Р Е Ш Е Н И Е
№
811/5.11.2021г.
гр.
Пазарджик, 05.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 674 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК,
вр. с чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДиск./ и е
образувано по жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД против Решение №
409/21.04.2021 г. по преписка № 104/2020 г. на
Комисия за защита от дискриминация София.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено
в нарушение на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалноправните разпоредби в несъответствие с целта
на закона. Моли се да бъде отменено.
В
съдебно заседание не
се явява представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата -
Комисия за защита от дискриминация София,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Заинтересованата страна– А.В.Д., не
се явява в съдебно заседание.
Административен
съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.09.2019 г. на основание
чл.40, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с чл.53
от Закона за хората с увреждания и във връзка със Заповед № 24/20.03.2018г. на
Председателя на КЗД, в рамките на кампания „Достъпна България" е съставен
Констативен протокол с вх. № 12-11-3429/24.09.2019 г., по описа на КЗД, за
обект - Заложна къща „Доверие“, находящ се на адрес: гр. Видин, ул. „Цар
Александър II“ № 8. Поради това доц. Д. счита, че отразеното в констативния
протокол съдържа данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5, предложение
последно от ЗЗДискр. във вр. с §1, т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр. Въз основа на
гореизложеното и на основание чл.50, т.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.7 от
Правилата за производство пред Комисия за защита от дискриминация председателят
на КЗД предлага да бъде образувано производство за защита от дискриминация по
реда на Глава четвърта. Раздел първи от ЗЗДискр., в което да се установи налице
ли е нарушение на чл.5, предложение последно по признак „увреждане“ във вр. с
§1, т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр., да се постанови преустановяване на нарушението
до установяване на положение на равно третиране, както и да се наложат
предвидените в закона санкции и/или принудителни административни мерки. Извършено
е проучване по реда на чл.55 - чл.59 от ЗЗДискр., в хода на което по случая е
изискана информация и становище от управителя на Заложна къща „Доверие“.
В писмено становище вх.
№16-20-1109/05.08.2020 г. управителят И.К. сочи, че представляваното от него
дружество е наемател на обект, находящ се в гр. Видин, ул. „Цар Александър II“
№ 8, като самия обект е с изградена архитектурна среда. Сочи, че нито са
изграждали, нито поддържали каквато и да било архитектурна среда в наетия от
тях обект, още повече такава, която да възпрепятства достъпа до обекта. Заложна
къща „Доверие“ отпускала заеми, обезпечени със залог на движими вещи, като
имали специално разработена услуга „Брокер по домовете“. Сочи се, че по този
начин всеки желаещ получава еднакъв достъп до предлаганите услуги, без значение
от възможността за свободно придвижване, увреждания или други подобни проблеми,
възпрепятстващи достъпа по какъвто и да било начин до представяните от
ответната страна услуги. Освен това всеки човек, в случай че е възпрепятстван,
а желае да посети техен офис, имат специално инструктирани служители, които да
помогнат на клиента персонално или чрез допълнително поставяне на подходяща
временна конструкция, според създалата се ситуация и нужда. Съгласно чл.9 от
ЗЗДискр. К. категорично заявява, че не е налице какъвто и да било състав на
каквато и да била по вид дискриминация съгласно чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр., тъй
като дружеството е осигурило всевъзможни начини предлаганите услуги да бъдат
достъпни за всеки един човек.
Посочва се, че по смисъла на
параграф 1, т.7 и т.8 е необходимо наличието на „неблагоприятно третиране"
изразено с действие или бездействие, което да доведе до различно третиране на
лица, основано на признаците на дискриминация. Твърди се, че в настоящия казус,
категорично не е налице каквото и да било неблагоприятно третиране на лица,
желаещи да се възползват от предоставяните от Дружеството услуги. Дружеството е
осъществило всички необходими възможности за достъп до всяка тяхна услуга, чрез
„Брокер по домовете“, служители на място във всеки офис готови да съдействат на
всеки клиент, мрежа от офиси с различна архитектурна среда, в зависимост от
техническата възможност за това, както и онлайн достъп до всяка услуга. Това в
своята съвкупност обуславя наличието на възможен еднакъв достъп, достатъчен за
нуждите на дадено лице, независимо от признаците визирани в чл.4 и чл.5 от
ЗЗДискр. С оглед на всичко гореизложено К. моли КЗД да прекрати образуваната
преписка, тъй като не е налице „неблагоприятно третиране“ по смисъла на §1, т.7
и т.8, въз основа на признаците по чл.4 и чл.5 от ЗЗДискр. С писмо вх.
№16-20-1928/25.11.2020г. И.К. приложено изпраща договора за наем.
Последвало е издаване на
оспореното Решение № 409/21.04.2021 г. по преписка №
104/2020 г. на Комисия за защита от
дискриминация София,
което е обжалвано в законоустановения срок пред Административен съд Пазарджик.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата по делото във
връзка с оплакванията в жалбата, съдът намира същата за допустима, като
подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
Разгледана по същество същата се
явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.
146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда
е да преценява целесъобразността на административния акт.
Решението е постановено от
компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно
разпореждане № 322/05.05.2020 г. на председателя на КЗД за образуване на
преписка и последващо разпределяне в изпълнение на нормата на чл. 54 от
ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено при
спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните в чл.
66 ЗЗДискр. реквизити, като не са извършени съществени нарушения на
административно производствените правила. Посочен е издателят на решението,
сезирането на Комисията, извършените действия по проучването, становищата на
ответната страна в производството, какво е установил органа от фактическа и
правна страна и какво е решението му по същество. Изложени са фактическите и
правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат в самото решение. При
издаването му са спазени специалните административно-производствени правила,
установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр.
В изпълнение на чл. 55
ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по
проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участващите
в производството страни. Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е
предоставена възможност да се запознаят с доказателствата по преписката и да
изразят своето становище. Процедурата по проучване и събиране на доказателства
е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката, след което е
насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били
редовно уведомени. С оглед на изложеното не се установява нарушение на
административнопроизводствените правила.
В случая жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на чл. 5 от Закона за защита от
дискриминация, във вр. с чл. 37 от същия, по защитен признак ''увреждане''.
На 26.01.2012 г. българската
държава е ратифицирала ''Конвенцията за правата на хората с увреждания'', която
посочва основните принципи, върху които следва да се опира българският
законодател за защита на правата на хората с увреждания, както и при
създаването на условия за интеграцията и изравняване на възможностите на тези
хора. Съгласно чл. 2 от Конвенцията ''дискриминация по признак на
увреждане" означава всяко правене на разлика, всякакви ограничения или
изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване
или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на
всички права на човека и основни свободи.
Изискването за достъпност на
архитектурната среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на
хората с увреждания. Държавите, ратифицирали конвенцията, са длъжни да
предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки и
прегради пред достъпността по отношение на: а/ сгради, пътища, транспортни и
всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни
постройки, здравни заведения и работни места; б/ информационни, комуникационни
и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.
Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане". Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като
дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава
дефиниция какво се разбира под публично място. Това понятие следва да се
тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр. и в съответствие с чл. 9 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания. Съгласно цитираната норма от
Конвенцията целта е да се даде възможност на хората с увреждания да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката
общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно
сградата, в която се предоставят предлаганите услуги от жалбоподателя, може да
се определи като публично място. Забраната по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна,
което означава, че не може да бъде оправдана с аргументи за собствеността върху
сградата. Адресат на забраната са всички правни субекти, които осъществяват
контрол върху публичното място – независимо дали тези субекти са публични или
частни. Това задължение произтича и от нормите на чл. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009
г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с
увреждания във връзка с чл. 169, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/. Адресата на задължението за изграждане на достъпна среда са
всички собственици и наематели, които осъществяват експлоатация на обществени
обекти.
"Достъпна среда"
съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда на населението, включително за хората с увреждания, е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
За жалбоподателя като доставчик
на услуги и наемател на сградата, в която се намира процесното помещение,
съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със
затруднена двигателна подвижност. В случая без значение е обстоятелството, че
дружеството не е собственик, а е само наемател.
На следващо място следва да бъде
добавено, че разпоредбата на чл. 53 от Закона за хората с увреждания регламентира
равен достъп на хората с увреждания до физическа среда на живеене, труд и
отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до
информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали
удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии.
Съгласно чл. 53, ал. 3 от закона, правилата, нормите и нормативите за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизирана
територия и на сградите и съображенията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с
наредба на МРРБ. В чл. 57, ал. 1 от ЗХУ е предвидено, че проектирането
и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на
достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на
наредбата на чл. 53, ал. 3 при условията и по ред, определени
в ЗУТ. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 е предвидено, че за
съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна
среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят
изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни
строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните,
достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни
мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с
увреждания, когато това се налага.
В конкретния случай по делото е
видно, че жалбоподателят има специално разработена услуга „Брокер по домовете“.
Сочи се в писменото им становище, че по този начин всеки желаещ получава
еднакъв достъп до предлаганите услуги, без значение от възможността за свободно
придвижване, увреждания или други подобни проблеми, възпрепятстващи достъпа по
какъвто и да било начин до представяните от ответната страна услуги. Освен това
всеки човек, в случай че е възпрепятстван, а желае да посети техен офис, имат
специално инструктирани служители, които да помогнат на клиента персонално или
чрез допълнително поставяне на подходяща временна конструкция, според създалата
се ситуация и нужда, като дружеството е осигурило всевъзможни начини
предлаганите услуги да бъдат достъпни за всеки един човек. Доказателства за
предлаганата услуга се намират на ел. страница на дружеството в раздел „Услуги“
– „Брокер по домовете“. Там е посочено следното: „Национална
верига Заложни къщи Доверие предлага за първи път в България, единствената по
рода си услуга - личен консултант! Само при нас можете да получите
най-дискретното и бързо обслужване до вратата на Вашия дом! Единственото, което
трябва да направите, е да се обадите на посочения телефон и да уточните с Вашия
личен консултант времето и мястото! Той ще дойде в уречения от Вас ден и час с
дискретна кола без отличителни знаци, ще направи своята професионална преценка
на вещта, която желаете да заложите и ще ви изготви договор в най-удобния за
Вас офис! Услугата "личен консултант" Ви дава възможност да получите
бърз заем без да напускате дома си.“
С оглед гореизложеното, съдът
счита, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр. да
не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Не е налице и
специалният състав на пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр., тъй като
предоставянето на услуги не е осъществявано в по-неблагоприятни условия спрямо
признак ''увреждане''. Хората с увреждания получават дължимия достъп до
публични услуги, който им позволява да бъдат ефективни при защита на своите
права и интереси. В тази насока е и практиката на ВАС - Решение №
9921/20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5957/2020 по описа на ВАС – Пето
отделение.
Предвид изложеното, оспореното
решение на Комисията за защита от дискриминация се явява постановено при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По
делото не е налице искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение
№ 409/21.04.2021 г. по преписка № 104/2020 г. на Комисия за защита от дискриминация София.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/