Решение по дело №6011/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           06.03.2020 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                      гражданско отделение

На шести февруари                                                              две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                          

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  6011 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от И.И.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.Ф.А., ЕГН: **********, че е собственик на приспадащата се на ответницата след развода й с Ф.И.К. 1/2 идеална част от движима вещ придобита по време на брака – л.а „*****” - дизел, цвят: тъмно зелен, рег. № *****брой места 7+1, рама № ***** № на двигателя *****.

 В исковата молба се сочи, че на 31.05.2008г. между Ф.И.К. и И.И.М. бил сключен предварителен договор за покупко продажба на посочения лек автомобил. Ф.И.К. и Н.Ф.А. били съпрузи. От датата на сключване на договора до настоящия момент ищецът държи вещта с намерението, че е негова собственост. Поради това с изтичане на предвидената в закона придобивна давност е станал нейн собственик. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Сочи, че предварителния договор от 31.05.2018г. е антидатиран. Посоченото в исковата молба МПС е придобито по време на брака й с Ф.К., който е прекратен с развод през 2010г. и се е ползвало преди и след развода им от него. С влязло в сила съдебно решение е обявен за окончателен предварителен договор от 20.02.2012г. сключен между Ф.К. като продавач и ищеца като купувач, за принадлежащата на продавача ½ ид.ч. от същото МПС. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства –   копия от свидетелство за регистрация Част I № *********; предварителни договори за покупко–продажба на лек автомобил от 31.05.2008г. и от 20.02.2012г.;   удостоверение за прекратен брак;    удостоверение № **********;  съдебни решения № 339/02.02.2010г. по гр. дело №13778/2009г. на ВРС; № 14071/2014г. по гр. дело № 9851/2013г. на ВРС; решение № 1936/2014г. по гр. дело № 1418/2014г. на ВОС,  се установява, че:  л.а „*****” - дизел, цвят: тъмно зелен, рег. № *****брой места 7+1, рама № ***** № на двигателя *****,  е регистриран в МВР на Република България на името на Ф.И.К., считано от 12.07.2005г. На 31.05.2008г. и 20.02.2012г. между Ф.И.К. и И.И.М. били сключени предварителни договори за покупко-продажба на същия лек автомобил. Ф.И.К. и Н.Ф.А. са сключили граждански брак на 17.07.1999г. прекратен с развод на 02.02.2010г. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. на ВРС И.И.М. е обявен за собственик на ½ ид.ч. от МПС.

От показанията на свидетеля *****се установява, че не е роднина на страните. Н. я познава бегло, а И. познава по-добре. Доколкото знае И. притежава две МПС - един „Голф“ и бус ,,*****”. Бусът е пътнически със синьо-зелен тъмен цвят. Купил го преди около 10 години от приятел от село на име Ф.. Не е присъствал на уговорката помежду им, но знае за продажбата от тях. И. ползва буса редовно през цялото време оттогава. Последно го ползвал да кара работници. Не знае някой да го е притеснявал и да е претендирал, че не е негов.  Знае, че имал проблеми с прехвърлянето заради жената на стария собственик – Н., която не била в страната. Не знае дали Н. е имала някакви претенции и да е искала пари за нейната част от буса. Не е бил свидетел по друго дело за този бус. Не знае дали е водено друго дело.

  Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.

            За да бъде уважен иск с такава правна квалификация в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелствата за: придобито от него по оригинерен или деривативен способ право на собственост върху описаната в исковата молба движима вещ.  Респ. ответникът следва да установи, че той или друго - трето за производството лице е собственик на вещта.

            За да се придобие право на собственост по давностно владение /на каквото се основава процесния иск/, позоваващият се на него /в случая ищеца/ следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79 ал. 2 ЗС, като липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки изключва този придобивен способ.

            В случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че автомобилът от около 10 години се ползва от ищеца, със съзнанието, че е негова собственост. Той явно и необезпокоявано демонстрирал ежедневно намерението си за своене. В негово държане са и всички нормативно изискуеми документи за регистрация на МПС – свидетелства част първа и втора, удостоверение за техническа изправност. Въз основа на влязло в сила съдебно решение ищецът се легитимира като собственик на другата ½ ид.ч. от вещта.

            Ответникът не е провел насрещно доказване за наличието на действия, с които е прекъснал или оспорил осъществяваното от ищеца владение след датата на първия предварителен договор, респ. – след датата на втория предварителен договор, който е бил обявен частично за окончателен. В хода на настоящия процес процесуалният й представител признава липсата на доказателства оборващи твърденията на ищеца, като се позовава на отсъствието на ответницата от страната, което не е извинителна причина, доколкото на първо място това не е подкрепено с доказателства и на следващо, за събирането на такива в контекста на вменената й доказателствена тежест, не е необходимо личното й присъствие.

            По изложените съображения, ВРС намира, че ищецът доказа придобито от  него право на собственост върху спорната движима вещ на твърдяното от него оригинерно основание – чл. 79 ал. 2 ЗС, чрез непрекъснато владение през периода от 2008г. до завеждане на исковата молба.

            При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от него по делото съдебно–деловодни разноски, възлизащи на 51,50  лв. за държавни такси.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ал.2 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС по отношение на Н.Ф.А., ЕГН: **********, че И.И.М., ЕГН **********  е собственик на  приспадащата се на ответницата след развода й с Ф.И.К. 1/2 идеална част от движима вещ, придобита по време на брака - л.а „*****” - дизел, цвят: тъмно зелен, рег. № *****брой места 7+1, рама № ***** № на двигателя *****.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.Ф.А., ЕГН: **********,   да заплати на И.И.М., ЕГН **********  сумата от 51,50 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: