Р Е Ш
Е Н И Е
№………../15.03.2021г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от
съдията т. д. № 923 по описа за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Е.Б.“ ООД, с която се иска осъждане на ответниците „Е.И.“ ООД, ЕИК
******** със седалище и адрес на управление
***, буква „И“, етаж партер, офис 2 и „К.Д.“ ЕООД /предишно наименование „Е.-И.Х.“
ЕООД/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплатят, както следва: на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 62 272,97 лева –
неплатено възнаграждение по договор за възлагане от 30.08.2017 г; на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 26 402,92 лева –
договорна неустойка, ведно със законната лихва считано от 17.05.2019г до
окончателно заплащане на задължението, при квоти 1/10 за „К.Д.“ ЕООД и 9/10 за
„Е.И.“ ООД съответно на дяловото им участие в Консорциум „Е.-Б.“ ДЗЗД, с което
е сключен договорът.
В исковата молба
ищецът твърди, че с ответниците, като участници в Консорциум
„Е.-Б.“ ДЗЗД, са страни по договор за възлагане от 30.08.2017г, във връзка с
доставка на строителни материали и извършването на строително-монтажни работи
по част „Електро“ на жилищна сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. ********.
Твърди, че е изпълнил точно и в срок договорното си задължение, като е
доставило строителни материали и е извършил възложените му строително-монтажни
работи, за което са съставени протоколи образец 19 от 11.12.2017г, от
11.10.2017г и от 09.01.2018г. Приемането на работата се установява и от
споразумение от 15.01.2019г, с което Консорциум „Е.-Б.“ ДЗЗД признава задълженията
си към ищеца. Въпреки това работата не е платена. Претендира и неустойка за
забава.
Ответникът „Е.и.“
ООД в депозирания в срок отговор на исковата молба не оспорва, че Консорциум „Е.-Б.“
ДЗЗД е страна по договор за възлагане от 30.08.2017г. Оспорва изпълнението на
СМР по договора от страна на ищеца в посочения размер. Твърди, че представените
протоколи обр.19 от 11.12.2017г, от 11.10.2017г. и от
09.01.2018г. са неистински и не са съставени в изпълнение на договор за възлагане
от 30.08.2017г., не са подписани нито от представител на Консорциум „Е.-Б.“
ДЗЗД, нито от представител на „Е.и.“ ООД и са с невярно съдържание. Посочва, че
уговорения в договора ред за приемане на СМР не е спазен. Твърди, че представените
документи - Протокол образец 19 с дати 11.12.2017г, 11.10.2017г. и 09.01.2018г,
не са годни да удостоверят изпълнението на възложените СМР и изискуемостта на претендираните суми. Твърди, че възнаграждението за приетите
СМР е платено. Твърди, че има подписан протокол образец 19, но той е различен
от представения по делото и сумите по него са заплатени съгласно фактура №
**********/19.12.2017г. Оспорва съдържанието на представеното споразумение от
15.01.2019г. и твърди, че същото не е подписано от представителя на ДЗЗД „Е.-Б.“-Р.М..
Неустойката се оспорва като прекомерна , не определена и не кореспондираща с
договора.
Ответникът „К.Д.“
ЕООД не депозира отговор.
В допълнителната
искова молба ищецът не оспорва извършените частични плащания, като сочи, че
същите са приспаднати от общата сума по протокол обр.
19, като оставащата сума е претендираната главница в настоящото
производство. Не оспорва и извършеното на 19.03.2019 г. плащане в размер на
5000 лв. Твърди, че ответникът не посочва в отговора на исковата молба кои СМР
не са извършени и за кои СМР е извършил плащания. Твърди, че протоколите от
11.12.2017г, 11.10.2017г. и 09.01.2018г са подписани без забележки от
технически ръководител/отговорник Я.Д.И., който е служител на „Е.и.“ ООД. След
извършване на СМР и преди съставяне на Протокол образец 19, Я.И.е сменен с
друго лице, което ищецът не може да индентифицира.
Представя споразумение от 05.08.2019г. между „Е.Б.“ ООД и „Е.и.“ ООД, с което ответникът
се е задължил да заплати до края на работния ден на 05.08.2019г главница в
размер на 57 272,97 лв. и да даде съгласие за постигане на съдебна спогодба по
делото, но не са направени плащания в уговорения срок. Неустойката се
претендира на основание споразумението от 15.01.2018г. поради неизпълнение на
задължението на Консорциум „Е.-Б.“ ДЗЗД да заплати възнаграждението в размер на
26 402,92 лв. дължима еднократно. В срока по чл. 373 от ГПК ответниците
не депозират отговори на допълнителната искова молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
За доказване основателността на иска е необходимо ищецът да
установи: сключването на договор за
възлагане от 30.08.2017г; изпълнението на възложените СМР; приемането на
изпълнените СМР; стойността на изпълнените и приети СМР; сключването на споразуменията
от 15.01.2019г. и от 05.08.2019г. По иска за неустойката – уговарянето на
клаузата за неустойка и нейния размер.
В тежест на ответниците е да
докажат възраженията си за неавтентичност на оспорените документи; а при
доказване на факти, поставени в тежест на ищеца, е да докажат способ за
погасяване на задължението; възраженията си за прекомерност на неустойката.
Не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че страните по делото са страни и по договор за възлагане от
30.08.2017г, по силата на който ответниците като участници в
Консорциум „Е.-Б.“ ДЗЗД, възлагат на ищеца да достави и изпълни
СМР по част Електро на жилищна сграда с административен адрес: гр.Бургас, ж.к. „********,
съгласно приложена към договора КСС. В чл.3, ал. 2, т. 2 от Договора,
окончателното плащане е уговорено като дължимо до 15 дни след подписване и
представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата,
екзекутивна документация, протокол обр. 19,
удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта и оригинална фактура за
окончателната стойност на дължимата сума.
Въз основа на договора,
съдът приема, че между страните по делото валидно възникват и съществуват
отношения по договор за изработка. Съгласно чл.266 ЗЗД възнаграждението на
изработващия е дължимо с приемане на работа. Приемането на работа може да се
извърши както с изричен акт на поръчващия, така и с конклудентни
действия.
По делото са приети
като доказателства Протоколи образец № 19 от 11.12.2017г, от 11.10.2017г и от
09.01.2018г., както и Споразумение от 15.01.2019г, подписани от страна на
Възложителя. С посочените документи Консорциум „Е.-Б.“ ДЗЗД признава
задълженията си към ищеца и се ангажира със срокове за плащане на уговореното
възнаграждение. Ответниците не проведоха надлежно
опровергаване на доказателствената сила на посочените
документи, като направените твърдения и оспорвания в отговора на исковата молба
не бяха доказани в хода на процеса, въпреки дадената от съда възможност.
Представените документи безпротиворечиво налагат
извода, че работата е приета от страна на Възложителя и съответно – подлежи на
заплащане.
Неоснователни са
аргументите на Изпълнителя, че редът за приемане на обекта не е спазен. Както
беше посочено по-горе, приемането на работата от страна на Възложителя може да
бъде извършено изрично или с конклудентни действия,
като независимо от начина на приемане, се поражда задължение за плащане на
приетата работа. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен
съд. В допълнение, видно от текста на Споразумението от 15.01.2019г. (чл. 3 от
Споразумението), Изпълнителят изрично приема работата по смисъла на чл.16 от
Договора за възлагане. Поради горното, съдът приема, че по делото е установено
приемане на работата от страна на Изпълнителя и пораждане на задължение за
заплащането й.
С подписаното споразумение от 15.01.2019г., страните са
констатирали, дължимостта на сумата от 62 272,97
лева, като са уговорили начин и срок за заплащането й, както следва: сумата от 22 272,97лева – в срок до
21.01.2019г. включително, сумата от 20 000 лева – в срок до 21.02.2019г.
включително; сумата от 20 000 лева – в срок до 21.03.2019г. включително.
По делото не е спорно, че по договора са извършени частични
плащания от ответника, както следва: 20 000 лв. на 20.12.2017г., 10 000 лева на
13.02.3018г, 4000 лв. на 16.03.2018г. и 5 000 лв. на 19.03.2019г. Всичките без
последното в размер на 5000,00 лева са извършени преди подписване на
споразумението от 15.01.2019г и също свидетелстват за приемането на работата от
възложителя, който доброволно плаща част от дълга.
Съдът приема, че с плащането от 19.03.2019г. в размер на
5 000 лева е погасена частично главницата от 62 272,97 лева. За
горното свидетелства и изявлението на ищеца в допълнителната искова молба /стр.2/,
че по споразумението от 15.01.2019г, ответниците не
са направили плащане освен посоченото такова от 5000,00 лева на 19.03.2019 г.
Страните признават и в подписаното помежду им споразумение от 05.08.2019 г., т.
3, че дължимата главница към датата 05.08.2019 г. е вече в размер на
57 272,97 лева.
С оглед горното, главният иск е основателен до размера от
57 272,97 лева, като за горницата до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен, като погасен чрез плащане.
По отношение на предявения иск за неустойка:
Съгласно изложеното
в исковата молба и в допълнителната искова молба, ищецът претендира неустойка в
размер на 26 402,92 лева по Споразумението сключено между страните от
15.01.2019г. По начало няма пречка неустойката да бъде уговорена и в последващ момент, включително и след настъпване на неизпълнението.
Няма пречка неустойката да се уговори и в твърда сума или да е определяема, като
последния случай в клаузата следва да бъде заложен механизма за определяне на
нейния размер. Ако такъв механизъм не е заложен или той е неясен и волята на
страните не може да се изведе чрез тълкуване, клаузата е нищожна поради липса
на съгласие.
В споразумението от
15.01.2019г е посочено, че неустойката е дължима на основание чл. 23 от
договора за СМР от 30.08.2017г. и че е в размер на 26 402,92 лева. От
клаузата в споразумението не става ясно как е определен размера и за какви
вреди. От една страна е посочена точна сума, а от друга се препраща към чл. 23
от договора от 30.08.17г, където е уговорена неустойка в полза на Възложителя в
размер на 0,5% на ден от стойността на договора (не от забавената част), но не
повече от 30% от цената на договора (а претендираната
неустойка е в размер на 42% от забавената главница и в размер на 36% от цената
на договора). При такава уговорка съдът не може да установи волята на страните
по нея, с оглед на приема същата за недействителна, а недействителната клауза
не може да бъде източник на облигационни отношения между страните.
С оглед изложеното
иска за неустойката следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказа направата
на такива в размер на 8547,04 лева, от които държавна такса в размер на 3547,04
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 5000,00 лева. С оглед уважената
част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в
размер на 5520,27 лева.
Ответниците не са доказали
направата на съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.И.“ ООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, буква „И“, етаж партер, офис 2 и „К.Д.“ ЕООД /предишно наименование „Е.-И.Х.“
ЕООД/, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплатят на „Е.Б.“ ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** и съдебен адрес:***, офис 12, на основание чл. 266 ЗЗД сумата от
57 272,97 лева, при съотношение
1/10 част за „К.Д.“ ЕООД и 9/10 части за „Е.И.“ ООД, представляваща
неплатено възнаграждение по договор за възлагане от 30.08.2017г., ведно със законната лихва за забава от 16.05.2019г
до окончателното плащане, а на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 5520,27 лева – съдебно-деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 266 ЗЗД за разликата над сумата от 57 272,97 лева до пълния предявен
размер от 62 272,97 лева, като погасен чрез плащане и исковете по чл. 92 от ЗЗД сумата от 26 402,92 лева – неустойка
по споразумението от 15.01.2019г.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: