№ 30
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502613 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците А. Х. К. и
Х. А. К. срещу Решение № 1743/05.07.2020г. по гр.д.№ 5309/21 по описа на
СГС, -17 състав в частите, в които е отхвърлен иска за неимуществени вреди
на А. К. за размера от 1 000лв. до 50 000лв. и на Х. К. за размера от 500лв. до
50 000лв., както и за имуществени вреди в размер на 800лв. за всеки от тях,
ведно със законната лихва от прекратяване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
В жалбата си твърдят, че първоинстанционния съд не е съобразил
събраните доказателства и превратно е тълкувал част от тях, както и че не е
приложил правилно материалния закон. При съставяне на своите изводи
неглижирал факта, че по отношение на ищците е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража за продължителен период от време. Не е
коментирал условията на задържането им. Превратно е тълкувал данните за
съдимостта на ищците, като довод за неналичие на вредни последици. Не е
обсъдил и вредите от предприетата от А. К. гладна стачка. Считат, че
уговорените адвокатски възнаграждения следва да бъдат заплатени изцяло.
1
Молят съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с
което уважи изковете им в пълен размер.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника.
В откритото с.з. жалбоподателят А. К. и пълномощникът му адв. Х.
поддържат жалбата си. Жалбоподателят Х. К., редовно призован не се явява,
чрез представителя си по пълномощие адв. П. поддържа жалбата си.
Претендират разноски от държавна такса.
Въззиваемата страна, чрез представителя си оспорва жалбата и моли да
бъде потвърдено решението на СГС.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно
първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа
страна:
Досъдебно производство № 513 ЗМК 171/18 г. е образувано по чл. 212,
ал. 2 от НПК – с първото действие по разследването. На 14.09.2018 г. в СГС е
било внесено искане по чл. 164, ал. 3 от НПК за одобряване на обиск и
изземване от Х. А. К., при които на 13.09.2018 г. са били иззети вещи от
значение за делото. С определение от 14.09.2018 г. е одобрен протокол от
13.09.2018 г. за обиск и изземване спрямо лицето Х. А. К..
С определение от 14.09.2018 г. по ч.н.д. № 4017/2018 г. са били
одобрени и претърсване и изземване в жилище на адрес гр. ***, ул. „***“ №
*** – сутерен, обитавано от А. Х. К. и Л. Г. Б.. Със заповеди от 14.09.2018 г.
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР А. Х. К. и Х. А. К. са били задържани за срок от
24 часа.
На 16.09.2018 г. с протоколно определение по ч.н.д. № 4029/2018 г. по
описа на СГС, 16 състав, на Х. К. и А. К. са взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“. Жалбите на обвиняемите срещу определението са
оставени без уважение.
По подадена на 02.11.2018 г. молба от А. Х. К. за изменение на мярката
за неотклонение съдът се е произнесъл с определение от 05.11.2018 г. по
2
ч.н.д. № 4957/2018 г., с което е изменил мярката от „задържане под стража“ в
„парична гаранция“ в размер на 500 лева.
Х. К. също подал молба за изменение на мярката за неотклонение в по-
лека. С определение от 20.12.2018 г. мярката „задържане под стража“ е
изменена в „домашен арест“. С постановление на наблюдаващ прокурор от
13.05.2019 г. мярката „домашен арест“ на Х. К. е изменена в „подписка“.
На 11.09.2019 г. в СГС е внесен обвинителен акт, с който на Х. А. К. и
А. Х. К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 354а, ал.
1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Образувано е НОХД №
3771/2019 г. по описа на СГС, НО, 7 състав.
В насроченото за 09.10.2019 г. съдебно заседание подсъдимите Х. К. и
А. К. са се явили лично, но ход на делото не е даден поради неявяване на
адвокат Х., поради негова служебна ангажираност. На 11.11.2019 г. е
проведено разпоредително заседание с участието на подсъдимите и адв. Х.,
като взетите мерки за неотклонение – „подписка“ на Х. А. и „домашен арест“
на А. К. са потвърдени.
В продължение на една година и шест месеца по образуваното НОХД
№ 3771/2019 г. по описа на СГС са проведени осем открити съдебни
заседания, на всяко от които Х. К. и А. К. са се явявали лично.
На 05.10.2020 г. е постановена присъда, с която подсъдимите са
признати за невиновни в извършване на престъпленията, за които са
привлечени към наказателна отговорност. Срещу присъдата е подаден
протест и образувано въззивно производство.
Оправдателната присъда от 05.10.2020 г. е потвърдена с решение №
70/04.03.2021 г. по ВНОХД № 1306/2020 г. по описа на САС, като е влязло в
сила на същата дата.
По делото са представени справки за съдимостта на ищците и справки
за образуваните и неприключили срещу тях наказателни производства, от
които е видно, че ще преди да навърши пълнолетие, на петнадесет годишна
възраст, на 24.02.2003 г., Х. К. е извършил тежко умишлено престъпление -
измама. Само през 2006 г. този ищец е извършил три престъпления против
собствеността на гражданите и опит за такива (на 23.06.2006 г., 25.06.2006 г. и
на 14.08.2006 г.), както и опит за умъртвяване на родител в състояние на
афект – на 20.09.2006 г. Установява се от представената от ответника и приета
3
като доказателство по делото справка за протичане на наказателни
производства, че в хода на процесното досъдебно производство спрямо Х. К.
е водено и производство по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, по което
разследването е приключило на 23.09.2020 г. и е изготвен обвинителен акт. С
решение от 17.11.2021 г. по АНД № 8484/2021 г. по описа на СРС, 8-ми състав
Х. К. е признат за виновен за извършено на 31.10.2019 г. престъпление по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК. За същото по вид престъпление,
извършено на 21.02.2020 г. Х. К. е признат за виновен с решение от 22.02.2021
г. по НАХД № 14033/2020 г.
За ищеца А. К. също са налице многократни предходни осъждания,
включително и за престъпления сходни с това, за което му е било повдигнато
и поддържано от ответника обвинение.
По времето през което ищецът А. К. е бил задържан в следствения арест
с мярка „задържане под стража“ е взел решение за проведе гладна стачка като
акт на противопоставяне на задържането му в местата за лишаване от
свобода. Същият е страдал от захарен диабет тип 2 от 2-3 години, артериална
хипертония и подагра. При условията на установен метаболитен синдром
състоянието на А. К. е било добро, с лека степен на увреждане, а физическото
му състояние е било съвместимо с условията на следствения арест при
положение, че получава адекватна диета и се контролират компонентите на
диагностицирания метаболитен синдром – затлъстяване 2 степен, захарен
диабет тип 2, артериална хипертония и подагра.
При първоначалния арест на А. К. на 13.09.2018г., той е бил изведен от
дома си и са му били поставени белезници.
Видно от представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства са налице медицински данни, че при спречкване с полицаите,
осъществили ареста са ме били причинени леки охлузвания на лявото рамо и
отляво в коремната област и в областта на дясната вежда.
В дадените показания, свид. Л. Б., която живее на съпружески начала с
А. К., посочва, че след процесния арест Х. К. повече не е употребявал
наркотични вещества, което се опровергава от събраните писмени
доказателства и съдът не кредитира показанията й в тази им част.
На базата на приетото за установено от фактическа страна следва да
бъдат направени следните правни изводи:
4
Предявените искове намират правното си основание в чл. чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ. Цитираната разпоредба предвижда репариране на вредите
причинени от орган на държавна власт – Прокуратурата на РБългария от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение, за което лицето е било
оправдано с влязла в сила присъда.
Доколкото са налице тези елементи на фактическия състав, следва на
ищците да бъде присъдено обезщетение.
Правилно е прието от СГС, че настоящия ответник не носи отговорност
за вредите, твърдени от ищците от лошите условия в следствения арест,
където е била изпълнявана мярката за неотклонение „задържане под стража“,
за които вреди е предвидена отделен иск по ЗОДОВ, както и за твърдените
вреди от превишаване на правомощията на органа осъществил задържането
под стража на 13.09.2018г. на А. К., тъй като те следва да бъдат претендирани
от друг ответник.
В жалбата е наведен довод, че определения размер на обезщетенията на
двамата ищци е несправедлив.
Настоящата инстанция намира, че размера на обезщетенията е правилно
определен, при съобразяване на всички относими обстоятелства и при
правилното им отчитане. Паричният еквивалент на претърпените
неимуществени вреди се определя от продължителността на наказателното
преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната),
личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън
неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
Воденото срещу ищците наказателно производство в неговата
досъдебна и съдебна фаза е продължило около 2 години и шест месеца, което
е нормална продължителност.
Ищецът А. К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
срок от месец и двадесет и четири дни, а Х. К. – 98 дни. През този период,
действително е било ограничено тяхното право на предвижване, на следва да
се вземе предвид и факта, че тези мерки са били взети като такива с оглед
5
обстоятелството, че ищците са били осъждани за аналогични престъпления,
което е процесуална предпоставка за вземането на тази мярка.
Правилно СГС е отчел, че именно след изменението на мярката
„домашен арест“ в „подписка“ Х. К. е държал отново високорискови
наркотични вещества, за които деяния двукратно е признат за виновен.
Реализираните престъпни прояви сочат на липса на всякакъв страх от
неоснователно осъждане, както и нисък интензитет на търпените от този
ищец вреди – стрес от повдигнатото обвинение. Опасенията му от евентуално
осъждане не са му попречили да продължи да върши престъпления и след
внасяне на обвинителен акт в съда на 11.09.2019 г.
При тези констатации следва да се направи извод, че претърпените от
този ищец вреди са с нисък интензитет. Не се доказа от събраните
доказателства злепоставяне пред обществото и негативно отражение върху
репутацията му. Не се доказаха особени негативи преживавания за този ищец
от повдигнатото и поддържано обвинение, още повече че те не могат да се
разграничат точно от негативните преживявания от другите обвинения, за
които е бил осъден.
По отношение на ищеца А. К. е съобразено и обстоятелството, че
ответника не може да отговаря за вредите от проведената от този ответник
гладна стачка в условията на ареста, влошаващи здравословното му
състояние, тъй като това решение е взето от самия него и то е довело до
съпричиняване на вредите от престоя му там.
Недоказано е твърдението в исковата молба, че наказателното
производство срещу двамата ищци е тенденциозно образувано и водено, като
наказание срещу тях за действията на техния роднина, който е избягал от
затвора. От досъдебното производство и от протоколите за претърсване и
изземване са налице данни, че са били налице основания за образуване на
наказателно производство.
Правилни са изводите на първоинстнационния съд, касаещи
неоснователността на иска за имуществени вреди. Тези вреди представляват
намаляване на имуществото на увредения с конкретна сума, заплатена за
неговата защита в производството по което е оправдан, на за да се приеме, че
е налице такава вреда следва да е доказано че същата сума била заплатена на
защитника на ищците, нито по банков път, нито в брой, а от представеното
6
пълномощно е видно само, че такава е уговорена.
С оглед изложеното и тъй като правните изводи на настоящата
инстанция съвпадат изцяло с тези на СГС, следва да бъде потвърдено
решението в обжалваната му част.
При този изход на производството на жалбоподателите не се дължат
разноски за въззивното производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1743/05.07.2020г. по гр.д.№ 5309/21 по
описа на СГС, -17 състав в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7