредбата на чл.343в ал.2 от НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
управление.Горната разпоредба е приложима за всички случаи, когато лицето е
вече санкционирано по административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
за управление без свидетелство - както в хипотезата, когато свидетелство за
управление на МПС не е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето.
Двата престъпни състава на престъпленията по
чл.343в, ал.1 и 2 от НК, макар и самостоятелни, боравят с единни понятия за
правоспособността на дееца като водач на МПС и правото му законосъобразно да
осъществява такава дейност, за което притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/.Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП
„за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”, т.е.
според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали
притежаваното от него СУМПС е „съответно”. От друга страна, съгласно чл.157
ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС
и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно
нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за един месец от съставяне на акта.
Правното значение на СУМПС е изяснено в
чл.3 ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните
граждани имат силата и на документ за самоличност.Основното предназначение на
СУМПС,обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от
дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в
националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от
20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г.,
Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от
ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3 от ДР на ЗДвП
(ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване
и съхранение на българските лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП
„урежда ... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове”, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от МПС”. Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на
МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е
длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да
удостовери „правоспособността за управление на МПС”. Съгласно този закон, СУМПС
като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава
на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл.10 ал.1 т.5
от с.з.), т.е. той е „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управление на МПС” от „категорията/ите, за които е валидно” (чл.50 ал.1 и
чл.53 ал.1 т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на
ЕС. С § 1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е „нередовен български
личен документ” – „ е с изтекъл срок на валидност”, а съгласно чл.81 ал.2 т.6
от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако
„използва нередовни български лични документи” ( с ал.1 т.7 на същия член, но с
изменение на закона в сила след инкриминираното деяние - ДВ бр.75/2012 г. е
наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново
СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място
в друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на
БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа
на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с
управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да
осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на
придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени
знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални
стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС,
което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното
подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС,
инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол
... за съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на посочените
цели, общи за ЕС, поради което те „следва да съвпадат с подновяването и да се
определят от срока на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка държава-членка
на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна
валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху
годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с
оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме,
че изискването за „съответно свидетелство за управление на МПС” значи да е
валидно както с оглед на срока на неговата „административна валидност”, така и
за „категорията МПС”, което се управлява от водача.
Когато дадено лице не е
провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП.
Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл.157 ал.4 от ЗДвП
„губи придобитата правоспособност” заради отнети всички контролни точки.
Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество
нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни
точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и
затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовачен изпит.
Съдебната практика е утвърдила в
множество решения на ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е приложим за всички случаи на
управление на МПС без съответно СУМПС – както когато такова не е издавано на
водача, така и когато то е отнето на някакво основание. Не е съответно и СУМПС
с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на
срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със
съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с
националното законодателство. При просрочие на валидността на СУМПС и управляване
на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна
отговорност (уредена в чл.171 ал.1 т.2 вр.чл.150а от ЗДвП), а когато в
едногодишен срок от наказването му по административен ред продължава да
управлява МПС без „подновено” СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2
от НК. Задължение на водача, в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си
за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на
управляваното такова СУМПС, а това означава и то да е в срока на
административната му валидност, за да е годен удостоверителен документ за тази
му правоспособност – в този смисъл виж Решение на първо н.о. на ВКС по кнд №
2161/2012 година и други.
Обвиняемият е имал съзнанието
за неиздадено СУМПС, за което вече е бил наказан по административен ред и е
следвало да направи необходимото за да докаже със съответните необходими и изискуеми
се документи пригодността си за
управление на МПС от категорията на добитата от него правоспособност. Не може да
се приравни факта на издържал всички изпити с факта за наличие на годно
доказателствено средство –наличие на СУМП, още повече , че за самото издаване и
снабдяване съсУМПС е необходимо да се представят редица документи и най вече карта за медицински преглед .
За извършеното престъпление по
чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до две години.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С престъплението не са
причинени имуществени вреди, което да налага тяхното възстановяване.
В случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като същата е императивна и са
налице всички изискуеми от закона предпоставки. Ето защо, съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия за извършеното и описано по–горе
престъпление и му наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от НК.
От изложеното следва извода, че с деянието си подсъдимият
е осъществил престъпление по чл. 343в,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
се установява, че подсъдимият е бил завършил теоретично и практическо обучение
за придобиване на правоспособност и дори да се е снабдил със съответна
документация за издаване на свидетелство за управление на МПС, като е бил положил и успешно практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС , то тези обстоятелства,
обаче са ирелевантни за съставомерността на деянието му по чл.343в, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК, доколкото за наличието на това престъпление е достатъчно да
се установи, че деецът е управлявал МПС без да има издадено свидетелство /и при
наличие на останалите обективни признаци на престъпния състав/.
Съдът счете, че предвид изложеното по-горе,
на обвиняемия следва да бъде наложено справедливо административно наказание „ГЛОБА”, а
именно при сериозен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка, съдът прие, че предвиденото административно
наказание следва да е в размер – на
1000 /хиляда лева /.
Съдът намери, че
с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по
отношение на обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
