№ 15462
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110153270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на П. Н. Т., подадена чрез адв. Л. Б., срещу
„Кредирект“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен
установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит № 1018017 от 14.02.2024 г. е нищожен и евентуален в
случай, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 18 от договор за
потребителски кредит № 1018017 от 14.02.2024 г. за заплащане на неустойка е нищожна.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2024 г. между П. Н. Т. и „Кредирект“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит № 1018017, по силата на който ответникът
предоставил на ищцата заем в размер на 1 200 лв., за срок от 16 месеца, който следва да бъде
върнат на 16 месечни вноски, като размерът им е 4 по 50 лв. и 12 по 129, 10 лв.,
фиксираният лихвен процент по кредита е 50%, а годишният процент на разходите е 62, 89
%, договорено било обезпечение: поръчител или банкова гаранция по избор на
кредитополучателя. Ищцата сочи, че при сключването на договора й били предоставени
Общи условия на „Сити кеш“ ООД, което дружество е свързано лице на кредитодателя.
Сочи, че в чл. 6 от договора са предвидени изискванията за обезпечение, а в чл. 18 е
уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение, като размерът на неустойката бил
определен на 2 042, 80 лв. Счита, че договорът противоречи на закона. Сочи, че посоченият
в договора ГПР не отговаря на действителният такъв, тъй като не включва част от разходите
по кредита, а именно неустойката. Според ищцата тя представлява част от общия разход по
кредита, тъй като е била изначално известна на кредитодателя, а задължението за
предоставяне на обезпечение е практически неизпълняемо. Поддържа още, че договорът
противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва е прекомерна.
Сочи, че чрез непосочването на действителният ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ГПР, а
същото представлява и заблуждаваща търговска практика, в тази връзка и посоченият ГЛП
също не е действителен. Поддържа, че самата клауза за неустойка също е нищожна поради
1
противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения. Заявява и че чрез нея се
заобикаля закона, освен това клаузата е неравноправна по смисъла на Закона за защита на
потребителите. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Представя писмени документи, чието приемане като доказателства иска. Моли за
назначаване на съдебно-счетовдна експертиза по поставени въпроси. Моли на основание чл.
190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи всички налични документи, свързани
със сключения договор между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредирект“
ЕООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х. М., в който се
поддържа, че исковете са неоснователни. Твърди, че неустоечната клауза не е част от
същественото съдържание на договора и не влече недействителност на целия договор. Сочи,
че още преди сключването на договора кредитополучателят е бил запознат с всички клаузи
по договор и е направил обоснован извод да го сключи. Сочи, че ГПР е определен съгласно
изискванията на закона, а уговерената неустойка не следва да се включва в него. Същата
била дължима след сключване на договора и то при наличие на определени обстоятелства,
липсвало основание за причисляването й към възнаградителната лихва. Оспорва доводите за
недействителност на уговорената възнаградителна лихва. Според ответника липсват
обстоятелства, които да представляват заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че
уговорената между страните неустойка е действителна, доколкото кредитополчуателят е
разполагал с правото да се откаже от сключения договор, след като условията по него са му
били неизгодни. Липсва и неравноправност на клаузата тъй като кредиторът следва да бъде
защитен от евентуалната невъзможност на длъжника да покрие задълженията си. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Възразява срещу искането за назначаване на ССчЕ, доколкото поставените ъвпроси
били правни. Прилага писмени документи, чието приемане като доказателства иска.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са евентуално съединени главен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на
сключения между страните договор и евентуален установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща
неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №
1018017, като в чл. 18 е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за
непредставяне на обезпечение в размер на 2 042, 80 лв. и неустойката не е включена в
2
изчисления по договора ГПР.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
Писмените документи ще бъдат допуснати до събиране.
Съдът намира, че е излишно назначаването на ССчЕ, доколкото ответникът не
оспорва, че неустойката не е вкключена в ГПР.
С оглед представените от ответника документи, ищцата следва да бъде запитана
поддържа ли искането си по чл. 190 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2025 г. от 15:35 часа, за когато да се
призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на писмените документи, приложени от страните като
доказателства.
УКАЗВА на ищеца да посочи поддържа ли искането си по чл. 190 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4