№ 2664
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100506926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20127622 от 31.05.2021 г., постановено по гр.д.
№39108/2019 г. на СРС, 28 състав, е отхвърлен иска с правно основание чл.31
ал.2 ЗС, предявен от Т. Х. Х., с ЕГН **********, адрес гр.София, ж.к. ****
срещу И. Х. К., с ЕГН **********, с адрес гр.София р-н Сердика ул. ****, за
присъждане на сумата от 3546 лева, представляваща обезщетение за ползване
за периода 04.01.2018 г.-04.07.2019 г. на наследствен имот, находящ се в град
София, Район Сердика, ул. “****, представляващ недвижими имоти: дворно
място, представляващо по нотариален акт урегулиран парцел XIV-
четиринадесети, за имот пл. №6 /шест/ от квартал 72 /седемдесет и втори/ по
плана на гр. София, местността Малашевци, цялото с пространство 406
/четиристотин и шест/ кв.м., при граници на мястото: Б.П., Г.С., Г.Г.Г. и
улица, находяща се на адрес: гр. София, район “Сердика”, ул. “****, с
идентификатор 68134.508.1000, с площ по скица 400 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), при съседи: поземлен имот с индентификатор
68134.508.999, поземлен имот с идентификатор 68134.508.998, поземлен имот
с идентификатор 68134.508.1001, заедно с намиращата се в този имот масивна
жилищна сграда, застроена на около 80 /осемдесет/ кв.м. по нотариален акт и
състояща се от две стаи, две кухни, хол, при граници на сградата – от четири
1
страни двор, с идентификатор 68134.508.1000.1, със застроена площ по скица
от 97 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
заедно с построената към имота сграда, разположена по протежението на
западната граница на имота, идентификатор 68134.508.1000.2, със застроена
площ от 45 кв.м. по скица, брой етажи 1, предназначение: постройка на
допълващо застрояване (лятна кухня).
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Т. Х. Х.. В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
и необоснованост. Въззивникът сочи, че безспорно се установило, че в имота
живеят И. К. и нейното семейство, както и че пълномощникът на ответника
адв. В. е предал ключове от дворната врата и от вратата на жилищната сграда
в процесния имот в хода на процеса. Поддържа, че отправил писмена покана
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, която била
получена от ответника на още на 03.07.2015 г., а изготвената СТЕ установила
дължимия наем за процесния период в размер от 3546 лв. Въззивникът сочи,
че неправилно първоинстанционният съд приел, че нямало данни да му бил
отказа достъп до наследствения недвижим имот, както и че се дезинтересирал
от реално служене с имота. Моли се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
Въззиваемият И. Х. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за недопустимост и неправилност на подадената
въззивна жалба. Поддържа, че не е възпрепятствала ищеца да ползва имота, а
същият не желае да ползва имота. Отделно се твърди, че е завишен размерът
на претенцията. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми,
за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По
2
доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Х. Х., с срещу
И. Х. К., иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата от
сумата 3456 лева /след частичното оттегляне на претенцията/, представляваща
обезщетение за ползване за периода 04.01.2018-04.07.2019 г. на наследствен
имот, находящ се в град София, район Сердика, ул. “**** и построените в
него сгради.
Между страните не се спори, че с влязло в сила решение №
195466/17.08.2017 г., постановено по гр.д. №25315/2016 г. на СРС, 87 състав,
е допуснато извършването на делба на процесния поземлен имот и
построените в него сгради между Т. Х. Х. и И. Х. К. при дялове по ½ идеална
част за всеки от съделителите. Влязлото в сила решение по допускане на
делбата установява със сила на пресъдено нещо правото на собственост върху
поделяемия имот между съделителите, поради което и съдът приема, че
ищецът и ответникът са били собственици на по ½ идеална част от процесния
недвижим имот през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик
си служи лично с вещта за задоволяване на своите и на семейството си нужди.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия
съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост,
ползване само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за
ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е
имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия
съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за
изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за
възникване на същото. Тази покана задължително следва да е писмена, като е
достатъчно да се отправи веднъж, за да се приеме, че е възникнало правото за
бъдещи периоди, без да е нужно регулярно отправяне на такава.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с
3
вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права. Ползващият съсобственик започва да
пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия
съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият
не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането
или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се
установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично
ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа
власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп
до имота. Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни
свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без
значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез
действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което
безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на
поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е
засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е основателна и когато нито ответникът,
нито член от семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до
нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа.
(В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът И. Х.
К. е живяла в имота заедно със семейството си в имота, като това
обстоятелство се установява безпротиворечиво и от показанията на
свидетелите М.С. Х., Т.Т. Х. и К.Б.Н.. Представена е и покана, отправена от Т.
Х. Х. и получена на 03.07.2015 г. от И. Х. К., с която ищецът е поискал
заплащането на обезщетение за лишаването му от възможността да ползва
процесния недвижим имот.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали ответникът е
възпрепятствал възможността на ищеца да ползва процесния имот през
исковия период.
От разпита на свидетеля М.С. Х., съпруга на ищеца, се установява, че
отношенията между съпруга й и И. Х. К. са влошени, като от 2012 г. в имота
4
живее ответника със семейството си. Свидетелят сочи, че през 2015 г. била
връчена покана на И. Х. К. за заплащане на обезщетение за ползване на
съсобствения имот, като Т. Х. Х. не е имал достъп до имота, а ключ получил
едва след завеждане на настоящото дело.
Свидетелят Т. Х., син на ищеца, твърди, че в процесния имот живее И.
Х. К. заедно със семейството си, като заедно с баща си е ходил няколко пъти
до имота, като един единствен път видели семейството на ответника в двора.
Свидетелят поддържа, че баща му чрез адв. Д. получил ключ от имота в края
на 2019 г.
По делото е разпитан и свидетелят К.Н., който твърди, че живее в имот,
съседен на процесния. Свидетелят твърди, че след смъртта на майката на И.
Х. К. и Т. Х. Х., в имота останала да живее И. Х. К., която обаче не ползвала
една от стаите в къщата и изградената в двора барака.
От така събраните по делото доказателства се установява, че след
получаване на поканата на 03.07.2015 г., И. Х. К. не е осигурила ефективна
възможност на ищеца да ползва съсобствения си недвижим имот. Едва след
получаване на препис от исковата молба гр.д. №39108/2019 г. на СРС, 28
състав, т.е. след исковия период, на ищеца е предоставен ключ от процесния
недвижим имот. Веднъж отправено писменото поискване за заплащане на
обезщетение в случай на неосигуряване на достъп до съсобствения имот
разпростира последиците си неограничено във времето докато съществува
съсобствеността, съответно докато се прекрати ползването от съсобственика
на цялата вещ. (в този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС; Решение № 669/15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. на ВКС,
ІV-то Г. О.; Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV-
то Г. О.). За неползващия съсобственик не съществува задължение постоянно
да проявява активност и да прави опити да установи фактическа власт върху
имота – след като веднъж е поканил другия съсобственик да му заплаща
обезщетение за ползването на собствената му идеална част от имота,
ползващият съсобственик е този, който следва да предприеме действия по
осигуряване на достъп до имота. И. Х. К. е осигурила такъв достъп на ищеца
едва след завеждане на настоящото дело чрез предоставяне на ключ до имота,
но не е и през процесния период, поради което и за исковия период
ответникът дължи на ищеца обезщетение на ищеца за лишаването му от
5
възможността за ползване на процесния недвижим имот. Обезщетението се
дължи за ползването на поземления имот и всички изградени в него
постройки, доколкото ответникът е живял в имота със семейството си и е без
значение дали е ползвал всички стаи и постройки – същият е разполагал с
цялата фактическата власт върху имота, респ. лишил е ищеца от
възможността да ползва същия. Изготвената СТЕ установява, че средният
пазарен наем за ½ ид.ч. от процесния имот за исковия период 04.01.2018 г.-
04.07.2019 г. е в размер от 3546 лв. Ето защо и предявеният иск се явява
изцяло основателен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, а предявеният от ищеца иск уважен за пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер от 129,6 лв. /за д.т./, както и разноски за
първоинстанционното производство в размер от общо 341,84 лв. – за д.т. за
разгледаната част от иска /за прекратената поради оттегляне на част от
претенцията държавна такса не следва да се присъжда на ищеца/, и за депозит
за СТЕ. Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото по делото липсват доказателства за договорен и
заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20127622 от 31.05.2021 г., постановено по гр.д.
№39108/2019 г. на СРС, 28 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл.31
ал.2 ЗС на Т. Х. Х., ЕГН **********, сумата от 3546 лева, представляваща
обезщетение за ползване за периода 04.01.2018 г.-04.07.2019 г. на наследствен
имот, находящ се в град София, район Сердика, ул. “****, представляващ
недвижими имоти: дворно място, представляващо по нотариален акт
урегулиран парцел XIV-четиринадесети, за имот пл. №6 /шест/ от квартал 72
/седемдесет и втори/ по плана на гр. София, местността Малашевци, цялото с
6
пространство 406 /четиристотин и шест/ кв.м., при граници на мястото: Б.П.,
Г.С., Г.Г.Г. и улица, находяща се на адрес: гр. София, район “Сердика”, ул.
“****, с идентификатор 68134.508.1000, с площ по скица 400 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), при съседи: поземлен имот с индентификатор
68134.508.999, поземлен имот с идентификатор 68134.508.998, поземлен имот
с идентификатор 68134.508.1001, заедно с намиращата се в този имот масивна
жилищна сграда, застроена на около 80 /осемдесет/ кв.м. по нотариален акт и
състояща се от две стаи, две кухни, хол, при граници на сградата – от четири
страни двор, с идентификатор 68134.508.1000.1, със застроена площ по скица
от 97 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна,
заедно с построената към имота сграда, разположена по протежението на
западната граница на имота, идентификатор 68134.508.1000.2, със застроена
площ от 45 кв.м. по скица, брой етажи 1, предназначение: постройка на
допълващо застрояване (лятна кухня), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.07.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Х. К., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на Т. Х. Х., ЕГН **********, разноски за настоящото
производство в размер от 129,6 лв., както и разноски за първоинстанционното
производство в размер от 341,84 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7