№ 3974
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502668 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 21714/21.09.2021г., подадена от ЕТ „ТЕРРА-
ЛЕКС-ГАЛИНА СТЕФАНОВА“, представляван от собственика Г.Я. Стефанова – Павлова с
ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Постановление от 20.08.2021г. по изп.д.
№ 20218950402090 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този
на ВОС, с което са определени разноски по изпълнението, съдържащо се в Покана за
доброволно изпълнение изх. № 18322/20.08.2021г.; срещу Разпореждане на ЧСИ от
03.09.2021г. за налагане на възбрана върху Апартамент *** и запор върху банкови сметки в
„Уникредит БулБанк“ АД и „ПИБ“ АД; срещу Постановление на ЧСИ, с което е насрочен
опис на движими вещи на 23.09.2021г., както и срещу начислените суми за публични
вземания в полза на НАП.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразно начисляване на
разноските по изп.д., с доводи за липса на яснота относно конкретния размер на всяка такса
и разноска, както и за основанието им. В ПДИ са посочени като дължими суми в общ
размер от 115 лв. за разноски по изп.д. и дължими суми в общ размер на 3239.11 лв. за такси
по ТТРЗЧСИ, които освен че не са индивидуализирани по размер, не става ясно и как са
формирани. В ПДИ са начислени също така публични вземания в размер на 32726.53 лв.,
дължими към 03.09.2021г. без посочване на основание и начин на формиране на общата
сума. Липсата на конкретизация лишава жалбоподателя от възможност за пълноценна
защита срещу изпълнението. Изложени са също доводи за недължимост на начислените от
ЧСИ такси за наложения запор върху банковите сметки, цитирани в ПДИ, с аргумент, че
жалбоподателя няма активни банкови сметки в посочените банки повече от 10 години,
съответно съществуващите сметки за вече закрити поради необслужване, както и за
недължимост на таксите за налагане на възбрана върху апартамент *** в гр. Варна, ж.к.
****, който не е собствен на длъжника. Отправя искане в тази връзка за постановяване на
1
решение, с което обжалваните действия на ЧСИ да се отменят с извод за
незаконосъобразност.
В писмени възражения депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят
„ВиК“ ООД, гр. Варна оспорил допустимостта на жалбата в частта извън оспорване размера
на начислените разноски в изп. производство. В тази част изложил доводи за
неоснователност на жалбата и отправил искане за оставяне на същата без уважение. За
останалата част изложил доводи за недопустимост с искане жалбата да се остави без
разглеждане.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
посочил, че ПДИ е връчена на длъжника на 07.09.2021г. Поради деловодна и техническа
грешка в съдържанието й са отразени данни, които не касаят длъжника по делото, а друго
лице със същите имена. Допусната е грешка в ЕГН, както и в наложените обезпечения.
Грешката е отстранена като на длъжника е връчена нова ПДИ на 21.10.2021г. с коректни
данни. Изразява становище за недопустимост на жалбата, доколкото искане за изменение
размера на разноските по реда на чл. 248 от ГПК не е заявено, а на обжалване би подлежало
произнасянето на ЧСИ по това искане. Отправил искане в тази насока жалбата да се остави
без разглеждане.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на „ВиК“ ООД,
гр. Варна от 09.08.2021г. и издаден изпълнителен лист от 15.07.2021г. по ч.гр.д. №
9358/2019г. по описа на ВОС, в който е удостоверено правото му на принудително
изпълнение срещу ЕТ „Терра-Лекс-Галина Стефанова“ за парично вземане в размер на
3115.86 лв., ведно със законна лихва от 17.06.2019г., 28.87 лв. – лихва за забава за минал
период, както и сумата от присъдени съдебни разноски за заповедно производство и за две
инстанции.
С Разпореждане от 12.08.2021г. ЧСИ Людмил Станев разпоредил образуване на
делото, изпращане на съобщение до НАП, извършване на справки; запор върху банкови
сметки в ПИБ, опис на движими вещи и ПДИ.
На основание чл. 458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател по делото
за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които бил съобщен на СИ с
Удостоверение от 13.08.2021г. /л. 20 и сл./, съгласно което задълженията на длъжника
възлизат на 32 726.53 лв.
В ПДИ изх. № 18322/20.08.2021г. са описани задължението по изпълнителното
дело, начислените разноски по изпълнението и наложените обезпечетилени мерки.
С Разпореждане от 06.10.2021г. ЧСИ разпоредил на длъжника да се изпрати нова
ПДИ с коригирани данни. В ПДИ изх. № 22217/07.10.2021г. задължението по делото е
описано като: 40534.82 лв., от които:
3115.86 лв. – главница;
2
741.75 лв. законна лихва за периода 17.06.2019г. – 21.10.2021г.;
28.87 лв. – неолихвяеми вземания;
519.63 лв. – присъдени разноски; 115 лв. – разноски по изпълнителното дело;
3287.18 лв. такси по ТТРЗЧСИ от които, по т. 26 в размер на 3076.88 лв. с ДДС,
както и публични вземания в размер на 32726.53 лв. дължими към 21.10.2021г.
Това съобщение е връчено на длъжника на 21.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство срещу акт подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно разноски по изпълнение и в тази
част удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК гласи, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, с изключение на случаите, в които: делото се прекрати съгласно чл. 433
от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство;
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; разноските,
направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно приети разноски по изпълнението и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбата обаче е
процесуално недопустима като преждевременно подадена, доколкото при първоначално
определяне на разноски от СИ, компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече
начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е
овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и
събира същите. Такъв орган е именно съдебният изпълнител. Едва актът на съдебния
изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски,
подлежи на съдебен контрол.
Това е така, доколкото действията на съдебния изпълнител в изпълнителното
производство, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника по изпълнението с
жалба по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, са посочени изчерпателно в разпоредбите на чл. 435,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Всички визирани в тези разпоредби действия са типични, същински
действия по изпълнението, насочени към реализиране на подлежащото на принудително
изпълнение вземане на взискателя, във връзка с което е образувано конкретното
изпълнително дело. Отговорността на страните за разноски в гражданския процес е
регламентирана в ГПК от 2007г. в неговата Част I - Общи правила, гл. VIII – чл. 78 и сл.,
както и чл. 79 от ГПК, където е уредена изрично отговорността за разноски и такси за
изпълнението. Систематичното място на правната уредба на отговорността за разноски дава
основание на настоящия съдебен състав да направи извод, че волята на законодателя при
3
приемане на ГПК от 2007г. е била отговорността за разноски да бъде уредена в общите
правила на процесуалния закон и тези правила да намерят приложение във всички етапи от
развитието на гражданския процес, вкл. в процеса за принудително изпълнение като негов
закономерен завършек. Поради това именно в част V на ГПК – Изпълнително производство,
не се съдържат специални разпоредби за разноските в изпълнителния процес, а спрямо
същите са приложими общите правила на част I, конкретно чл. 78 вр. чл. 79 и сл. от ГПК.
Доколкото в случая длъжникът не е сезирал ЧСИ с възражение срещу определените
в първото постановление разноски, в т.ч. за начислените разноски за изпълнителни способи,
които не са приложени, както и за размера на опредената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и за
недължимост на разноските за неприложени изпълнителни способи, както и въобще за
недължимост на разноски, то депозираната жалба следва да се приеме, че по същество е
възражение за недължимост на разноски, обективиращо искане за редуциране на същите, по
което компетентен да се произнесе е самият ЧСИ. Следва в тази връзка да се съобрази, че
обжалваното постановление, обективирано в ПДИ от 20.08.2021г. е поправено от самия ЧСИ
с последващо постановление, оформено с ПДИ от 07.10.2021г. Ето защо образуваното въз
основа на нея съдебно производство следва да се прекрати, като жалбата се изпрати на
компетентния ЧСИ за произнасяне. Едва постановеният от ЧСИ по възражението акт, ще
подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ЧСИ следва да съобрази също, че постановлението за разноски, обективирано в
ПДИ от 20.08.2021г. е поправено с последващо постановление, оформено в ПДИ от
07.10.2021г., поради предмет на прецнека по възражението следва да е коригираният
последващ негов акт.
В частта, с която се обжалват действия на СИ по налагане на възбрана, насрочване
на опис и начислени суми под формата на публични задължения към Държавата, жалбата е
насочена срещу действия на ЧСИ, изключени от предметния обхват на изчерпателно
изброените подлежащи на обжалване действия на СИ от длъжника съгласно чл. 453, ал. 2 от
ГПК, поради което жалбата в тези части е процесуално недопустима. В недопустимите части
жалбата също следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК жалба с вх. № 21714/21.09.2021г., подадена от ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-ГАЛИНА
СТЕФАНОВА“, представляван от собственика Г.Я. Стефанова – Павлова с ЕГН **********
– длъжник по изпълнението срещу Постановление от 20.08.2021г. по изп.д. №
20218950402090 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 и с район на действие, този
на ВОС, с което са определени разноски по изпълнението, съдържащо се в Покана за
доброволно изпълнение изх. № 18322/20.08.2021г.; срещу Разпореждане на ЧСИ от
4
03.09.2021г. за налагане на възбрана върху Апартамент *** и запор върху банкови сметки в
„Уникредит БулБанк“ АД и „ПИБ“ АД; срещу Постановление на ЧСИ, с което е насрочен
опис на движими вещи на 23.09.2021г., както и срещу начислените суми за публични
вземания в полза на НАП и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея в.гр.д. №
2668/2021г. по описа на ВОС, I ГО.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание за произнасяне по постъпилата жалба в частта й
срещу разноските по изпълнението, която по правната си същност е молба за изменение на
определените разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5