Решение по дело №114/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700114
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 26.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИНА РАЙЧЕВА

 

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора         ГЕОРГИ МАНОЛОВ      като разгледа докладваното от съдия        КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 114 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Постъпила е касационна жалба от Д.В.К., ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е.Н. ***, против Решение № 60 от 15.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1955/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001125 от 29.08.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43 ал. 1, т. 1, б.“б“, във вр. с чл. 31 ал. 1, във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел I, т. 1, т. 2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно - необосновано и издадено в противоречие със закона. Сочат се доводи, досежно наличие на противоречие в разпоредбите на специалния подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по-висока степен, както и за несъставомерност на деянието. Изтъкват се и съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН.Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С Решение № 60 от 15.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001125 от 29.08.2019г., с което Началник ОО „АА“ гр.Русе е наложил на Д.В.К. административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. Като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задължението  му по чл. 43 ал. 1, т. 1, б.“б“, във вр. с чл. 31 ал. 1, във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел I, т. 1, т. 2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС – на 12.07.2019г., в гр. Русе, в качеството му на председател на комисия от технически специалисти,  участващ в извършването на преглед за проверка на техническата изправност на лек автомобил категория М1 марка ***, е допуснал извършването на периодичен преглед на посоченото ППС в нарушение на нормативните изисквания, а именно – след започване на прегледа е извършена автоматична проверка в информационната система по чл. 11 ал. 3 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, при която не е получено потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство, изведен е резултат „Има задължения“ към Община Русе, видно от Протокол от извършен технически преглед № 19718067, при което председателя на комисията от технически специалисти е следвало да отрази несъответствието в протокола и да не извърши периодичния преглед. Нарушението било установено след извършена проверка за дължимия данък към Община Русе с писмо с рег.№15-57-7/1/19.07.2019г.

Това деяние според актосъставителя нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 1, б.“б“, във вр. с чл. 31 ал. 1, във вр. с Приложение 5, Част II, Раздел I, т. 1, т. 2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ - Русе също приел, че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на административно-наказателната отговорност или  за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е  безспорно установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия от технически специалисти, е бил длъжен, след като при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка, следва да отрази несъответствието н протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и да не извърши периодичен преглед на ППС. В случая жалбоподателят не се е съобразил с липсата на потвърждение от системата за платен данък и не е прекратил прегледа, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Решението е правилно.

Касационният състав споделя изцяло мотивите на въззивната инстанция и препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 АПК, като следва да се допълни и следното: Съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ, заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ. С  чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС е въведено изискване при извършване на годишен технически преглед на ППС председателят на комисията да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази Наредба. Самата методика за провеждане на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС е регламентирана в Приложение № 5 на посочения нормативен акт.

Съгласно т. 2, буква "б" към Част ІІ, Раздел І, точка І "Идентификация на ППС" на Методиката, "Периодичен преглед на ППС се извършва, ако са представени съответните документи по чл. 30. Преди началото на прегледа председателят на комисията проверява представените документи. След започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платени: данък върху превозното средство". В уточненията относно данните за наличие на задължения за данък върху ППС се сочи, че "когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до базата данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на уредбите, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ. "

Към контролно-техническите пунктове е въведено изискване да имат информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на МПС – чл. 11, ал. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Въпросната информационна система следва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство, когато е предоставен технически съвместим с информационната система достъп до базата данни в съответната община, както и възможност за еднозначно идентифициране на документа за платен данък – чл. 11, ал. 2, т. 17 и т. 18 от Наредбата / в сила от 01.09.2014 г. /.

При анализ на приложимите норми на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, преглед на МПС може да се извърши само при получено потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство. По делото се установява, че в процесния пункт е въведена информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС и към момента на прегледа е бил осигурен достъп до базата с данни на общините за платени данъци за превозните средства, поради което председателят е имал възможност за извършването на автоматична проверка за платен данък. Безспорно е установено, че на процесната дата, при извършването на техническия преглед и проверка на резултатите от информационната система, в генерирания от системата от извършен технически преглед № 19718067, в графата „Данни за данъци“ е отразено, че за процесното ППС „има задължения“ към Община Русе. При това положение, след като липсва потвърждение от системата, че е платен дължимия данък за съответното МПС, законосъобразното поведение на председателят на комисията е да отрази несъответствието в протокола и да не допуска извършването на прегледа на ППС. Още повече, че данък за това ППС действително се е дължал към момента на прегледа, видно от приложеното писмо от община Русе и справката към него. Въпреки това, в случая Д.К., в качеството му на председател на комисия от технически специалисти, е допуснал да бъде извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лек автомобил категория М1 марка ***, без ППС да отговаря на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г.

Изпълнителното деяние е извършено във формата на допустителство, поради което правилно е ангажирана отговорността на К. по чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. Тази норма е бланкетна и препраща към съответните норми от Наредба № Н-32/16.12.2011г., като в случая точно и ясно е посочено както в НП, така и в АУАН изпълнителното деяние – допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията на Наредбата, след което е уточнено в какво се изразява нарушенията на изискванията на Наредбата. Доколкото самата Наредба в разпоредбата на Приложение 5, Част II, Раздел I, т. 1, т. 2, б.“б“ вменява задължение на председателя на комисията да не извършва периодичния преглед на ППС, когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство, а ЗДвП в нормата на чл. 178а ал. 7 т. 1 формулира изпълнителното деяние катокойто допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1“ ,  съдът счита, че правилно и ясно е формулирано изпълнителното деяние в процесното НП, поради което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.

По наведеното съображение за противоречие на въведеното с подзаконов акт задължение за наказаното лице в качеството му на председател на комисия с уредбата в нормативен акт от по-висока степен, съдът счита, че такова очевидно несъответствие на е налице, тъй като специалната наредба не определя председателя на комисията за извършване на периодични технически прегледи и проверки на ППС като орган по приходите. Действително, забраната да бъде извършен такъв преглед или проверка при неплащане на дължим местен данък върху превозното средство, има някои белези на административна принуда, но при липсата на явно противоречие с нормативен акт от по-висш порядък, е неприложимо правилото по чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установява наличието на пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съставляващи касационно основание за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60 от 15.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по АНД № 1955/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001125 от 29.08.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе.

Решението е окончателно.

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.