Р Е Ш Е Н И Е
№ 260665 13.11.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети ноември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 2258
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД
против В.Н.А. за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 421/2020 г. по описа на БРС.
В процедура по оставяне на производството без движение,
на 10.06.2020 г. по делото постъпва молба от ищеца, с която заявява, че оттегля
установителните искове за сумите 207,06 лева неустойка, 207,06 лева такса за
експресно разглеждане на документи и 245 разходи и такси за извънсъдебно
събиране, като представя доказателства за довнесена държавна такса.
С
определение от 11.06.2020 г. е прекратено производството
по делото в частта, с която „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД предявява против В.Н.А. искове за установяване на
дължимост на сумите 207,06 лева неустойка, 207,06 лева такса за експресно
разглеждане на документи и 245 разходи и такси за извънсъдебно събиране,
дължими на основание договор за паричен заем № ***/11.07.2018 г.
С определение
№ 5759/03.08.2020 г. съобщението, с което са изпратени на ответника книжата по
делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК. С определение № 260385/25.08.2020
г. съдът назначи адвокат И.И.О.-К. за особен представител на ответника В.Н.А.
по делото, която депозира отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 11.07.2018 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и В.Н.А., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за паричен
заем „***“ № *** (за краткост Договора), с който дружеството предоставя кредит
в размер на 500 лева. На А. е представен предварително стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, който той е
разписал. От този формуляр е видно, че размерът на възнаградителната лихва е
69,38 лева.
Според чл.2, ал.1 от Договора с подписването му страните
се съгласяват да се рефинансира текущ заем на кредитополучателя, като
последният заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за
паричен заем от 03.07.2018 г., което към датата на подписване на Договора е в
размер на 293,34 лева. Страните правят изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, а именно: от заемната сума по Договора кредиторът
прихваща задължението на А., посочено по-горе, като след извършеното прихващане
задължението заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя
остатъка от заемната сума по Договора, а именно 206,66 лева, като Договора има
силата на разписка за получаване на тази сума.
Останалите условия на Договора са следните: размер на
погасителната вноска – 110,92 лева, в която са включени част от дължимата
главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема – 7 месеца;
брой вноски – 7; посочени са датите на плащане на всяка една погасителна вноска
(първата е с падеж 10.08.2018 г., а последната с падеж 06.02.2019 г.); фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 40,30; лихвен процент на ден, приложим при
отказ от Договора до 14-тия ден – 0,11; общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане – 776,44 лева; годишен процент на
разходите на заема – 49,46.
Според чл.4 от Договора кредиторът има право да прехвърли
правата си по Договора на трети лица, като, от своя страна, кредитополучателят
има право да се откаже от Договора, без нужда да обосновава отказа си пред
кредитора – чл.6 от Договора. По Договора ответникът не е извършил плащания.
На 01.12.2016 г. ***“ ООД (цедент) и ищцовото дружество,
цесионер, сключват рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия),
като Приложение № 1 от 01.04.2019 г. е неразделна част от договора за цесия. По
силата на този договор и приложението цедентът прехвърля на цесионера
вземанията си по Договора в общ размер на 1128,50 лева, сред които са
вземанията за главница и възнаградителна лихва. Цесионерът е изрично
упълномощен да уведоми длъжника за цесията. Последната е съобщена на ответника
с получаване на книжата по делото.
На 23.01.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу А., по което е образувано ч. гр. дело №
421/2020 г. по описа на БРС, като по него на 24.01.2020 г. е издадена заповед
за изпълнение за следните суми: 500 лева главница; 69,38 лева договорна лихва
за периода 10.08.2018 г. – 06.02.2019 г.; 38,06 лева мораторна лихва за периода
11.08.2018 г. до 13.12.2019 г.; законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за
заповедта на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, кредиторът предявява установителните
искове, по които е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на
обективно кумулативно съединяване три
установителни иска
с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл. 6
от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Няма доказателства ответникът да е уведомен
за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.
Ответникът по делото е уведомен от цесионера за
цесията, но действащ като пълномощник на стария кредитор, т.е. А.
узнава точно кое свое задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о. Ето защо с получаването на книжата по делото ответникът е уведомен за цесията. Без значение е обстоятелството, че ответникът е
представляван от особен представител (аргумент от решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС, първо т. о.), т.е. е налице връчване на
уведомлението за цесията на ответника чрез назначения му особен представител, поради което цесията е
произвела действие по отношение на ответника.
Безспорно се установи, че е налице договор за кредит,
като той е написан на шрифт 12 и длъжникът е получил сумата от 206,66 лева,
която следва да му бъде предадена след погасяване на задължение по друг договор
за заем между същите страни.
Според пар.2 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от
15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г. – Словакия на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора. Лихвата е фиксирана за целия
срок на Договора.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от него,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за неговото
упражняване.
Ето защо е налице валиден договор за
кредит. Според чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл
Договорът попада под уредбата на ЗПК и отговаря
на изискванията на чл.
11 ЗПК. Падежът на Договора е настъпил и липсва плащане, поради
което претенциите за главница и възнаградителна лихва са
изцяло основателни – кредиторът има
вземане за 500 лева
главница, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 23.01.2020 г., както и вземане за 69,38 лева възнаградителна лихва за
периода 10.08.2019 г. – 06.02.2019 г. Тук се налага следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е финансова институция, поради което за периода
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява законна лихва върху
вземането за главница, защото тя по същество представлява лихва за забава от
момента на сезиране на съда.
По иска за
присъждане на мораторна лихва върху непогасената главница:
Претенцията е за периода 11.08.2018 г. – 13.12.2019 г.
Следва да се отбележи обаче, че на 11.08.2018 г. длъжникът изпада в забава за
заплащане само на част от главницата, а именно 71,49 лева – част от първата
вноска с падеж 10.08.2018 г. (на следващата дата, след падежа на всяка
погасителна вноска, длъжникът изпада в забава за плащане на само част от
главницата). Претенцията на дружеството обаче не представлява сбор от лихвите
за забава върху неиздължената част от главницата по всяка вноска от следващата
падежа й дата до декември 2019 г.
Ето защо, мораторна лихва върху цялата главница от 500
лева ответникът ще дължи, считано от 07.02.2019 г., която е в размер по-висок
от претендирания. Следователно искът следва да се уважи за претендираната сума,
но за периода 07.02.2019 г. – 13.12.2019 г. и отхвърлен за периода 11.08.2018
г. – 06.02.2019 г.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищецът, които в заповедното производство са в размер на 36,13 лева, а в
исковото – в размер на 425 лева (125 лева доплатена държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особения представител на
ответника в размер на 200 лева).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по делото, че В.Н.А., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща главница
по договор за паричен заем „***“ № ***/11.07.2018 г., ведно със законната лихва
от 23.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
421/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
ПРИЕМА за установено по делото, че В.Н.А., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 69,38 лева (шестдесет и девет лева и тридесет
и осем стотинки), представляваща договорна лихва по договор за паричен заем „***“
№ ***/11.07.2018 г. за периода 10.08.2018 г. – 06.02.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 421/2020 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА за установено по делото, че В.Н.А., ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 38,06 лева (тридесет и осем лева и шест
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата по договор за
паричен заем „***“ № ***/11.07.2018 г. за периода 07.02.2019 г. – 13.12.2019
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 421/2020 г.
по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва за периода 11.08.2018 г. – 06.02.2019 г.
ОСЪЖДА
В.Н.А., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 36,13 лева (тридесет и шест лева и
тринадесет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № 421/2020 г. по
описа на БРС; 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ