О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 26.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 166 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
279 ГПК, вр. с чл. 260, т. 7 ГПК.
Образувано е по частна жалба от В.Н.В.,
чрез адв. С.К. срещу разпореждане № 6819 от 12.12.2018 г., постановено по гр.д. № 799/2017 г. по описа на
РС-Ботевград, с което е върната въззивна жалба с вх.
№ 7141/01.11.2018 г. от В.Н.В., чрез адв. К.Б. срещу
решение № 190 от 13.09.2018 г. по гр.д. № 799/2017 г. по описа на РС-Ботевград.
Жалбоподателят сочи, че поставеното
разпореждане е неправилно и не отговаря на обективната истина. Изрично е
приложена молба по указания на съда, съгласно която са представени държавна
такса за въззивна жалба и адвокатско пълномощно,
ведно с договор за правна помощ и съдействие. Отделно от това в кориците на
делото е приложена въззивната жалба, където можело да
се провери, че същата е подписана. Моли
да бъде отменено обжалваното разпореждане.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Ботевград е постановил
решение № 190/13.09.2018 г. по гр.д. № 799/2017 г., с което се е произнесъл по
предявени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.– С.“ ЕАД срещу В.Н.В.. Срещу
постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 7141/01.11.18 г. от В.Н.В.. С разпореждане № 5908 от 01.11.2018 г.
РС-Ботевград е оставил жалбата без
движение, като е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи
писмено доказателство за внесена държавна такса в размер на 37, 50 лева в полза
на ОС-София, да представи пълномощно, с което жалбоподателят В. В. упълномощава адв. К.Б. да подаде въззивна
жалба от нейно име и ако се поддържа да се подпише въззивна
жалба с вх. № 7141 от 01.11.2018 г., изпратена по пощата с п.кл. от 30.10.2018 г. от подателя й. Разпореждането е
изпратено на В.В. на посочения съдебен адрес,
получено на 13.11.2018 г. В срока за изпълнение на указанията е депозирана
молба от адв. К.Б., с която се представя адвокатско
пълномощно, ведно с договор за правна помощ и съдействие за въззивното
производство и заверен препис от разписка, удостоверяваща внасяне на държавната
такса.
С постановеното разпореждане,
предмет на настоящата проверка, въззивната жалба е
върната, като е прието, че не изпълнено указанието да се подпише въззивната жалба.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Проверката за редовност на жалбата по чл. 262, ал. 1 от ГПК включва преценка на администриращият съд за наличието на реквизитите по чл. 260, т. 1
, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателя е изпълнил в срок указанията за внасяне на изискуемата държавна такса и представено пълномощно, но не е изпълнил указанието за подписването на въззивната жалба. Неоснователни са твърденията, че въззивната жалба е подписана – липса подпис както на въззивната жалба, на която е поставен вх. № 7141/01.11.2018 г., така и на двата броя преписи от нея, които са прикрепени към корицата на първоинстанционното дело. Ето защо правилно и законосъобразно въззивната жалба на В.Н.В. е върната. Постановеното в този смисъл разпореждане следва да се потвърди.Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Определението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК.